Р E Ш Е Н И Е
№ 143
гр. Плевен, 15 март 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Плевен, седми състав, в
открито съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Десислава Добрева, като разгледа
докладваното от съдия Николаев адм.дело
№ 87 по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс във вр. с
чл.198 ал.2 вр. с ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под
стража (ЗИНЗС).
Производството по делото е образувано по подадена
жалба от И.В.З., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора Плевен, против Заповед №
86/12.01.2021 г. на Началника на Затвора – Плевен, с която на оспорващия е
отказано режимът за изтърпяване на наказанието да бъде заменен от „Специален“
на „Строг“.
В жалбата се сочи, че атакуваната заповед се
явява незаконосъобразна, немотивирана,
издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон. Твърди се, че в заповедта не са отразени
действителните факти. При изчисляването на всички срокове, отбелязани в акта са
допуснати съществени нарушения и сроковете не отговарят на действително
изтърпяното от З.. Сочи се, че изложените мотиви са формални и не са подкрепени
с доказателства. Твърди се, че не са съобразени правилата издадени от МП за работа, превъзпитание и изчисляване
на рисковите особености, за случая конкретно на лишения от свобода З..
В депозирания от ответника писмен отговор по жалбата
се твърди, че заповедта
е мотивирана, като са посочени фактическите и правните основания за нейното
издаване. Сочи се, че е изпълнена предвидената в чл.198, ал.1
и сл. от ЗИНЗС процедура. Административният акт е издаден след
вземане на становището на инспектор "СДВР" в затвора в гр. Пловдив,
инспектор по режимно-охранителната дейност, началник сектор "СДВР" и на психолог
относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на
осъдения. Екземпляр е връчен на лишения от свобода. Произнасянето с оспорения административния акт е извършено в рамките на
надлежно проведено административно производство, като Заповед №86/12.01.2021 г.
е издадена от надлежния орган, в рамките на неговата компетентност, съгласно
разпоредбата на чл. 198, ал.1 и сл. от ЗИНЗС и според който, следва да
бъдат събрани становища на различни длъжностни лица. Навеждат се доводи, че началникът на затвора правилно и
законосъобразно е приел, че към момента на издаване на заповедта планът на
присъдата не се изпълнява, лицето е наказвано и няма промени в дефицитните
зони. Правилно е прието, че по отношение на жалбоподателя няма доказателства за
корекция на поведението в социално приемлива законосъобразна посока и е
отказано заменянето на режима на изтърпяване на наказанието на осъдения на
доживотен затвор л.св. И.В.З. от „специален" на
„строг“. Отбелязва се, че от приложените документи е видно,
че във времето на изпълнение на присъдата освен, че е наказван, л. св. З.
отрича да е извършил престъплението, за което е осъден на „доживотен затвор“. Твърди
се, че при л.св. З. няма промяна в поведението и
мисленето през изминалия период, като рискът от рецидив е със средни стойности
към високи, а рискът от вреди е висок. Посочва се, че според нормите на чл. 109, ал.
1 и ал. 2 от ЗИНЗС, ако в продължение на една година от
изтърпяване на дисциплинарното наказание лишеният от свобода не е извършил друго
дисциплинарно нарушение, той се смята за ненаказван, а когато лишеният от
свобода е наказван за нарушение, извършено в срока по ал. 1, той се смята за
ненаказван, ако не извърши друго нарушение в двугодишен срок след изтърпяване
на последното наказание. Твърди се, че в случая при жалбоподателя не е
изтекъл двугодишния срок и същият се смята за наказван. Взет е предвид и факта,
че жалбоподателят има наложени наказания, и че не е награждаван. Счита се, че основанията, сочени в жалбата не съответстват на действителното
поведение на жалбоподателя през целия период на
изтърпяване на наложеното му наказание до този момент.
В съдебно заседание л.св. З. се явява
лично и с пълномощник адв. Г.П., който поддържа депозираната жалба. В заключение моли за отмяна на заповедта на
обжалвания административен акт.
Л.св. И.В.З. моли заповедта да бъде
отменена, .
Ответникът Началник Затвора Плевен, чрез процесуалния си
представили юрисконсулт П. П. заема
становище, за неоснователност на жалбата.
Твърди, че процесната
заповед е законосъобразна, като издадена от материално компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на правилата на материалния закон.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В писмено становище излага съображения, че
оспорената е мотивирана в достатъчна степен с посочване на фактическите и
правни основания за нейното издаване. Посочва, че съобразно ТР№16/1975г. на
СГК на ВС, мотиви се съдържат и в
предхождащи издаването й документи – становища предходни заповеди., които са
част от административната преписка.Изпълнена е предвидената в чл.198, ал.1 и
сл. От ЗИНЗС процедура, като административният акт е издаден след вземане на
становището на инспектор „СДВР“ в
Затвора Плевен, инспектор по режимно-
охранителната дейност и началник сектор „СДВР“
и на психолог относно основанията за продължаване на специалния режим по
отношения на осъдения. В заключение моли да бъде отхвърлена жалбата като
неоснователна и да бъде оставена в сила Заповед№86/12.01.2021г. на Началника на
Затвора гр. Плевен.
Административен
съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС, след
изтърпяване на една година от наказанието доживотен затвор и доживотен затвор
без замяна началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане
на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и
възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и
на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по
отношение на осъдения, като екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу
подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на
наказанието. Според ал. 2, заповедта подлежи на оспорване по реда на АПК в
14-дневен срок от връчването й чрез началника на затвора пред административния
съд по местоизпълнение на наказанието.
Заповед № 86/12.01.2021 г. на Началника на
Затвора Плевен е връчена на л.св. З. на 13.01.2021 г., а жалбата срещу нея е
подадена чрез административния орган на 26.01.2021 г., т.е. в законоустановения
14-дневен срок за обжалване, съобразно чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 198
ал. 2 от ЗИНЗС, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието
на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен
акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че л.св. И.В.З. изтърпява
наказание „доживотен затвор“ в Затвора – Плевен при първоначален специален
режим за извършено престъпление по чл.199 от НК
Със Заповед № 86/12.01.2021 г. на Началника на Затвора
Плевен на л.св. З., на основание чл. 198 ал. 3, вр. с ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и
становище рег. № В-122/07.01.2021 г., е отказано режимът за изтърпяване на
наказанието да бъде заменен от „Специален“ на „Строг“. В мотивите на
заповедта е посочено, че на З. е наложено наказание „доживотен затвор“, с начало на наказанието 20.04.2020г. и е на специален
режим от 20.12.2019г. като
към 07.01.2021г. е
изтърпял 8 месеца и 17 дни.
Като мотиви за отказа административният орган е посочил, че е пасивен по
отношение на плана на присъдата му, наказван е дисциплинарно със Заповед №
878/13.08.2018 г. на Началник на Затвора Плевен; Заповед № 593/20.05.2019 г. на Началник на
Затвора Плевен и Заповед №
Л-1723/21.10.2019 г. на Началник на Затвора Плевен, поради допуснати дисциплинарни нарушения.
Планът на присъдата не се изпълнява. През изтеклия период не се забелязва
промяна в дефицитните зони. Към момента няма доказателства за корекция на
поведението в социално приемлива, законосъобразна посока. Към момента л.св. З.
не е дал достатъчно доказателства необходими за смяна на режима от „специален“
на „строг“.
Именно тази заповед е предмет на настоящето
производство.
