№ 31
гр. Асеновград, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20245310200004 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП№23-5697-000797/21.08.2023г. издадено от Д.Г.Д. - Началник
Група в ОДМВР Пловдив, Сектор Специализирани полицейски сили, с което на Д. А.
С. с ЕГН**********, от с.Милево, обл. Пловдивска, ул. „2-ра” № 61, на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т.2 от ЗДвП и чл.183,т.1,т.1,пр.1,2 от ЗДвП са били
наложени административни наказания, а именно: “глоба“ в размер на 100 лева, за
нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, както и „глоба” в размер на 10 лева, за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП.
В хода на съдебното разглеждане, жалбоподателят Д. А. С. не се явява лично по
делото, като чрез отразеното в жалбата, оспорва изцяло НП, като счита двете
нарушения за недоказани, а освен това, са налице и основания за отмяна, като
неправилно и незаконосъобразно, както и поради допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон.
Сходно становище изразява и упълномощения повереник от страна нарушителя.
Адв. В. Й. изцяло поддържа подадената жалба, като счита, че обжалваното НП следва
да се отмени, поради наличие на извършени процесуални нарушения свързани с
издаване на постановлението. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
Административнонаказващия орган, редовно уведомен, не се явява и не изпраща
1
представител. Чрез отразеното в представеното писмено становище става ясно, че
според АНО подадената жалба е неоснователна, като обжалваното НП следва да се
потвърди изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, моли за намаляване на
присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Свидетелите П. Т. М. и Б. Т. П. работят като полицейски служители в Сектор
„СПС“ при ОД на МВР Пловдив. На 30.06.2023г. двамата били включени в личния
състав на полицейска операция провеждана на територията на РУ Асеновград. Във
връзка с възложените им задачи, около 15.30 часа, двамата служители се намирали със
служебните си мотоциклети, спрени на главната улица в с.Милево. По същото време те
видели, че към тях се приближава мотоциклет с водач без каска. Това обстоятелство
станало и причина за неговото спиране за проверка. При извършената проверка, се
установило, че превозното средство е „Piaggio Liberty 125“ което било без
регистрационна табела, като същото се управлявало от Д. А. С.. Той от своя страна не
представили никакви документи, както за регистрацията на мотоциклета, а така и свои-
СУМПС и контролен талон към него. По отношение на управляваното МПС, се
3
установило, че то е с обем на двигателя от 125 смкато водачът му заявил, че го е
купил без документи от човек от гр. Асеновград, като това е причината за липсата на
регистрация. При извършена справка в преносимия таблет, се установило, че Д. С., е
правоспособен водач на МПС категории „В”, „М” и „АМ” и притежава валидно
свидетелство за управление за тези категории /СУМПС/ и КТ към него /справка от ПП
и КАТ към адм. нак. преписка /. От тази справка, се установило, че той, не притежавал
3
категория „А“ необходима му за управляваното МПС-мотоциклет 125 см.
Предвид установеното, спрямо Д. А. С. били съставени два акта за установяване
на административни нарушения.
Първия АУАН с бл.№ 434770/30.06.2023г. бил съставен от Б. Т. П., с който на
нарушителя били вменени административни нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.
100, ал.1,т.2 от ЗДвП /лист 42 от съд. дело/. Първото описано нарушение в акта било
затова, че 30.06.2023г. в с.Милево, нарушителя управлява МПС-мотоциклет „Piaggio
Liberty 125“с рама ZAPM3810000029899, без същото да е регистрирано по съответния
ред и без регистрационни табели. Второто нарушение било за това, че по същото време
и място, управлявайки въпросното МПС, водачът не носи свидетелство за неговата
регистрация. Свидетел по съставяне на акта, станал служителя П. Т. М..
Втория АУАН с бл.№ 434783/30.06.2023г. бил съставен от П. Т. М., с който на
нарушителя били вменени административни нарушения по чл.150а, ал.1 от ЗДвП и чл.
100, ал.1,т.1 от ЗДвП /към. адм.нак. преписка /. Първото описано нарушение в акта
2
било затова, че 30.06.2023г. в с. Милево, управлява МПС-мотоциклет „Piaggio Liberty
125“с рама ZAPM3810000029899, без да притежава свидетелство за управление
валидно за категорията , към която управляваното от него МПС спада. Второто
нарушение било за това, че по същото време и място, управлявайки въпросното МПС,
водачът не носи свидетелство за управление от съответната категория и контролен
талон към него. Свидетел по съставяне на втория акт, станал служителя Б. Т. П.. Въз
основа на така съставения АУАН с бл.№ 434783 /30.06.2023г. по късно било издадено
и обжалваното по настоящето дело НП№23-5697-000797/21.08.2023г. от Началник
Група в ОДМВР Пловдив.
Във връзка със съставения АУАН бл.№ 434770/30.06.2023г. била образувана
полицейска проверка по преписка № 2393м-379/2023г. С докладна записка от
11.07.2023г. и писмо от 13.07.2023г. материалите по същата били докладвани в РП
Пловдив, ТО Асеновград /лист 27 от съд.дело/. С постановление от 10.08.2023г. на
прокурор при същата прокуратура, било отказано образуването на досъдебно
производство за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. С цитираното
постановление прокурора приел, че по отношение на извършеното от нарушителя С. са
налице условията на чл. 9, ал.2 от НК, като се касае за осъществен състав на
административно нарушение. Във връзка с това, материалите по преписката били
изпратена РУ Асеновград за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на нарушителя. С оглед резултатите от извършената проверка, от
Началник РУ Асеновград било издадено НП №23-0239-001128/18.08.2023г. с което на
Д. А. С. на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП и чл. 177, ал. 1, т.2 от
ЗДвП, били наложени административни наказания: „глоба” в размер на 200 /двеста /
лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца за нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП, както “глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП /лист 20 от съд.дело/. Описвайки обстоятелствата на двете нарушения, в
цитираното НП, първото вменено от тях било за това, че Д. С. управлява МПС което
не е регистрирано по съответния ред, а второто, за това, че управлява същото, без да
притежава съответното свидетелство за управление. Цитираното НП било обжалвано
от нарушителя, за което било образувано НАХД № 765/2023г. по описа на РС
Асеновград, ІІ-ри н.с. /писма листи 14,15 и 17, както и писмени доказателства листи от
46 до 56 от съд.дело/.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на
свидетелите П. Т. М. и Б. Т. П., както и приложените по делото писмени
доказателства, които съдът изцяло кредитира.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за основателна,
само по отношение на искането за отмяна на обжалваното НП№23-5697-
000797/21.08.2023г. по отношение на първото нарушение. При така установеното от
фактическа страна, е безспорно установено, че на 30.06.2023г. около 15.30 часа, в
3
с.Милево, на ул. „2-ра ” до № 70 нарушителят Д. А. С. е управлявал МПС- мотоциклет
3
„Piaggio Liberty 125“с рама ZAPM3810000029899, с обем на двигателя от 125 см.
Безспорно e и това, че към момента на извършената му проверка водачът не е
притежавал необходимото СУМПС за категорията към която е спадало управляваното
МПС, като в същото време не е представил притежаваното от него СУМПС за другите
категории за които е бил правоспособен, както и КТ талон към него.Видно от
намираща се на лист 21 от съд. дело справка, то Д. А. С. е правоспособен водач на
МПС, но неговата правоспособност е само за категории „В”, „М” и „АМ”. Съгласно
чл.159а, ал.1 от ЗДвП, то за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. Съгласно чл.150а, ал.2, т.4, б.“а“ от ЗДвП, за
определяне правоспособността на водачите, моторните превозни средства се делят на
следните категории, различни от тези по чл. 149, обозначени с латински букви, като за
3
мотоциклети от 125см е предвидена категория „ А“- мотоциклети / двуколесни/
превозни средства без кош (категория L3e) или с кош (категория L4e), с двигател с
работен обем над 50 cm3, ако е с вътрешно горене, и/или с конструктивна максимална
скорост, по-висока от 45 km/h, както са определени съответно в чл. 4, параграф 2,
букви „в" и „г" от Регламент (ЕС) № 168/2013; В чл.149,ал.1от ЗДвП е посочено, че „За
нуждите на одобряването на типа, превозните средства се делят на следните категории,
обозначени с латински букви, : В точка 1 е предвидено, че категория L ,влизат
моторни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013. Във
3
връзка с установения обем на двигателя от 125 смна управляваното МПС, то от
разпоредбите на чл. 4, т.2,б.“в“ (i) се установява, че мотоциклета управляван от Д. А.
С. попада в категория - L3e-A1,т.е. превозно средство (мотоциклет с ниска мощност).
Извода, който следа, е че след като, жалбоподателя е управлявал МПС-мотоциклет,
категория L3e-A1, то за него е имало и изискване, да притежава необходимата
категория за правоспособност, която в случая е категория „А“. След като е нямал
такава категория, то е налице извършеното от нето и вмененото му нарушение по
чл.150, ал.1 от ЗДвП. Правилно първото от двете нарушения е било описано както и
квалифицирано по чл.150а, ал.1 от ЗДвП в съставения АУАН бл.№ 434783/30.06.2023г.
и обжалваното НП№23-5697-000797/21.08.2023г. от Началник Група в ОДМВР
Пловдив.
Същото нарушение, по чл.150, ал.1 от ЗДвП, обаче е било вменено на Д. А. С.,
цифром и словом чрез издаденото от Началника на РУ към ОДМВР Пловдив, РУ
Асеновград и връчено НП №23-0239-001128/18.08.2023г. По отношение на това
нарушение е налице пълно припокриване в посоченото в двете НП. В този смисъл
искането на защита, за нарушаване на принципа на правилото на чл. 17 ЗАНН и
принципа ne bis in idem се явява основателно. Обжалваното НП предмет на настоящето
дело, се явява незаконосъобразно и следва да се отмени в частично в тази му част, а
4
образувано административнонаказателно производство следва да се прекрати на
основание чл. 63, ал.6 вр. ал.2, т.3 от ЗАНН, вр. чл. 334, т.4 вр. чл.24, ал.1,т. 6 от НПК.
В текста на чл.24, ал.1,т. 6 от НПК е посочено, че „Не се образува наказателно
производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото
престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда,
постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на
делото“. Доколкото датата на НП издадено от Началника на РУ Асеновград
предхожда датата на НП предмет на настоящето дело, то второто като по-късно
издадено следва да се отмени в тази му част. Забраната за повторно съдене и наказване
на едно и също лице за същото деяние – ne bis in idem – е класически принцип на
наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на
наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт.
Безспорно по делото се установи, че при извършената проверка на Д. А. С., като
водач на МПС, той не е представил нито притежаваното валидно СУМПС, нито
контролния талон към него. С това той е осъществила състава на второто му от двете
му вменени нарушения, а именно това визирано в текста на чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.
Без значение се явява факта, че водачът С. е управлявал МПС, за което той е нямал
валидната категория „А“. Направените възражения в тази насока се явяват
неоснователни и следва да се оставят без уважение, включително и твърдението на
жалбоподателя, че от акта и НП не ставало ясно, кое точно свидетелство се изисквало
то него той да носи. След като по време на проверката се установило, че той не носи
никакъв документ, включително и СУМПС е ясно, че констатираното нарушение е
налице. Неоснователни се явяват и възраженията на страната за приложението на
случая като такъв по чл. 28 от ЗАНН. По отношение на водачът са били констатирани
няколко нарушения, като за едно от тях е бил приложен и текста на чл.9, ал.2 от НК.
Твърдението на жалбоподателя, че живеел адресно в близост до мястото на проверката,
като само и единствено поради нежеланието на проверяващите той е бил лишен от
възможност да им представи СУМПС и КТ към него, няма как да се приеме за
достоверно и да предизвика желаното снизхождение към страната.Искането се явява
неоснователно и следва да се остави без уважение.
