№ 77
гр. Стара Загора, 19.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20235500500028 по описа за 2023 година
Обжалвано е разпореждане № 7720 от 24.11.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 4773/2022 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлено
заявлението на Областна дирекция „Земеделие“ – К. за издаване на заповед за
незабавно изпълнение срещу „В.М.“ ЕООД за сумата от 1419,30 лв. за
главница, ведно със законната лихва от 01.01.2021 г. въз основа на документ
по чл.417, т.1 ГПК – заповед по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ, като неоснователно.
Частният жалбоподател счита, че разпореждането е неправилно и
необосновано. На основание чл.418, ал.2 ГПК проверката, която съдът правел,
следва да е съсредоточена върху това дали съществува право на
принудително изпълнение – дали е налице предвиден от закона и редовен от
външна страна документ, удостоверяващ право, годно за принудително
изпълнение. Позовава се на цялостната процедура по определяне на масиви за
ползване на земеделски земи съгласно чл.37в, ал.2 ЗСПЗЗ и твърди, че
началото по сключване на споразуменията по чл.37в, ал.2 ЗСПЗЗ е изцяло по
инициатива на ползвателите/собствениците на земеделски земи. Целта на
споразумението била собствениците и ползвателите на земеделски земи да
уедрят обработваните от тях площи, като преразпределят собствените и
ползваните на правно основание имоти, към които прибавят и т. нар. „бели
петна“ по чл.37, ал.2, т.3 ЗСПЗЗ, намиращи се в разпределените между
участниците в споразумението масиви. Заповедта по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ се
обявявала и можела да се обжалва по реда на АПК. В закона било ясно
упоменато задължението на всеки ползвател да внесе по сметката за чужди
средства на съответната областна дирекция „Земеделие“ сума в размер на
средното годишно рентно плащане за землището в срок до три месеца от
публикуване на заповедта. Сумите са депозитни и се изплащат от ОД
„Земеделие“ на правоимащите лица въз основа на заповедта на директора. За
ползвателите, които не са заплатили сумите за ползваните земи директорът
1
издава заповед за плащане на трикратния размер на средното годишно рентно
плащане за землището, която сума те трябва да платят в 7-дневен срок от
получаване на заповедта по сметка на ОД „Земеделие“. Счита, че неправилно
било прието с оглед спецификата на процедурата, че неизпълнението на
паричното задължение по ч.37в, ал.4 ЗСПЗЗ има само една последица, а
именно издаването на заповед по чл.37в, ал.7, изр.3 ЗСПЗЗ за плащане на
трикратния размер на средното годишно рентно плащане. От текста на чл.37в,
ал.4 ЗСПЗЗ било ясно, че сумите, които ползвателите внасят по сметката за
чужди средства на ОД „Земеделие“, са депозитни и се изплащат на
правоимащите лица. Тези средства се дължали от административния орган,
но не били средства на областната дирекция. Заповедта по чл.37в, ал.7,
изр.трето представлявала своеобразна санкция за неизпълнение на
задължението по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ и сумите не се изплащали на
собствениците, а се дължат на Министерство на земеделието. Твърди, че
фактически заповедният съд е лишил собствениците на земеделските земи от
право да получат дължимото им рентно плащане, като е счел, че заповедта по
чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ не подлежи на принудително изпълнение. Твърди, че
санкционният характер на заповедта за трикратния размер о л.37в, ал.7, изр.3
ЗСПЗЗ по никакъв начин не изключва задължението за заплащане на рентно
плащане. Също така жалбоподателят се позовава на чл.418, ал.2 ГПК относно
пределите на проверката, извършвана от съда при разглеждане на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а
именно да провери дали приложеният към заявлението документ е редовен от
външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. В случая изискуемостта на вземането била нормативно установена
и с изводите си заповедният съд превишил своите правомощия. Иска
въззивният съд да постанови определение, с което моли да отмени
обжалваното разпореждане и да върне делото на РС Стара Загора за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери
за установено следното:
Частната жалба е неоснователна.
Производството по делото е образувано пред Старозагорския районен
съд по заявление на „Областна дирекция „Земеделие“ гр. К. срещу „В.М.“
ЕООД за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 1419,30
лв. за главница, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2021 г. до
изплащане на вземането. Посочено е, че паричното вземане е за неизпълнено
наемно плащане за стопанската 2020/2021 г. по сключено споразумение за
ползване на масиви в землището на с. М., общ. К.. Като документ, от който
произтича вземането, е посочена и представена заповед № ПО-09-393 от
01.10.2020 г. на директора на ОД „Земеделие“ – К..
С обжалваното разпореждане заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е отхвърлено. Първоинстанционният съд е приел, че процесната
заповед не е основание за възникване на правото на заявителя да иска
2
принудително изпълнение, поради което искането противоречи на нормата на
чл.37в, ал.7, изр.3 ЗСПЗЗ и не може да бъде уважено на основание чл.411,
ал.2, т.2, пр.1 ГПК.
Разпореждането е правилно.
Съгласно чл. 418 ГПК съдът издава заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, след като се увери, че представеният документ по чл.417
ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане. Проверява се формалната доказателствена сила на документа.
Представеният със заявлението документ е заповед на директора на ОД
„Земеделие“ – К. по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ, която се издава от директора на
областна дирекция „Земеделие“ въз основа на доклад на комисията, който
съдържа сключено споразумение, разпределението на масивите за ползване,
данни за земите по ал.3, т.2 (т.нар. „бели петна“) и за техните собственици и
дължимото рентно плащане. По правната си същност тази заповед е
завършващият елемент от фактическия състав на установената процедура за
сключване на споразумения по чл.37в ЗСПЗЗ. Освен това, документът, на
който се позовава заявителя и въз основа на който иска да бъде издадена
заповед за незабавно изпълнение, не установява негово вземане срещу
лицето, което се сочи като длъжник. Това е сума, която се дължи на
правоимащите лица и им се изплаща от внесените по сметка за чужди
средства чрез съответната ОД „Земеделие“, което не я прави титуляр на
вземането – тя заплаща на правоимащите лица, ако ползвателите са внесли
сумите. В закона не е предвидено изпълнението на задължението на
ползвателите по чл.37в, ал.7, изр.1 да е възложено на гражданските съдилища.
Единствената разписана от закона последица от неизпълнението е издаването
на друга заповед, различна от заповедта по чл.37в, ал.4, за заплащане на
трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището, като
сумата се внася по сметка на съответната дирекция „Земеделие“.
Законодателят не е посочил изрично каква е правната същност на това
задължение – дали е санкция, дали е за обезпечение или за нещо друго, но от
мотивите на законопроекта за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ от
04.07.2016 г., според който в текста на чл.37в, ал.7, изречение трето думите
„се прилага чл.34, ал.6 по искане на директора на областната дирекция
„земеделие“, отправено до кмета на общината“ се заменят с „директорът на
областната дирекция „Земеделие“ издава заповед за плащане в трикратния
размер на средното годишно рентно плащане за землището“, е видно, че с
предложеното изменение в чл.37в, ал.7 ЗСПЗЗ се цели да се осигури
заплащане на дължимата сума на собственика на имота, предоставен със
заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“ по чл.37в, ал.4
ЗСПЗЗ.
Предвид на изложеното съдът намира, че представената със заявлението
заповед на директора на Областна дирекция „Земеделие“ К. не съставлява
документ по смисъла на чл.417, т.1 ГПК и не може да бъде основание за
издаване на заповед за изпълнение по този ред. Разпореждането на районния
3
съд е в този смисъл и следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви въззивният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7720 от 24.11.2022 г., постановено
по ч.гр.д. № 4773/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Определението и окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4