№ 28247
гр. София, 14.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110127106 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от *************, ЕГН **********, с
адрес: ***************, срещу ************, ЕИК **************, със седалище и
адрес на управление: ***************, представлявано от ************,
установителни искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 от Договор
за потребителски кредит № ****************, предвиждаща заплащането на
неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на закона,
евентуално на добрите нрави, евентуално като заобикаляща закона, и евентуално
поради това, че е неравноправна клауза, както и осъдителен иск за осъждане на
ответника да заплати сумата от 50 лв., предявен като частичен от 658,73 лв. недължимо
платена по нищожна клауза на Договор за паричен заем № ****************,
предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2023 г. до
окончателното плащане.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи
счетоводна справка за размера на задължението по договор за потребителски кредит №
****************, съдържаща данни за актуалния размер на дълга, допуснати
просрочия и общ размер на погасените суми по кредита, в това числова и заплатената
сума за непредоставено обезпечение, както и платежни нареждания за всички
погасителни вноски, следва да се остави без уважение, доколкото по реда на чл. 190
ГПК не би могло да се задължава насрещната страна да представя документ, нарочно
съставен за целите на производството, а само съществуващ документ, а по отношение
на платежните нареждания – представянето им е в тежест на ищеца и същите следва да
1
се намират в неговия патримониум, а не при ответното дружество. За фактите, които
ищецът иска да установи с направеното искане съществуват други способи за
доказване, които са на разположение на ищеца.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и след размяна на книжата по
делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК ответникът да
бъде задължен да представи счетоводна справка за размера на задължението по
договор за потребителски кредит № ****************, съдържаща данни за актуалния
размер на дълга, допуснати просрочия и общ размер на погасените суми по кредита, в
това числова и заплатената сума за непредоставено обезпечение, както и платежни
нареждания за всички погасителни вноски.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 02.10.2023 г. – 14,00 часа, за които
дата и час да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД:
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът ************* извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит №
****************, в размер на 800 лв., при лихвен процент 40,05 % и ГПР 49,81 %.,
който следва да бъде върнат на 37 седмични вноски, и обща сума, подлежаща на
връщане в размер на 932,27 лв. В чл. 5 от договора страните са се договорили кредитът
да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, като са поставени множество
условия за това – при един поръчител да получава възнаграждение в размер поне на 7
минимални работни заплати, а при двама поне 4; поръчителите да не са
кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя;
поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен“ в ЦКР, включително
по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг
документ за размера на получаваните трудови доходи, което обезпечение трябва да се
предостави в 3-дневен срок от сключването на договора. В чл. 11 от договора е
2
предвидено заплащането на неустойка при неизпълнение на задълженията на
заемополучателя да предостави обезпечение в размер на 658,73 лв., която се включва в
погасителния план. Поддържа, че така уговорената неустойка представлява
неравноправна клауза, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и същевременно води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Наред с това излага
съображения за нищожност на процесната клауза, поради това, че ЗПК не допуска
кредитора да иска от кредитополучателя никаква неустойка при неизпълнение, още
повече неустойка за необезпечаване на кредита. Същевременно с уговарянето на
процесната неустойка се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 143, т. 3 ЗЗП,
доколкото изискването от кредитора на подобно обезпечение означава, че същият не е
извършил проверка на възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а това
от своя страна прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от
неизпълнението на това задължение. Евентуално твърди, че така уговорената
неустойка излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функция, същата е прекомерна, поради което е в противоречие с добрите нрави. Излага
твърдения, че противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
доколкото размерът на неустойката следва да намери отражение при изчислението на
ГПР, а такава информация не е предоставена на потребителя при сключването на
договора за кредит. Сочи също така, че уговорената неустойка е необосновано висока,
поради което клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът признава
предявеният установителен иск за нищожност на клаузата за неустойка. Оспорва
предявения осъдителен иск при възражения, че процесната неустойка не е
претендирана от ищеца и същият не е заплатил такава.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно съединени установителни искове при условията на
евентуалност с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл.
143 ЗЗП.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № ****************, в размер
на 800 лв., при лихвен процент 40,05 % и ГПР 49,81 %., който следва да бъде върнат на
37 седмични вноски, и обща сума, подлежаща на връщане в размер на 932,27 лв., както
и че на основание чл. 11 от договора е предвидена наустойка в размер на 358,73 лв. за
3
непредоставяне на обезпечение.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1, 2 и 3
ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП в негова тежест е докаже, че клаузата на чл. 11 от
Договор за потребителски кредит № **************** противоречи на закона,
добрите нрави и заобикаля императивни разпоредби на ЗПК.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че
клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № **************** е
уговорена индивидуално, както и че е равноправна.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
негова тежест е докаже, че е заплатил претендираните суми на основание оспорената
клауза от договора за кредит, за което му УКАЗВА, че не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
4
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5