Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1944 14.11.2019 година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
На двадесет
и осми октомври две
хиляди и деветнадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.С.
като разгледа докладваното от съдията
Колева административно дело № 1482 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във
връзка с чл.
225а, ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на О.Н.К., руски
гражданин, родена на *** г., с адрес: гр. Бургас, кв. ******, против заповед № 550
от 06.03.2019 г. на зам.кмета по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ на Община Бургас, с която на основание чл. 225а, ал.
1,
във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е
разпоредено на жалбоподателката да премахне следния незаконен строеж: „Пристройка
(веранда) към жилищна сграда“, находящ се в УПИ ІІ -2,3,10,11,12,13, масив 26
по плана на местността „Лагера“ (бивша Юртлука) в землището на кв. „Рудник“,
гр. Бургас. В заповедта е определен и 30-дневен срок от влизането ѝ в
сила, за доброволно изпълнение, като при неизпълнение на срока за доброволно
изпълнение е указано да се извърши принудително премахване на незаконния строеж
от Община Бургас, за сметка на О.Н.К..
В жалбата заповедта се оспорва като незаконосъобразна и необоснована. Оспорват се фактическите обстоятелства изложени в заповедта, като се твърди, че обектът не представлява строеж, а разглобяема (временна) помощна конструкция без носещи стени, поради което не е необходимо издаване на разрешение за строеж.
Искането е за отмяната на оспорения
административен акт.
В
съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателката, поддържа
жалбата. В подробни писмени бележки излага съображения за незаконосъобразност
на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на
адмнистративнопроизводствените правила, на материалния закон и при неспазване
целите на закона. Излага съображения, че в констативния протокол и заповедта
липсва конкретно описание на обекта, в частност – конструкция, начин на
закрепване, материали, брой, височина и плътност на стените. Изразява
становище, че обектът представлява елемент от парковата мебел на дворното
място, поради което за неговото изграждане не се изисква издаване на разрешение
за строеж. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът - зам.кмета по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, представя административната
преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез
пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й от
съда. Ангажира доказателства. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, от лице което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването му, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Бургаският административен съд, след
преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено следното от фактическа страна:
Видно от нотариален акт № 161, том І,
рег. № 1920, дело № 147/2012 г., жалбоподателката О. К., заедно с К.М. К., е
собственик на недвижим имот: едноетажна жилищна сграда с № В-12, с площ от
87,70 кв.м., състояща се от: дневна-трапезария с кухня, две спални, два
санитарни възела, антре, склад и веранда, изградена в УПИ ІІ -2,3,10,11,12,13,
масив 26 по плана на местността „Лагера“ (бивша Юртлука) в землището на кв.
„Рудник“, гр. Бургас.
Административното производство е
започнало по повод постъпила в Община Бургас жалба с вх. №
94-01-21158/22.06.2017 г. от И. М.Д., с която Общината е сезирана за извършен
незаконен строеж в собствения на К. имот, който се намира на по-малко от
допустимото отстояние от съседния имот. Във връзка с подадената жалба, до К. е
изпратено писмо с рег. № 94-01-21158-1/08.08.2017 г., с което от Община Бургас
са изискали представяне на документ за собственост, както и становище или
документи, свързани с извършеното строителство на пристройка към жилищна сграда
№ Б-12. В отговор жалбоподателката е подала становище с рег. №
94-01-21158/22.08.2017 г., с което заявява, че след закупуване на сградата през
2012 г. е разширила съществуващата открита веранда с дървен навес с помощен
характер (за складиране на дървен материал), с размери 2,0 м. на 2,7 м., като
стените на навеса били облицовани с камъни на височина 0,8м. от фундамента на
верандата, като до покрива на навеса били поставени дървени решетки.
С писмо с рег. №
94-01-21158/4/10.10.2017 г. жалбоподателката е уведомена по реда на чл. 26, ал.
1 от АПК, че е образувано производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за
премахване на незаконен строеж, като е предоставен и срок да се яви в общината
за връчване на констативен акт. Видно от представената обратна разписка,
писмото е връчено на К. на 16.10.2017 г.
На 19.10.2017 г., в присъствието на О. К.,***
е изготвен констативен акт № И-14. В констативния акт е посочено, че в УПИ ІІ
-2,3,10,11,12,13, масив 26 по плана на местността „Лагера“ (бивша Юртлука) в землището на кв. „Рудник“, гр. Бургас,
към южната страна на съществуваща сграда № Б-12 е изградена полумасивна
пристройка (веранда) с приблизителни размери 2,00 м. на 2,70 м. Посочено е, че
външните стени са с обшивка от облицовъчни камъни, покривът е едноскатен и
представлява дървена конструкция покрита с хидроизолиращ материал. Прието е, че
строежът е V-та категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. 5, б. „в“ от ЗУТ и чл.
10, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата за видовете
строежи и същият е извършен без разрешение за строеж (в нарушение на чл. 148,
ал. 1 от ЗУТ) и без одобрени инвестиционни проекти. За възложител и строител на
строежа е посочена О.К.. Установено е, че поземленият имот е собственост на „СОЛТ
ЛЕЙК ДИВЕЛОПМЪНТС“ ЕООД, „БЕЛКЛАРА“ ООД, „РЪКС“ ЕООД, „ОЛТА-71“ ООД, Р. С. И.,
„БЪРНЕТ ЕНД ДЕРУИН“ ООД, „СЛ ВИЛА 7“ ООД, „ЕВГЕНИЙ 40“ ООД, „ПРОЛЕТ ПЛЮС“ ООД, К.
Р.Г., „МЕЙФЛАУЪР 31“ ЕООД, К. Д. М., „ЯСЕНОВО“ ООД и И. М.Д..
Въз
основа на съставения констативен акт е издадена оспорената заповед № 550/06.03.2019
г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахване на
строежа в 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта. Видно от положения
подпис на гърба на представения от административния орган препис на заповедта,
последната е връчена на Олга К. на 13.06.2020 г. Съдът намира, че при вписване
на годината е допусната техническа грешка (посочената дата не е била настъпила,
както и това не е спорно обстоятелство), поради което приема, че заповедта в
действителност е връчена именно на 13.06.2019 г.
В хода на съдебното производство е
изготвена съдебно-техническа експертиза от заключението по която се установява,
че процесната пристройка представлява дървена конструкция, монтирана върху
тротоарна настилка посредством метални планки и болтове. Същата е изпълнена от
дървен материал – греди, бичмета, дъски, летви, свързани с винтове и гвоздеи.
От три страни има ограждащи стени, изпълнени от дървени платна, облицовани от
каменни плочи и теракотени плочи с дебелина 10 см. с облицовката, като над
плътната част има декоративни дървени пана. Стените са високи 1,08м., като
обектът не е изпълнен върху ивични основи. Посочено е в заключението, че е
възможно постройката да се демонтира, но това ще доведе до известни повреди в
дървената конструкция и по-значителни в облицовката, поради което от
разглобените елементи не е възможно да се монтира постройка в същия вид и
размери. Вещото лице е определило постройката като „беседка“ като е посочило,
че не представлява част от градинското озеленяване или паркова мебел на
дворното място. В съдебно заседание, експертът уточнява, че плътната част на
стените е с височина около 1.00 м., а горната част представляват дървени рамки.
Уточнява, че невъзможността да се премести постройката в същия вид се дължи на
обстоятелството, че при демонтажа може да има несъществени повреди по
облицовката. Посочва още, че обектът не е свързан със сградата е са намира плътно
до нея. За влизане в обекта се преминава през съществуващата веранда. Вещото
лице уточнява, че за преместването на процесния обект в този му вид следва да
се предприемат мероприятия по укрепване на обема му, поради височината на
сградата и липсата на четвърта стена.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в
изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените
правила за нейното издаване. Съгласно
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. По делото е
представена Заповед № 490/28.02.2018 г. на Кмета на Община Бургас, по силата на
която, същият е делегирал на Заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ правомощията си по ЗУТ, в т. ч. в т. 21 и да издава
заповеди по премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория на
основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл, оспорената заповед е
постановена от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия.
Заповедта е в предвидената от закона форма и съдържа фактически и
правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начинът и
срокът на изпълнение, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице,
персонализиращо административния орган. Съдът намира, че в заповедта, както и в
констативния акт, се съдържат достатъчно данни във връзка с индивидуализацията
на обекта, по отношение на който е постановено премахване. От друга страна в
преписката се съдържат достатъчно данни, от които да се установят характерът на
изградения обект, както и материалите с които е извършен (становище на
жалбоподателката), а според разясненията, дадени с тълкувателно решение №
16/31.03.1975 г. на ОСГК, мотивите на административния акт могат да се съдържат
и в други документи, приложени в административната преписка, които предхождат
издаването на акта.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт. С писмо
с рег. № 94-01-21158/4/10.10.2017 г., предхождащо издаването на констативния
акт, жалбоподателката е уведомена и за започналата процедура по реда на чл.
