Определение по дело №78/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 66
Дата: 16 февруари 2023 г. (в сила от 16 февруари 2023 г.)
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20232200600078
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 66
гр. Сливен, 16.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. Стефанов

Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора В. Д. Б.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно
наказателно дело № 20232200600078 по описа за 2023 година

На основание чл.64 ал.7 от НПК, Окръжен съд – Сливен,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на обв. Д. Д. М., ЕГН **********, чрез
упълномощения си защитник адв. М. Д. от АК-Сливен, против протоколно определение от
09.02.2023 г., постановено по ЧНД № 197/2023 г. по описа на РС - Сливен, като
неоснователна.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 09.02.2023 г., постановено по ЧНД №
197/2023 г. по описа на Районен съд - Сливен, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Определение №66 от 16.02.2023г. по ЧНД № 78/2023 г. по
описа на Окръжен съд С..
Производството е образувано по жалба на адв. М.Д. от АК- С. , в
качеството му на защитник на обв. Д.Д.М.. С жалбата се иска отмяна на
протоколно определение от 09.02.2023 г., постановено по ЧНД № 197/2023 г.
по описа на РС – С., с което е взета мярка за неотклонение “ Задържане под
стража“ на неговия подзащитен и вземане на по-лека мярка за неотклонение.
В с. з. защитникът на обвиняемия поддържа жалбата, като твърди, че е
налице доброволен отказ от извършване на престъплението и моли за по- лека
мярка предвид самопризнанията на обвиняемия, семейното му положение и
недовършеността на деянието. Предлага мярка за неотклонение „Домашен
арест“.
Представителя на окръжна прокуратура оспорва жалбата излага мотиви
за тежестта на деянието, лошите характеристични данни и моли да се остави в
сила определението на Районен съд С., като сочи наличие на предпоставките
по чл.63 от НПК .
При упражняване правото си на лична защита и на последна дума
обвиняемия се присъединява към заявеното от неговия защитник. Желае по-
лека мярка за неотклонение, различна от „Задържане под стража“.
Окръжен съд С., след като изслуша исканията и доводите на страните,
запозна се с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди
доказателствата събрани в хода на разследването и представените пред съда,
и прецени наличните по делото данни, направи следните фактически
констатации:
Досъдебното производство е започнато в хипотезата на чл.212, ал.2 от
НПК на 08.02.2023 г. за това, че на 08.02.2023 г. в с.К., общ.С. направил опит
да отнеме чужди движими вещи/сумата от 110 лева/ от владението на Е.Н.А.
на 72 години от същото село, с намерение противозаконно да ги присвои, като
е употребил за това заплашване и изпълнителното деяние останало
недовършено по независещи от дееца причини– престъпление по чл.198 ал.1,
вр. чл.18 ал.1 от НК.
С постановление на разследващия полицай на 08.02.2023г. е било
повдигнато обвинение на жалбоподателя Д.Д.М., ЕГН **********, за това че
на 08.02.2023 г. в с.К., общ.С. направил опит да отнеме чужди движими
вещи/сумата от 110 лева/ от владението на Е.Н.А., с ЕГН **********, с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това
заплашване и изпълнителното деяние останало недовършено по независещи
от дееца причини– престъпление по чл.198 ал.1, вр. чл.18 ал.1 от НК.
С постановление от същата дата на наблюдаващия прокурор обв. Д.Д.М.
на основание чл.64, ал.2 от НПК е бил задържан за срок до 72 часа, считано
от 16:10 ч. на 08.02.2023 г. с оглед довеждането му пред съда в производство
по вземане на мярка за неотклонение.
С протоколно определение от от 09.02.2023 г., постановено по ЧНД №
197/2023 г. по описа на РС С., по отношение на обв. Д.Д.М., е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, като съдът е намерил основателно
искането на РП – С..
1
В хода на разследването до настоящия момент са приобщени писмени и
гласни доказателствени материали, съдържащи данни относими към
повдигнатото обвинение.
В качеството на обвиняем по досъдебното производство обв. М. дава
обяснения, като признава на посочената в обвинението дата, да е посещавал
дома на постр. Е.Н.А., като заявява, че не е искал да я заплашва и ограбва.
По делото е приобщената характеристична справка, в която е посочено,
че обвиняемият е неграмотен, неженен, официално не работи, но на
повикване работи в сферата на строителството, употребява алкохол и често е
в нетрезво състояние. Под въздействието на алкохола се проявява като
конфликтна личност. По делото са налични данни, че обвиняемият живее на
семейни начала с М.И.Д. и имат четири малолетни деца.
В справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата
на Република България към 07.02.2023 г. е отразено, че липсват освен
настоящото досъдебно производство други неприключили наказателни
производства, спрямо обвиняемото лице.
Престъплението, за което е повдигнато обвинение на обв. М. е тежко по
смисъла на чл.93 т.7 от НК. За него се предвижда наказание „лишаване от
свобода” от 3 до 10 години.
Събраните по досъдебното производство писмени и гласни доказателства
са били обсъдени от РС – С., като правилно е прието наличието на
обосновано предложение за съпричастност на обвиняемия към деянието, за
което е привлечен към наказателна отговорност. До този извод достигна и
настоящият съдебен състав, тъй като гласните доказателствени средства –
показанията на двамата свидетели и обясненията на обвиняемия, на пръв
поглед, сочат, че последният вероятно е съпричастен към деянието, за което е
привлечен. Той се е намирал на твърдяното място и време, и е разпознат от
свидетелката А..
Според настоящия състав не е налице отказ по собствени подбуди от
извършването на престъплението. Обв. М. е бил заплашен реално и
непосредствено от разкриване, тъй като пострадалата го е разпознала и му е
казала името. Това обстоятелство е направило неосъществимо извършването
на престъплението и той е избягал, и не е налице доброволен отказ от негова
страна да извърши престъплението.
Законосъобразен е и извода, че към настоящия момент е налице другата
предпоставка, предвидена в чл.63 от НПК, а именно, че е налице опасност да
извърши друго престъпление.
Опасността от извършване на друго престъпление е реална, предвид
липсата постоянна работа, както и липсата на доходи. Характерът на
обвинението и неговата наказуемост изключват възможността прокурорът да
препятства укриването на обвиняемия в чужбина чрез забраната по чл.68, ал.
1 от НПК. Относимо към този вид опасност е и начина на извършване на
деянието- пиян влиза в едната от къщите в двора, като търси нещо да отнеме,
после във втората къща и след като не намира се насочва към пострадалата,
която е възрастна жена. Настоящият състав счита, че естеството на деянието
разкрива опасност в значителна степен. Конкретното твърдяно поведение на
обвиняемото лице и обстоятелствата, при които посещава жилището на свид.
А., данните за употреба на алкохол и конфликтното му поведение след това,
сочат на завишена лична опасност на обвиняемото лице. Поради тези
2
съображения, съдът отчита реална опасност от извършване на престъпление,
ако по отношение на обв. М. не бъде взета най-тежката мярка за
неотклонение, а именно “Задържане под стража”. Конкретните обстоятелства
по делото обосновават извод, че обвиняемият може да извърши престъпление
в случай, че спрямо него бъде взета друга, по-лека мярка за неотклонение. В
подкрепа на този извод е приложената по досъдебното производство
характеристична справка. По изложените съображения, единствената
адекватна на този етап от разследването мярка за неотклонение по отношение
на обвиняемия, се явява „Задържането под стража“. В заключение следва да
бъде посочено, че съобразно личната опасност на обвиняемия, следва
приоритетно да бъде отчетен обществения интерес пред личния такъв на
задържания. В тази връзка неоснователни са доводите на защитата на
обвиняемото лице, свързани с твърдения за липса на опасност обвиняемият да
се укрие или да извърши престъпление, или за постигане на целите с по-лека
мярка за неотклонение.
В заключение и като съобрази всички факти, имащи значение за вида на
взетата спрямо обвиняемия М. мярка за процесуална принуда, въззивният съд
прие, че настоящата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е
постановена при стриктно съблюдаване на регламентираните в чл.63. ал.1 и
ал.2 т.1 и т.2 от НПК предпоставки и ще допринесе за постигане на
предвидените в законовата разпоредба на чл.57 от НПК цели, като наред с
това ще обезпечи приключването на наказателното производство в срок.
Обжалваното определение на първата инстанция е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Поради това искането в
частната жалба спрямо обвиняемия да се вземе по лека мярка за неотклонение
е неоснователно и не може да бъде уважено.
Ръководен от изложените съображения Окръжен съд – С. постанови
определението си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:
3