Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 10.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно
заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря С.
Калоферова, като разгледа т.д. № 366/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен e
иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ в ред. ДВ 105/2016 вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ.
Ищецът К.т.б. АД (н.)
твърди, че по силата на договор за банков кредит от 15.10.2007 г., сключен с ответника
Т. АД (н.), предоставил кредит в размер на 72 000 евро срещу задължение за
връщане на заетата сума в срок до 25.11.2022 г., ведно с възнаградителна лихва
и разходи по управление на кредита. Задължението на кредитополучателя било
скрепено с неустойка за забава. Ищецът поддържа, че на 14.04.2015 г. била
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от
3 600 евро, представляваща девет вноски, падежирали в периода 25.06.2014
г. – 20.03.2015 г., ведно със законната лихва от 23.03.2015 г. до погасяването,
876,63 евро - възнаградителна лихва за
периода 25.11.2014 г. - 25.02.2015 г., 144,49 евро - възнаградителна лихва върху
просрочена главница за периода 25.11.2014 г. - 25.02.2015 г., както и съдебни
разноски. Впоследствие вземанията по договора били обявени за предсрочно
изискуеми с покана, връчена на ответника на 26.06.2015 г. Ищецът твърди, че задълженията,
за които е издадена заповедта за изпълнение, не са погасени нито по пътя на
принудителното изпълнение, нито чрез доброволно плащане, вкл. от трето лице
(поддържа, че плащането, извършено от трето лице, е погасило вземания по
кредита извън процесните). Ето защо в производството по несъстоятелност,
образувано срещу кредитополучателя-ответник, ищецът е предявил вземанията по
заповедта за изпълнение в тяхната левова равностойност, както следва: 7040,99 лв. – главница,
1 997,14 лв. – възнаградителна лихва за периода 25.11.2014 г. – 25.02.2015
г.; 180,76 лв. – присъдени съдебни разноски; 1839,76 лв. – законна лихва за
периода 23.03.2015 г. – 18.10.2017 г., както и вземане за сумата от 521, 17
лв., представляваща левовата равностойност на 266,47 евро - разходи по договора за кредит, начислени след
издаване на изпълнителния лист и представляващи разноски в производството по
несъстоятелност и изпълнителното производство. Тези вземания не били приети от
синдика, а с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ възражението срещу неприемането
им било оставено без уважение. Ето защо ищецът предявява иск за установяване съществуването
на вземанията, неприети в производството по несъстоятелност. С молба от 23.03.2018
г. искът в частта относно сумата от 521,17 лв. е оттеглен и производството по
него - прекратено. Към момента на устните състезания ищецът моли съда да
установи съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за
изпълнение. Претендира разноски.
Ответникът Т. АД (н.)
оспорва иска, като твърди, че всички вземания по договора за кредит са
окончателно погасени чрез плащане, извършено от трето лице на 06.06.2016 г. Ето
защо моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Синдикът, конституиран на
основание чл. 694, ал. 4 вр. ал. 1 ТЗ, счита иска за неоснователен поради погасяване
на предявените вземания с извършеното от третото лице плащане.
Съдът,
като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По
допустимостта:
С решение от 27.09.2017 г. е
открито производство по несъстоятелност за Т. АД (н.). С молба от 26.10.2017 г.
ищецът е предявил в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ няколко вземания, сред които и
вземанията по договор за банков кредит от 15.10.2007 г., за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение, в общ размер от 11 058,65 лв. (7040,99
лв. – главница, 1 997,14 лв. – възнаградителна лихва за периода 25.11.2014
г. – 25.02.2015 г.; 180,76 лв. – присъдени съдебни разноски; 1839,76 лв. –
законна лихва за периода 23.03.2015 г. – 18.10.2017 г.), както и вземане в
размер на 521, 17 лв., представляваща левовата равностойност на 266,47 евро
- разходи по договора за кредит,
начислени след издаване на изпълнителния лист. Тези вземания са включени от
синдика в списъка с неприетите вземания. С определение от 12.02.2018 г.,
постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, е оставено без уважение възражението
на ищеца срещу неприемането им. Определението е обявено в Търговския регистър
на 12.02.2018 г., поради което искът се явява предявен в срока по чл. 694, ал. 4 ТЗ в ред. ДВ 105/2016 г.
