Решение по дело №126/2021 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 1
Дата: 3 януари 2022 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Емилия Димитрова Панчева
Дело: 20213240200126
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Каварна, 03.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Анастасия Г. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Административно
наказателно дело № 20213240200126 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
С наказателно постановление № НП-146 от 09.09.2020 г. Министърът на
земеделието, храните и горите е наложил на основание чл. 49а от Закона за
подпомагане на земеделските производители във вр. с чл. 50, ал. 2 от Закона
за подпомагане на земеделските производители на „А. – П.И.” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „***” № 32, ет. 3, ап.
5, представлявано от управителя П. АНГ. ИЛ., административно наказание
имуществена санкция в размер на 10 000 лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят „А. – П.И.” ЕООД, който го обжалва в срок и моли съда да го
отмени, като незаконосъобразно, неправилно, постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Ж. пледира
за отмяна на наказателното постановление, на сочените в жалбата основания
и с оглед липсата на доказателства административното нарушение да е
извършено именно от жалбоподателя.
Въззиваемата страна Министерство на земеделието, храните и горите,
чрез процесуалния си представител юрк. Д., в подаденото писмено становище
1
и в съдебно заседание навежда правни доводи, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и обосновано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е неоснователна.
Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на
цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие на
нарушителя и на двама свидетели, присъствали при установяване на
нарушението и на съставяне на акта, надлежно е връчен на представляващия
нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено в
рамките на преклузивния срок по чл. 34, а. 3 от ЗАНН, от компетентния за
това административно-наказващ орган, съдържа реквизитите по чл. 57 от
ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. С оглед изложеното, съдът
намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за
отменяне на наказателното постановление като незаконосъобразно в
процесуалноправен аспект.
По същество на визираното нарушение и приложимия материален закон,
съдът установи следното:
На 25.02.2020 г. в изпълнение на Заповед № РД 09-95/06.02.2020 г.
свидетелите Е.К. – ст. експерт в ОСЗ Шабла, Е.Г. – Началник на ОСЗ гр.
Шабла и Ив. Ив. – гл. експерт в ОСЗ гр. Добрич, извършили теренна проверка
на имот с идент. 81181.32.134 с НТП Пасище, мера с площ в слой „Постоянно
затревени площи” от 20,2546 ха, находящ се в землището на с. Черноморци,
общ. Шабла, собственост на Община Шабла, при която установили, че
целостта на пасището е нарушена, като част от площта на имота – 17,1190 ха
е преобразявана и е засята с ечемик. Извършени са измервания с GNSS. При
извършената проверка по документи е установено, че имота не е деклариран и
не е заявяван за участие в споразумение за стопанската 2019/2020 г.
Установено е, че в съседство на имота се намира имот засят с пшеница
2
обработван по споразумение от ЕТ „А.-А.И.”. При проведения разговор по
телефона с управителя А.И., същият е посочил, че засегнатият имот е
обработен от „А.-П.И.” ЕООД, с управител синът му П.И.. Установено било
още, че двете лице се явяват свързани лица по смисъла на търговския закон.
Резултата от проверката бил обективиран в протокол № 2 от 25.02.2020 г.
Въз основа на горните констатации, на 10.03.2020 г. срещу „А. – П.И.”
ЕООД е издаден АУАН № 1/10.03.2020 г. за нарушение на чл. 33б, ал. 1 от
Закона за подпомагане на земеделските производители. Актът е връчен на
управителя на дружеството на същата дата и е подписан без възражения. Въз
основа на така съставения акт, е издадено оспореното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели Е.К., Е.Г., Ив. Ив. и Илона Б. участвали в
различни етапи от извършване на проверката, съставяне и връчване на АУАН.
Показанията на свидетелите са логични, последователни, непротиворечиви,
взаимнодопълващи се и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност, поради което съдът ги намира за истинни. От
показания на свидетелите се установява по категоричен начин етапите на
извършване на проверката, начина на установяване на нарушение и неговия
извършител, както и процедурата по съставяне и връчване на акта.
Показанията на свидетеля А.И. – баща на представляващия въззивното
дружество, съдът приема за недостоверни, целящи да обслужат защитната
версия на жалбоподателя с цел избягване на следващото се административно
наказание за извършеното нарушение. При преценката им съдът съобрази, че
именно св. А.И. е посочил на контролните органи на ОСЗ Шабла, сина си
П.И., действащ чрез фирма „А.-П.И.”, като извършител на преобразуването на
имота. Никъде в хода на административното производство същият не се е
явил пред проверяващите, за да изложи версията, представена пред съда едва
в хода на повторното разглеждане на делото. От друга страна се установи по
безспорен начин, от показанията на свидетелите К., Г. и Б., че
представляващия въззивното дружеството в нито един момент не е оспорил,
че именно той е извършил вмененото му административно нарушение.
Същият е подписал лично предявеният му в качеството на представляващ
3
дружеството акт за установяване на администратинво нарушение без
възражения. Не е депозирал и такива в законоустановения срок. Ето защо
съдът преценява показанията на св. А.И., като изолирани, противоречащи на
цялата доказателствена съвкупност и заинтересовани, поради което не ги
кредитира.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП №
НП-146 от 09.09.2020 г., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 33б,
ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, на основание
чл. 49а от ЗПЗП и въз основа на одобрен от Министъра на земеделието,
храните и горите Доклад с рег. № 93-7179 от 27.09.2018 г. с Методика за
изчисление на санкциите, на ЕООД е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 10 000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена,
въз основа на приложените и приети по делото писмени доказателства:
Заповед № РД09-95/06.02.2020 г.; Доклад от В. К. – зам. министър на
земеделието, храните и горите изх. № 93-4670/09.09.2020 г.; Указания за
извършване на контрол, теренни проверки и издаване на актове за
установяване на административно нарушение и на наказателни постановления
по Закона за подпомагане на земеделските производители; Доклад изх. №
937179/27.09.2018 г.; Доклад инж. Десислава И.а рег. № 66-1430/13.04.2020 г.;
Доклад от Е.Г. – началник ОСЗ Шабла; Протокол № 2/25.02.2020 г.; АУАН №
1/10.03.2020 г.; писмо № 91-605/14.09.2020 г. и известие за доставянето му;
Заповед № РД-04-43/24.02.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и
горите; сертификат за годност № D05/2017/22318.
Анализът на гореописаните доказателства води съда до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 33б, ал. 1 ЗПЗП действаща към момента на извършване на нарушението се забранява преобразуването и разораването на площите, включени в слой "Постоянно затревени площи", от техните собственици и ползватели.
От събраните по делото гласни доказателства и приобщените по
надлежния ред писмени доказателства безспорно се установява, че при
извършената проверка св. К. и св. Г. са посетили пасището и са установили,
че на място е засят ечемик около 17 ха, като цялото пасище е около 23 ха дка.
С помощта на св. И. са направили замерване с джи пи ес система. След това
са въвели данните в програма "Кадис" и са установили площта от имота,
която е засегната. Получили са информация от съседа на засегнатия имот, кой
4
е извършил нарушението, като след проведени разговори с последния и
неотричане от негова страна на авторството на нарушението са му съставили
и връчили АУАН.
Ето защо съдът приема, че нарушението, описано в АУАН и НП се явява
напълно доказано, а доводите, изложени в жалбата за допуснати нарушения
на процесуалните правила, за неоснователни, доколкото с тях не се
установява да са били нарушени правата на жалбоподателя, още по-малко
правото му на защита, доколкото същото е упражнено в пълен обем с
образуването на настоящото производство.
Съдът намира, че описанието на нарушението е ясно и пълно и не води
до объркване или до невъзможност у нарушителя да организира защитата си
и актът отговаря на изискванията визирани в чл. 42 от ЗАНН, като следва да
се отчете, че дори и в акта да са допуснати нередовности, то след като е
установено по безспорен начин извършването на нарушението и нарушителя
съобразно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, правилно е било издадено и наказателно
постановление за санкциониране на нарушителя.
Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя, че той не
може да бъде субект на визираното в чл. 39б от ЗПЗП нарушение, т.к. не е
собственик или ползвател на имота. Както е посочил касационния съд, в
ЗПЗП няма легална дефиниция на понятието "ползувател", затова такъв може
да бъде всеки ползвател на законно основание и фактически ползувател.
Нормата на чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП, в действащата към датата на установяване
на нарушението редакция, 25.02.2020 г. забранява преобразуването и
разораването на площите, включени в слой "Постоянно затревени площи", от
техните собственици и ползватели, като не прави разграничение между
ползвателите на ползващи имота на правно основание и на такива, ползващи
имота без правно основание. Ползвател по см. на чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП може
да бъде всеки, който фактически ползва даден имот без значение дали
ползването е на правно основание или неправомерно. Санкционната
разпоредба на чл. 49а от ПЗПЗ предвижда ангажиране на
административнонаказателната отговорност на всеки който наруши забраната
по чл. 33б, ал. 1 или не изпълни задължението по чл. 33б, ал. 4. Предвидените
наказания са глоба или имуществена санкция от 500 до 10 000 лв. Правно
релевантен факт за ангажирането на отговорността е кое е лицето, което е
5
нарушило забраната на чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП, а не качеството му на
собственик, наемател, ползвател.
Не е допуснато и съществено процесуално нарушение на чл. 42, т. 3 и т. 4
и чл. 57, т. 5 от ЗАНН. За осъществяване на състава на нарушението по чл.
49а, във вр. с чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП е достатъчно установяването на
обстоятелството, че имот, включен в слой "Постоянно затревени площи", е
преобразуван, разоран, както и установяване на лицето, което го е извършило.
Датата на нарушението е датата, на която е установено, че имот, попадащ в
защитения специализиран слой е разоран и е с нарушена почвенорастителната
повърхност. Датата на разораването не е от значение за ангажиране на
отговорността, тъй като тя не е определящ елемент от фактическия състав на
това нарушение.
За извършеното нарушение законосъобразно административно-
наказващият орган е санкционирал жалбоподателя на основание чл. 49а, ал. 1
от ЗПЗП, съгласно който "Който наруши забраната по чл. 33б, ал. 1 или не
изпълни задължението по чл. 33б, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена
санкция от 500 до 10 000 лв. "
Съгласно Доклад изх. № 93-7179 от 27 09 2018 г. на Зам. Министър на
МЗХГ одобрен от Министъра на МЗХГ /л. 36/, при установен нарушител на
забраната по чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП, за нарушения /разораване/преобразуване
на площи в слой ПЗП в размер от 0, 5 ха до 10 ха – определяне на конкретен
размер на санкцията, в зависимост от разораната/преобразувана площ, чрез
налагане на санкция от 100 лева за всеки 0, 1 ха. т. е. санкция от 600 лева за
площи над 0. 5 ха до 0. 6 ха; 700 лева за площи над 0. 6 ха до 0. 7 ха и т. н.
Максимална санкция от 10 000 лв. за нарушения (разораване/преобразуване
на площи в слой ПЗП) в размер над 10 ха. Ето защо съдът приема, че
размерът на наложената санкция е определен при условията на одобрения от
Министъра на МЗХГ Доклад на Зам. Министър на МЗХГ, където в рамките на
законовия диапазон от минимален и максимален размер на санкцията, са
разграничени хипотези, които определят кога и в какъв размер следва да бъде
наложена съответна по размер санкция, който размер е обвързан с размера
разорана/преобразувана площ. В случая, с оглед размера на разораната площ,
който е 17,1190 ха и предвид предвидения размер – 10 000 лв. за нарушения в
размер над 10 ха, то и размерът на наложената санкция е обоснован с така
6
приетият вътрешен административен акт.
Настоящият съдебен състав намира, че така определеният размер
съответства както на приложимата материална норма, така и на целите на
административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
По делото не се констатират основания за прилагане на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН. Конкретно установеното административно нарушение, както и
обстоятелствата по делото разкриват степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение по чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП,
отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение, което
налага извода за неприложимост на нормата.
При служебния анализ на издадения АУАН и наказателно постановление
съдът не констатира съществени процесуални нарушения, които да са
ограничили правото на защита на жалбоподателя и да са опорочили
процесното обжалвано наказателно постановление, до степен на
незаконосъобразност.
В предвид изложеното, съдът приема, че наказателното постановление е
законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Искания за присъждане на деловодни разноски не са направени, поради което
съдът не дължи произнасяне по въпроса.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-146 от 09.09.2020
г., издадено от Министъра на земеделието, храните и горите, с което на „А. –
П.И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„***” № 32, ет. 3, ап. 5, представлявано от управителя П. АНГ. ИЛ., за
нарушение по чл. 33б, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева), на осн. чл. 49а от Закона
за подпомагане на земеделските производители.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването
на страните.
7
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
8