РЕШЕНИЕ
№
19.09.2019 г.
гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИНА ДОНЧЕВА
НИКОЛАЙ
ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ
въззивно гражданско дело № 623
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 278 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Образувано
е по жалба на З.Б.И., чрез адв. З.Н. срещу действията на Държавен съдебен
изпълнител /ДСИ/ към Районен съд – гр. Своге по изп. д. № 20191880400014,
изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, а именно – налагане на запор върху банкови сметки на
жалбоподателката.
В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното действие на ДСИ
към Районен съд – гр. Своге. Излагат се доводи, че жалбоподателката е самотна
жена с месечен доход от 305,43 лева, представляващ пенсия за осигурителен стаж
и възраст, който се превежда по банковата сметка, която е запорирана. Счита
тези средства за несеквестируеми. По изложените съображения се прави искане да
бъде отменено обжалваното действие на съдебния изпълнител.
Препис от жалбата е връчен на взискателя
по изп. дело Районен съд – гр. Своге, който в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не
се е възползвал от възможността да подаде отговор на жалбата.
Постъпило
е и становище на ДСИ при Районен съд – гр. Своге, според който жалбата е
неоснователна. Като доводи за това са изтъкнати, че длъжницата има две банкови
сметки при „Б.ДСК“ ЕАД, като по едната от тях постъпват средства от пенсия,
която е под минималната работна заплата и по отношение на тези средства
запорното съобщение не поражда действие. По отношение на втората банкова сметка
***а сума в размер на 2411,65 лева, която е преведена на взискателя. ДСИ счита,
че тези вземания са секвестируеми, с оглед правилото на чл. 446а, ал. 1 от ГПК,
тъй като са постъпили по-рано от един месец преди налагането на запора и имат
характер на спестявания.
Софийски окръжен съд, като взе предвид
подадената жалба и съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
При
служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира,
че същата е допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване действие на
ДСИ /чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК/ от страна по делото, която има интерес да
обжалва акта, и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.
При
служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря
на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7
и чл. 261 от ГПК.
Съгласно
чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния
изпълнител е валиден и допустим.
Съгласно
чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество което смята за несеквестируемо.
Изп.
дело № 20191880400014 по описа на ДСИ при Районен съд – гр. Своге е образувано
по възлагателно писмо с вх. № 160/14.02.2019 г. /л. 1 от изп. дело/ на Районен
съд – гр. Своге и въз основа на изп. лист № 273 от 13.02.2019 г., издаден по
гр.д. № 273/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Своге /л. 2 от изп. дело/, с
който З.Б.И. е осъдена да заплати на Районен съд – гр. Своге сумата от 926,81
лева, представляваща държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт,
сумата от 1244,81 лева, представляваща държавна такса в полза на бюджета на
съдебната власт и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за издаване
на изп. лист.
Поканата
за доброволно изпълнение на вземането по изпълнителния лист е била връчена на
длъжника З.Б.И. на 06.03.2019 г. В поканата е посочено, че задължението към
взискателя е в размер на 2176,62 лева – неолихвяема сума и 25,80 лева разноски
по изп. дело, както и такса по чл. 53 от Тарифата за ДТ по ГПК в размер на
194,13 лева.
След
извършена справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове е установено, че
длъжницата има открити две банкови сметки при „Б.ДСК“ ЕАД – една разплащателна
и една спестовна. Със запорно съобщение до третото задължено лице с изх. №
514/16.07.2019 г. на ДСИ при Районен съд – гр. Своге е наложен запор върху
посочените банкови сметки, описани са задълженията, които ще бъдат събирани
чрез него, като изрично е указано, че удръжките следва да се правят ежемесечно
при спазване на правилата на чл. 446 от ГПК. Запорното съобщение е получено на
22.07.2019 г., от която дата по арг. от чл. 450, ал. 3 от ГПК запорът се счита
за наложен спрямо третото задължено лице. В отговор на запорното съобщение е
получено писмо от „Б. ДСК“ ЕАД, в което се посочва, че запорът е наложен, като
по сметката постъпват вземания за пенсия, които са под установения размер на
минималната работна заплата и че тези средства ще бъдат предоставяни на
длъжницата, поради тяхната несеквестируемост на основание чл. 446 от ГПК.
От
представеното разпореждане № 22191112121/01.07.2019 г. на Т.п. на НОИ – гр.
София се установява, че длъжницата получава пенсия в размер на 305,43 лева.
Съгласно
чл. 446, ал. 1 от ГПК трудовото възнаграждение и въобще всяко
възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми,
т.е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част.
Несеквестируемият минимум е определен абсолютно – в размер на минималната
работна заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за
пенсията. Какъвто и да е източникът на дохода, абсолютно несеквестируемата част
е еднаква за всички длъжници – минималната работна заплата, която при действието
на закона постепенно нараства и понастоящем, съгласно Постановление на МС №
320/20.12.2018 г. е в размер на 560 лева. Получаваната от длъжницата пенсия е
под този размер и следователно е несеквустируамо вземане.
В
случаите, когато вземанията по изпълнителното дело се изпълняват чрез налагане
на запор върху трудово възнаграждение, съответно запор върху банкова сметка, ***ия
или пенсии, за които е предвидена пълна или частична несеквестируемост, запорът
обхваща само тази част от тях, която е секвестируема /така Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по т.д. 2/2013 г.
на ОСГТК, т. 3 и т. 13/. Поради това несеквестируемата част, видно и от отговора
на третото задължено лице – „Б. ДСК“ ЕАД, остава на разположение на длъжницата,
с оглед на което е неоснователно възражението ѝ, че е наложен запор върху
цялата ѝ пенсия. При превеждане на пенсията по банкова сметка, ***л. 446
от ГПК част от паричния превод към момента на постъпването му. Натрупаните по
сметката от предишни преводи суми и остатъци от такива имат характер на
спестявания, които не се ползват от закрилата на несеквестируемостта и върху
тях може да бъде насочено принудително изпълнение, стига да са постъпили по
банковата сметка не по-рано от един месец преди налагането на запора, в какъвто
смисъл е разпоредбата на чл. 446а, ал. 1 от ГПК и т. 13 от цитираното
Тълкувателно решение. В случая сумата в размер на 2411,65 лева е имала характер
на спестявания и е била законосъобразно удържана по запора.
Освен
това съдебният изпълнител коректно е
отразил в съобщението до банката, че при запор върху трудовото възнаграждение/пенсия
удръжките следва да се правят ежемесечно при спазване правилата на чл. 446 от ГПК.
Посочен е и общият размер на задълженията по изпълнителното производство, т.е.
ясно е за събирането на каква сума е наложен запорът. Съдебният изпълнител към
момента на налагането му върху банковата сметка няма възможност да определя кои
постъпления и суми по банковата сметка, подлежат на принудително изпълнение и
какъв е техният размер, тъй като не разполага с необходимата за това
информация. Едва след осъществяването на контакт с банката, при която е открита
запорираната сметка, която да подаде необходимата информация за определяне на
несеквестируемата част или да поеме ангажимент да изплаща в брой на длъжника
несеквестируемата част от всяко възнаграждение, като превежда по банков път
само секвестируемата част от него, съдебният изпълнител може да зачита
несеквестируемостта на конкретна сума и при необходимост да я връща на длъжника
/аргумент за това от т. 13 от цитираното Тълкувателно решение/. Поради това,
като не е посочил конкретна сума, която следва да се превежда от страна на
банката в изпълнение на запора, съдебният изпълнител не е допуснал
закононарушение, включително на нормите на чл. 507, ал. 2 и чл. 512 от ГПК.
По
изложените съображения съдът приема, че действията на ДСИ при Районен съд – гр.
Своге, свързани с насочване на принудителното изпълнение върху банковите сметки
на длъжницата в „Банка ДСК“ ЕАД, са законосъобразни. Поради това и подадената
срещу тях жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на З.Б.И., ЕГН: ********** чрез адв. З.Н. срещу
действията на Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ към Районен съд – гр. Своге по
изп. д. № 20191880400014, изразяващи се в насочване на принудително зипълнение
чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжницата в „Б.ДСК“ ЕАД със
запорно съобщение с изх. № 514/16.07.2019 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.