По отношение на определянето и налагането на административно наказание -
глоба в размер на 10лв., за нарушението по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП очевидно е, че
АНО се съобразил изцяло с разпоредбите на чл.183, ал.1,т.1 пр.2 от ЗДвП, като дори е
подходил снизходително, тъй като за непредставянето на два документа е наложил
едно наказание. Същия текст предвижда да се наложи глоба в размер на 10лв. на водач,
който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон
и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.
Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния
5
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се
явява частично основателно, като разгледано по същество, то следва да бъде уважено
само в определен размер. Същото е направено на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
който гласи, че „ В съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. От
приложените по делото писмени доказателства–пълномощно, договор за правна
защита и съдействие и списък за разноски /пълномощно на лист 13 от НАХД №
6922/2023г. на ПРС и Договор за правна защита ти съдействие между „Адвокатско
дружество Даскалов и партньори“ на лист 91 от НАХД № 4/2024г. на АРС / се
установява, че от страна жалбоподателя С. е бил изплатен хонорар на дружеството в
размер на 600 лева. Това именно се явяват и направените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото адв. В. Й. е посочена, като
съдружник в това дружество, като тя е изготвил подадената жалба и се яви в
съд.заседание, то е налице процесуално представителство в съдебната фаза и е видно,
че е изпълнил поетите ангажименти спрямо жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на
чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
наложената глоба. В случая следва да намери приложение текста на чл.7, ал.2,т.1 от
Наредбата, където е предвидено, че за „За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. възнаграждението е в
размер на 400 лв.“ Доколкото спрямо жалбоподателя са били наложени две
административни наказания- глоби, една от които в размер на 100лв., а втората в
размер на 10лв., то съдът е на становище, че размера на адвокатското възнаграждение,
не се явява съобразен с Наредбата. Делото не се отличава с някаква фактическа и
правна сложност, като същото приключи в рамките на четири заседания, предвид което
възнаграждението следва да бъде намалено до минималната сума от 400лв. Предвид
решението на съда обаче да потвърди НП, за второто от наказанията и да отмени НП в
частта относно наложеното наказание „глоба“ в размер на 100лв. за нарушението по
пункт 1, то искането за присъждане на всички разноски, се явява неоснователно и не
следва да бъде уважено. В този смисъл направеното искане от АНО за прекомерност на
възнаграждението съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се явява основателно. Съобразно
изложеното и прието по-горе, то размера на присъдено възнаграждение следва бъде
определен на база минимално предвидената от Наредбата сума от 400лв. и уважен
пропорционално спрямо уважената част на жалбата, или съдът осъди ОД на МВР
Пловдив, като ЮЛ, в чиято структура се намира Сектор Специализирани полицейски
сили, в която като Началник група е издателя на процесното НП (чл.37, ал.2 от ЗМВР)
6
да заплати на жалбоподателя сумата от 364 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НП№23-5697-000797/21.08.2023г. издадено от Д.Г.Д. - Началник Група в
ОДМВР Пловдив, Сектор Специализирани полицейски сили, с което на Д. А. С. с
ЕГН**********, от с.Милево, обл. Пловдивска, ул. „2-ра” № 61, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т.2 от ЗДвП и чл.183,т.1,т.1,пр.1,2 от ЗДвП са били наложени
административни наказания, а именно: “глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение по
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, както и „глоба” в размер на 10 лева, за нарушение по чл. 100,
ал. 1, т.1 от ЗДвП, като ОТМЕНЯВА НП в частта относно наложеното
административно наказание “глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение по чл. 150а, ал.
1 от ЗДвП, като на основание чл. 63, ал.6 вр. ал.2, т.3 от ЗАНН, вр. чл. 334, т.4 вр.
чл.24, ал.1,т. 6 от НПК ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство
по НАХД № 4/2024г. по описа на РС Асеновград в тази му част.
Потвърждава НП в останалата му част.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Д. А. С. с ЕГН**********, от с.Милево,
обл. Пловдивска, ул. „2-ра” № 61, сумата от 364.00 лева /триста шестдесет и четири
лева/ за направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7