РЕШЕНИЕ № 646
гр. Монтана, 19 декември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 29.11.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 547
по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1 от
ЗАНН.
С
решение № 370 по АНД № 1208/2019 г. на районен съд Монтана е потвърдено Наказателно
постановление № 18-0996-004143/25.10.2018 г. на Началник на сектор „ПП” към ОД
на МВР гр. Монтана, с което на Р.Е.П.,*** е наложено административно наказание
глоба, затова че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
В законния срок против решението е подадена
касационна жалба от административнонаказаното
лице, в която моли да се отмени решението
като неправилно. Твърди, че с Постановлението за прекратяване на
наказателното производство, преписка с вх. № 1705/2018 г. на Районна
Прокуратура, ДП №
918/2018 г. по описа па РУ МВР-Монтана, приключва производството срещу него и
би трябвало да не му се налага административно наказание впоследствие, тъй като
процеса вече е приключил и становището на наблюдаващия прокурор е, че деянието
е маловажно и не следва да се налага наказание. Счита, че правно значение има
становището по т. 3 от TP № 3 от 22.12.2015 г,
по т.д. № 3/2015 г. па ОСНК па ВКС. Цитираното Тълкувателно дело е постановено
с цел привеждане на правораздавателната дейност па съдилищата в България в
съответствие с принципа по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, който гласи, че
никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за
престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно
закона и наказателното производство на тази държава. Цитираната разпоредба на
Протокола към ЕКПЧ прокламира принципа "ne bis in idem”, което се развива в мотивите на TP
и се свежда до това, че съгласно буква б) принципа забранява
окончателно осъдено или оправдано лице не само да бъде наказано повторно за
същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно
преследване въобще. В случая има приключило наказателно производство на фазата
на досъдебното производство с окончателен акт - постановление за прекратяване
на наказателното производство. Налице е идентичност в субекта на двата процеса:
по НК и по ЗАНН. Двете производства следва да се квалифицират като наказателни
по смисъла, който влага чл. 6, § 1 на ЕКПЧ и съгласно критериите за оценка на
характера на производството като такива по текста "Енгел" възприет от
практиката па Съда на Европейския съюз. Касае се безспорно за идентичност на
деянията не с оглед тяхната квалификация, а в конкретния случай и с оглед нея,
а най -вече предвид фактическата идентичност от обективна и субективна страна на
осъщественото от дееца поведение. Моли отмяна на решението и обезсилване на НП.
Ответната страна не взема становище
по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. Предлага
решението на районния съд да бъде потвърдено поради правилно ангажиране на
административнонаказателната отговорност. Възраженията направени в касационната
жалба са излагани и пред районния съд, който ги е обсъдил и правилно отхвърлил.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
следното.
За
да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че от доказателствата
доказателства е видно, че жалбоподателят е бил подведен под отговорност за
извършени отделни административни нарушения. Съставянето на АУАН не обуславя
подвеждането на лицето под санкциониране, тъй като до момента на приключване на
образуваното бързо производство, не е имало издадено наказателно постановление.
Цитираното тълкувателно решение и критериите „Енгел" изискват предходно
наказване на субекта, което в случая може да бъде извършено посредством
наказателно постановление. Видно от материалите по делото е, че и двата
обжалвани санкциониращи акта са издадени едва след влизане в сила на Постановлението
на прокурора за прекратяване на наказателно производство. В своята
обстоятелствена част обаче същите подвеждат дееца под отговорност за различни
административни нарушения. В т.1.1 от Тълкувателно Решение № 4 от 06.02.2018г.
на ОСНК на ВКС изрично е посочено, че подлежи на прекратяване по чл. 24, ал. 1
т. 6 от НПК не кое да е наказателно производство, а онова по отношение на което
за същото деяние има влязъл в сила акт. По преписката липсва такъв акт. В
случая прокурорът е упражнил правомощията си по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като
изрично е указал, че независимо от малозначителноста на деянието, деецът
подлежи на административно наказване. Именно въз основа на това постановление
за прекратяване на наказателното производство е бил издаден и настоящия
санкционен акт, което изрично е посочено и в самия него. Поради липса на спор
по фактите съдът не е извършил преценка относно обосноваността на вмененото
административно нарушение. Същото не се оспорва от жалбоподателя, а се релевира
оплакване за двойната му наказуемост. Независимо, че в мотивите на
прекратителния си акт, прокурорът е приел, че деянието се отличава с ниска
степен на обществена опасност, това обстоятелство не обвързва съда при формиране
на вътрешното му убеждение, а фактическите обстоятелства свързани с настоящият
случай не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се
има предвид характера на този вид административно нарушение.
