РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. ХАСКОВО, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Р.А. Г.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500263 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №86/11.02.2022г.,постановено по гр.д.№2086/2021г. Районен съд-Хасково:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Бул Инвест Груп 1“ЕООД-гр.София,че Т.
Т. Р. не дължи сумите от 7,66лв.-главница и 2,66 лв.-лихва от 20.12.2013г. до11.11.2016г.
дължими за неплатени телекомуникационни услуги по фактура №**********г. за отчетен
период от 01.112013г. до 30.11.2013г. и сума в размер на 115,60лв.-главница и 38,96лв.-
лихва от 21.01.2014г. до 11.11.2016г. за неплатени телекомуникационни услуги по фактура
№*** за отчетен период от 01.12.2013г. до 01.01.2014г.,ведно със законната лихва върху
главницата от 17.11.2016г. до изплащане на вземането и направените по делото разноски за
държавна такса в размер на 25лв. и юристконсултско възнаграждение 300лв.,за които е
издаден изпълнителен лист от 28.12.2016г. в полза на „Булпойнт 2015“ЕООД и на
07.05.2021г. е образувано изпълнително дело №20219290400817 по описа на ЧСИ Николета
Кавакова с район на действие Окръжен съд-Хасково,поради погасяването им по давност;
ОСЪЖДА„Бул Инвест Груп 1“ЕООД-гр.София да заплати на Т. Т. Р. направените по
делото разноски в размер на общо 350лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал „Бул Инвест Груп1 „ЕООД,който
чрез пълномощника си адв.И.Л.-САК го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за
неправилност,необоснованост и постановяване в нарушение на материалния
закон,процесуалните правила и практиката на ВКС.Твърди,че за да уважи предявения
отрицателен установителен иск първоинстанционният съд приел,че подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК,издаването на заповед за изпълнение по това заявление и
издаването на изпълнителен лист не прекъсва давността,нито спира действието на същата. В
случая обаче следвало да намери приложение разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД,съгласно
която ако вземането бъде установено със съдебно решение,срокът на новата давност е
винаги пет години.В тази връзка поддържа,че РС-Хасково не обсъдил нито едно от
1
възраженията на ответника в посочения смисъл.Счита също,че след като длъжникът не е
подал възражение срещу заповедта за изпълнение същата се е стабилизирала,поради което
длъжникът не би могъл да релевира възраженията си срещу вземането на кредитора по
общия ред,извън специалните хипотези на чл.424 от ГПК и чл.439 от ГПК,защото същите са
преклудирани. Навежда и доводи,че от датата на издаване на изпълнителния лист
28.12.2016г. започва да тече нова петгодишна давност за погасяване на процесните
вземания, която не е била изтекла към момента на налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника в образуваното срещу него изпълнително производство.В тази
връзка намира извода на първоинстанционния съд за приложението на чл.111 б.“б“ и б.“в“
от ЗЗД за неправилен. Претендира въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на
РС-Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора,с което да отхвърли
предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК изцяло и да присъди направените по
делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор на подадената въззивна жалба от
въззиваемата Т. Т. Р.,която чрез пълномощникът си адв.В.Л.-АК-Хасково оспорва жалбата
и излага доводи за нейната неоснователност. Намира правните изводи на
първоинстанционния съд за погасяване на вземането по давност за правилни и съобразени с
изискванията на материалния закон. Претендира от въззивната инстанция да потвърди
решението на РС-Хасково.Претендира и присъждане на разноски.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
РС-Хасково е бил сезиран с иск , с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК, предявен от
ищеца Т. Т. Р., чрез пълномощника й адв.В.Л.-АК-Хасково против ответника „Бул Инвест
Груп 1“ЕООД-гр.София.Ищецът е твърдял,че срещу него има образувано изпълнително дело
№20219290400817 по описа на ЧСИ Николета Кавакова с изпълнително основание -
изпълнителен лист издаден на 28.12.2016г. въз основа на Заповед №1188/22.11.2016г. по
ч.гр.д.№2478/2016г. по описа на РС-Хасково. Твърдял е също,че вземанията по
изпълнителният лист от 28.12.2016г. са изцяло погасени.
От събраните по делото доказателства се установява,че „Булпойнт 2015“ЕООД-
гр.Варна е подало пред РС-Хасково заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК на 21.11.2016г. и по същото е било образувано ч.гр.д.№2478/2016г. по описа
на този съд.Не е спорно,че заявлението е било уважено,като на 22.11.2016г. е издадена
Заповед №1188 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ,а на 28.12.2016г.
Изпълнителен лист , с който настоящият ищец и длъжник в заповедното производство –Т.
Т. Р. е осъден да заплати на „Булпойнт 2015“ЕООД-гр.варна ,сумите,както следва,а именно:
7,66лв.-главница и 2,66лв.-лихва от 20.12.2013г. до 11.11.2016г. дължими за неплатени
телекомуникационни услуги по фактура №**********г. за отчетен период от 01.112013г. до
30.11.2013г. и сумите в размер на 115,60лв.-главница и 38,96лв.-лихва от 21.01.2014г. до
11.11.2016г. за неплатени телекомуникационни услуги по фактура №*** за отчетен период
от 01.12.2013г. до 01.01.2014г.,ведно със законната лихва върху главницата от 17.11.2016г.
до изплащане на вземането ,както и направените по делото разноски за държавна такса в
размер на 25лв. и юристконсултско възнаграждение 300лв. не се спори също,че между
„Булпойнт 2015“ЕООД-гр.варна и „Бул Инвест Груп 1“ЕООД-гр.София на 29.05.2019г. е
сключен договор за цесия, въз основа на който настоящият ответник е встъпил в правата на
кредитора , съгласно чл.429 ал.1 от ГПК .Изпълнителното дело пред ЧСИ Н.Кавакова е било
образувано на 07.05.2021г. по молба на „Бул Инвест Груп 1“ЕООД-гр.София
Предвидените в действащия ГПК правни способи за защита на длъжника срещу
последиците на издадената по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение,са предмет на
ясна и детайлна регламентация.В закона е предвиден специален ред за защита на длъжника
в заповедното производство-подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение по
реда и в сроковете по чл.414 ал.2 от ГПК или пред въззивния съд,на основанията и в
срока,визирани в разпоредбата на чл.423 от ГПК,когато длъжникът е бил лишен от
2
възможност да оспори вземането.След подаване на възражение по чл.414 ал.1 от ГПК
кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането си по чл.422
в срока по чл.415 ал.1 от ГПК.При липса на възражение в срок или след влизане в сила на
съдебното решение, с което установителния иск е уважен,заповедта влиза в сила според
изричната разпоредба на чл.416 от ГПК, с което се преклудират и фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, включително и
тези,относими към действителността на породилото го основание, освен ако не са налице
специалните хипотези по чл.424 от ГПК и чл.439 от ГПК.Новооткритите обстоятелства и
доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 от
ГПК, а на новонастъпилите, след влизане в сила на заповедта за изпълнение факти
длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 от ГПК. Новите
факти,обуславящи допустимостта на иска с правно основание чл.439 от ГПК следва да са
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по правилото на чл.416 от
ГПК.При всички хипотези на чл.416 от ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК.Предвидените специални способи за защита на длъжника след
влизане в сила на заповедта за изпълнение/исковете по чл.424 и чл.439 от ГПК/ обосновават
извода,че при настъпване, респективно стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане,то не може да се оспорва от
длъжника по съображения,твърдения и факти,които е могъл и е следвало да заяви преди
влизането й в сила.Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на
възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства,е недопустимостта на
последващ процес,основан на факти,несъвместими с материалното право,чието
съществуване е установено с влязлата в сила заповед.Тези факти са обхванати от
преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка.Ако длъжникът
е разполагал с възражения срещу правото,установено в заповедта, но не ги е упражнил
надлежно и в срок,те се преклудират.В това се изразява пресичащото действие на заповедта
по отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й
сила,съответно стабилизирането й.
С оглед на изложеното по-горе,следва да се прецени дали изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти са настъпили след изтичане на срока за
възражение/влизане в сила на заповедта за изпълнение-новонастъпили обстоятелства/, за да
се обоснове евентуалната допустимост, респективно недопустимост на иска по чл.439 ал.1
от ГПК.
В конкретния случай ,при съобразяване на твърдените от ищеца факти и
обстоятелства,правилно първоинстанционният съд е приел,че предявения иск е допустим и
го е разгледал по същество тъй като същият се основава и на факти,настъпили след влизане
в сила на заповедта на изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1574/2015г. по описа на
РС-Хасково.В настоящия случай не е бил предявен иск от ответното дружество по чл.422 от
ГПК,предвид липсата на възражение от страна на ищеца за посоченото вземане и следва да
намери приложение разпоредбата на чл.439 ал.2 от ГПК. Според установената практика на
съдилищата посочената разпоредба намира приложение и при наличието на заповедно
производство,но тъй като това производство,по което е издадено изпълнителното основание
не предполага съдебно дирене,допустимостта на иска по чл.439 ал.1 от ГПК се свързва с
позоваването на факти,настъпили след влизането в сила на заповедта за изпълнение .
В тази връзка следва да се посочи следното:
Част от вземанията посочени в изпълнителния лист от 28.12.2016г. са периодични
плащания , представляват месечна такса за предоставяне телекомуникационни услуги и са
обективирани в цитираните по делото фактури.За неплащането на тези такси се присъждат и
съответните лихви. За да се погасят посочените вземания/месечни такси и лихви/ по давност
следва да намери приложение разпоредбата на чл.111 б.“б“ и “в“ от ЗЗД.Т.е. посочените
вземания се погасяват с изтичането на три годишна давност,след изтичането на която
правото на вземането на кредитора,което е периодично се погасява.Първата от посочените
3
фактури в изпълнителния лист е издадена на 01.12.2013г. и давностния срок за вземането
по нея е изтекъл на 01.12.2016г. Втората посочена фактура е издадена на 02.01.2014г. и
давностния срок за вземането по нея е изтекъл на 02.01.2017г. Давността по отношение на
посочените фактури не е била изтекла към момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 21.11.2016г., но всичко изложено
по отношение на тези вземания се отнася до обстоятелства, които са настъпили преди
стабилизирането на заповедта за изпълнение и които обстоятелства не би следвало да се
разглеждат по същество в настоящето производство,тъй като за същите иска по чл.439 от
ГПК би бил недопустим.
От друга страна обаче ищецът в предявения иск по чл.439 от ГПК се позовава и на
обстоятелства,които са настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение,поради
което следва да се разгледа по същество твърдението му за погасяване на вземанията по тази
заповед и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по давност и след влизането й в
сила.
В тази връзка следва да се отбележи,че заповедта за изпълнение е влязла в сила като
неоспорена на 12.12.2016г ./връчена лично на длъжника на 28.11.2016г. и не е подадено
възражение по чл.414 от ГПК в двуседмичен срок от връчването/ и със стабилизирането ,за
да се приече,че вземанията по тази заповед са погасени по давност следва да е изтекла
петгодишна давност, съгласно чл. 117 ал.2 от ЗЗД , до предприемането на действия, които я
спират или прекъсват по смисъла на чл.115 и чл.116 от ЗЗД. След влизане в сила на
заповедта погасителната давност на вземането винаги ще е петгодишна. В случая ответното
дружество е подало молба за образуване на изпълнително дело на 07.05.2021г., по което е
предприето действие по принудително изпълнение на 05.07.2021г. към която дата
вземанията по издадения изпълнителен лист, въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение не са били погасени по давност. Това е така,тъй като изпълнителния лист е бил
издаден на 28.12.2016г.,а предприемането на изпълнителни действия по изп.д.
№20219290400817 по описа на ЧСИ Н.Кавакова е станало на 05.07.2021г. с налагането на
възбрана върху недвижим имот, както самият ищец твърди в исковата си молба и в каквато
насока са и доказателствата,съдържащи се в изпълнителното дело.Т.е. към датата на
предприемането на действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.116 б.“в“ от ЗЗД
давността е била прекъсната и следва да се приеме,че не е изтекла предвидената в закона
петгодишна давност,поради което и вземанията на ответното дружество не са погасени по
давност.
По отношение на разноските ,посочени в изпълнителния лист от
28.12.2016г.,издаден по ч.гр.д.№2478/2016г. по описа на РС-Хасково в размер на общо
325лв.,от които ДТ-25лв и юристконсултско възнаграждение -300лв.следва да се отбележи
,че за погасяването на вземането за разноски по давност винаги се прилага разпоредбата на
чл.110 от ГПК.В случая изпълнителният лист за присъдените по ч.гр.д.№2478/2016г. по
описа на РС-Хасково разноски в общ размер на 325лв. е издаден на 28.12.2016г. и към
датата на предприемане на действия по принудително изпълнение от ответното дружество-
05.07.2021г. предвидения в разпоредбата на чл.110 от ГПК пет годишен срок за посоченото
вземане не е изтекъл.Ето защо и посочената сума в размер на 325лв. като разноски в
заповедното производство се дължи от ищеца.
Като е направил изводи в смисъл противен на посочения
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение като е приел,че вземанията на
ответното дружество по изпълнителен лист от 28.12.2016г., предмет на иска по чл.439 от
ГПК ,са погасени по давност,в противоречие с изискванията на материалния закон. Ето
защо това решение като неправилно ще следва да се отмени и вместо него да се постанови
ново по съществото на спора,с който иска по чл.439 от ГПК да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на спора на ответното дружество на основание чл.78 ал.3 от ГПК
следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 375лв.,от които 25лв.-
платена ДТ за въззивно обжалване и 350лв.-платено адвокатско възнаграждение.Разноските
4
в посочения размер следва да се заплатят от ищцата по делото.Доказателства за направени
пред първата инстанция разноски ответното дружество не представя, поради което съдът
счете,че такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №86/11.02.2022г.,постановено по гр.д.№2086/2021г. на
Районен съд-Хасково,вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Т. Р., ЕГН ********** от с.*** ул.-*** област Хасково,
със съдебен адрес гр.Хасково ул.“Хан Кубрат“ №8 ,офис 20, ет.4 против „Бул Инвест Груп
1“ЕООД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Красно село“
,ул.“Подуево“ №10, ет.1, иск с правно основание чл.439 от ГПК,с който се претендира да се
приеме за установено по отношение на „Бул Инвест Груп 1“ЕООД-гр.София,че Т. Т. Р. не
дължи сумите от 7,66лв.-главница и 2,66 лв.-лихва от 20.12.2013г. до11.11.2016г. дължими
за неплатени телекомуникационни услуги по фактура №*************г. за отчетен период
от 01.112013г. до 30.11.2013г. и сума в размер на 115,60лв.-главница и 38,96лв.-лихва от
21.01.2014г. до 11.11.2016г. за неплатени телекомуникационни услуги по фактура № ***г. за
отчетен период от 01.12.2013г. до 01.01.2014г.,ведно със законната лихва върху главницата
от 17.11.2016г. до изплащане на вземането и направените по делото разноски за държавна
такса в размер на 25лв. и юристконсултско възнаграждение 300лв.,за които е издаден
изпълнителен лист от 28.12.2016г. в полза на „Булпойнт 2015“ ЕООД и на 07.05.2021г. е
образувано изпълнително дело №20219290400817 по описа на ЧСИ Николета Кавакова с
район на действие Окръжен съд-Хасково,поради погасяването им по давност,като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т. Т. Р., ЕГН ********** от с.***, ул.***, област Хасково, със съдебен
адрес гр.Хасково ул.“Хан Кубрат“ №8 ,офис 20, ет.4 да заплати на „Бул Ивнест Груп
1“ЕООД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Красно село“
,ул.“Подуево“ №10, ет.1 направените пред въззивната инстанция разноски в общ размер на
375лв.,от които 25лв.-платена ДТ за въззивно обжалване и 300лв. –платено адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5