№ 39
гр. Шумен, 24.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500539 по описа за 2021 година
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 263894/20.12.2021г. (получена
на ел. поща на РС – Нови пазар на 19.12.2021г.) депозирана от АС. К. Й. от гр.
Н.п... против определение № 260395/15.12.2021г. по гр. д. № 438/2020г. по
описа на РС – Нови пазар с което на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК е прекратено
производството по делото, поради неотстраняване в срок на констатираните
нередовности на исковата молба. Жалбоподателя твърди, че определението на
първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и недопустимо и
моли съда да го отмени, като върне делото на РС – Нови пазар за
продължаване и за даване ход на делото. Излага, че е отстранил изброените
нередовности и все още иска да му бъде назначен служебен адвокат, както и
да се призоват адвокатите, които са се оттеглили от делото му и да им се
вземат показания. Също така иска и делото да се изпрати за разглеждане на
РС – Бургас и от там да му бъде назначен служебен адвокат, тъй като РС –
Нови пазар продължавал да защитава някак си ответниците, лъжците,
измамниците, крадците, убийците и т.н.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт
подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
Производството пред РС – Нови пазар по гр. д. № 438/2020г. е
образувано по искова молба от жалбоподателя АС. К. Й. от гр. Н.п... срещу
1
С.К.С. с ЕГН ********** от с. С...... с ЕГН ********** от с. Т... и С.С.Х. от с.
П....... В исковата молба ищецът излага множество претенции, нито една от
които не е конкретизирана нито по основание нито по размер. Едновременно
се претендира дял от наследствено имущество и парични обезщетения, както
и лихви от 2004г. С оглед неяснотата на заявените претенции, исковата молба
е била оставена без движение, като на ищеца са дадени ясни и точни указания,
в какво се състои нередовността й и как следва да се отстранят
констатираните нередовности.
По молба на ищеца му е предоставена правна помощ с Определение №
401/25.06.2020 г. по гр. д. № 438/2020 г. по описа на НПРС, във формата
процесуално представителство по делото, като за адвокат оказващ правна
помощ по реда на ЗПП е назначен първоначално адв. С.С. от ШАК. Със
същото определение на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът е освободил ищеца и
от заплащане на държ. такси и разноски по делото.
По делото е постъпила молба от назначения особен представител с
искане да бъде освободен от такъв, с оглед невъзможността му предвид
изложените в исковата молба множество претенции, някоя от тях да бъде
конкретизирана в съдебен иск с конкретно правно основание, срещу
конкретни лица, основано на нарушено право на ищеца. Молбата е уважена и
по делото е назначен нов служебен адвокат – адв. Р.С. от ШАК. С
разпореждане № 260092/08.09.2020г. по молба на адв. С. предвид
същественни противоречия между него и ищеца относно материалните и
процесуалните му права, съдът го е освободил като особен представител и е
поискал от ШАК да определи нов адвокат на ищеца. На 16.09.2020г. по
делото е постъпило писмо от ШАК, в което е посочено, че няма адвокат,
който да е съгласен да осъществи процесуално представителство на ищеца по
това дело, като е изразено становище, че е приложима и възможността по чл.
26 от ЗПр.П. На 18.09.2020г. е изпратено искане до АК – Търговище за
назначаване на служебен адвокат, но в последствие с оглед постъпила молба
от ищеца, че не желае служебен адвокат, с определение № 260078 от
21.09.2020г. предоставената правна помощ на ищеца е прекратена.
Определението е обжалвано от ищеца и потвърдено с определение на ОС –
Шумен от 11.01.2021г. по в.гр.д. № 394/2020г. по описа на ОС – Шумен.
С нова молба от 21.01.2021г. ищеца отново е поискал предоставяне на
2
правна помощ, която съдът е уважил и е изпратил искане до АК – Шумен, в
отговор на което искане е постъпил отказ, предвид обстоятелството, че
всички вписани в НРПП адвокати от колегията не желаят да бъдат
определяни и назначавани по това дело. С разпореждане от 22.02.2021г. е
изпратено искане до АК – Варна за определяне на адвокат. С две
последователни определения, са назначени двама адвокати, впоследствие
отказали се и до съда е изпратено уведомление от АК – Варна, че никой от
останалите вписани адвокати не е дал съгласие да предостави правна помощ
на ищеца по това дело, както и, че назначаването на адвокат от друг съдебен
район става само със съгласието на адвоката, каквото в случая няма. С
определение № 260371/06.08.2021г. съдът е лишил ищеца от предоставената
му правна помощ, предвид факта, че самият той не може да формулира ясни
фактически твърдения и искания до съда, нито посочва факти за редовно
предявен иск или искове, а само твърдения, че е ощетен имуществено от
действия на свои родственици и е дал на ищеца нов срок за отстраняване на
нередовностите на исковата молба, като отново му е указано какво следва да
посочи и конкретизира, както и, че при неотстраняването на нередовностите в
двуседмичен срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по
делото прекратено. Срокът е продължен по искане на ищеца, като на
02.11.2021г. същият е депозирал молба – отговор на разпореждането.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение на осн. чл. 129,
ал. 3 от ГПК, първоинстанционния съд е прекратил производството по
делото, тъй като с депозираната молба – отговор ищеца не е отстранил
констатираните нередовности на исковата си молба.
От изложените многобройни обстоятелства в исковата молба и
последващи многобройни молби, в т.ч. и последната молба - отговор не се
установи ищецът да отправя конкретно искане до съда да разреши
гражданскоправен спор, като даде защита на конкретно субективно право.
Това обстоятелство безспорно се установява и от депозираните по делото
молби от назначените служебни адвокати, с които се иска освобождаването
им, именно поради факта, че същите не могат да получат от ищеца годна за
предмета на делото информация, освен желанието му, да съди роднините си в
България.
За да възникне исковия процес, трябва да съществува правото на иск в
3
полза на ищеца, но също така е нужно, то да бъде и надлежно упражнено чрез
редовно предявяване на иска, с редовна искова молба. Съдържанието на
исковата молба определя и съдържанието на иска /исковете/.
За да е редовна исковата молба тя трябва да има предвиденото в закона
съдържание - чл.127 от ГПК и да е скрепена с приложенията по чл.128 от
ГПК. Трябва да може да се индивидуализира спорният предмет, което става
чрез посочване на основанието и петитумът /искането/ на иска. Основанието
на иска или обстоятелствата на които се основава искът /чл.127, ал.1 т.4 от
ГПК/, обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата
молба материално субективно право. Фактите следва да са изложени
разбираемо, ясно, логически свързано и последователно. За да се
индивидуализира спорното право, заедно с вида на търсената защита, ищецът
следва да посочи и в какво се състои искането му към съда /чл.127, ал.1, т.5 от
ГПК/ или това е т.нар. „петитум" на исковата молба. В него следва да се
посочи каква защита на спорното материално право се иска - установяване
единствено на неговото съществуване /несъществуване/ при установителните
искове/, осъждането на ответника /при осъдителните искове/ или правна
промяна /при конститутивните искове/. При всички случаи петитумът на
исковата молба трябва логически да следва от изложените фактически
твърдения.
Следва да се посочат и надлежните страни, носителите на
правоотношението /кредиторът и длъжника, носителят на потестативното
право, лицето, в чиято правна сфера ще настъпи правната промяна/. Цената на
иска, когато искът е оценяем /чл.127, ал.1, т.3 и чл.68 от ГПК/, която е от
значение още и за родовата подсъдност и за определяне на държавната такса.
Законът, в чл.129, ал.1 от ГПК, вменява задължение на съда да следи за
редовността на исковата молба. Указанията на съда по чл.129 от ГПК следва
да са пълни, ясни и точни, да насочват страната какви точно действия по
обездвижената искова молба следва да извърши. По реда на чл. 129 от ГПК
обаче, е недопустимо съдът сам да отстранява нередовности в исковата
молба.
В настоящия случай съдът счита, че исковата молба е логически
несвързана, непоследователна и неясна. Излагат се и твърдения за
извършване на престъпления и други действия от страна на родственици на
4
ищеца, по повод наследствено имущество, но многобройните претенции не са
индивидуализирани нито по основание, нито по размер, страни и т.н. Липсва
и отправено конкретно и ясно искане до съда, нито такова може логически да
се изведе от изложеното в многобройните молби на ищеца.
При логическото несъответствие между многобройните изложения на
ищеца и липсата на конкретно искане /петитум/, това несъответствие води до
невъзможност да се индивидуализира спорния предмет /дали се предявява
вещна, облигационна или др. претенция/. Не може да се прецени дали се
ангажира правораздавателната компетентност на съда, доколкото по
действащото право могат да се предявяват само искове, които са изрично
предвидени в закона. При тази неяснота, за съда е невъзможно да даде правна
квалификация на спора, съответно да отдели релеваните за спора факти и
обстоятелства, да прецени легитимацията на страните и подлежащите на
доказване факти.
Безспорно е, че ищецът не е изпълнил нито едно от дадените му
указания за привеждане на исковата молба, съобразно изискванията за
редовност подробно посочени от първоинстанционния съд в разпореждането,
с което исковата молба е оставена без движение, като следва да се отбележи,
че съдът не е бил и длъжен на осн. чл. 100а от ГПК да вземе предвид така
депозираната молба – отговор подадена от ищеца на 02.11.2021г. доколкото в
нея същият е използвал клетви по отношение на съдиите в РС – Нови пазар,
между които "….любимите им семейството починалите им да горят в ада“…,
както и обвинения, че защитават правата на ответниците …..“ тъй като давали
възможност на ответниците да вършат извънзаконни работи, да нарушават
интересите на закона, да изкарват фалшиви документи и така да нарушават
човешки права…и да се обогатяват защото били ненаситни и имали лоши
намерения…“, както и че „….съдиите са партньори с ответниците заедно са
яли пили правата ви дяла ви от наследството ви…“ и др. подобни. Съгласно
чл. 100а, ал. 1 от ГПК, процесуалните действия не може да съдържат заплахи,
обидни или нецензурни думи или квалификации. В този случай те се смятат
за нередовни.
Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е постановил
атакуваното определение за прекратяване на производството по делото,
поради което същото следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу
него, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Неоснователно е и направеното искане от страна на жалбоподателя,
делото му да бъде изпратено в РС – Бургас за разглеждане. В Гражданско
процесуалния кодекс от чл. 103 до чл. 117 подробно е описано кой съд може
5
да разгледа дадено дело като първа и втора инстанция и кой съд е
местнокомпетентен да го разгледа и това обстоятелство не зависи от волята и
желанието на страните, нито по преценка на съда, а произтича по силата на
закона, като в чл. 117, ал. 1 от ГПК, е налице изрична забрана за изменяне на
определената от закона подсъдност.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260395/15.12.2021г. по гр. д. №
438/2020г. по описа на РС – Нови пазар с което на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК е
прекратено производството по делото.
На осн. чл. 274, ал. 4 във вр. чл. 280, ал. 3 от ГПК определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6