Съгласно чл. 3 от ЗРКЗГТ - Законът се прилага за земеделска,
горска техника, включително превозни средства и машини за земни работи,
наричани по-нататък "техниката", както и за двигатели с вътрешно
горене за извънпътна подвижна техника.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗРКЗГТ - Собствениците регистрират
самоходната техника с мощност на двигателя над 10 kW, несамоходните и
стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в
земеделието и горите и машините за земни работи, в 30-дневен срок от
придобиване на собствеността в съответната областна дирекция
"Земеделие" по постоянен адрес - за физическите лица, или по адреса на
съдебната, съответно търговската регистрация - за юридическите лица и
едноличните търговци.
Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗРКЗГТ - Директорът на съответната областна
дирекция "Земеделие" или оправомощени от него длъжностни лица
осъществяват контрол за регистрацията на техниката по чл. 11.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗРКЗГТ - Собственик, който не е регистрирал
придобитата техника съгласно чл. 11, ал. 1 или не е изпълнил задълженията
си по чл. 11, ал. 7, както и лице, което в нарушение на чл. 11, ал. 11 работи с
нерегистрирана техника, се наказват с глоба в размер от 50 до 150 лв. Когато
нарушението е повторно, лицето се наказва с глоба в размер 300 лв.
Съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗРКЗГТ - Наказателните постановления се
издават от директора на съответната областна дирекция "Земеделие",
съответно от министъра на земеделието, храните и горите или оправомощено от
него длъжностно лице.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРКЗГТ - По смисъла на този закон
"Земеделска и горска техника" са самоходните, несамоходните и
стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в
земеделието и горите.
Съгласно
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП - По пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни
превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Съгласно чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП - Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, „Право на справедлив съдебен
процес” - Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения
или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право
на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим
и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Съгласно чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, „Право на
невъзможност за повторно осъждане или наказание” - Никой не може да бъде съден
или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е
бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура
на тази държава. Съгласно вторият
параграф на цитирания чл. 4 – Разпоредбата на предходната точка не
представлява пречка за възобновяване на процеса съгласно закона и наказателната
процедура на съответната държава, ако има свидетелства за нови факти или
новооткрити обстоятелства или за съществен порок на предидущия процес, които са
повлияли на неговия ход.
Съгласно чл. 36, ал. 2
от ЗАНН – Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува
освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на
наказващия орган.
Настоящият състав констатира, че служителите съставили
АУАН, респ. органът издал НП са некомпетентни да издават актове за нарушения на
условията на закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника /ЗРКЗГТ/. Безспорно е установено по делото, че
административнонаказаното лице е управлявало трактор, което по смисъла на
ЗРКЗГТ е земеделска техника, което подлежи на регистрация и контрол по смисъла и реда
на този специален закон. В случая ЗДвП е неприложим, с оглед на предвидения
специален ред за регистрация на този вид техника, а именно: чл. 11 от ЗРКЗГТ.
Само на това основание издаденото НП се явява незаконосъобразно.
За пълнота на изложението и във връзка с изложените
съображения по спазване на принципа non bis in idem следва да се
има предвид следното. По отношение на
касатора не е имало образувано и срещу него не се е водило наказателно досъдебно
производство. В образуваното наказателно производство същият не е привличан като
обвиняем, като същевременно е разпитван в качеството си на свидетел, т.е. в
това производство лицето не е наказателно преследвано, респ. обвинявано за
извършено деяние, за което е административно наказан с издаденото и потвърдено
от РС Наказателно постановление. Това производство е приключило с влязло в
сила, на РП Монтана, Постановление за неговото прекратяване. Прокурорското Постановление
от една страна не е акт на съда, който е органът по българското законодателство,
респ. предвид визираното в чл. 4 на Протокол № 7, с правомощия да осъжда/оправдава
за извършени престъпления. От друга страна актовете, с които се прекратяват образувани
производства не разрешават по същество въпросите дали е извършено деяние, което
да съставлява престъпление, респ. не определят неговият извършител. Законовото правило
non bis in idem се отнася до
невъзможността дадено лице да бъде повторно съдено или наказано от
съд за престъпление, за което вече е било оправдано или осъдено, а в случая нито има влязъл в сила съдебен акт, който
по същество да установява такова обстоятелство, т.е. да установява оправдание
или осъждане, нито лицето е наказателно преследвано и обвинявано за деянието,
за което му е наложено административно наказание. От друга страна дори да се
приеме, че двете производства са с репресивен характер по отношение на лицето,
то чл. 4, пар. 2 от Протокол № 7 към Конвенцията допуска възобновяване на
процеса при съществен негов порок, повлиял на неговия изход, което
обстоятелство не променя горните правни изводи по липса на компетентност на
административните органи.
С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че решението
на въззивния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
От
гледна точка валидността и допустимостта на
съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като неправилно
решение №
370 по АНД № 1208/2019 г. на районен съд Монтана.
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-0996-004143/25.10.2018 г. на Началник
на сектор „ПП” към ОД на МВР гр. Монтана.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.