№ 257
гр. Варна, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20243001000254 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.
№5206/27.02.2024 г. на ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, подадена чрез адв. Д. С.,
срещу решение № 55/03.02.2024г., постановено по т.д.№340/2023г. по описа на Окръжен съд
– Варна в частта, в която дружеството е осъдено да заплати обезщетение в размер на 85 000
лв. за претърпени от ищеца Г. Т. Т. неимуществени вреди вследствие загубата на неговата
дъщеря К. Г.ева Т.а, настъпила при ПТП на 28.09.2019г., причинено от водача на лекия
автомобил „Ауди A3" с рег.№ *****, в който се е возила пострадалата като пътник,
застрахован по риска „Гражданска отговорност" на автомобилистите, по застрахователна
полица *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2020г. до
окончателното заплащане на обезщетението, на основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД,
чл.86 ЗЗД.
Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон и необосновано.
Излагат се съображения за неправилно занижен размер на съпричиняването на вредите
от пострадалото лице. Определеният от съда размер от 25% въззивникът счита за
несъответстващ на поведението на пострадалата, която е пътувала в автомобил без поставен
предпазен колан, обстоятелство, което обуславя принос от поне 70%. Подкрепя твърденията
си с довод, че в резултат на удара пострадалата е намерена извън автомобила, което не би
настъпило, ако същата е била с поставен предпазен колан по време на движение. Счита, че
увреденото лице е било длъжно да предвиди тези последици. Въззивникът твърди, че в този
смисъл приносът на пострадалата е в пряка причинна връзка с претърпените от нея вреди.
Излага твърдения, че неправилно съдът е ценил гласните доказателства и заключението на
вещото лице по комплексната експертиза, защото анализът на тези доказателства дава
1
основания за извод, че увреденото лице е допринесло за вредоносния резултат в по-голяма
степен от деликвента. /сочи съдебна практика/.
На следващо място въззивникът счита, че неправилно е приложена разпоредбата на
чл.52 ЗЗД и съдът е завишил размера на обезщетението за неимуществени вреди
необосновано до размера от 200 000 лв. Счита, че този размер не е съобразен с обичайно
присъжданите размери на тези обезщетения към датата на ПТП. /цит. съдебна практика с
присъждани по-ниски размери/. Сочи, че обезщетение в подобен размер не отговаря на
социално-икономическата ситуация в страната към момента на ПТП– 2019г. както че
неправилно са приложени критериите в ППВС № 4/68г. Претендира отмяна на решението в
обжалваната част за реално присъдените 85 000 лева като неправилно. Моли за присъждане
на разноските в производството.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца Г. Т. Т., в който се
излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Изтъква, че
изплатеното от застрахователя в хода на исковия процес обезщетение в размер на 65 000 лв.
е недостатъчно да покрие претърпените от ищеца неимуществени вреди. Оспорва доводите
на застрахователя срещу определения от съда процент съпричиняване като счита, че
страната, чиято е тежестта, не е успяла да докаже убедително приноса на пострадалата.
Твърди се, че обстоятелството, че пострадалата не е носила предпазен колан, не е достатъчно
да обоснове определяне на принос за настъпване на вредите, тъй като следва да се установи
и причинно-следствена връзка между липсата на колан и получените травми, в резултат на
които е настъпила смъртта. Смята, че няма как приносът в процентно съотношение да
надвишава размера на причинените телесни увреждания. Посочва, че причина за ПТП не е
липсата или наличието на предпазен колан, а заключението не е категорично, че вредите не
биха настъпили и при правилно поставен такъв от пострадалата. Счита, че съпричиняването
не може да е в размер по-голям от 10 процента.
По въпроса за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди ищецът
намира, че същият трябва да бъде определен към момента на постановяване на съдебното
решение. Смята, че размерът на обезщетението действително следва да се съобрази с
икономическата ситуация в страната, но доколкото през годините е налице ръст в размера на
застрахователните премии, това следва да намери отражение и при застрахователните
обезщетения, за да съответства на останалите икономически показатели. Коментира
посочената от застрахователното дружество съдебна практика, която определя като
неотносима към конкретните факти по делото. Претендира оставяне на въззивната жалба на
застрахователя без уважение ведно с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.
В срока по чл.263, ал.2 ГПК е постъпила и насрещна въззивна жалба от Г. Т. Т., чрез
адв.М. С., в която е обжалвано решението по т.д.№340/2023г. в частта му, с която е
отхвърлена претенцията за присъждане главница за разликата над 150 000 лева до
първоначално предявения размер от 250 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди
настъпили поради процесното ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.10.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението както и допълващо решение
№172/15.04.2024г., в частта, с която по същество не е уважено искане на ищеца за заплащане
на законна лихва за забава, считано от 22.10.2020г. до датата на изплащане на обезщетението
от 65 000 лева в хода на процеса. Претендира се законната лихва върху обезщетението от
65 000 лева от 22.10.2020г. до датата на изплащането. Страната претендира и
адв.възнаграждение, определено по реда на чл.38 от ЗАдв.
Въззивникът сочи, че решенията в обжалваните им части са незаконосъобразни, а
определеният размер на застрахователно обезщетение е несправедлив.
Счита за неправилен извода на съда, че сумата от 200 000 лв. отговаря на понесените
вследствие на процесния инцидент вреди и загубата на единственото дете. Твърди, че
2
причинените болки и страдания няма да се заличат с времето. Оспорват се изводите на съда
относно определения принос от страна на пострадалата, тъй като твърди, че последната не е
станала причина за произшествието. В този смисъл коментира заключението на вещото лице,
което сочи, че дори при поставен предпазен колан, контузиите на пострадалата отново биха
довели до смъртта . С твърдения за незаконосъобразен отказ на първоинстанционния съд
претендира допускане на повторна комплексна експертиза.
Постъпил е и писмен отговор на насрещната жалба, подаден от застрахователя на ГО,
чрез адв.Д.С., с който се оспорва основателността на жалбата. Страната счита, че
претендирания с насрещната жалба размер на обезщетението за неимуществени вреди не
отговаря на социално-икономическата обстановка към датата на ПТП, не е съобразена с
обичайно присъжданите обезщетения от съдилищата към този момент. Счита за
неоснователни и доводите срещу приетия от съда процент съпричиняване. Застрахователят
сочи, че доводите на ищеца напълно обезсмислят въведеното законодателно изискване за
ползване на предпазен колан от пасажерите. Твърди, че според него, процентът на
съпричиняване на пострадалата следва да се определи в диапазона между 50 -70% -
пострадалата е изпаднала от автомобила именно поради липсата на предпазен колан.
Правилно поставеният колан би намалил 25 пъти отрицателното ускорение на човешкото
тяло и би разпределил инерционните сили върху тялото като забави действието на същите.
Противопоставя се на направеното с насрещната жалба доказателствено искане. Считат
същото за преклудирано, тъй като не е поискано пред първата инстанция. На следващо
място изразява съмнение във възможността на експертизата да даде точен и категоричен
отговор по поставените въпроси.
За да се произнесе по жалбите въззивният съд установи, че производството е било
образувано по искова молба на Г. Т. Т. срещу ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ, с която
същият в качеството си на преживял родител претендира осъждане на застрахователя на
Гражданската отговорност на автомобилистите, да му заплати обезщетение за понесени
неимуществени вреди в резултат от загубата на неговото единствено дете - дъщеря,
починала при ПТП на 28.09.2019г. на пътя Аксаково – Игнатиево, обл.Варна, при
самокатастрофиране на л.а.Ауди А3 с ДК *****, управляван от водача С.П. Д.. Твърди се
съставяне на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, наличие на валидна
застраховка за автомобила по имуществена застраховка ГО. Твърди се влязла в сила присъда
по отношение на водача на автомобила по НОХД №756/2022г. на ВОС, с която С. Д. е
призната за виновна за това, че на 28.09.19г. на пътя, на около 2 км. извън ***** в посока
гр.Игнатиево, при управление на л.а.Аузи А3 водачът нарушил правилата на чл.21 от ЗДвП
/с превишена скорост над разрешената от 90 км./ч/ и чл.20 от закона, като в резултат на това
загубила контрола върху МПС и се блъснала в крайпътно дърво, с което причинила смъртта
на пътника К. Г.ева Т.а. Посочено е, че при ПТП пътничката получила сериозни и
несъвместими с живота травми, довели в крайна сметка до смъртта й – левостранен
хемопневмоторакс, разкъсване на левия бял дроб, десностранен хемоторакс, контузии на
белите дробове, аспирация на кръв в същите, множество фрактури на ребра от двете страни
на гръдния кош с образуване на гръден капак. Ищецът твърди, че претърпял и търпи вреди
от неимуществен характер от смъртта на К. Т.а, негова единствена дъщеря. Твърди, че
загубата й предизвикала у него силен шок, емоционален стрес, непрекъснати душевни болки
и страдания, които продължават до момента. Твърди, че между него и починалата са
съществувала силна и емоционална връзка, изградена здрава семейна среда, отношения на
любов и взаимност. Преждевременната загуба е лишила ищеца както от тези чувства и
среда, така и в бъдеще от оправдани очаквания за споделяне нормалните човешки
изживявания, свързани с хубавите моменти от живота – студентски живот, завършване на
училище, сватба, внуци, подкрепа и пълноценно общуване. Ищецът твърди, че се чувства
съкрушен и безутешен от смъртта на детето си. Изпаднал в депресия, изпитвал постоянно
чувство на тъга и неспокойство. Станал мълчалив и затворен, не можело нищо да го зарадва,
3
преустановил социални контакти.
Ищецът твърди, че е подал заявление пред застрахователя на ГО за обезщетяване на
търпените неимуществени вреди, на 22.10.20г., но едва през 2022г. ответникът му предложил
изплащане на 80 000 лева, които той отказал. Твърди, че независимо от отказа,
застрахователят не му е превел по банковата сметка каквато и да е сума по заявлението.
Претендира законната лихва върху обезщетение в размер на 250 000 лева, считано от
22.10.20г. до окончателното изплащане както и адв.възнаграждение, платимо съгласно чл.38
ЗАдв.
С отговора на исковата молба ответното дружество ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ АД оспорва предявения иск. Претендира отхвърляне на претенцията за главницата
и обусловената от нея за законната лихва, ведно с разноските по делото. Застрахователят
твърди, че претендираното от ищеца обезщетение е прекомерно завишено и не отговаря на
принципа на справедливост в чл.52 ЗЗД. Счита, че пострадалата е допринесла съществено за
вредите, тъй като е пътувала в процесния автомобил без поставен предпазен колан. Оспорва
наличието на търпяна от ищеца вреда, тъй като приживе между баща и дъщеря не са
съществували близки емоционални отношения. Твърди още, че претендираният размер не
бил съобразен и с приноса на пострадалата. Твърди, че вина за вредите има именно
дъщерята на ищеца, която не е ползвала колан и поради това е изпаднала от
катастрофиралия автомобил. Оспорва началната дата на претендираната законна лихва като
счита, че такава се дължи с изтичане на три месеца от сезирането на застрахователя. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение относно процесния автомобил и
покритие на полицата към датата на ПТП.
Въз основа на така очертания спор, въведените от страните твърдения и доводи,
събраните доказателства, настоящият състав достига до следните фактически и правни
изводи:
При преценка редовността на жалбите съдът намира производството, инициирано с тях
за допустимо. Жалбите са редовни -подадени от легитимирана страна, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок, при интерес от обжалването.
Страните не въвеждат нови твърдения и не правят нови искания, освен допълнителна
съдебна експертиза за установяване принос и неговата степен от страна на пострадалата. Не
са налице основания за служебно събиране на допълнителни доказателства или за даване
указания на страните да ангажират такива. /липсват твърдения за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения/
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от
оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на
материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е
свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране
и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма.
Предмет на настоящото производство съобразно въведените с въззивните жалби
оплаквания, е осъдителното решение на ВОС за сумата от 85 000 лева ведно със законните
лихви както и отхвърлителната му част, за разликата над 150 000 лева до пълния
претендиран от ищеца размер от 250 000 лева, при отчитане извънсъдебно платените /в хода
на производството/ 65 000 лева. Повдигнатите с жалбите оплаквания касаят наличието и
4
степента на съпричиняване на вредите от пострадалото лице както и размера на
обезщетението за неимуществените вреди и неговото съответствие с общественото
разбиране за справедливост към датата на ПТП.
Поради лимитираната предметна рамка на производството настоящият състав
намира, че не е необходимо да обсъжда предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователя на ГО на деликвента, които не са спорни: наличието на деликт и настъпила
от него смърт на пострадалата, валидно застрахователно правоотношение с покритие към
датата на ПТП. Не се оспорва и надлежното сезиране на застрахователя от увреденото лице
със заявление от 22.10.2020г. за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди. Поради това, решаващата дейност на въззивната инстанция се
концентрира в определяне справедлив размер на обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД въз
основа на събраните от първостепенния съд доказателства, в това число произнасяне
относно наличието и степента на съпричиняване на вредите от пострадалото лице.
При установяване на гражданския деликт елементите от фактическия състав -
противоправното поведение на водача, настъпилата вреда в пряка причинно- следствена
връзка с поведението му както и вината на деликвента/водача/, са идентични с тези, които са
предмет на разследване в наказателното производство. Поради изложеното, с оглед
постановената по НОХД №756/2022г. на ВОС присъда, гражданският съд следва да се
съобрази с установените по задължителен начин деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца, а доколкото причинената смърт на пътничката в процесното МПС -К.
Т.а е част от установения престъпен фактически състав, и с това обстоятелство.
Не се спори относно качеството на ищеца на преживял родител – баща на починалата
при ПТП К. Т.а, съответно легитимиран да претендира обезщетение за понесените от него
неимуществени вреди, произтекли от смъртта на лицето съгласно кръга на правоимащите
лица в ППВС №4/1961г.
От разпита на водените свидетели, чиито показания настоящият състав цени като
непосредствени и обективни, се установява, че пострадалата К. е била единствено дете на
ищеца. Живяла е до последно заедно с родителите си в семейната къща в *****. След
смъртта й ищецът бил в изключително тежко състояние. Първите дни след събитието
отказвал да ходи на работа, искал да напусне, не можел да излезе сред хора. Според св.Г.
/л.111/, семейството не е това, което е било преди – не били толкова контактни, много хора се
отдръпнали от тях поради нежеланието им да общуват, Г. се затворил. И Г., и жена му не се
отзовавали на покани за гости, тъй като не искали да имат никакви веселия и социални
контакти. Понастоящем ищецът бил пенсионер – оплаквал се, че не може да спи, бил тъжен
и депресиран. Чувствал липсата на К., защото преди инцидента тя не само живеела с
родителите си, но били много близки и си споделяли всичко. /“те знаели всичко за нея“/
Свидетелят В. сочи, че е налице голяма промяна в Г. след инцидента. Преди бил позитивен
човек, а след смъртта на К. почти спрял да общува с близките си, затворил се. Това
състояние продължавало вече няколко години. Според свидетеля, Г. се променил именно
поради смъртта на К.. Почти 10 години двамата съпрузи опитвали да имат дете, но
неуспешно. К. се появила след дълго очакване, не създавала никакви проблеми на
семейството си, радвала родителите си, щяла да бъде трета година студент във ВИНС. Баща
й работел като пожарникар, но след смъртта на дъщеря си едва го придумали до продължи
да работи. Едва – едва избутал до 60 години и се пенсионирал. И понастоящем водел
затворен начин на живот.
Причиняването на смърт при пътно - транспортно произшествие поражда право на
обезщетение в полза на определен кръг лица, които поради близката си родствена
/биологична/ или житейска връзка с починалия търпят вследствие загубата неблагоприятни
последици, дефинирани от закона като имуществени и неимуществени вреди. Обективният
критерий, според който се определят подлежащите на обезщетяване вреди, е пряката и
5
непосредствена причинно- следствена връзка между смъртта на пострадалия и конкретните
неблагоприятни последици в правната сфера на неговите близки. Съгласно разпоредбата на
чл.51, ал.1 ЗЗД, при непозволено увреждане се дължи обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, както тези, които лицето търпи
понастоящем, така и тези, които ще се проявят в бъдеще. Кръгът от лица, които имат право
на деликтно обезщетение по правилата на чл.45 ЗЗД в случаите на смърт, е изяснен
изчерпателно с приетите от Пленума на ВС Постановления №4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г.
В тях е указано, че право на обезщетение следва да се признае в полза на най-близките на
пострадалия, които действително търпят преки и непосредствени имуществени и/или
неимуществени вреди от загубата. Сред лицата с право на обезщетение са родителите, които
в най-висока степен са засегнати от смъртта, бидейки лишени завинаги от обич, морална, а и
финансова подкрепа поради загубата на своето пълнолетно дете. /на 21 години/.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди спрямо
преживял родител съдът следва да се държи сметка за всички конкретни обективни
обстоятелства, установени по делото, които имат значение за естеството и интензитета на
тези вреди. В тази връзка съдът съобразява както съществувалата емоционална връзка
между баща и дъщеря, установена посредством събраните свидетелски показания, така и
обективния факт, че починалата е била единствено, дългочакано дете в семейството на
ищеца; че семейството е живяло до последно заедно, че са съществували отношения на
взаимност, обич и доверие помежду им. Съдът кредитира свидетелските показания в посока
настъпилата промяна в поведението и емоционалния свят на ищеца след смъртта на дъщеря
му. Според съвпадащите показания на св.Г. и св.В., Г. бил много променен – станал по-
затворен и неконтактен, отбягвал да общува дори с роднини. Анализът на проведения от
вещо лице -психолог преглед на ищеца сочи, че се наблюдава ясна реакция на скръб или т.н.
траурна реакция, последваща психотравменото събитие – смъртта на дъщерята му.
Характерни за тази реакция са наблюдаваните промени в емоционалната, когнитивната и
поведенческата сфера, а понякога и соматични симптоми. Това състояние преминава през
няколко етапа, които могат да имат различна продължителност. Според вещото лице /л.99/,
предвид неочакваността на събитието, близката емоционална връзка между ищеца и
пострадалата, траурната реакция е била изключително интензивна в началото, но на
настоящия етап е във фаза – приемане на случилото се. Приемането, както акцентира
вещото лице, не означава преодоляване на болката и страданието по загубения близък, но се
свързва с осъзнаване на реалността и възстановяване на фоновото емоционално състояние.
Водещо за съда е обстоятелството, че със смъртта на К. са прекъснати едни хармонични и
топли отношения между баща и дъщеря като е предизвикана огромна скръб и празнота от
безвъзвратната загуба на най-близък човек, на единственото дете. По този начин ищецът е
загубил хоризонта на положителните си очаквания за бъдеще, в което ще има опора –
морална и финансова, подкрепа и обич от дъщеря си и потенциално от нейното семейство.
Тази емоционална травма не ще подлежи на промяна, а напротив ще се задълбочава с
напредване възрастта на осиротелия родител. Не на последно място съдът отчита като
травмиращо обстоятелство и внезапността на събитието, което неминуемо е предизвикало
огромен шок в съзнанието и душевния свят на ищеца.
Като се базира на направените с жалбата оплаквания, при определяне размера на
обезщетението, въззивният съд следва да обсъди конкретно нивата на обезщетяване при
сходен вид вреди към датата на ПТП както и икономическите показатели в страната. Именно
в тази насока са направените от застрахователя доводи срещу определеното обезщетение.
Съответно, в тази връзка съдът следва да отговори и на втората въззивна жалба, подадена от
увреденото лице, срещу отхвърлителната част от решението. С жалбата си ищецът оспорва
изводите на съда за неоснователност на иска по чл.432 КЗ за разликата над 150 000 лева до
претендираните 250 000 лева, а в тази връзка и определения процент съпричиняване на
вредите от пострадалата /от 25%/.
6
Съгласно Постановление №4/1968 г. на Пленума на Върховния съд и Решение
№110/16.10.2023г. на ВКС по гр.д.№148/2023г., I г.о., ГК, при определяне на обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на близък, от значение са възрастта на починалия
и на увредения, отношенията им, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният
резултат, емоционалният и социален резонанс на трагичното събитие върху живота на
ищеца/увредено лице/, общественото разбиране за справедливост, съотнесено към
икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП. Понятието "справедливост" не
е абстрактно, а е свързано с преценката на редица обективно проявили се обстоятелства,
които имат значение за размера на обезщетението. За правилното прилагане на чл.52 ЗЗД
следва да се съобразяват освен общите критерии, посочени по-горе, но и спецификата на
случая, действителното съдържание на съществувалите житейски отношения между
пострадалия и претендиращия обезщетение. Конкретната преценка на общите и специфични
критерии за всеки спор формират съдържанието на понятието "справедливост" и гарантират
постигане целта на чл.52 ЗЗД - справедливо възмездяване на неимуществените вреди.
Трайно възприето и провеждано в практиката (Постановление № 4/1968 г. на Пленума на
ВС, Решение № 476 от 27.01.2016 г. по гр. д. № 3281/2015 г., ІV гр. о., решение № 83 от
21.10.2020 г. по т. д. № 1664/2019 г., І т. о., решение № 106 от 13.10.2020 г. по т. д. №
1931/2019 г., ІІ т. о., решение № 56 от 17.08.2020 г. по т. д. № 1548/2019 г., ІІ т. о., решение №
63 от 28.07.2020 г. по т. д. № 2086/2019 г., ІІ т. о., решение № 62 от 24.07.2020 г. по т. д. №
777/2019 г., ІІ т. о., решение № 196 от 3.02.2021 г. по гр. д. № 925/2020 г., ІV г. о., решение №
96 от 25.11.2020г. по т. д. № 1881/2019г., ІІ т. о., Решение № 112 от 21.06.2017 г. по т. д. №
60334/2016 г. на І г. о., Решение № 111 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 4207/2013г. на ІV г. о.) е
разбирането, че принципът за справедливост, посочен в чл.52 ЗЗД изисква в най-пълна
степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпени и предвидими в
бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие. В понятието
"неимуществени вреди" се включват както телесни, така и психически и емоционални вреди
на пострадалия, претърпени болки и страдания, в това число всички негативните
изживявания, причинени от увреждането. Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички обективно установени
факти и обстоятелства за всеки конкретен случай. Затова съдът има задължение да обсъди и
съобрази събраните доказателства, които са относими към тези правнорелевантни факти и
правилно да оцени тяхното значение и тежест за размера на обезщетението.
Настоящият състав намира, че с оглед установените фактически отношения в
семейството, възрастта на пострадалата и на увреденото лице, характера и интензивността
на търпените душевни болки както и непредотвратимостта на бъдещо страдание по загубата
на единственото дете, определеният от първата инстанция размер на обезщетението от
200 000 лева е занижен и не съответства на принципа на справедливост в чл.52 ЗЗД. Поради
настъпилия деликт е отнет живота на най-близкото същество на ищеца – отглеждано
единствено дете, преди еманципирането му и отделяне от семейството, в крехката възраст от
21 години, а това събитие води до пълен обрат в осмисляне предназначението на човешкия
живот, до драстична промяна в душевния свят на ищеца, в нагласите му за живот и
очакванията. Поради това настоящият състав намира, че адекватен израз на справедливостта
предполага обезщетението да бъде определено поне в претендирания размер от 250 000
лева. Напротив, липсват доказателства и основания в защита тезата на ответника, че
обезщетението е прекомерно.