По делото е приложено Становище вх. № В122/07.01.2021
г. до Началника на затвора Плевен, изготвено от заместник началник РНОД,
началник сектор СДВР и инспектор психолог, инспектор режимна дейност, в което е
посочено, че рискът от рецидив е със средни към високи стойности – 76т. Зони
на криминогенните нужди: настоящо правоотношение – ескалация на престъпното
деяние извършено с особена жестокост в съучастие и като извършител през нощта в
къщата на жертвите, отрича да е извършил престъплението, присъстват криминални
нагласи, няма съзнание за причинените вреди, не показва съжаление за жертвите,
външно обвинителен; лесно се влияе от криминалното обкръжение, контактува
предимно с криминално проявени, манипулативен и хищнически начин на живот,
безразсъдно и рисково поведение; при неудовлетворение на желание или потребност
показва враждебно поведение, трудно овладява гнева си, проявява
дискриминационни нагласи, не обмисля действията си и постъпките си, отчасти
осъзнава последствията. Посочено е още, че няма промяна в поведението и
мисленето през изминалия период. Рискът от вреди е висок. Посочено е, че
ресурсите му са рехави контакти с близките, желание за включване в някои от
предлаганите дейности, макар и с меркантилна цел. Дефицитните зони са, че престъпното
деяние е извършено с особена жестокост в съучастие и като извършител през нощта
в къщата на жертвите, а нагласите му са – външнообвинителен, не се наблюдава
разкаяние или чувство за вина, присъстват криминални нагласи. Прието е, че
рискът от сериозни вреди за обществото остава висок, обусловен от характера и
начина на извършеното престъпление, а за околните, персонала висок. Посочено е,
че л.св. е първосигнален и емоционален, честолюбив и лесно се засяга. При
неудовлетвореност лесно вербалните заплахи биха преминали във физически.
Отразено е, че с него се работи по посока промяна на слабите му страни,
изграждане на адекватни стратегии за справяне с трудностите в живота и промяна
на начина му на мислене. Посочено е, че е наказван дисциплинарно със заповед №
878/13.08.2018 г.; на Началник на
Затвора Плевен; Заповед №
593/20.05.2019 г. Началник на Затвора
Плевен и Заповед № Л-1723/21.10.2019 г. Началник
на Затвора Плевен. В заключение е
направен извод, че не се наблюдава положителна промяна в поведението му.
Многократно наказван, пасивен по отношение на плана на присъдата, към момента няма достатъчно
доказателства за корекция на поведението в социално приемлива, законосъобразна
посока, поради което не следва режимът да бъде заменен от „Специален“ на
„Строг“.
Приложена е още и Справка от ИСДВР В. К. вх. №
В-719/29.01.2021 г., в която е отразено, че л.св. З. е разпределен в V-затворническа група със заповед № П-93 от 23.12.2019
г., състояща се от лишени от свобода, изтърпяващи присъда „доживотен затвор“ и
„доживотен затвор без право на замяна“, като законодателят е предвидил за
изтърпяването на наказанието „доживотен затвор“ да се прилага конкретна
специфика, която е определена в текстовете на Глава ХV от ЗИНЗС и Глава VIII от Правилника за приложение на ЗИНЗС. Лишените от
свобода в Затвора – Плевен, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ и „доживотен
затвор без право на замяна“ на основание чл. 197, ал. 1 от ЗИНЗС са настанени в
Зона за повишена сигурност /ЗПС/. Те се държат в постоянно заключени помещения
при засилен надзор и охрана. Изолацията на осъдените на доживотен затвор от
останалите лишени от свобода се спазва и при конвоиране, лечение, свиждане,
престой на открито и други случаи на напускане на помещението. Оценката на
правонарушителя е базирана изцяло на извършените изключително тежки
престъпления против личността и наложеното специфично наказание „доживотен
затвор“. Актуалната оценка за л.св. З. е: риск от рецидив – 76 т. /средна към
висока/, риск от вреди – висок. В заключение се посочва, че л.св. З. все още не
е дал в достатъчна степен доказателства за промяна на режима от „специален“ на
„строг“.
Приложена е и Експертна оценка на актуалното психично
и емоционално състояние на л.св. З., в който е отразено, че има добро
интелектуално ниво, мисленето е правилно по темп, липсват налудни продукции и
натрапливи мисли. Липсват нарушения във възприятно представната сфера, както по
отношение на собствената му личност, така и по отношение на ориентираност в
околната обстановка. Интелектът му е развит на средно ниво, със стеснени
възможности за анализ и синтез на ситуациите и последствията от действията си.
Налична праволинейност и стесненост в разсъжденията. Авторефлексията не е
развита на нужното ниво. Склонен към изтласкване на факторите, довели до
правонарушението и към проекции в обкръжението си с цел оневиняване. Ресурсите
му за справяне не са развити на нужното ниво в чисто личностен план. Социалните
връзки свидетелстват за една по-скоро маргинална социална адаптация и
следователно могат да се определят като допълнителен рисков фактор. Нивото на
актуално преживяване на стрес е ниско. Нивото на суициден риск е ниско. Рискът
от агресивно поведение не е завишен. Няма данни за употреба на наркотици или
алкохол. Рискът от разстройство на мисленето и тежка психопатология не е
завишен.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При проверка материалната компетентност на издателя на
акта, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с
оглед изискванията на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно Началникът на затвора
Плевен.
Актът е издаден в изискуемата писмена форма, съдържа
фактически и правни основания, спазени са административно-производствените
правила и съответства на материалния закон и целта на закона.
В съответствие с разпоредбата на чл. 198 ал.1 от ЗИНЗС, след изтичане на една година от изтърпяване на наказанието при
определения от съда „специален“ режим, началникът на затвора Плевен е следвало
да се произнесе с нарочна заповед по отношение на това, дали да бъде продължен
срокът на определения специален режим по отношение на л.св. З. или същият да
бъде заменен с по-лек такъв – строг, което административният орган е сторил с
оспорената в настоящето производство Заповед № 86/12.01.2021 г., след като
преди това е изискал и взел предвид даденото общо становището на ръководителя
на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на
заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно
основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения.
От доказателствата по делото се установява, че
фактическите основания в заповедта са коректно изложени и обосновани. Касае се за личност незачитаща живота и
собствеността на другите. При З. не се наблюдава положителна промяна в
поведението му. От доказателствата по дело: заверено копие от Заповед №878/13.08.2018г
на началник Затвора Плевен; заверено копие от Заповед №593/20.05.2019г. на
началник Затвора Плевен и Заповед №Л-1723/21.10.2019г. на началник Затвора
Плевен е видно, че по време на изтърпяване на наказанието З. е наказван
многократно. Не е налице положителна
промяна в поведението и мисленото през изминалия период при лишения от свобода
и рискът от вреди е висок.
По делото не се събраха доказателства, които да дадат
друга представа на съда по отношение коригиране на поведението на л.св. З. и да
бъдат основание за отмяна на оспорената заповед, издадена от началника на
затвора Плевен. Административният орган
е взел становище от съответните длъжностни лица, така както изисква законът, и
въз основа на отразеното в него е направил преценка дали са налице основанията
за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения или са налице
условията за облекчаване на режима, при който лишеният от свобода изтърпява
присъдата си. Мотивирано и при спазване процедурата в закона органът е отказал
смяна на по-тежкия режим. Ето защо на този етап и при тези доказателства се
налага извода за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения, тъй
като не са налице основания за замяна на режима с по-лек.
Предвид горепосоченото съдът намира, че оспорената
заповед е законосъобразна, а жалбата срещу нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати в полза на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00
лв. на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144
от АПК, който размер се определя по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27 ж
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, седми състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.З., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „доживотен затвор“ в Затвора Плевен, против Заповед № 86/12.01.2021 г.
на Началника на Затвора Плевен, с която на лишения от свобода е отказано
режимът за изтърпяване на наказанието да бъде заменен от „Специален“ на
„Строг“.
ОСЪЖДА И.В.З., ЕГН
**********, да заплати на ГД "Изпълнение на наказанията", гр. София,
бул. "Н. Столетов"№ 21 сумата от 100. 00 /сто/ лева, представляващи
сторени деловодни разноски
Решението е
окончателно на основание чл.
64, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Препис от
решението да ес изпрати на страните по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, съобразно чл. 198, ал. 2 изр.второ от ЗИНЗС.
СЪДИЯ: /п/