По
основателността:
Безспорно е, че на 15.10.2007 г. между страните е сключен договор за банков кредит, по силата на който ищецът е предоставил, а ответникът – усвоил предоставената в заем сума, като е поел задължение за връщането й, ведно с възнаградителна лихва съгласно погасителен план. На 14.04.2015 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумите, както следва: 3600 евро, представляваща девет вноски с падежи в периода 25.06.2014 г. 20.03.2015 г. съгласно извлечение от счетоводните книги към 20.03.2015 г., ведно със законната лихва от 23.03.2015 г. до погасяването, 876,63 евро възнаградителна лихва върху редовна главница за периода 25.11.2014 г. – 25.02.2015 г., 144,49 евро възнаградителна лихва върху просрочена главница за периода 25.11.2014 г. – 25.02.2015 г. и 180,76 лв. разноски. Заповедта е връчена на длъжника на 09.07.2015 г. и няма данни в срок да е подадено възражение.
Междувременно банката е отправила до кредитополучателя изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в случай че до седем дни от получаването му не бъде извършено погасяване на просрочените задължения. Изявлението е връчено на 26.06.2015 г., като предсрочната изискуемост е настъпила, считано от 04.07.2015 г.
От основното заключение на ССчЕ се установа, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост кредитополучателят е погасил част от главницата в размер на 31 591 евро, като непогасена е била главница в общ размер на 40 800 евро, от които 35 600 евро – главница, обявена за предсрочно изискуема, 3 600 евро – процесната просрочена главница и 1 600 евро – просрочена главница по четири вноски за периода 25.03.2015 г. – 03.07.2015 г., които не са включени в издадения на 14.04.2015 г. изпълнителен лист.
На
06.06.2016 г. е извършено плащане от трето лице (А.-Ж.А. ООД) в погашение на
задължения по процесния кредит в общ размер от 87 291,60 лв. В платежното
нареждане като основание за плащането е посочено „ок. пог. на кредит на Т. АД
от 15.10.2007 г. тд 7340/2015 СГС“. С постъпилото плащане банката е осчетоводила погасяване на задължения за
неустойка, възнаградителна лихва и главница, дължими за период след издаване на изпълнителния лист, а по
процесния изпълнителен лист – остатъка от плащането, който е осчетоводен в
погашение на разноски и част от възнаградителната лихва (л. 6-7 от
основното заключение на ССчЕ, л. 120 от делото). Погасената възнаградителна
лихва извън тази по изпълнителния лист е начислявана и за период след настъпване на
предсрочната изискуемост
При тези факти спорен е въпросът дали с извършеното плащане са погасени задълженията, предмет на настоящия процес, а именно – тези, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 14.04.2015 г. За отговор на този въпрос, следва да се съобрази следното:
На първо място, размерът на вземанията по процесния изпълнителен лист е установен с влязла в сила заповед и не би могъл да бъде изменян в настоящото производство, освен поради факти, настъпили след изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. По отношение на вземанията по договора, които обаче не са предмет на влязъл в сила съдебен акт, следва да се извърши преценка относно възникването и размера им в настоящото производство – тъй като те – макар да не са част от процесните вземания – косвено влияят върху погасяването на процесните поради извършеното от банката осчетоводяване на плащането от 06.06.2016 г. в тяхно погашение.
За да установи размера на съществувалите до плащането от 06.06.2016 г. задължения, съдът следва да отчете извършеното в хода на изпълнителното производство погасяване. Тъй като погасяването е в рамките на принудителното изпълнение, то не би могло да се осъществи по начин, различен от предписания в чл. 460 ГПК, т.е. по начина, по който това е извършено с изготвено и влязло в сила разпределение. Тъй като в настоящото дело не е доказано какво е извършеното разпределение, съдът приема, че то отговаря на начина, по който ищецът е осчетоводил постъпилите от ЧСИ суми съгласно приложение № 2 към основната ССчЕ (л. 131).