225а от ЗУТ. Съгласно чл.
225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на
констативен акт, съставен от лицата по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. От приложения Констативен акт № И-14/19.10.2017
г., изготвен от служители в Община Бургас,
съответно специалисти „БКСВЕ“, се установява,
че така указаният ред е спазен. С връчването на констативния акт е
предоставена възможност на жалбоподателката да направи своите възражения, от
което право същата не се е възползвала. Въз основа на така съставения констативен акт е постановена и
оспорената заповед. Съдът намира, че констативният акт е съставен
в съответствие с административнопроизводствените правила от компетентните за
това длъжностни лица.
При преценка на
материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:
По настоящото дело липсва спор относно
собствеността и извършителя на строежа. Спорът се свежда до установяване характера
на постройката – дали същата представлява строеж (допълващо застрояване),
преместваем обект или паркова мебел на дворното място, респективно дали е
необходимо издаване на разрешение за строеж по отношение на обекта.
От данните по делото се установява, че
процесният обект е изграден от дървена конструкция, с три ограждащи стени, допрян
е до основната сграда без да е закрепен за нея, а към земята, с оглед неговата
устойчивост, е закрепен посредством метални планки и болтове върху тротоарна
настилка от гранитогрес. Същият по данни от жалбоподателката представлява
уширение на съществуваща веранда и е с предназначение – за складиране на
дървени материали. Стените на обекта, съгласно изготвеното заключение на вещото
лице са с височина 1,8 м., като за да се достигне до него се преминава през
съществуващата веранда.
С оглед характеристиките на обекта,
съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че процесният
обект представлява елемент от градинското обслужване, както и не може да се
приеме, че същият представлява преместваем обект. Съгласно нормата на чл. 56,
ал. 1 от ЗУТ (в приложимата редакция обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2017 г.),
както и предвид разпоредбата на §5, т. 80 от ДР на ЗУТ (в приложимата му редакция
в сила от 26.11.2012 г.) преместваемите обекти се характеризират с особено
предназначение, а именно обекти предназначени за увеселителни, административни,
търговски и други обслужващи дейности, които съобразно изложените в
разпоредбата примери, предполагат обществено обслужване. В §5 т.80 от ДР на ЗУТ
(в относимата редакция) е уточнено, че преместваем е обект, който може след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да
бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и
възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като
поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина
на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който
се отделя. От описанието на настоящия обект, както посочва и вещото лице,
отделянето му от повърхността може да се осъществи, чрез разглобяване, но което
ще доведе до нанасяне на щети върху обекта. От изложеното следва, че
преместването на обекта е невъзможно без да се загуби неговата индивидуалност,
доколкото характерно качество на преместваемите обекти е тяхното „преместване“,
а не „изграждане“. Действително вещото лице посочва, че обектът дава възможност
за цялостно отделяне, но единствено при осъществяване на допълнителни
мероприятия за неговото укрепване. Дори обаче да се приеме, че по този признак
отговаря на условията за преместваем обект, то не е налице необходимото
предназначение – за обществени дейности. В настоящия случай, както
жалбоподателката сама изтъква в подаденото от нея становище в хода на
административното производство, процесният обект е с предназначение –
складиране на дърва. Следователно настоящият обект не попада в нито една от
характеристиките, необходими за да се определи като преместваем обект по
смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ (в относимата редакция). Не може да се приеме и
твърдението, че същият представлява градински елемент. Градинските и парковите
елементи имат по-скоро декоративен характер, какъвто например е перголата, като
същите са част от озеленяването на дворното място. В случая както бе посочено
по-горе обектът се ползва за складиране на дърва. Същият представлява закрито
уширение на съществуваща веранда. Следователно, както е посочено от вещото
лице, по отношение на настоящия обект не може да се приеме, че е част от
градинското озеленяване или паркова мебел. Този извод не може да се промени и
от наличието на увивни растения.
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ строежите
са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението. За да постанови оспорената заповед,
административният орган е приел, че процесният обект представлява строеж
(пристройка) от допълващото застрояване по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б.
„в“ и за него не е издадено разрешение за строеж. Строежи от приетата категория
са тези посочени в нормата на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която допълващото
застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни,
обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното
застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план, като ал. 2 посочва, че тези постройки се застрояват свободно
или допрени до сгради на основното застрояване. Съдът намира, че предвид
характеристиките на процесния обект, то правилно административният орган е
определил същият като строеж от допълващо застрояване по смисъла на чл. 41 от ЗУТ. Обстоятелството, че конструкцията е осъществена от дървен материал, както
и че при изграждането ѝ не е променена трайно субстанцията на земята, не
води до извод, че обектът не представлява строеж. Дървената конструкция е достатъчно
масивна, доколкото за нейното преместване е необходимо разглобяване и след това
изграждане наново. От друга страна, е променен начина на ползване на терена,
който е следвало да бъде свободно дворно пространство, но след извършването на
обекта това дворно пространство е било заградено и отделено в новосъздадено
разширение на съществуваща веранда. Предназначението на обекта – складиране на
дърва, предполага употребата на строежа за обслужващи дейности към основаната
сграда, респективно го причислява към част от допълващото застрояване. Обектът
се състои от три ограждащи стени с височина от 1,8 м., като четвъртата стена
представлява фасадата на основаната сграда. Наред с това, както бе посочено и
по-горе, извършеният обект не би могъл да бъде квалифициран като преместваем
обект или градински елемент, поради което правилно е определен като строеж. С
оглед на изложеното съдът намира, че правилно административният орган е
категоризирал процесния обект като пристройка към съществуваща сграда,
представляваща допълващо застрояване към основното такова.
Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите
могат да се извършват само ако са разрешени по този закон. Настоящият строеж, с
оглед неговата категоризация, не попада в предвидените в чл. 151, ал. 1 от ЗУТ
изключения, за които строежи не е необходимо издаване на разрешение. Същият не
попада и в изключенията посочени в чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, за които обекти не се
изисква одобрение на инвестиционни проекти. Не е спорно в настоящия случай, че
за процесния строеж не са одобрени инвестиционни проекти и не е издадено
разрешение за строеж. Установи се също така, че същият нарушава допустимите
отстояния от границата на съседния имот – изграден е на по-малко от три метра,
за което не е дадено съгласие на неговия притежател (предвид подадената жалба
от И.Д. ), като последното е основание за отказ
за издаване на разрешение за строеж на обекти от категорията на настоящия.
Съгласно нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, приложима на основание чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ, незаконни са строежите, които са извършени без издадени
разрешения за строеж или одобрени проекти и същите подлежат на премахване. Неприложими
са в случая и нормите на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. За
да се приеме, че са налице предпоставките на §16 от ПР на ЗУТ, постройката
следва да е изградена до 07.04.1987г. при първата хипотеза, от 08.04.1987г. до
30.06.1998г. при втората хипотеза и след 30.06.1998 г. при хипотезата на ал.3,
като в хипотезите на ал.2 и ал.3 е необходимо също да е деклариран пред одобряващите
органи до 31.12.1998 г. съгласно ал.2, или в шестмесечен срок от обнародването
на ЗУТ, съгласно ал.3. В хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ
строителството следва да е извършено преди 31 март 2001 г. В случая тези
предпоставки не са налице. Според твърденията на жалбоподателката, строежът е
изграден след закупуване на имота от същата през 2012 г., а към този момент
горните срокове са изтекли. Ето защо съдът приема, че строежът не представлява
търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
По изложените
мотиви, съдът формира извод, че оспорената Заповед № 550 от 06.03.2019
г. на зам.кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община
Бургас е законосъобразен административен акт и отхвърля
жалбата срещу нея.
При този
изход от спора, право на разноски има ответникът, но доколкото липсва направено
искане за това, то съдът не дължи тяхното присъждане.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.Н.К.,
руски гражданин, родена на *** г., са адрес: гр. Бургас, *******, против
заповед № 550 от 06.03.2019 г. на зам.кмета по „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ на община Бургас, с която на основание чл. 225а, ал.
1,
във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е
разпоредено на жалбоподателката да премахне следния незаконен строеж: „Пристройка
(веранда) към жилищна сграда“, находящ се в УПИ ІІ -2,3,10,11,12,13, масив 26
по плана на местността „Лагера“ (бивша Юртлука) в землището на кв. „Рудник“,
гр. Бургас.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: