Р Е Ш Е Н И Е № 214
Гр.Сливен, 23.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на четиринадесети октомври,
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При
участието на секретаря Галя Георгиева и при участието на прокурора …….., като
разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 311
по описа за 2019 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от „ЗАНТЕ-80“ ЕООД,
представлявано от у. Г.Щ.Г., ЕИК …………….., със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, ул. „Ст. Газибаров“ № 22, чрез адв. Д.Д. ***,
със съдебен адрес *** срещу
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-183-0310715/17.06.2019 г.,
издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП. С оспорената заповед е разпоредено
запечатване на търговски обект – бърза закуска „Занте“, находящ се в: г. С., у.
„Л. " № …., стопанисван от „ЗАНТЕ-80“ ЕООД, с ЕИК ……………. и забрана за
достъп до него за срок от 12 дни на основание, чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з.
Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 186 ал. 4 от ЗДДС, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Оспорват се констатациите на контролния орган, като счита, че липсват доказателства, от които да се установява извършеното нарушение, както и че мотивите за налагане на ПАМ и допускане на предварителното й изпълнение са бланкетни. Твърди, че в случая не е образувано административно-наказателно производство за установяване на евентуално извършено административно нарушение. Липсвали мотиви защо мярката е наложена за срок от 12 дни. В Заповедта и разпореждането за нейното предварително изпълнение липсвали конкретни фактически основания, а мотивите за налагане на предварителното изпълнение били бланкетни фрази, които нямали никакво отношение към конкретното нарушение. Моли се съда за отмяна на оспорения административен акт.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от адв. Д.Д. *** редовно упълномощен, който поддържа жалбата. Моли, с оглед стойността на покупката да се приеме, че случаят е маловажен, както и че срокът е твърде дълъг.
В с.з. административният орган Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от п. п. юриск. Д. Ж.,
която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява материална и
процесуална законосъобразност на оспорената заповед. Представя
подробни писмени бележки. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 06.06.2019 г. длъжностни лица при ЦУ на НАП – и. по п. извършили проверка за спазване на данъчно – осигурителното законодателство на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - бърза закуска „Занте“, находящ се в: г. С., у. „Л." № ….., стопанисван от „ЗАНТЕ-80“ ЕООД, с ЕИК ……………. В 11:22 ч. била извършена контролна покупка на 1 брой малък гирос на стойност 2.00 лв., заплатена в брой от единия п. – В. К. Т., като плащането било прието от Г.Щ.Г. – у. в обекта. За плащането не била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, модел ZIT B30, ИН на ФУ: ZI011883 и ФП № 64011883, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. След легитимация на органите по приходи, от фискалното устройство бил отпечатан дневен финансов отчет с № 000462/06.06.2019 г., от който се установило, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Бил изведен от ФУ дневен финансов отчет и е констатирана касова разлика в размер на 5,30 лева между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ. Цитираните установявания на органите по приходите били обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА № 03107015/06.06.2019 г., с час на приключване на проверката 12:25 ч.
На 17.06.2019 г. Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-183-0310715, с която разпоредил запечатване на търговски обект – бърза закуска „Занте“, находящ се в: г. С., у. „Л. " № …., стопанисван от „ЗАНТЕ-80“ ЕООД, с ЕИК ………….. и забрана за достъп до него за срок от 12 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от с.з.
Към доказателствата по делото е приобщена
Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП,
с която на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени
правомощия за издават заповеди за налагане на принудителна административна
мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза
на държавата ползваното фискално устройство и да отнемат правото на лицето да
използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската
дейност по чл. 186 ал. 2 от ЗДДС.
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-183-0310715/17.06.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е връчена на нейния адресат „ЗАНТЕ-80“ ЕООД на 18.06.2019 г. На 27.06.2019 г. дружеството е обжалвало заповедта пред непосредствено по-горестоящия административен орган, който не се е произнесъл в предвидения двуседмичен срок от получаване на преписката. Жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-183-0310715/17.06.2019 г., по която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена до настоящия съд, чрез административния орган на 17.07.2019 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към административната
преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по
предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа
обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките на
регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това
производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от
настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Съображенията на съда в тази насока са
следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния
и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт,
съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата
валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в
административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е издаден от
компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в
съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави
валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в
рамките на предоставената му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП материална компетентност по чл. 186 ал. 3 от
Закона за данъка върху добавената стойност. Като издадена от компетентен орган
и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема
оспорената заповед като валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от
страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция и
като издадена в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване
на всички съществени административнопроизводствени правила.
Оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност. Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. В изпълнение на тази законова разпоредба е издадена НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, съгласно ал.4, т.1 на чл. 118 от закона. Разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вменява императивно задължение всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от същата наредба, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че оспорващият т., не е изпълнил задължението, вменено с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и че е нарушило императива на чл. 25, ал. 1 от същия нормативен акт, нарушение, съставляващо от обективна и субективна страна неиздаване на фискална касова бележка от фискалното устройство за извършена продажба. Според отразеното в обстоятелствената част на заповедта, не е издаден фискален касов бон за извършено плащане в брой на стойност 2.00 лева от работещото ФУ на посочената дата и час. В протокола за извършена проверка е описано, че за извършената контролна покупка на 1 брой малък гирос, заплатен в брой от В. К. Т. – и. по п., не е издаден фискален бон. Плащането в брой е прието от Г.Щ.Г. – у. в обекта. Неоснователно е направеното възражение, че не е установено извършеното нарушение. Видно от отпечатан дневен финансов отчет с № 000462/06.06.2019 г., се установява, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон.
Неиздаването на надлежен фискален документ за
извършено плащане по реализирана продажба е абсолютна предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по реда на чл. 186 от ЗДДС. Съгласно
посочената като правно основание за издаване на процесната заповед разпоредба на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Следователно, за прилагането на тази
норма е необходимо да е налице извършено нарушение на установения ред за
документиране и отчет на извършваните продажби от търговски обект, който ред,
по арг. от чл. 3 ал. 1 и чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ вменява задължение за регистриране на продажбите чрез издаване на фискална
касова бележка от фискалното устройство в обекта. В случая такова е било
налично и в изправност, но представителят на т. не е издал касов бон за извършената продажба на
стойност 2.00
лв. при извършената контролна покупка и реално заплащане на същата в брой. Ето
защо съдът приема, че при издаване на оспорената заповед са били налице
нормативно изискуемите предпоставки за прилагане на принудителна
административна мярка. Последната е съобразена като естество с относимата норма
на чл. 186 ал. 1 – „запечатване на обект“ и като срок - наложена е за 12 дни, т.е. в рамките на
законоустановения такъв (до 30 дни). В тази връзка настоящата съдебна инстанция
не споделя довода на жалбоподателя, че липсата на мотиви относно определения от
административния орган срок за запечатване е съществен порок, водещ до
незаконосъобразност на заповедта. Съдът намира, че излагането или неизлагането
на мотиви от такова естество не е нито нормативно изискуемо, нито би могло да
повлияе на пълноценното реализиране правото на защита на търговеца. Мярката е с временен
характер и неблагоприятен за нарушителя резултат поради неговото неправомерно
поведение по спазване на правовия ред. Тя е част от инструментариума на държавата за
гарантиране изпълнение на нормативна уредба и за преустановяване на последващи
правонарушения. След като търговецът не спазва въведените правила на отчитане
на продажби, същият следва да понесе негативните последици от временното
запечатване на обекта.
Процесната принудителна административна мярка е от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици. Същата, съобразно текста на чл. 186 ал. 1 т. 1 от ЗДДС не съставлява административно наказание и няма санкционен характер. Съставянето на АУАН, респ. провеждане на административнонаказателно производство по реда на ЗАНН (по арг. от чл. 186 ал. 1 от ЗДДС) има самостоятелен характер и не е правно обвързано с прилагането на принудителна административна мярка. Разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Прекратяването на изпълнението обаче е ирелевантно за преценката на законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за издаването й е самото нарушение, а не дължимостта на наложената имуществена санкция. Поради това нейното заплащане не може да обуслови извод за незаконосъобразност на атакуваната заповед. В този смисъл е Решение № 7928 от 13.06.2018 г. на Върховния административен съд постановено по адм. д. № 5361/2018 г., I отделение.
Наложената ПАМ е с оглед целта на закона за
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за
предотвратяване на вредните последици от тях по арг. от чл. 22 ЗАНН. Срокът на
принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа, като
в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на
закона - за 12 дни - към минималния срок, като са взети предвид, че с нарушението е
засегнат утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да осигурява пълна
отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната регистрация и
последващата възможност за проследяване на реализираните обороти, тъй като
поведението на лицето е насочено срещу установената фискална дисциплина, която
цели да гарантира спазването на установените законови норми и бюджетните
приходи.
Срокът на наложената ПАМ е съобразен и със
задълженията за спазване на финансовата дисциплина. Съгласно чл. 22 от ЗАНН,
принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от
следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна.
Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят и като преустановителна. Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на превантивната, но и на преустановителната функция. Упражняването на търговска дейност обосновава притежанието на професионални познания по отношение на фискалното законодателство и свързаната с него документация, и разколебава всяко предположение за случайния характер на допуснатото нарушение. В тази връзка правилно и обосновано е определена продължителността на определената ПАМ, с оглед реализиране превантивната и преустановителна функция на ПАМ към минималния предвиден в закона - за 12 дни.
Съвкупността на гореизложените доводи мотивират
извод за неоснователност на изложените в жалбата възражения досежно
необходимостта първо да е установено нарушението чрез съставянето на НП, така и
за липса на мотивираност, както и за противоречие с целта на закона. Съдът не
възприема и доводът за необходимост от преценка по приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, начинът за приложение и редът за обжалване на
принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон. Законът,
който урежда налагането на ПАМ в конкретния случай е ЗДДС, като за обжалването
и неуредените въпроси препраща към АПК. Не е предвидена възможност на органите
по приходите след като установят извършено нарушение по чл. 186 от ЗДДС да не
наложат принудителна административна мярка, а да преценят нарушението като
маловажно такова. Тези твърдения биха имали значение при налагане на
административна санкция, но не и при прилагане на принудителна административна
мярка, какъвто е настоящият случай.
Предвид изложеното съдът намира, че наложената
ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и
административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с
материалния закон и целта на закона. Не се констатира нарушение на принципа на
съразмерността, до колкото, не бе установено в производството ответника да е
засегнал права или законни интереси на дружеството в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът е издаден, нито да е упражнил
правомощията си неразумно, недобросъвестно или несправедливо. Не са налице
отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на спора, съдът намира за
основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал.3 от АПК и чл. 78, ал.8
от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид невисоката фактическа
и правна сложност на спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЗАНТЕ-80“ ЕООД, представлявано от у. Г.Щ.Г., ЕИК ………………, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Ст. Газибаров“ № 22, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-183-0310715/17.06.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – бърза закуска „Занте“, находящ се в: г. С., у. „Л. " № …, стопанисван от „ЗАНТЕ-80“ ЕООД, с ЕИК …………….. и забрана за достъп до него за срок от 12 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от с.з., като неоснователна.
ОСЪЖДА „ЗАНТЕ-80“ ЕООД, представлявано от у. Г.Щ.Г., ЕИК ………………, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Ст. Газибаров“ № 22, да заплати в полза на Национална агенция по приходите разноски в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :