Протокол по дело №893/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 922
Дата: 1 юли 2022 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия: Красимир Лесенски
Дело: 20225220200893
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 922
гр. Пазарджик, 30.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
и прокурора Пр. Г. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски Частно
наказателно дело № 20225220200893 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Обвиняемият Д. П. Г. –се явява лично доведен от ОЗ „Охрана“ и с адв.
С.С. САК - надлежно упълномощен с пълномощно по ДП.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Г..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. СТОЙКОВ: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуална пречка за даване ход на делото, съдът

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на обвиняемият, както следва:
Д. П. Г. - роден на ... г. в гр.В., живущ в с. П., обл. П., ул. „7-ма“ № ...,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ,
осъждан-реабилитиран, ЕГН: **********.

На обвиняемият се разясниха правата по НПК.
Не се направиха отводи на съда, секретаря и прокурора.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
1
ПРОЧЕТОХА СЕ ИСКАНИЯТА НА РП - ПАЗАРДЖИК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания на този етап. Ще ползвам
доказателствата събрана на ДП.
АДВ. СТОЙКОВ: Нямам искания по доказателствата
СЪДЪТ счита, че следва да бъдат приети доказателствата на ДП.
Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА доказателствата приложени по ДП № 501/2022 г.
по описа на РУ Пазарджик.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н съдия, поддържам искането на РП
Пазарджик с което се иска спрямо обвиняемия Д.Г. да се вземе най-тежката
мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Считам, че в случая са
налице вси1ки законово предпоставка на чл. 63 НПК, а именно: по ДП №
501/22 г. на РУ Пазарджик Д.Г. е разпитан и привлечен в качеството на
обвиняем за извършване на престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК за
което се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години, като същото
се явява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. От събраните
доказателства по делото може да се направи предположение, че именно
обвиняемия Д.Г. е извършител на инкриминираното деяние за което е
привлечен към наказателна отговорност. Обоснованото предположение
относно авторството се извлича от показанията на разпитаните в хода на
разследването по реда на чл.223 НПК свидетели-очевидци на деянието С.К. и
Н.К., както и от другите свидетелски показания, изготвената СМЕ, справка за
съдимост, характеристична справка и други документи и веществени
доказателства. Споменатите доказателствени средства в тяхната съвкупност
изясняват в цялост факта за извършване на деянието и като логични,
непротиворечиви и кореспондиращи по между си формират логически изводи
обосноваващи повдигнатото обвинение. В случая трябва да бъде взета най-
2
тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия
Г., тъй като съществува реална, а не предполагаема опасност в случай, че
бъде освободен от ареста да извърши друго престъпление. От материалите по
делото е видно, че макар и реабилитиран обвиняемият е двукратно осъждан и
има недобри характеристични данни, което навежда за склонност към
престъпно поведение, която именно е ескалирала с деянието предмет на
настоящето производство. Голяма част от свидетелите по делото са жители
на с.П. с които обвиняемия Г. се познава и е в определени отношения, поради
което има реална опасност не само същият да повлияе на все още не
разпитани свидетели, но и да окаже натиск на вече разпитани такива с цел да
лансира защитната си позиция с оглед грозящата го наказателна отговорност
за тежкото престъпление, което е извършил по изключително агресивен и
брутален начин при на пръв поглед незначителен битов конфликт възникнал
по повод нарушаването на обществения ред от страна на обвиняемия Г. за
което пострадалия е сигнализирал и е взел отношение като гражданин. Видно
от СМЕ която държа да подчертая, че не е окончателна предвид тежкото
състояние на пострадалия и продължаващата опасност за живота му. На
пострадалия са били са причинени към момента две средни за момента
телесни повреди, които обаче са сред най-тежките предвидени в чл.129, ал.2
от НК, а именно нараняване проникващо в черепната кухина и разстройство
на здравето и временна опасност за живота, което от деянието и към
настоящия момент е налице. В този смисъл съществуващата реалната
опасност да извърши престъпление се извежда от характера и начин на
извършване на престъплението за което е било повдигнато обвинение и
засегнатите обществени отношения. На следващо място макар и обвиняемия
да има адрес в с. П., обл. П. считам, че не следва да се пренебрегва
опасността той да се укрие с цел да избегне наказателно преследване и
изпълнение на влязла в сила присъда при признаване то му за виновен от
страна на съда, която опасност се извежда от наказанието лишаване от
свобода до 6 години, която законодателя е предвидил за извършеното от него
деяние което е достатъчен мотив за укриване с цел осуетяване на наказателно
преследване. Накрая считам, че следва да се отчете също, че с вземане на най-
тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на
обвиняемия Д.Г. ще бъдат постигнати посочените в чл. 57 НПК цели и по
този начин няма да се възпрепятства своевременното приключване на
3
наказателното производство, което е в активна фаза на разследване. Всички
така изложени обстоятелства ми се струват достатъчни, за да обосноват, че
единствената адекватна мярка в конкретния случай по отношение на