След това погасяване и към момента на плащането от 06.06.2016 г. в счетоводството на ищеца са съществували като непогасени следните вземания по процесния кредит: 742,08 лв. – неустойка, 1778,91 лв. – просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.02.2015 г. – 27.07.2015 г., 11 233,76 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.02.2015 г. – 25.05.2016 г., 377,93 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.05.2016 г. – 06.06.2016 г., 72 756,88 лв. – остатъчна главница извън изпълнителния лист от 14.04.2015 г., както и вземанията по процесния изпълнителен лист – в този смисъл е обстоятелствената част на основното заключение на ССчЕ (л. 6 от ССчЕ). Именно тези вземания ищецът е погасил с плащането, като е сторил това в реда, посочен в ССчЕ.
Необходимо е следователно да се установи, дали погасяването на вземанията е извършено от ищеца по предвидения в договора/в закона ред, както и какъв е размерът на действително съществувалите в този момент (а не счетоводно отразени) вземания, които са подлежали на погасяване.
Видно от чл. 24 от Договора, страните са уговорили, че „в случаите, когато плащането на кредитополучателя не е достатъчно да покрие съдебните рзаноски, лихвите и главницата, съгласно чл. 76 ЗЗД се погасяват първо разноските, лихвите (и неустойките) и накрая главницата“. Тази уговорка не се нуждае от тълкуване, тъй като е ясна и не оставя съмнение, че е предназначена от страните да уреди именно редът на погасяване. Сочената от ответника разпоредба на чл. 43 от Договора е неотносима към определяне на този ред – тя има за цел да изброи всички видове вземания, спрямо които може да настъпи предсрочна изискуемост, но не и да дерогира посоченото в чл. 24. Поради това не следва да се кредитира и обсъжда допълнителното заключение на ССчЕ, тъй като неговите два варианта са изготвени при приложение на чл. 43. Неотносима към определяне на реда за погасяване и посочената от ищеца разпоредба на чл. 18 от Договора – тя, както и разпоредбата на чл. 43, има друга цел, а именно – да установи правото на банката на служебно събиране на сумите, но не и дерогира специално установения ред за погасяване. При тълкуване на уредбата на определен въпрос приоритет следва да имат именно разпоредбите, специално предназначени да го уредят, и само ако те са непълни или неясни – да се извличат аргументи от други разпоредби на договора.
В чл. 24 от Договора страните са уговорили ред, идентичен на законоустановения. Възможно е да се приеме, че с тази уговорка те са се отказали от правото на длъжника да посочи, кое от вземанията погасява. Дали това е така обаче, е ирелевантно, тъй като с процесното плащане от 06.06.2016 г. няма конкретно заявяване – посочено е общо „окончателно погасяване“ по процесния договор. Следователно плащането, извършено на 06.06.2016 г., следва да се отнесе в погашение на всички непогасени задължения по процесния договор по реда на чл. 24 от Договора. В случая осчетоводяването, извършено от ищеца, не съответства на тези критерии по две съображения:
На първо място, при погасяване на разноски и лихви са погасени първо част от лихвите (тези, за които не е издаден изпълнителен лист), а след това главница, след което разноски и отново (част от) лихви (тези по изпълнителния лист – частично, до остатъка от плащането) – вж. стр. 6 на основното заключение на ССчЕ. При правилно приложение на чл. 24 от Договора е следвало да се погасят всички разноски, след което всички лихви – независимо от това дали са съдебно признати или не, а накрая – главницата, като се приспада най-старият дълг от нея. Следователно процесното плащане е следвало да се отнесе в погашение на сумата от 180,76 лв. – разноски по процесния изпълнителен лист, след което – на сумата от 742,08 лв. – неустойка, а след това – за всички възнаградителни лихви и то – само до размера, до който задължението за възнаградителна лихва съществува. Едва след погасяването им следва да се извърши погасяване на главницата.
На второ място, освен че не е спазил точно договорения ред за погасяване, ищецът е погасил и вземания, които не са надлежно възникнали. В тази връзка съдът съобразява т. 2 от ТР 3/2017 г., съгласно което „размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.“ Следователно, процесното плащане не следва да се отнася в погашение на възнаградителна лихва, начислена за периода след обявяване на предсрочната изискуемост, а видно от основната и допълнителната експертиза, именно това е сторил ищецът – предсрочната изискуемост е настъпила на 03.07.2015 г., а ищецът е начислявал лихви за период до 06.06.2016 г. Техният размер следва да бъде приспаднат. Тъй като в експертизата няма данни за размера на възнаградителната лихва за периода след настъпване на предсрочната изискуемост, съдът при условията на чл. 162 ГПК изчислява същия съобразно средномесечния размер, определен според стойностите, дадени в обстоятелствената част на основното заключение (л. 6 на ССчЕ), и го приспада от осчетоводените от ищеца задължения.
Ето защо съдът приема, че с плащането в размер на 87 291,60 лв. ищецът е следвало, спазвайки уговорения в чл. 24 от Договора ред, да погаси следните суми: 180,76 лв. – разноски (по изпълнителния лист), законна лихва върху главницата по изпълнителния лист за периода 23.03.2015 г. – 06.06.2016 г., която възлиза на 865,74 лв., 742,08 лв. – неустойка (извън изпълнителния лист), 1997,14 лв. – възнаградителна лихва (по изпълнителния лист), 4418,77 лв. – възнаградителна лихва до 03.07.2015 г. (извън изпълнителния лист и до датата на предсрочната изискуемост), 7040,99 лв. – главница (по изпълнителния лист – като по-стар дълг), 3129,33 лв. – редовно падежирала главница преди обявяване на предсрочната изискуемост (четири вноски за периода 25.03.2015 г. – 03.07.2015 г.), 69 627,55 лв. – предсрочно изискуема главница (левова равностойност на 35 600 евро).
Сборът на тези вземания (88 002,33 лв.) надхвърля извършеното плащане (87 291,60 лв.) със сумата от около 700 лв. Въпреки това обаче съдът приема, че е настъпил изцяло погасителния ефект спрямо процесните вземания – тъй като при изложения по-горе ред на погасяване при достигане до реда на главницата следва да се извърши погасяване първо на редовно падежиралите вноски (каквито са процесните и вноските за периода 25.03.2015 г. – 03.07.2015 г.), а след това – на остатъка, представляващ предсрочно изиксуема главница. Следователно, ако е налице непогасен остатък (и то в размер, значително по-малък от предявения в производството по несъстоятелност), то той би бил от предсрочно изискуемата главница. С оглед диспозитивното начало обаче кредиторът е избрал да предяви вземания за редовно падежирала главница (и то тези, за които е издаден изпълнителен лист) и поради това съдът изследва единствено тяхното съществуване.
По изложените съображения
искът следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
На основание чл. 694, ал.
7 ТЗ ищецът следва да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 442,35
лв., а на ответника – 1400 лв. разноски за вещо лице и адвокатска защита.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.т.б. АД (н.), ЕИК ********срещу Т.
АД (н.), ЕИК ********, иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ в
ред. ДВ 105/2016 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ за
установяване съществуването на следните вземания по договор за банков кредит от
15.10.2007 г.: 7040,99
лв. – главница, представляваща девет вноски, падежирали в периода 25.06.2014 г.
– 20.03.2015 г., 1 997,14 лв. – възнаградителна лихва за периода
25.11.2014 г. – 25.02.2015 г.; 180,76 лв. – присъдени съдебни разноски, 1839,76
лв. – законна лихва за периода 23.03.2015 г. – 18.10.2017 г.
ОСЪЖДА
К.т.б.
АД (н.), ЕИК ********да заплати по сметка на съда на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ сумата от 442,35 лв. държавна такса, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Т.
АД (н.), ЕИК ********, сумата
от 1400 лв. разноски.
Решението е постановено при участието на
синдика на Т. АД (н.) на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ.
Решението може да бъде
обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
.
СЪДИЯ: