РЕШЕНИЕ
№ 10605
гр. София, 01.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА М. МИНКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110146863 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. А. М. срещу „Софийска
вода“ АД, с която e предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК от М. А. М. срещу „Софийска вода“ АД с искане да се признае за
установено спрямо ответника, че ищцата не дължи сумата от 4 308,20 лв,
представляваща цена на предоставени ВиК услуги в недвижим имот, находящ се на
адрес: [адрес], с клиентски № ********** за периода от 09.12.2008г. до 28.12.2017г.
като погасени по давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че за недвижим имот, находящ се на
адрес: [адрес], с клиентски № **********, от страна на ответника за периода от
09.12.2008г. до 28.12.2017г. е начислена сумата от 4 308,20 лв. за предоставени от
последния ВиК услуги. Правният си интерес от предявяване на настоящия иск извежда
от обстоятелството, че ответникът е претендирал заплащането на процесната сума.
Твърди, че претендираната сума от 4 308,20 лв. е погасена по давност с изтичане на
кратката тригодишна давност. С уточнителна молба от 20.09.2021г. ищецът е посочил,
че сумите, за които претендира недължимостq не са били предмет на съдебно
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявения иск като частично недопустим и частично неоснователен. Твърди, че
предявеният иск е частично недопустим, доколкото срещу ищцата въз основа на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „Софийска вода“ АД, е
било образувано ч.гр.д. № 62414/2014г. по описа на СРС, 53 състав. По посоченото
дело била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, включваща част от
задълженията, предмет на настоящия иск, а именно тези за периода от 09.12.2008г. до
24.09.2014г. Заповедта била влязла в сила, в резултат на което срещу ищцата бил
1
издаден изпълнителен лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист ответникът
образувал изпълнително дело № 20168630400811 по описа на ЧСИ С. Х., с рег. № 863 в
КЧСИ. Излага доводи, че в закона е предвиден специален ред за защита на длъжника,
срещу когото е издадена заповед за изпълнение, който изключва общия исков ред.
Твърди, че задълженията за периода 25.09.2014г. до 25.06.2015г. са платени, поради
което оспорва твърдението на ищцата, че същите са погасени по давност. Признава
иска за периода от 26.06.2015г. до 28.12.2017г. за задължения в размер на 707,74 лева,
от които главница в размер на 687,33 лв. и лихви в размер на 20,41 лева. Признава, че
ищцата не дължи плащане на сумата от 707,74 лева, тъй като същата е погасена по
давност. Моли съда за тази част от иска да постанови решение при признание на иска и
разноските за водене на делото да бъдат възложени върху ищцата, тъй като ответникът
не бил дал повод за завеждането му. Сочи, че извънсъдебната покана до длъжника да
плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяване
на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба, но влече
отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се
е позовал на давност. От друга страна, сочи че от страна на ищцата не са изложени
твърдения последната да се е обърнала към ответника с изложените в исковата молба
доводи и те да са били оставени без уважение, което да е принудило ищцата да търси
защита по съдебен ред.
Софийски районен съд, като съобрази доводите от страните и събраните
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1
ГПК е налице, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищцата право. От
значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на
претенции срещу ищцата, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът
се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е
налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва
необходимост ищцата да доказва правния си интерес. Отричането, че съществува спор
по предмета на делото, включително признаването на иска в хода на производството
или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане на правния
интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция извънсъдебно. В
този смисъл е и практиката на Върховния съд, изразена в Решение № 43 от 1.II.1990 г.,
II г. о., както и по-новата съдебна практика, изложена в Определение № 95 от
22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК, според която ответникът не
може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си
поведение.
Начисляването на процесната сума по делото е отделено като безспорно
обстоятелство в обявения за окончателен доклад по делото, предвид което предявеният
иск е допустим, но не и за периода 09.12.2008 г. – 24.09.2014 г., за който има влязла в
сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена в полза на „Софийска вода“ АД
срещу ищцата независимо от нейното изявление в уточнителна молба от 20.09.2021 г.,
че процесните суми не са били предмет на съдебно производство. Поради това
исковата молба следва да бъде върната за горния период, тъй като по отношение на
него е налице сила на пресъдено нещо между същите страни (чл. 299 ГПК вр. чл. 130
ГПК).
2
По предявения иск в тежест на ищцата е да докаже правния си интерес от
предявяване на иска, а на ответника - да установи следните обстоятелства: наличието
на валидно правоотношение между ищцата и ответника по договор за доставка на В и
К услуги през процесния период; количеството на реално доставената от него по
договора вода за процесния период и нейната стойност, както и факти и обстоятелства,
с които законът свързва спирането или прекъсването на давността.
За следващата част от процесния период – 25.09.2014 г. – 25.06.2015 г.
процесните суми са заплатени от ищцата, което се потвърждава както от признанието
на този факт от страна на ответника, така и от изявлението в същия смисъл на ищцата в
открито съдебно заседание на 26.09.2022 г.
По делото е отделено за безспорно това, че е налице облигационно
правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги за процесния имот, находящ се в
[адрес], както и че за периода от 09.12.2008г. до 28.12.2017г. е начислена цена на
предоставени ВиК услуги в размер на 4 308,20 лв., както и че за периода от 26.06.2015г.
до 28.12.2017г. задълженията за процесния имот са в общ размер на 707,74 лева, от
които 687,33 лева, главница и 20,41 лева, лихва.
Плащането на суми след изтичане срока на погасителната давност за тях
представлява признание на дълга по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД и води до
прекъсване на погасителната давност за тези суми (Решение № 255 от 26.03.2013 г. на
ВКС по т. д. № 145/2012 г., II т. о.). Видно от приложена към исковата молба справка
от „Софийска вода“ АД за формирани задължения и извършени плащания относно
процесния имот ищцата е извършвала плащания в съответен размер, но от нея не може
да се установи кога са извършени плащанията на суми, дължими на ответника за
периода 25.09.2014 г. – 25.06.2015 г., тоест преди или след изтичането на давността за
тях. В тежест на ответника е разпределено да докаже факти, спиращи или прекъсващи
давността на процесните вземания, но ответникът не е проявил доказателствена
активност в тази насока. Така по делото липсват доказателства в подкрепа на довода на
ответника, че сумите за периода 25.09.2014 г. – 25.06.2015 г. не са погасени по давност
поради извършено плащане. Поради това искът за горния период за сумата от 343,50
лв. (сбор на сумите за периода съгласно горепосочената справка) следва да бъде
уважен, тъй като тригодишната давност за тези задължения е изтекла още преди
подаване на исковата молба. Срокът за плащане на задълженията е 30 дни от
издаването на фактурата за съответния отчетен период (от датата на фактуриране)
съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ/2006 г.
За последната част от процесния период – 26.06.2015 г. – 28.12.2017 г.
ответникът е направил признание на иска, тъй като сумите били погасени по давност.
В случая ищцата не е направила искане за произнасяне от съда с решение при
признание на иска, както е поискано от ответника, поради което съдът не дължи
произнасяне в същия смисъл. Ответникът е направил и признание на факта, че сумите
за горния период са погасени по давност. Кратката тригодишна давност за тези
задължения също е изтекла преди подаване на исковата молба. В последната част от
исковия период искът следва да бъде уважен.
С оглед на гореизложеното, искът за периода 09.12.2008 г. - 24.09.2014 г. за
сумата от 3 526,96 лв. е недопустим, а за периода 26.06.2015г. до 25.06.2015 г. за
сумата от 343,50 лв. и за периода 26.06.2015 г. – 28.12.2017 г. за сумата от 707,74 лв. –
основателен.
3
По разноските
Основателен е доводът на ответника, че не следва да дължи разноски съобразно
частта, за която признава иска. Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със
заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на
иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба (Определение № 420 от
16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о. и цитираната в него практика).
В случая е представена справка от ответника за дължими суми, но същата е издадена
по искане на ищцата, както се установява от съдържанието на справката, тоест дори не
се касае за извънсъдебна покана за плащане на процесните суми.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК адв. И. Н.,
предоставил безплатна правна помощ на ищцата, има право на адвокатско
възнаграждение от 39,87 лв. съобразно уважената част от иска и с приспадане на
признатата от ответника сума (707,74 лв.).
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право
на разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 75,60 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Дължимата държавна такса от 172,33 лв. е останала невнесена поради
освобождаване на ищцата по реда на чл. 83 ГПК, поради което съобразно уважената
част от иска и с приспадане на признатата от ответника сума (707,74 лв.) ответникът
следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 13,74 лв. –
държавна такса, по сметка на СРС, а останалата част от незаплатената държавна такса
остава за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба на М. А. М., ЕГН: **********, адрес: [адрес], срещу
„Софийска вода“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: [адрес], В
ЧАСТТА, с която e предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК от М. А. М. срещу „Софийска вода“ АД с искане да се признае за
установено спрямо ответника, че ищцата не дължи сумата от 3 526,96 лв.,
представляваща цена на предоставени ВиК услуги в недвижим имот, находящ се на
адрес: [адрес], с клиентски № ********** за периода 09.12.2008 г. - 24.09.2014 г. като
погасени по давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото В ГОРЕПОСОЧЕНАТА ЧАСТ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. А. М., ЕГН: **********, адрес: [адрес]
не дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
[адрес], сумата от 1 051,24 лв., представляваща цена на предоставени ВиК услуги в
недвижим имот, находящ се на адрес: [адрес], с клиентски № ********** за периода
4
26.06.2015 г. - 28.12.2017 г. като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „Софийска вода“ АД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: [адрес], да заплати на адв. И. А. Н. от АК-София,
съдебен адрес: [адрес] сумата от 39,87 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Софийска вода“ АД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: [адрес], да заплати по сметка на СРС
сумата от 13,74 лв. – държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. А. М., ЕГН: **********, адрес:
[адрес], да заплати на „Софийска вода“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: [адрес], сумата от 75,60 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5