обвиняемия Г. е „Задържане под стража“, поради което Ви моля да се
произнесете в този смисъл.
АДВ. СТОЙКОВ : Уважаеми Районен съдия, изслушахме искането на
прокурора. От гледна точна на обвинението доводите са може би
основателни, но аз не смятам така. На първо място в искането на
прокуратурата, а и при взимането на мярка за неотклонение съгласно
предпоставките на наказателния кодекс се изискват няколко формални
изисквания, които да са на лице. С оглед изказването на прокурора, че има
изготвена СМЕ се говори за едно обвинение. Не се отчита факта, че при
привличането на обвиняемият същият не отказва да дава показания, даже и
съобщава за извършено престъпление спрямо него и част от свидетелите на
които се позовава прокуратурата, но те не са разпитани като свидетели по ДП,
а като лица очевидци при проверката, която е извършена и както виждате
моят подзащитен съобщава, че при извършването на процесуално-
следствените действия всички тези лица които да са се намирали в с. П. след
това са меко казано обработвани с цел да потвърдят или не някаква истина.
Част от тях най-вероятно са потвърдили при натиска, но ние това не можем да
го твърдим, ще го установяваме. По отношение на мярката, която се иска
освен повдигнатото обвинение то следва лицето да има някаква опасност да
се укрие. Такава опасност няма - той има постоянен адрес, не се укрива. На
следващия ден са го намерили на адреса в къщата в която живее, има работа и
факта на едно такова задържане и продължаване на мярката “Задържане под
стража“ по никакъв начин не може да се презюмира през призмата, че едва ли
не той ще повлияе на свидетелите. В искането на прокуратурата се цитира чл.
223 НПК по отношение на свидетели където се казва, ние тук нямаме
качеството на свидетел при Д., а имаме вече обвиняем и не следва да се взима
предвид. От друга страна има противоречия. В един момент се твърди, че
пострадалият е сигнализирал, което не е така. Хората, които са били там са
сигнализирали на тел.112 и е дошла линейката. От друга страна, ако
пострадалият е толкова зле колкото твърди прокуратурата как така ще
сигнализира и ще му бъде изготвена СМЕ и тя няма да бъде окончателна.
Тези противоречия само показват желанието на обвинението това лице да
4
бъде задържано по незнам каква причина, тъй като дори не може да се каже,
че обвинението е тежко по смисъла на чл. 93, но обикновено практиката счита
онези престъпления, които са с долна граница над пет години или долната
граница е пет години. В моето искане още при разпита на вече обвиняемия Г.
съм направил искане същият да бъде освидетелстван от съдебен лекар,
защото съобщава за нанесен му побой в невероятни количества. Той даже в
момента е с доста спаднали отоци, даже в полицията не можаха да го познаят
по снимки, които има от предишни осъждания когато е регистриран. Същият
изцяло и без никакви забележки за разследването съдейства на полицията,
въпреки, че беше унижен от полицаите и се разхожда бос в полицейското
управление под предлога, че обувките са му иззети, за да се изземат следи.
Едните обувки са му иззети за снемане на следи, другите обувки също за
иззети да се изземат следи, но никой не се свързва с негови близки, за да му
донесат други обувки. Той ходеше бос по чорапи, без чорапи из цялото РУ го
разкарваха само и само да може по някакъв начин това лице да признае нещо,
което очевидно не е извършило. В този смисъл е и авторството на деянието.
Няма доказателства по делото, че той е автора на деянието, освен свидетелски
показания на двама човека смазани от бой и това ще се установи в
последствие в процеса. Предпоставките които се изискват по НПК едно лице
да бъде задържано, да няма постоянен адрес – той има такъв. Да има работно
място - има и такова, да има възможност да се укрие -той няма такова
поведение, той няма правна възможност да влияе на разследването. Именно
тези всички предпоставки, които са налице по отношение на Г. не считам, че
той е толкова обществено опасен, колкото се твърди от прокуратурата и не е
извършил престъплението с такава дързост както се твърди, поради факта, че
същият е спасил живота на пострадалият, като с помощта на друг свидетел са
му извадили езика, не се отчита факта, че той не се укрил нито след
инцидента, нито пък свидетелите не съобщават той да има пререкания с
пострадалия. В тази връзка ще моля да не взимате мярка за неотклонение от
типа „Задържане под стража“, защото на първо място те не е необходима на
този етап, прокуратурата и полицията водят съвсем нормално ДП и по
никакъв начин не им се пречи. Осигуряват се свидетели, експертизи и в
следващия момент, ако Вие прецените, че трябва да се вземе такава мярка аз
моля да не взимате от тежка, по-тежка мярка, а да се постанови някоя по-лека
мярка. Най-малкото, защото той има дете на пет дни, което не е виждал. Жена
5
му в момента е в болница, това затруднява домакинството, няма кой да се
грижи за жена му и детето му. Ние като общество би следвало да насърчаваме
грижата за семейството и съответно за стопанството с оглед да могат да
работят, отколкото да ги държим в ареста, поради незнам каква причина.
Затова Ви моля да не взимате мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ: Занимаваме се със
земеделие и всичко е на полето и няма кой да се грижи за това нещо. Жена ми
и детето още не съм ги виждал.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ: Моля да не ме задържате.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, за да постанови определението
си, след което обяви същото на страните и разясни реда и сроковете за
неговото обжалване и протестиране.

Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11,17 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6