Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н
О Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.02.2021
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На четвърти
февруари две хиляди двадесет
и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 9113
по описа за 2020 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” вр.
гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова
молба подадена от „***** ЕИК ***** със седалище и адрес на управление *** ****”,
с която претендира да бъде прието
за установено по отношение на М.Р.М., ЕГН ********** с адрес ***, че съществува присъденото
с издадена по ч.гр.д. № 3384/2020г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите
от 1265,17 лева /хиляда двеста шестдесет и пет лева и седемнадесет стотинки/,
представляваща главница за начислена електрическа енергия на основание
извършена корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел.
енергия съобразно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ – промяна схемата на свързване, за което
обстоятелство е издадена Фактура № ****/ 11.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 11.03.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 40,77 лева /четиридесет лева и седемдесет
и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва,
начислена
за периода от 21.10.2019г. до 14.02.2020г. Моли да му бъдат
присъдени разноските в настоящото и в заповедното производство.
В
исковата молба се сочи, че страните са били в договорни
отношения за доставка на ел. енергия, като продавачът – ищец доставял уговорената стока до обект на
ответника – купувач, находящ се в гр. *** ул. ******. На 08.10.2019г. била извършена проверка в обекта на ответника, при която
било установено неправомерното му присъединяване към електроразпределителната
мрежа.
За извършеното правонарушение на клиента била изготвена
предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ корекция за период 11.07.2019г – 08.10.2019г. и
количество 6336 кВтч., остойностени
в издадена фактура на 1265,17 лв., която купувачът не платил в уговорените
срокове и изпаднал в забава. Предвид неизпълнението на задължението за плащане
кредитора инициирал заповедно производство, в хода на което било уважено
заявлението му и била издадена заповед по чл. 410 ГПК, с която била присъдена претендираната цена, която била връчена на длъжника по реда на чл.
47 ал. 5 ГПК. На това основание от съдът издал заповедта за изпълнение били
дадени указания на ищеца да предяви иск да бъде установено съществуване на
вземането, присъдено с нея.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото
не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения
ответник. В проведеното
по делото на 04.02.2021г. открито
съдебно заседание представител на ответника или упълномощено
от него лице
не се е явил,
като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови
неприсъствено решение. С протоколно определение
от същата
дата искането е било
уважено от съда, предвид наличието
на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата
молба, не се е явил в първото
по делото заседание и не е направил искане делото да се
разгледа в негово отсъствие, както и общите основания
за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239
ал.1 от ГПК - на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете
за размяна на книжата и от
неявяването им в съдебно заседание.
Съдът
намира, че от изисканото ч. гр. д.№ 3384/2020г.
по описа
на ВРС и приложените към
исковата молба и приети по делото
писмени доказателства – копия на констативен протокол № 1105913/08.10.2019г.; справка за корекция номер
№ 55607_D4А5/09.10.2019г.; фактура №
**********/11.10.2019г.; справки за потреблението и за платени
и неплатени фактури за клиентски № **********/03.07.2020г.; писмо с изх. № 55607_КП1105913_2/ 11.10.2019г.; товарителница; копие от протокол за
монтаж на електромер, се установява
съобразно изискването на чл. 239 ал.
1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание
422 вр. чл.
415 ГПК за вземане произтичащо от
чл. 91 ЗЕ вр.
чл. 208 вр. чл. 200 ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, които според приложения
списък по чл. 80 ГПК и доказателствата
за реалното им извършване - вносни бележки за държавни
такси, са в
общ размер от 471 лв. Следва да се присъди и пълния размер на разноските по заповедното
производство в размер на 76,12 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „******“ АД ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** *****”, и М.Р.М., ЕГН ********** с адрес ***, че съществува присъденото
с издадена по ч.гр.д. № 3384/2020г.
на ВРС заповед
по чл. 410 ГПК вземане за сумите
от: 1265,17 лева /хиляда двеста шестдесет и пет лева и
седемнадесет стотинки/, представляваща главница за начислена електрическа
енергия на основание извършена корекция при неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване на ел. енергия съобразно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ – промяна
схемата на свързване, за което обстоятелство е издадена Фактура № ФМ0106010143/
11.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 11.03.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 40,77 лева /четиридесет лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 21.10.2019г. до 14.02.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
1 ГПК М.Р.М., ЕГН ********** да заплати на „*****“ АД ЕИК ****** сумата от 471 лева, представляващи разноски по настоящото дело и сумата от 76,12 лева разноски по ч.гр.д. № 14283/2019г. по описа
на ВРС.
Решението
на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: