Решение по дело №6576/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264475
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия: Пепа Стоянова Тонева
Дело: 20201100506576
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .........                                                                                  06.07.2021 г., гр. София

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                            Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

при секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 6576 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 71980 от 13.04.2020 г. по гр.д. № 60793/2017 г. Софийски районен съд, 39 състав отхвърлил предявения от „Ж.1.“ ЕООД, ЕИК*******, срещу „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК*******, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 2 070.61 лв., представляваща стойност на електроенергия, начислена за периода от 25.04.2017 г. до 28.06.2017 г. по фактура № **********/04.08.2017 г. въз основа на констативен протокол № 1017840 от 28.06.2017 г. на  „Чез разпределение България“ АД и констативен протокол № 1066/26.07.2017 г. на БИМ за електроснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, с абонатен № ********** и с клиентски №*******. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 250 лв. - разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Ж.1.“ ЕООД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответникът не доказал при условията на пълно и главно доказване, както му било указано с доклада по делото, наличието на право на корекция, законосъобразното извършване на корекционната процедура и размера и изискуемостта на начислената сума. Представените констативни протоколи не можело да служат като доказателство, че именно представител на ищеца е извършил посочените в тях нарушения. В процесния случай не била налице някоя от хипотезите, при които ответникът може да прави корекция, тъй като било налице средство за търговско измерване и била извършена метрологична проверка, но в констативния протокол на БИМ било отбелязано, че всички отчетен грешки са   в рамките на максимално допустимите, т.е. независимо от обстоятелството дали има или не осъществен неправомерен достъп до електромера, както и дали има или не монтирано допълнително устройство, то същият измервал правилно електрическата енергия. Обективната отговорност, на която се позовавал ответникът, била изключение и такава норма, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя не се съдържала в ЗЕ, поради което следвало да се прилага чл. 82 ЗЗД. Разпоредбите на ПИКЕЕ не изключвали вината на насрещната страна при неизпълнение на договора, а само регламентирали принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумираната ел. енергия съгласно чл. 83, т. 6 ЗЕ и раздел ІХ ПИКЕЕ. Цитира практика на ВКС, постановена преди влизане в сила на ПИКЕЕ от 2013 г. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „Ч.Е.Б.” АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК, съдържащ се в отговора. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата 2 070.61 лв., начислена за периода от 25.04.2017 г. до 28.06.2017 г. по фактура № **********/04.08.2017 г. въз основа на констативен протокол № 1017840 от 28.06.2017 г. на „Чез разпределение България“ АД и констативен протокол № 1066/26.07.2017 г. на БИМ за електроснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, с абонатен № ********** и с клиентски №*******.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. С оглед релевираните в жалбата доводи решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна: Не е било спорно, че ищцовото дружество е потребител (краен клиент) на електрическа енергия на адрес: гр. София, ул. „*******, с абонатен № ********** и с клиентски №*******.

Приети по делото са Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение от 07.11.2007г., изменени и допълнени с решение от 26.04.2010г.

От приетия констативен протокол № 1017840 от 28.06.2017 г. и показанията на свидетелите Р.Д.и П.З.се установява, че на 28.06.2017 г. служители на „Чез разпределение България“, в присъствието на законния представител на ищцовото дружество и на двама свидетели от Федерация на потребителите, са извършили проверка на средството за търговско измерване на процесния адрес - електромер с фабричен № **********. Констатирани са нарушена пломба на клемния блок на електромера, нарушени фирмена и метрологичната пломби на електромера, нарушен холограмен стикер на големия капак на електромера, липсваща пломба на щита на ел. таблото. С еталонен уред ЕМСИСТ с фабричен № 0506156 и свидетелство за калибриране Е-288-1 от 16.04.2015 г. е измерена грешката, с която електромерът отчита преминаващата през него електрическа енергия, като в момента на проверката грешката е – 64.52 %. Електромерът е демонтиран, поставен в безшевен чувал и затворен с пломба, като номерът на пломбата и уникалният номер са записани в протокола. Монтиран е нов изправен електромер, които отчита в класа си на точност.

