Решение по дело №1869/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 424
Дата: 8 септември 2021 г. (в сила от 8 септември 2021 г.)
Съдия: Петина Кръстева Николова
Дело: 20213630101869
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 424
гр. *** , 08.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20213630101869 по описа за 2021 година
Производството е охранително по реда на чл. 330 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба с вх. № 4490 от 07.07.2021 г., подадена от адв.
В.П. от ШАК, в качеството му на пълномощник на В. Н. Н. с ЕГН ********** от гр. *** и
Ш. Х., роден на 25.12.1973 г., гражданин на Б. с белг. Рег. № 73.12.25-467.12, за
прекратяване на сключения между двамата граждански брак по взаимното им съгласие. В
молбата се излагат твърдения, че връзката между двамата е изчерпана от съдържание и
постигнали абсолютно и непоколебимо съгласие за развод. Представили са споразумение, с
което уреждат всички последици от прекратяването на брака.
В съдебно заседание двамата молители се явяват лично. Чрез процесуалният си
представител правят искане за одобряване на представеното на съда споразумение като
лично потвърждават съгласието си с клаузите на споразумението и желанието си за развод.
След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал,
доводите и становищата на страните и постигнатото споразумение между тях, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак № **********
от 22.12.2015 г., издадено от Община *** въз основа Акт за граждански брак № 562 от
22.12.2015 г., на 13.05.2014 г. в гр. ***, В. Н. Н. с ЕГН ********** от гр. *** и Ш. Х., роден
на 25.12.1973 г., гражданин на Б. с белг. Рег. № 73.12.25-467.12, са сключили граждански
брак, като съпругата е запазила фамилното име Н..
От брака няма родени деца. Отношенията им не потръгнали и от известно време
1
живеели разделени.
Това довело до отчуждение между двамата съпрузи, които вече не живеят заедно като
семейство, а бракът им е изпразнен от съдържание, поради което взели решение да се
разведат.
Процесната молба, по която е образувано настоящото охранително производство, се
явява допустима и основателна.
Съпрузите са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят
сключения помежду им граждански брак. Молителите са постигнали и споразумение по
всички въпроси, визирани в чл. 51 от СК, след което двамата съпрузи изрично заявиха, че го
поддържат. Съгласно текста на това споразумение, молителите нямат претенции относно
издръжка. Семейното жилище е напуснато и от двамата, поради което съдът не дължи
произнасяне за него. Поради заявената липса на деца и съвместно имущество, съдът не
дължи произнасяне и по тези въпроси.
От извършената служебна проверка на постигнатото споразумение съдът констатира,
че то е изчерпателно и законосъобразно, отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, със
споразумението се уреждат всички въпроси, свързани с прекратяването на брака между
страните по делото, то не противоречи на морала и нормите на СК.
На основание чл. 330, ал. 3 от ГПК и след като съдът се убеди, че съгласието на
съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и намери, че постигнатото
споразумение по чл. 51 от Семейния кодекс не противоречи на закона, съдът следва с
решението си да допусне развода им и да утвърди тяхното споразумение за последиците от
него.
Съдът определя размер на таксата по чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в размер на
15,00 лева. Страните са постигнали споразумение разноските в производството да се поемат
от съпруга, поради което съдът следва да го осъди да заплати по сметка на ШРС посочената
сума като окончателна държавна такса.
На основание чл. 330, ал. 5 от ГПК решението, с което се допуска разводът по
взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА развод по взаимно съгласие и ПРЕКРАТЯВА сключения граждански
брак на 13.05.2014 г. в гр. *** между В. Н. Н. с ЕГН ********** от гр. *** и Ш. Х., роден на
2
25.12.1973 г., гражданин на Б. с белг. Рег. № 73.12.25-467.12.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между В. Н. Н. с ЕГН ********** от гр. *** и Ш. Х.,
роден на 25.12.1973 г., гражданин на Б. с белг. Рег. № 73.12.25-467.12 споразумение относно
последиците от развода, съгласно което:
Молителите В. Н. Н. с ЕГН ********** от гр. *** и Ш. Х., роден на 25.12.1973 г.,
гражданин на Б. с белг. Рег. № 73.12.25-467.12 нямат претенции за издръжка помежду си.
ОСЪЖДА Ш. Х., роден на 25.12.1973 г., гражданин на Б. с белг. Рег. № 73.12.25-
467.12, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ШРС сумата от 15 лв. (петнадесет лева),
представляващи държавната такса по чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________
3