Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

29/15.1.2020г.

гр. Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на тринадесети януари 2020 година

в открито заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1422/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

 

Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, срещу Я.В.И., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 5161,74 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 5161,74 лева, представляваща 3059,50 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит от 02.05.2017г./сключен между ответника и ищцов цедент – „***“ ЕАД/, 1618,40 лева договорна лихва, за периода 05.11.2017г. – 05.05.2020г., 483,84 лева лихва за забава, за периода 06.12.2017г. – 05.03.2019г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение. Заповедта по ЧГД № 689/2019г., била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради изложеното ищеца претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,  подава отговор, чрез особен представител. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди нищожност на договора за кредит. Счита, че твърдяната предсрочна изискуемост, не е настъпила, нито преди подаване заявлението, нито след това.

 

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители /ищцовият в писмена молба/ поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

 

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 02.05.2017г. ответникът и цедент на ищеца/„***“ ЕАД/, сключили договор за потребителски паричен, според който на първия била предоставена сумата от 2895 лева на 03.05.2017г.. Тя била част от сумата 3335,80 лева, посочена в договора като общ размер на кредита, от която следвало да се удържат 105 лева, представляващи такса ангажимент. Уговорено било връщането на общия размер, на 34 погасителни вноски, с конкретно посочени падежни дати, последната 05.03.2020г.. Няма данни по делото за връчени уведомления на ответника, за прехвърляне на вземанията или обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Според заключението на ССЕ извършени били плащания в размер на 754,50 лева от ответника на първоначалния кредитор. Заявлението по ЧГД № 689/2019г. постъпило в ШРС на 05.08.2019г.

 

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и размера ѝ; предоставянето на заетата сума; съобщаване на цесията на длъжника от първоначалния кредитор.

Посочените, не са налице, в настоящият случай – процесния договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК. Той, не съдържа погасителен план, имащ съдържанието посочено в чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от ЗПК, а именно последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми; разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата…допълнителните разходи. Съдържащият се в договора план, въобще не показва каква част от лихвата, или сумата за застраховка се погасява, съответно остава непогасена след всяка вноска. Поради това и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, ищецът може да получи само чистата стойност на кредита, в случая намалена с платените от ответника суми – 2140,50 лева /2895лв – 754,50лв./. В останалата му част, до предявения размер от 3059,50 лева, искът за главницата е неоснователен и следва да се отхвърли за сумата от 919 лева. Останалите искове са също неоснователни, поради обявената недействителност и следва да се отхвърлят, като се присъди законна лихва върху дължимата главница, но от 09.09.2019г.. На тази дата кредита е обявен за предсрочно изискуем, а не на посочената в исковата молба. Според възприетото, в изобилната по въпроса практика, фактическия състав на предсрочната изискуемост включва, освен установяване обективните предпоставките за обявяване вземанията по кредита за предсрочно изискуеми – забава на плащанията и уведомяване на длъжника. То, предполага достигане до него. В случая, уведомлението реално е достигнало до особения му представител, с връчване препис от исковата молба. Независимо от това, поради разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, ищецът няма възможност да получи нито договорните лихви, по падежиралите, до посочената дата вноски, нито останалите претендирани плащания, според разрешенията по ТР № 3 и 8/2017г. на ОСГТК ВКС.

Така, не е сбъднато и процесуалното условие за разглеждане на предявените като евентуални осъдителни искове, за същите суми. 

При този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 448,33 лева разноски в настоящото и по ЧГД № 689/2019г., по описа на ШРС, съразмерно уважената част от исковете – част от извършени разноски в двете производства от 1081,12 лева, представляващи 237,12 лева държавна такса по предявените искове; 544 лева разноски за възнаграждение на особен представител и 50 лева юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 100 лева юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и 150 лева възнаграждение за вещо лице.   

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “***” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, срещу Я.В.И., ЕГН : **********, с адрес ***, съществува вземане, по Договор за потребителски кредит от 02.05.2017г./сключен между ответника и ищцов цедент – „***“ ЕАД/, в размер на 2140,50 лева, представляващи главница по договор за заем, в едно със законната лихва върху главницата от 2140,50 лева, считано от 09.09.2019г., до окончателното плащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, срещу Я.В.И., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 919 лева главница по договор за кредит от 02.05.2017г./сключен между ответника и ищцов цедент – „***“ ЕАД/; 1618,40 лева договорна лихва, за периода 05.11.2017г. – 05.05.2020г., 483,84 лева лихва за забава, за периода 06.12.2017г. – 05.03.2019г., като неоснователни.   

 

ОСЪЖДА Я.В.И., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК : *** с адрес за призоваване – ***, сумата от 448,33 лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 689/2019г., по описа на ШРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: