О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд, наказателно
отделение, в съдебно заседание
на двадесет и първи май, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:ЛИДИЯ КРУМОВА
с участието на секретаря Веселка Николова и прокурора Николай
Лалов, като разгледа докладваното от съдията ЧНД N 164 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от л.св. П.Х.Д.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил
право за УПО, поради което прави искане молбата му за УПО да бъде уважена.
Към
молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора
гр. Враца със справка за изтърпяното наказание и неизтърпения остатък, доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата,
доклад за пробационни мерки и личното затворническо досие на л.св.П.Д..
В
съдебно заседание осъдения участва чрез видеоконферентна връзка по Skype, като поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави
искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.
Затвора
гр. Враца се представлява от Инспектор режимна дейност С. М., който изразява становище за
основателност на молбата по съображения, че осъдения е изтърпял фактически повече
от половината от наложеното му наказание, както и, че същият с поведението си е
дал достатъчно доказателства за своето
поправяне, при което отговаря на изискванията на чл. 439а НПК. Представя
актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и
размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство
прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата за УПО,
поради това, че не са налице предпоставките на чл. 339а НПК.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за неоснователна
по следните съображения:
П.Х.Д.
е осъден с присъда № 16 от 17.09.2012год. на ОС Враца по нох дело № 318/2012год.,
за престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, пр.3 вр. чл. 115, вр. чл. 58а, ал.2 и 3 НК на двадесет години лишаване от свобода, при първоначален режим „Строг“. С
решение № 449/18.02.2013год. на САС по ВНОХ дело № 1050/2012год. присъдата на
ВрОС е изменена, като наказанието е намалено от двадесет на тринадесет години и четири
месеца лишаване от свобода, при първоначален режим „Строг“. Преди това Д. не е
осъждан.
Л.св.
П.Д. е започнал да търпи определеното му наказание от 13 години и 4 месеца лишаване
от свобода на 11.07.2013год., като до момента е изтърпял фактически 6 години, 10
месеца и 10 дни, от предварителен арест 1 година, 5 месеца и 28 дни, от работа
2 години, 6 месеца и 23 дни, или общо изтърпяно 10 години, 11 месеца и 1 дни.
Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 2 години, 4 месеца и 29 дни.
При
това положение, осъденият Д. е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК.
От
приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно чл.
155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е в ниски граници -32 точки. Рискът от вреди
по време на престоя за служителите на затвора е нисък, а за останалите лишени
от свобода – среден. Рискът от вреди за обществото е висок и се обуславя от
характера и начина на извършеното престъпление. С оглед констатираните
дефицитни зони при осъдения Д., като цели в плана за изпълнение на присъдата са
заложени: разпознаване на проблемите; формиране на основни цели за в бъдеще;
приучване към ред и спазване на определени правила. При извършените междинни
оценки за л.св. Д., риска от рецидив поетапно понижава числената си стойност на
28, на 23 и на 20 точки. Отчетения риск от вреди за обществото, в тези междинни
оценки е определен като среден.
В
условията на затвора, за изтеклия период от изтърпяване на присъдата,
последната оценка на риска от рецидив е с ниски стойности от 20 точки,
обуславящи ниска степен на вероятно
извършване на ново престъпление. Рискът от вреди за обществото е снижен до
среден и се обуславя от характера и начина на извършеното правонарушение.
Според
доклада, положителни промени са настъпили в зоните:
-управление
на финанси и доходи – л.св. Д. е показал ефективни умения да се справя с
наличния финансов ресурс – в затвора разчита единствено на приходите от
собствената месечна заработка. Не са
постъпвали данни за участие в нерегламентирани дейности. В същото време обаче, следва да се има
предвид, че тази зона не е посочена първоначално като зона с изразен дефицит.
-умения
за мислене – през м. декември 2018год. л.св. Д. успешно завършва корекционна
програма „Умения за мислене“. В хода на регулярно провежданите беседи се отчита
ефективна способност да разпознава проблемите, търси и намира оптимални
алтернативи за решаването им. Има ясни, реално постижими цели. Посочено е в
доклада, че л.св. отчита собствена вина за извършеното престъпление.
Л. св. Д. не поддържа контакти със свои близки
и роднини, преустановил е социалните си контакти с тях и промяна в тази насока
не се отчита.
До
момента л.св. Д. е показал положително отношение към труда и устойчива
мотивация да оползотворява престоя си в затвора, полагайки трудова дейност. От
2013год. същият е ангажиран с трудов процес, първоначално като чистач на 5-ти
етаж, впоследствие преназначен като мебелист в мебелен цех-затвора Враца. През
2015год. е назначен към домакинския щат на затвора на длъжност ВиК, след което
е преназначен като магазинер в затворническата лавка. От 21.03.2019год. е
прекатегорзиран в ЗООТ“Керамична фабрика“, а от 29.03.2019год. му е предоставена възможността да полага
доброволен безплатен труд. От 24.04.2019год. е назначен на външен работен обект
– строител към домакинския щат, от която дата пребивава във ведомствените
жилища на затвора.
В
хода на изпълнение на трудовите си задължения е показал съвестно и отговорно
отношение, за което е поощряван многократно, последните две поощрения са със
Заповед № 1952/11.12.2019год. и Заповед № 861/22.04.2020год.
За
времето на наблюдение в среда на смекчен надзор и охрана, до момента е показал
ниво на самоконтрол.
През
м. януари 2020год. режима му на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
е сменен от „Общ“ на „Лек“, от която промяна произтича и законното му право за
ползване на ежемесечен домашен отпуск, същият е пускан два пъти в домашен
отпуск и стриктно е спазвал разпоредбите.
Л.св.
Д. няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени дисциплинарни наказания.
Във
взаимоотношенията си с останалите лишени от свобода е дистантен, предпазлив от
въвличане в закононарушаващи дейности, има приемливи взаимоотношения с околните
и няма регистрирани случаи на междуличностни спорове и конфликти.
Л.св.
Д. има положително отношение към изпълнение на договорените дейности в
изготвения план на присъдата. Отбелязват се настъпили конструктивни промени в
цялостното поведение, очертаващи положителна личностова промяна, които следва
да бъдат стабилизирани и трайно проследени.
Зоните,
които биха благоприяствали успешна ресоциализация на осъдения са липсата на
криминално минало преди настоящето правонарушение, образование, трудови навици
и умения, жилищно устройване и неупотребата на алкохол и наркотични вещества.
В обобщение на горното следва да се
посочи, че от представените писмени доказателства се установява положителна
насока в превъзпитателната и поправителна социална работа с лишения от свобода.
Налице са формалните изисквания на закона за УПО. Това обаче не е достатъчно,
за да приеме съда, че са налице предпоставките на чл. 439а НПК, така, както е
прието в становището на началника на затвора. Още повече, че в доклада липсва
констатация плана на присъдата да е изпълнен в пълен обем. Напротив,
постигнатите до момента положителни промени трябва да бъдат стабилизирани и
трайно проследени, което сочи на липса на категоричност за трайно установени
такива. Липсва и категорична констатация за проява на самокритичност от страна
на осъдения, каквато задача има поставена в плана на присъдата. Такава
самокритичност не пролича и от поведението на осъдения в настоящето съдебно
производство.
На следващо място, риска от вреди за
обществото след освобождаване на осъденото лице първоначално е определен като
висок, като това е мотивирано с характера и начина на извършеното престъпление.
Както в междинната, така и в актуалната оценка, риска от вреди за обществото е
определен като среден, който също е обоснован с характера и начина на
извършеното престъпление. Безспорно е, че се касае до едно и също престъпление,
извършено по един и същи начин, което първоначално определя висок риск от вреди
за обществото, а впоследствие, без да е ясно по какви критерии определя среден
риск от вреди за обществото. Освен това, дори да се приеме тази мотивировка в
доклада за този риск, следва да се има предвид, че за изминалия период от време
/6 години, 10 месеца и 10 дни след влизане на присъдата в сила/, през което
осъденият Д. търпи наказание лишаване от свобода в Затвора Враца, не може да
бъде приета значителна положителна
промяна и в двата риска. Полагането на труд по реда на чл. 80 ЗИНЗС и на
назначените длъжности, наградите и демонстрираното добро поведение в затвора не
елиминира констатацията, че риска от сериозни вреди за обществото след
освобождаването му е снижен от висок до среден, но в условията на затвора.
На следващо място, при произнасяне
по искане за УПО, съдът подлага на преценка не само формалните основания,
залегнали в закона, а също така данните за личността на осъдения и
действителните доказателства за неговото поправяне и личностово развитие. Както
беше посочено и по-горе, Д. търпи наказание от 13 години и 4 месеца лишаване от
свобода, за едно от най-тежките престъпления по НК – умишлено убийство с
особена жестокост. Проявената от него жестокост при извършване на
престъплението, а впоследствие и в прикриване на следите, сочи на личност с
висока обществена опасност, за поправянето на която е необходим един по-дълъг
срок на превъзпитание. Осъденият е изтърпял фактически малко над половината от наложеното
му наказание – 6 години и 10 месеца. Действително, времето на предварителен
арест, което е 1 година, 5 месеца и 18 дни се зачита за фактически изтърпяно,
но постигането на целите на наказанието е започнало едва след влизане на
присъдата в сила и нейното изпълнение. Заложеният от законодателя смисъл в
нормата на чл. 70 НК е такова фактическо изтърпяване, през което деецът да е в
съзнание, че търпи именно наказание /а не мярка за процесуална принуда/ и, че
то е насочено към постигане целите на чл. 36 НК. Именно поради това, много
внимателно следва да се прецени времето на същинско изтърпяване на наказанието,
неговото значение на достатъчност за поправителния и превъзпитателен процес към
л.св. Всичко това, съобразено с очертания в доклада по чл. 155 ЗИНЗС профил на
осъдения, дава основание да се приеме, че същият е личност, която в условията
на затвора демонстрира добро поведение, но извън тази охраняема среда поведението
му е различно.
В съчетание с горното следва да бъде
отчетен и големия неизтърпян остатък от наложеното наказание, който е 2 години,
4 месеца и 29 дни. Действително, съгласно разпоредбата
на чл. 439а, ал.3 НПК, размера на неизтърпяната част от наказанието сам по себе
си не е основание за отказ от УПО. Но както беше посочено по-горе, този остатък
не е единственото основание съдът да откаже на осъдения Д. УПО, а съобразен с
липсата на категорични доказателства за негово пълно поправяне и превъзпитание.
Следва да се има предвид, че института на УПО е правна възможност, предоставена
от закона на затворници, с поведение, надхвърлящо обичайно доброто при
изпълнение на наказанието лишаване от
свобода. Спазването на реда, дисциплината и етичните правила на поведение в
затвора са нещо нормално дължимо, което
не следва да се скрепява непременно с привилегията на съкращаване
продължителността на наказанието чрез УПО.
При това положение, съдът приема, че
е налице само една от двете законови предпоставки за УПО, а именно л.св. П.Д. е
изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание. Не е
налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си същият не е дал категорични
доказателства за своето поправяне, което е основание да бъде постановен отказ
на молбата му за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание, в размер
на 2 години, 4 месеца и 29 дни.
Съобразно разпоредбата на чл. 441 НПК, осъдения Д. няма право да подава нова молба за УПО в 6-месечен срок от
влизане в сила на настоящото определение.
При горните съображения и на
основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св.
П.Х.Д., роден на ***г***, с постоянен адрес ***, български гражданин, с ЕГН **********,
да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното
му по НОХД № 318/2012год. на ОС Враца наказание лишаване от свобода в размер на
13 години и 4 месеца, с остатък 2 години, 4 месеца и 29 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане
в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: