Решение по дело №136/2020 на Районен съд - Ардино

Номер на акта: 85
Дата: 2 декември 2020 г. (в сила от 2 декември 2020 г.)
Съдия: Валентин Димитров Петров
Дело: 20205110100136
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Ардино , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на втори декември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Валентин Д. Петров
като разгледа докладваното от Валентин Д. Петров Гражданско дело №
20205110100136 по описа за 2020 година
Постъпила е искова молба от А. М. М. , род. на 06.05.1942 г. в мах. Дълги Припек, Кметство
Средно село, общ. Златарица, обл. Велико Търново, гражданка на Република Турция, с имена
по турско гражданство: Айише Дургун, с турски идентификационен номер **********, с
л.к. серия S10, № 644208, издадена в Република Турция, с постоянен адрес в Република
Турция: Хюррийет мах., 11окул., ск № 19/1, Османгази / Бурса, чрез адв. Дария Йорданова
Кръпова от Адвокатска колегия - Кърджали, против Община Златарица и Кметство Средно
Село, с правно основание чл. 542, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 4 от ЗГР.
Молбата се движи по реда на охранителното производство предвидено в разпоредбата на
чл. 542 и сл. от ГПК.
Молителката посочва в исковата молба, че е била родена на 06.05.1942 г. в дома на своите
родители в с. Дълги Припек, общ. Средноселска, околия Еленска, от майка Мийрем
Мехмедова Мустафова, род. на 10.06.1920 г. в с. Дълги Припек, общ. Средноселска, околия
Еленска и баща Мехмед Мустафов Памуков, род. на 20.04.1911 г. в с. Дълги Припек, общ.
Средноселска, околия Еленска. Сочи, че през 1951 г., заедно с родителите си, брат си и двете
си сестри, била изселена за Република Турция, за което бил издаден изселнически паспорт
№ 16444 от 03.08.1950 г., издаден в гр. София от Директора на Народната милиция в
Република България. В посочения паспорт, баща й фигурирал с имената: Мехмед Мустафов
Памуков, род. на 20.04.1911 г. в с. Дълги Припек, околия Еленска, майка й била посочена с
име: Мийрем на 30 год., а молителката била посочена с име Айше на 8 год. С решение на
Министерство на правосъдието на Република Турция № 3 / 13888 от 06.11.1951 г.,
молителката придобила турско гражданство, като в регистрите на населението на Република
Турция била записана с имената: Айше Дургун. В края на 2019 г. поискала от общ.
Златарица, обл. Велико Търново, дубликат от Акта й за раждане, тъй като към онзи момент
1
селото в което била родена, а именно: с. Дълги Припек, било махала на с. Средно село,
намиращо се в общ. Златарица, обл. Велико Търново. След Справка в община Златарица,
било установено, че в регистрите на населението на с. Дълги Припек, молителката фигурира
като член от домакинството на: Мехмед Мустафов Памуков, род. на 20.04.1911 г. в с. Дълги
Припек, общ. Средноселска, околия Еленска и Мийрем Мехмедова Мустафова, род. на
10.06.1920 г. в с. Дълги Припек, общ. Средноселска, околия Еленска, като била записана с
имената: Айише Мехмедова Мустафова, род. на 06.05.1942 г. в с. Дълги Припек, общ.
Средноселска, околия Еленска. Поради липсата на Регистър за ражданията през 1942 г. на
Кметство Средно село, общ. Златарица, където бил съставен Акта за раждане на
молителката, Община Златарица отказала издаването на искания от молителката документ,
като за удостоверяване липсата на регистъра издала удостоверение с изх. № У-499 от
26.11.2019 г., издадено от общ. Златарица, обл. Велико Търново. Молителката сочи, че за нея
е налице правен интерес да установи факта на раждането си, като правният интерес от
установяване на споменатият факт бил издаването на акт за раждането й. Предвид
гореизложеното, и на основание чл. 542, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 4 от ЗГР, моли, да
бъда призована на съд и след като докаже основателността на претенцията си, да бъде
постановено решение, с което да бъде установен по съдебен ред факта на раждането й, както
и да й бъде съставен акт за раждане. Моли, така отразената промяна да бъде изпратена и
отразена в регистрите на населението на Кметство Средно село и Община Златарица.
Направени са доказателствени искания, по които съдът се е произнесъл с определение по
реда на чл. 140 от ГПК, постановено в закрито съдебно заседание, като относими,
допустими и необходими.
В открито съдебно заседание молителката не се явява, представлява се от упълномощен
процесуален представител. В ход по същество ангажираният адвокат намира молбата за
допустима, основателна и напълно доказана с представените писмени и гласни
доказателства и моли съда да я уважи изцяло.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответната страна Община Златарица не са представили
писмен отговор, не са взели становище по допустимостта и основателността на молбата, не
са оспорили твърдяните обстоятелства, не се посочили нови, не са оспорили писмените
доказателства, не са посочили други такива. В открито съдебно заседание ответната страна
не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна Районна прокуратура – Кърджали, ТО – Ардино, не са представили
становище в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК и не се представляват в открито съдебно
заседание по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията и становищата на страните и при съобразяване с
разпоредбите на чл. 235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено следното:
2
От представеното по делото писмено доказателство - Удостоверение с изх. № У-499 от
26.11.2019 г., издадено от общ. Златарица, обл. Велико Търново, се установява, че Регистъра
за ражданията през 1942 г. на Кметство Средно село, общ. Златарица, където бил съставен
Акта за раждане на молителката липсва, поради което не можело да й бъде издаден Акт за
раждане.
От друго писмено доказателство по делото - Препис от Регистъра за населението на с. Дълги
Припек, издадено от Община Златарица, се установява, че молителката фигурира в
регистъра като член от домакинството на: Мехмед Мустафов Памуков, род. на 20.04.1911 г.
в с. Дълги Припек, общ. Средноселска, околия Еленска и Мийрем Мехмедова Мустафова,
род. на 10.06.1920 г. в с. Дълги Припек, общ. Средноселска, околия Еленска, като била
записана с имената: А. М. М. , род. на 06.05.1942 г. в с. Дълги Припек, общ. Средноселска,
околия Еленска.
От приетите като писмени доказателства по делото - копие от удостоверение, издадено от
Главна Дирекция Гражданство и устрояване при МВР на Република Турция, заверено с
апостил и придружено с превод на български език и изселнически паспорт № 16444 от
03.08.1950 г., издаден в гр. София от Директора на Народната милиция в Република
България, се установява, че през 1951 г., молителката, заедно с родителите си, брат си и
двете си сестри, била изселена за Република Турция, за което бил издаден изселнически
паспорт № 16444 от 03.08.1950 г., издаден в гр. София от Директора на Народната милиция
в Република България. В посочения паспорт, баща й фигурира с имената: Мехмед Мустафов
Памуков, род. на 20.04.1911 г. в с. Дълги Припек, околия Еленска, майка й е посочена с име:
Мийрем на 30 год., а молителката е посочена с име Айше на 8 год. С решение на
Министерство на правосъдието на Република Турция № 3 / 13888 от 06.11.1951 г.,
молителката придобила турско гражданство, като в регистрите на населението на Република
Турция била записана с имената: Айише Дургун. От същото това доказателство се
установява и друго твърдяно от молителката обстоятелство, а именно, че при изселването
си, същата е била записана в регистрите на българските граждани, на които им е било
разрешено да се изселят в Република Турция.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира изцяло, се
установява, че молителката е родена в Република България през 1942 г. в дома на своите
родители в с. Дълги Припек, общ. Средноселска, околия Еленска. Майка й се казвала
Мийрем Мехмедова Мустафова, а баща й Мехмед Мустафов Памуков. До 1951 г.,
семейството на молителката живеело в с. Дълги Припек, общ. Средноселска, околия
Еленска. През 1951 г., цялото семейство на молителката било изселено за Република
Турция, където впоследствие придобили и турско гражданство като молителката била
записана с имената: Айише Дургун. Посочените от свидетелите обстоятелства са
последователни, логични и кореспондират изцяло с приетите по делото писмените
доказателства.
3
При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна, съдебния състав
разгледал делото формира убеждение в следния смисъл:
Исковата молба се явява допустима, а по същество основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 542 от ГПК, когато законът предвижда, че известен факт с
правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като
например свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и други), и
такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е бил
унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи
права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е
необходимо, да разпореди да се състави съответния документ. В охранителното
производство по чл. 542, ал. 1 ГПК, са уредени случаите за установяване на факти с правно
значение, които следва да бъдат удостоверени с документи /напр. свидетелство за завършено
образование, акт за гражданско състояние и др./, които следва и могат да се противопоставят
на всяко трето лице и не се третира въпроса за установяване на конкретно правоотношение.
В настоящия случай, от приложените по делото писмени доказателства и събраните гласни
такива, безспорно се установи факта на раждането на молителката през 1942 г. в с. Дълги
Припек, общ. Средноселска, околия Еленска, както и това, че Регистъра за ражданията през
1942 г. на Кметство Средно село, общ. Златарица, където бил съставен Акта за раждане на
молителката липсва, поради което е невъзможно издаването на Акт за раждане на
молителката от съответната Община.
Предвид гореизложеното, предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
Във връзка с горното, съдебния състав разгледал делото, приема за установени факти, които
ще трябва да се отразят в акт за гражданско състояние (акт за раждане), регламентирани в
чл. 45 от ЗГР, който ще следва да се състави на молителката, с оглед правното убеждение на
съда в тази насока, а именно: че А. М. М. , от женски пол, е родена на 06.05.1942 г. в
Кметство Средно село, общ. Златарица, обл. Велико Търново, от майка Мийрем Мехмедова
Мустафова, род. на 10.06.1920 г. в Кметство Средно село, общ. Златарица, обл. Велико
Търново и баща Мехмед Мустафов Памуков, род. на 20.04.1911 г. в Кметство Средно село,
общ. Златарица, обл. Велико Търново.
Предвид мотивировката на съдебния състав, на основание чл. 542, ал. 1, предложение
последно, ще следва да бъде разпоредено на кметство Средно село, да състави на
молителката Акт за гражданско състояние (акт за раждане), в който да отрази маркираните
както по- горе, така и в чл. 45 от ЗГР установени факти, което съставяне да бъде отразено в
регистрите на населението на Община Златарица и в регистрите на населеното място по
нейното месторождение.
Мотивиран от изложеното, този съдебен състав на РС- Ардино,
4

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Кметство Средно село, общ. Златарица,
обл. Велико Търново, че А. М. М. , от женски пол, е родена на 06.05.1942 г. Средно село,
общ. Златарица, обл. Велико Търново, от родители: майка Мийрем Мехмедова Мустафова и
баща Мехмед Мустафов Памуков.

РАЗПОРЕЖДА, на основание чл. 542, ал. 1, предл. последно от ГПК, на Кметство Средно
село, общ. Златарица, обл. Велико Търново, да състави акт за раждане на че А. М. М. , като
впише признатите за установени по- горе факти;

Препис от решението да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние в
община Златарица и Кметство Средно село, за сведение и изпълнение, както и до служба
„Гражданска регистрация и административно обслужване” на областно равнище за
отразяване на промяната в гражданското състояние на лицето и на Бюро съдимост при РС-
Елена.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________
5