Демонтираният електромер е изпратен за извършване на експертиза в БИМ. От представения констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1066/26.07.2017 г. на БИМ се установява, че при извършената метрологична проверка е констатирано: Знакът от метрологична проверка (пломба) е унищожен, със следи от повторно пломбиране, фирмен знак (пломба) – унищожен, със следи от повторно пломбиране; допълнителен стикер отляво е нарушен, допълнителен стикер отдясно е разлепен. При проверката електромерът мери в класа си на точност. В протокола е посочено още, че е бил осъществен достъп до вътрешността на електромера, като датчиците за регистриране отваряне капака на електромера са счупени. Във вътрешността му към електрическата схема допълнително е присъединено устройство, което се състои от две електронни платки, две релета и проводник, служещ за антена. Има изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип.

 

Не се спори и се установява, че констативните протоколи са връчени на ищцовото дружество чрез управителя му.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ, което не е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК се установява, че електромер с фабричен № ********** е произведен през 2013 г. и след заводската първоначална проверка не е подлежал на последваща метрологична проверка до края на 2018 г. При демонтирането му е мерил с грешка минус 64.52 %, а в констативен протокол № 1066/26.07.2017 г. на БИМ е посочено, че мери в класа си на точност. В предложението за корекция на сметка е изчислено количеството ползвана, но неотчетена от СТИ ел. енергия за периода 25.04.2017 г. до 28.06.2017 г. (за 65 дни) на база 1/3 максимален базов ток на СТИ, като в открито съдебно заседание вещото лице обяснява, че това съответства напълно на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ПИКЕЕ от 2013 г. Общото количество електроенергия  на база 1/3 максимален базов ток на СТИ е 15 011 KWh за периода от 65 дни, като изчисленията са направени по констативен протокол № 1066/26.07.2017 г. на БИМ. Посоченото в т. 5 от констативния протокол на БИМ представлява осъществяване на нерегламентиран достъп до електромера с промяна на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип. Установеното устройство в СТИ се състои от две електронни платки, две релета и проводник, служещ за антена. Антената служи за приемане и предаване на сигнал, електронните платки управляват, а релетата служат за включване и прекъсване на ел. вериги. При проверка на корекцията на сметката вещото лице установило, че изчисленията са математически верни и съответстват на одобрените от КЕВР цени на електрическа енергия за процесния период. Имало констативен протокол от 24.04.2017 г. с данни за проверка за изправността на СТИ в периода преди проверката от 28.06.2017 г., затова изчисленията са за по-малък период.

От правна страна: Не е било спорно, че между страните съществува валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при общи условия. Установи се, че при извършена на 28.06.2017 г. проверка от служители на „Чез разпределение България” АД са констатирани нарушена пломба на клемния блок на електромера, нарушени фирмена и метрологичната пломби на електромера, нарушен холограмен стикер на големия капак на електромера, липсваща пломба на щита на ел. таблото. От метрологичната експертиза на БИМ, която е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК и заключението на СТЕ се установи, че е имало намеса във вътрешността на електромера, като към електрическата схема допълнително е присъединено устройство, което се състои от две електронни платки, две релета и проводник, служещ за антена. Налице е било изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип.

Ответникът твърди, че вземането му е породено от изменение на нормативната уредба с ДВ бр. 54/2012 г. – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (отм.), предвиждаща обективна отговорност на клиента при неточно или непълно измерване на електрическата енергия, без да е необходимо доказване на недобросъвестно поведение на клиента. Твърди се, че с измененията на ЗЕ било делегирано право на КЕВР да предвиди такава обективна отговорност, основана само на обективния факт на констатирано неточно измерване или неизмерване, като с това се цели разпределение на риска от неточности в отчитането на потреблението на електрическа енергия и баланс между потребителите и лицензиантите.

Съгласно измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (в относимата за спора редакция преди измененията с ДВ бр. 38/2018 г. и бр. 41/2019 г.) и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ  законът възлага на ДКЕВР (сега КЕВР) правомощието (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 in fine ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а именно - правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ предвижда задължителното съдържание на ОУ, като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 те трябва задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.

ДКЕВР (сега КЕВР) е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.). Понастоящем ПИКЕЕ са отменени изцяло - с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5-членен състав, с изключение на чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ бр. 15/14.02.2017 г., в сила от 14.02.2017 г., и с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС, с което се отменят чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ бр. 97/23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Предвид разпоредбата на чл. 195 АПК, отмяната на подзаконовия нормативен акт има действие занапред, от влизане в сила на съдебното решение, поради което приложими към процесната проверка, извършена на 28.06.2017 г., са действалите към този момент чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (отм.).

Доводите във въззивната жалба, в рамките на които въззивният съд извършва проверка съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са два: В закона не е предвидена обективна отговорност на потребителя, а следва да бъде доказано негово виновно поведение, за да има право доставчикът да коригира сметките за минал период; В конкретния случай за ответника не е възникнало това право, тъй като съгласно протокола на БИМ процесното СТИ измервало правилно електрическата енергия.

Тези доводи са неоснователни. Налице е вече трайна практика на ВКС (обективирана в решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г., ІІ ТО, решение № 115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г., І ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г., ІІ ТО и др.), че с цитраните изменения на ЗЕ и след приемане въз основа на законовата делегация на ПИКЕЕ от 2013 г. (сега отменени) и по време на действието им, е била предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена електроенергия. Правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. При наличие на предвидено законово основание за такава едностранна корекция, за неизмерената или неточно измерена доставена електроенергия за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., не намира приложение създадената при старата редакция на ЗЕ и отменените ПИКЕЕ съдебна практика по чл. 290 ГПК, на която се позовава въззивникът, която практика е обоснована с липсата за предшестващия период на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции на сметката потребителя за ползвана електроенергия за минал период.

За неоснователен съдът намира и вторият довод в жалбата. От констативния протокол на БИМ, който като официален свидетелстващ документ има обвързваща съда материална доказателствена сила, както и от заключението на СТЕ се установи, че във вътрешността на електромера след осъществен нерегламентиран достъп е поставено устройство, което е позволявало по дистанционен път да се управлява отчитането на електрическата енергия от електромера. С монтирането на това устройство електромерът вече не е одобрения тип, а функционирането на същия е непредсказуемо – това устройство бива включвано и изключвано по волята на този, който го е монтирал, а процентът грешка не може да бъде установен. На практика е невъзможно да се установи за колко време и колко често е било активирано допълнителното устройство, което е водело до неотчитане на консумираната ел. енергия и с какъв процент грешка е работел електромерът при задействане на нерегламентираното устройство. Наличието на посочените елементи е променило схемата на СТИ и независимо от точното измерване в нормален режим на работа, в т.ч. в момента на извършване на метрологичната експертиза от БИМ, точността на измерване при задействане на нерегламентираното устройство ще се промени. При това положение ирелевантно е обстоятелството дали електромерът е мерел с грешка при извършване на метрологичната експертиза в БИМ. Изменението в електрическата схема е осъществено чрез добавяне на външни за СТИ елементи - релета, електронни платки и проводник, служещ за антена, което не само влияе на класа му на точност, но го прави и средство за измерване, което не е от одобрен тип. Същевременно корекцията е извършена съобразно правилата, установени в чл. 48 ПИКЕЕ (отм.).

Предвид неоснователността на доводите в жалбата, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като взе предвид извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът определя възнаграждение в размер на 150 лв.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 71980 от 13.04.2020 г., постановено по гр.д. № 60793/2017 г. на Софийски районен съд, 39 състав.

 ОСЪЖДА „Ж.1.“ ЕООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК*******, на основание чл. 78 ГПК сумата 150.00 лв. (сто и петдесет лева), представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                              

 

 

 

 

 

                                                                                                      2.