От друга страна, размерът на обезщетението съответства на нивата на обезщетяване
по сходни казуси със забележката, че по всяко дело съдът отчита конкретни обстоятелства от
значение за обезвредата, а това налага критично и аналитично ползване и съобразяване на
съдебната казуистика. Този размер съответства и на посочените в чл.492 КЗ лимити на
застрахователна отговорност, доколкото последните са израз на обществено-икономическите
условия в страната и на общественото разбиране за справедливост. Посочените в
7
разпоредбата лимити не са променяни след измененията в ДВ, бр.101/2018г., вкл. до ДВ,
бр.70/2024г., предвиждащо бъдещо превалутиране в евро. Размерът на обезщетението не
може да бъде съобразяван с други икономически показатели като МРЗ, осигурителен доход и
БВП, доколкото липсва такава методика, която да бъде прилагана по еднакъв начин от
съдилищата. Посочените в тази връзка в жалбата на застрахователя доводи съдът намира за
логични de lege ferenda, но неотносими към спора и неоснователни. При определяне на
обезщетение за неимуществени вреди, въпреки неизчерпателно посочените в ППВС 4/1968г.
критерии, съдът не съобразява като самостоятелен критерий икономически показатели като
напр. необходима издръжка на член от семейството, осигурителен доход, съотв. загубване на
дохода поради загубата на близък, тъй като този метод кореспондира към друг вид вреди,
произтичащи от деликта, каквито не са предмет на спора. Икономическата конюнктура в
страната представлява само помощен критерий при определяне размера на обезщетението,
доколкото формира и обществените нагласи за справедливост на даден етап от развитие на
обществото. Нейно проявление са и предвидените в КЗ лимити на отговорност на
застрахователя. Не на последно място съдът съобразява и обстоятелството, че присъжданото
обезщетение не следва да представлява източник на просперитет и обогатяване, а да
компенсира в парична сума настъпили от деликта морални вреди, при преценка и за
лимитираност на предназначения за това паричен фонд на застрахователя. В този смисъл
съдът намира, че обезщетение в размер на 250 000 лева отговаря както на общите и
специфични за случая критерии, така и на икономическата обстановка към датата на
деликта, ориентир за която са както официално оповестените статистически данни за средна
работна заплата, инфлация и пр., така и нормативно установените нива на застрахователно
покритие при застраховка "Гражданска отговорност" в чл.492 КЗ, независимо че последните
са само помощен критерий.
По възражението за съпричиняване:
Въпросът за наличието и степента съпричиняване е част от предмета на въззивното
производство, тъй като е изрично включен в оплакванията по двете жалби, а от друга страна
участва при формиране размера на обезщетението за неимуществени вреди. За да бъде
намалено, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде релевиран от застрахователя чрез защитното възражение пред
първоинстанционния съд и доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Като е приел възражението на застрахователя за
принос на пострадалата за основателно до размера от 25%/1/4/, съдът е намалил
присъденото обезщетение до сумата от 150 000 лева, а след приспадане на платеното в хода
на процеса, в размер на 65 000 лева, на ищеца са присъдени 85 000 лева.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал
за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване или е
допринесъл за обема на вредите. Принос за настъпване на увреждането е налице, когато
пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите
или е допринесло за механизма на увреждане, като тежестта за установяване на тези
обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване. Както е разяснено
в Тълкувателно решение №1/2014 г. на ОСТК, т.7 и в практиката по прилагане на чл.51, ал.
2 ЗЗД (Решение № 21 от 03.02.2017 г. по т. д. № 437/2016 г. на II т. о., решение № 169 от
28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на II т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. №
316/2011 г. на II т. о., решение № 198 от 03.02.2017 г. по т. д. № 3252/2015 г. на II т. о. и др.),
съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, не и вина; приносът на
увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва
да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат. Съпричиняването
8
може да се изразява и в поемане риска от настъпване на вредоносни последици или
необоснованото му игнориране. Във всички случаи е необходимо приносът да е конкретен и
доказан, а не предполагаем, като за определяне степента на съпричиняване следва да се
съпоставят броят и тежестта на нарушенията, извършени от деликвента и от пострадалия,
както и тяхното значение за причиненото увреждане. Намаляване размера на обезщетението
следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност в
действията на деликвента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност.
При тази преценка следва да се вземе предвид както тежестта на допуснатите нарушения на
предписани правила, така и тяхната каузална връзка с настъпилите вредоносни последици.
Застрахователят своевременно е въвел възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалия поради липса на /правилно/ поставен предпазен колан в нарушение на
изискването на чл.137а от ЗДвП. Тези възражения се поддържат и с въззивната жалба като се
изразява становище за занижаване приноса на пострадалия – вместо в порядъка на 50 до
70%, съдът е определил едва 25% участие на пострадалия. Съответно, в жалбата на ищеца се
възразява изобщо срещу приноса на пострадалата в каквато и да е степен за претърпените
вреди.
Страните не спорят относно установения по делото факт, че към момента на
настъпване на процесното събитие пострадалата К. Т.а не е ползвала предпазен колан на
предна дясна седалка до шофьора. Телата и на двете пострадали са намерени извън
автомобила, изпаднали по време на ПТП. Независимо от това, съдът намира, че
нарушаването на правилата за движение /в случая – на задължението за поставяне на
обезопасителен колан/ съгласно чл.137а от ЗДвП от пострадалата К. Т.а, само по себе си не
представлява основание за намаляване на обезщетението, ако не е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат. При установяване дали е налице съпричиняване на вредоносните
последици, респ. степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е
необходимо да се изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП, доколкото
съпричиняването не е елемент от постановената в наказателното производство присъда.
Предмет на преценка е доколко липсата на обезопасителен колан е допринесло за смъртта на
пътничката К. Т.а.
От изслушаната по делото автотехническа експертиза /л. 90 и сл./ се установява, че
пострадалата се е возила в автомобила без поставен обезопасителен колан. /т.5 и т.6 от
заключението/ Именно поради тази причина тялото й е намерено извън автомобила. При
ПТП са получени множество увреждания на пътничката, несъвместими с живота –
левостранен хемопневмоторакс /въздух и излив на кръв в гръдната кухина/, разкъсване на
ляв бял дроб, десностранен хемоторакс, контузия на белите дробове, вдишване на кръв в
същите, двустранни фрактури на ребрата с образуване на гръден капак, коремна травма –
разкъсване на слезка и на черен дроб, кръвоизлив на около 1000 мл. в коремна кухина,
шийна травма със счупване на 4-ти шиен прешлен, контузия на гръбначен мозък,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки двустранно, травматични увреди на главата с
кръвонасядане в черепните обвивки, в теменно-слепоочната област, ожулвания и
кръвонасядания по гръдния кош, корема, долните крайници, порезни рани на шията и
слепоочните области. Вещото лице е дало становище в т.3 от заключението, че настъпването
на смъртта е в причинна връзка с тези увреждания /комбинирана травма: глава – гърди –
корем/ Вещите лица са посочили, че не могат да разграничат кои от нараняванията са
получени в купето на автомобила и кои при изпадане на тялото./т.7/ Впоследствие
изслушаната експертиза посочва, че с най-голяма вероятност тежките увреждания са
причинени в купето, а по-леките извън него, при изпадане на тялото на пострадалата. В
съдебно заседание /л.107-108/ вещите лица допускат, че ако пострадалата е била с
поставен предпазен колан травматичните увреждания биха били по-малко. Както вещото
лице Д., така и в.л.М. сочат, че в резултат на първия удар в ската /по-лекият/, при ползване
на колан тялото на пасажерката би се преместило незначително напред 7-10 см., а при
9
силния втори удар, в задната част на автомобила, ползването на колан би предотвратило
контакт на тялото при движението му назад-напред, съотв. травмите биха били по-леки.
Вещите лица са констатирали, че в случая в купето на автомобила няма следи от травмите, а
освен това дясна предна седалка е намерена цяла и изправена, в естественото й положение,
без пречупване. „При тази сила и интензивност на удара, лицето щеше да оживее, ако бе с
поставен правилно предпазен колан“. /в.л.М./ Вещото лице счита, че лицето нямало да
понесе в тази степен нито гръдните и коремни травми, нито камшичния удар, тъй като
тялото би било фиксирано към седалката, която е щяла да поеме силата на удара в дървото.
Силният удар е приплеснал автомобила отзад, откъдето е излязло и тялото на пътничката.
Според вещото лице, при ползване на колан, не би се стигнало до травмата във врата./л.109/
Обосноваване на този извод е именно положението, в което е намерена предна дясна седалка
на автомобила. Същевременно, вещото лице Д. допуска, че летален изход би настъпил и при
поставен колан именно поради установената шийна травма – счупване на 4-ти шиен
прешлен с контузия на гръбначния мозък.
Експертизата посочва, че причина за бързата смърт на пострадалата е преди всичко
значителното количество кръв в коремната и гръдната кухина, разкъсване на жизненоважни
органи – резултат от комбинираната травма, настъпилата остра кръвоизливна анемия.
Независимо от хипотетичния характер, и двете вещи лица допускат, че при поставен колан е
съществувала възможност да се избегне леталния изход за пътничка в автомобила. В тази
връзка посочват още, че при втория удар /в дърво/, автомобилът е имал много по-ниска
скорост от тази в началото /от 111 км/ч/. Съществено е, че липсата на колан се е отразило на
придвижването на тялото при втория удар отпред -назад, в посока на багажната врата,
откъдето тялото е изпаднало на пътя. Този удар е бил съчетан както с въртеливо движение
на автомобила около вертикалната му ос, така и с приплъзване по посоката на движение. В
резултат от необезопасяването на пътничката, тялото й се е движело свободно и е
контактувало с различни детайли от автомобила до изпадането му като е понесло всички
разнородни движения и ротации на МПС. Този механизъм, както и целостта на предна дясна
седалка сочи, че при поставен предпазен колан е съществувала възможност пострадалата да
избегне смъртоносния изход.
Поставената във въззивното производство повторна СМАТЕ /л.61/, изготвена от
други вещи лица, посочва, че при ползване на предпазен колан, при липса на данни за
пречупване на седалката, тялото на пасажера не би напуснало обхвата на седалката. Според
това заключение, смъртоносните травми са получени в купето на автомобила, а тези
получени отвън, се характеризират с претъркаляне, плъзгане, сгъване и в обобщение не са в
причинна връзка с настъпилата смърт. Смъртта напротив е обусловена от острата
кръвоизливна анемия в гръдна и коремна кухина. Вещите лица допускат, че тежките
травми в тези области биха могли да се получат и като резултат от коланна травма, т.е.
и при поставен предпазен колан, какъвто безспорно пострадалата не е ползвала към момента
на произшествието. Дори при поставен предпазен колан, травмите в шийната област – при
сгъвно счупване на тялото на 4-ти шиен прешлен и контузия на гръбначен мозък, сами по
себе си също могат да обусловят смъртен изход.
При анализа на изслушаните експертизи и становищата на вещите лица,
настоящият състав намира възражението за съпричиняване за доказано, макар колебливо
вещите лица да посочват, че животозастрашаващи травми могат да бъдат получени и с
обезопасителен колан. Предвид механизма на произшествието, свързано с множество
различни по посока и интензитет удари /вторият от които най-силен удар в дърво, но в
задната част на автомобила/, липсата на пречупване на дясна предна седалка, на която е била
пътничката К. Т.а, може с основание да се заключи, че ползването на предпазен колан /с
който автомобилът е бил снабден/ би предпазило тялото на пострадалата от удари с
детайлите от купето на автомобила, вкл. и най-вече в областта на гърдите и корема. Няма
категорични данни, а единствено предположение, че смъртоносни биха били и травмите от
10
самия колан – че ползването му би довело също до разкъсване на далака и на черния дроб,
обусловило тежката анемия /т.н. коланна травма/. Този извод съдът прави при еднопосочно
становище на вещите лица, че първият удар /в ската/, макар с висока скорост, не е бил
толкова силен, а при втория – автомобилът е бил със значително по-ниска скорост -77 км/ч. и
ударът е отзад. Липсват данни автомобилът да е силно деформиран в предната си част, което
категорично би обусловило наранявания на пътника и при ползване на колана. Няма
счупване на стъкла нито биологичен материал от травмите. Фиксацията на тялото на
пътничката към седалката би позволило облегалката, а не тялото, да поеме цялата сила на
удара като бъде предотвратено свободното му движение и контактуване с части и детайли от
автомобила. В тази насока са и съвпадащите показания на вещите лица, а именно че
определящи за смъртта са получените в купето на автомобила наранявания, а не при
изпадане на тялото на пътничката от него.
Възражението на застрахователя е обосновано с фактически твърдения, че
пострадалата е била без предпазен колан – нарушение на чл. 137а от ЗДвП, довело до
тежките й телесни увреждания, които не биха настъпили, в случай че лицето е било с такъв.
Когато пострадалият създава възможност за настъпване на вредата или способства за нейния
обем, той я съпричинява. В конкретния случай се установява, че починалата К. Т.а, пътник в
автомобила, не е изпълнила задължението си да постави обезопасителния колан, с който
превозното средство е било снабдено, в разрез с разпоредбата на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП. Това
обстоятелство се установява безспорно от двете заключения, а и не било спорно по делото.
Получените от пострадалата множество травматични увреждания /тежка комбинирана
травма глава -гърди -корем/, дължащи се на удари в различни части от вътрешността на
автомобила, са благоприятствани и от липсата на предпазен колан, който да придържа
тялото към седалката. Вещите лица категорично са обосновали становище, че травмите не се
дължат на колана, а освен това пострадалата е намерена извън автомобила в безпомощно
състояние. Изразеното от вещите лица становище относно възможността за настъпване на
летален изход и при ползване на колан според въззивния съд не следва да се възприема
безкритично, тъй като не е подкрепено от фактическата установеност по делото, още повече,
че вещите лица при разпита им в съдебно заседание подчертават вероятния му характер.
Освен това, в първоинстанционното производство вещите лица са изразили мнение, че е
било възможно избягване на тези тежки наранявания при наличие на поставен колан. При
всички случаи липсата му е обусловила значителна част от нараняванията и е допринесла за
тежестта им. Поради това съдът намира възражението за основателно. В тези случаи
намаляването на обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е допустимо, тъй като се
установява, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Тъй като определяща за смъртта е
тежката гръдно-коремна травма, за която е изразено предположение, че би могла да настъпи
и при поставен колан, като отчита хипотетичния характер на това съждение, съдът намира
че следва да определи по-нисък процент съпричиняване от този, определен от първата
инстанция. Независимо от това, пострадалата е допринесла за увреждането именно поради
неизползване на колана, макар определящо да се явява поведението на водача на
автомобила. Този извод почива на вида и характера на уврежданията, съпоставени с
установения механизъм на произшествието, при отчитане функцията на колана на пасивно
предпазно средство да осигурява фиксация на пътника към седалката. Следва да се приеме,
че пропускът на пострадалия да се обезопаси с колан е оказало пряк принос към получените
тежки, несъвместими с живота увреждания. Този каузален принос въззивният съд определя
на 20%, с които следва да бъде намалено обезщетението, до размера от 200 000 лева /250 000
х 20%/. От тях следва да се приспадне платената извънсъдебно сума в размер на 65 000 лева
/част от главница/, поради което искът се явява основателен до размера от 135 000 лева.
Върху определения размер обезщетение се дължат законните лихви от момента на
сезиране на застрахователя – на 22.10.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението.
11
Съгласно чл.429, ал.3 вр.чл.493, ал.1 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на
увредените лица лихви за забавата на застрахования по застраховка "ГО на
автомобилистите", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увредените
лица, вкл. чрез предявяване от последните на застрахователна претенция, стига лихвите да са
в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. Началната дата на заявлението не е била оспорена от насрещната
страна. Поради изложеното, върху присъденото обезщетение се дължи и законна лихва,
считано от 23.10.20г. до окончателното изплащане на задължението.
Тъй като в хода на въззивното производство, първоинстанционният съд се е
произнесъл с допълнително решение №172/15.04.2024г. относно лихвите върху изплатената
по време висящността на процеса част от обезщетение в размер на 65 000 лева /л.61/,
оплакванията в тази част от въззивната жалба на ищеца се явяват неоснователни. Съдът
правилно е присъдил и законната лихва върху изплатените 65 000 лева, считано от 23.10.20г.
до датата на плащането им на 26.10.23г. Приложеното бордеро пък установява, че по волята
на самия застраховател е изплатена единствено част от главницата – обезщетение за
неимуществени вреди, а не и част от произтичащите от лихвоносния й характер законни
лихви. В тази част жалбата на ищеца не е била оттеглена, но се явява неоснователна.
Поради достигане отчасти до различни правни изводи относно размера на
обезщетението, решението на ВОС следва да бъде частично отменено в отхвърлителната
част и уважено до размера от 135 000 лева, т.е. допълнително за сумата от 50 000 лева, или
общо с отчитане на платените извънсъдебно от застрахователя 65 000 лева, обезщетението
възлиза на 200 000 лева. Крайните изводи по спора сочат на неоснователност изцяло на
въззивната жалба на застрахователя срещу присъденото от първата инстанция обезщетение
от 85 000 лева както и неоснователност на жалбата на ищеца за претендирания размер
обезщетение от 250 000 лева.
В частта по жалбата на Г. Т. срещу основното решение и липсата на произнасяне
относно законните лихви върху извънсъдебно платените 65 000 лева обезщетение, с
постановеното допълнително решение на 15.04.2024г. по реда на чл.250 ГПК, е отпаднала
нуждата от произнасяне, но поради липса на оттегляне на жалбата н тази част, същата
следва да бъде оставена без разглеждане поради липса на интерес.
С оглед на изложеното, разноски за настоящото производство се следват на ищеца,
а сторените в първоинстанционното производство -пропорционално на уважената част от
иска, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Въззивникът Г. Т., представляван от адв.М.С.,
претендира възнаграждение за пълномощника си да бъде определено по реда на чл.38 от
ЗАдв. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който е
уговорено предоставянето на безплатна правна помощ спрямо увреденото лице в хипотезата
на т.3 на чл.38 от ЗАдв. Представителството е уговорено за цялото съдебно производство /за
всички инстанции/ - л.14 по делото. Съобразно изложеното, адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца /въззивник/ следва да бъде определено от съда
съгласно чл.36, ал.2 вр.чл.38 ЗАдв. Предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на
чл.38, ал.2, вр. ал.1 ЗА, която е ясна и непротиворечива и те са: да е оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1- т. 3 ЗА и в
съответното производство насрещната страна да дължи разноски, т.е. да е постановено
позитивно за страната решение, представлявана от съответния адвокат /чл.38, ал.2 ЗА вр.
чл.78 ГПК/. От друга страна, съгласно чл.36, ал.2 ЗАдв. следва да определи
възнаграждението съобразно минималните размери по НМРАВ, но преди всичко съобразно
принципа възнаграждението да е справедливо и обосновано. Същевременно, съобразно
Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С–438/22, съдът не е обвързан императивно от
12
фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. След
постановяване на решението на СЕС, задължително за съдилищата в страните – членки
съгласно чл.633 ГПК, е постановено и Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. №
1908/2022 г. на ВКС, I т. о. както и други, в които се отчита несъответствие с правото на ЕС
на нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, препращаща към регламентираните от Наредба
№1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и в резултат на това се
приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. В определението е изразено
становище, че посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне служебно на подобни възнаграждения,
като техният размер следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставените услуги
(която трябва да е справедлива и обоснована), вида на спора, интереса, вида и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. /в този
смисъл и определение №1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. №4123/2023 г. на ВКС, ГК, ІVг. о./
Съгласно цитираното определение, при определяне на адвокатско възнаграждение по чл.38
от ЗА материалният интерес не е водещ, а се съобразява фактическата и правна сложност на
делото, както и конкретно извършената от адвоката работа.
В случая съдът съобразява, че въззивното производство е инициирано по жалба и на
страната, получила безплатна правна помощ, чиято жалба е частично /наполовина/
основателна. Същевременно спорът не се отличава с фактическа или правна сложност;
производството във въззивната инстанция е приключило в едно съдебно заседание като е
било уважено доказателствено искане за допълнителна експертиза. Съобразно Наредбата,
при отчитане единствено на материалния интерес, се следва възнаграждение в размер на 4
325 лева. С оглед характера на въззивното производство съдът намира, че следва да
определи дължимото възнаграждение в размер на половината от посочената сума или 2 163
лева за пълномощника на въззивника Г. Т..
Поради отхвърляне на част от жалбата на същата страна, на въззивника –
застраховател се следва пропорционална част от разноските за адв.възнаграждение,
претендирани в размер на 300 лева съгл. списъка по чл.80 ГПК и представен договор за
правна помощ с адв.Т.Г. с удостоверено заплащане в брой. Въззивникът Т. дължи на част от
заплатеното адв.възнаграждение до размера от 150 лева съобразно отхвърлената част от
жалбата си.
Застрахователят дължи заплащане и на дължимата държавна такса по насрещната
въззивна жалба както и разноските за допусната във въззивното производство експертиза
/заплатени от бюджета/, поради освобождаването на ищеца от такси и разноски за
производството, на основание чл.78, ал.6 ГПК. Поради това застрахователят следва да
заплати такса върху уважения размер на обезщетението в размер на 1000 лева по сметка на
АС както и общо 800 лева, депозит за повторната експертиза.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №55/03.02.2024г., постановено по т.дело №340/2024г. на ВОС, в
отхвърлената част по иска на Г. Т. Т., ЕГН **********, ***** срещу ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, София, за разликата единствено над присъдените 85 000 лева
до 135 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, София да заплати
на Г. Т. Т., ЕГН **********, *****, в качеството на преживял родител – баща на К. Г.ева Т.а
13
/21г./, починала при ПТП на 28.09.2019г. на пътя гр. Аксаково – гр.Игнатиево, към
присъдените 85 000 лева допълнително сумата от 50 000 лева, до размера от 135 000 лева
/над платените извънсъдебно 65 000 лева/, представляващи обезщетение за понесените от
ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на неговата дъщеря при ПТП
на 28.09.19г., ведно със законната лихва върху допълнителната главница от 50 000 лева,
считано от уведомяване на застрахователя на 23.10.20г. до окончателното изплащане на
обезщетението, на основание чл.432 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части, в които ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, София е осъден да заплати на Г. Т. Т., ЕГН
**********, *****, обезщетение за неимуществени вреди до размера от 85 000 лева, ведно
със законните лихви от уведомяване на застрахователя на 23.10.2020г. до окончателното
изплащане както и в частта, в която е отхвърлен иска на Г. Т. Т., ЕГН **********, *****,
срещу ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, за разликата над присъденото
обезщетение от 135 000 лева и изплатените извънсъдебно суми от 65 000 лева до
претендираните общо 250 000 лева.
В частта, в която е отхвърлен иска за сумата от 65 000 лева, представляваща част от
обезщетението за неимуществени вреди, платени в хода на процеса, решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г. Т. Т., ЕГН **********, *****, срещу
решение №55/03.02.2024г., постановено по т.дело №340/2024г. на ВОС, допълнено с
решение №172/15.04.2024г. относно присъдените законни лихви върху изплатената в хода на
процеса сума от 65 000 лева, за периода от 22.10.20г. до плащането на 26.10.23г., поради
липса на интерес.
ОСЪЖДА ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, София да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на АС – Варна сумата от 1000 лева –
дължима по насрещна въззивна жалба държавна такса както и депозит за вещите лица в
размер на 800 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, София да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС – Варна сумата от 2 000 лева,
представляващи допълнителна държавна такса съобразно уважения по-висок размер на
обезщетението, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, София да заплати
на адв.М. В. С., ***** в АК-Варна, в качеството и на процесуален представител на Г. Т. Т., за
предоставена безплатна правна помощ по делото, адвокатско възнаграждение в размер на 2
163 лева, на основание чл.38, т.3 вр.чл.36 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Г. Т. Т., ЕГН **********, Аксаково, да заплати на ЗАД ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, София, част от сторените във въззивното
производство разноски за адв.възнаграждение до размера от 150 лева, на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14
15