№ 985
гр. София, 09.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501307 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК и се развива по молба на В. А. В. -
въззиваем по делото, с която е поискано допълване на постановеното по него решение в
частта му относно разноските, чрез присъждане в полза на пълномощника на страната адв.В.
Г. минимално адвокатско възнаграждение за оказаната от нея правна помощ на молителя.
Поддържа се в молбата, че решаващият мотив на съда да откаже присъждането на
разноски с постановеното решение е, че били претендирани след приключване на съдебното
дирене. Последното не било вярно, защото с молба вх. № 31205/29.11.2024 г. страната
поискала присъждането на минимално адвокатско възнаграждение и представила договор за
безплатна правна помощ. Освен това предвид естеството на спора и множеството молби от
А. М. обстоятелството, че молителят и адв.Г. били колеги било установено.
В отговора по молбата насрещната страна поддържа неоснователност на същата.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на молителя в
настоящето производство и прецени данните по делото, намира следното:
Молбата на В. В. е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.248, ал.1
ГПК - постъпила в срока за обжалване на постановеното по делото въззивно решение, от
надлежно материално легитимирана страна – един от въззиваемите.
Разгледана по същество молбата се явява неоснователна, по следните съображения.
С постановеното решение настоящият състав на въззивната инстанция се е произнесла
по отношение на дължимите и сторени по делото от страната на молителя в настоящето
производство, като изрично е посочено в мотивите на решението, че такива в негова полза
не се присъждат, т.к. искането му в тази насока и доказателства за извършването им са
ангажирани извън преклузивния срок , установен от чл.80 ГПК - с нарочна молба вх.№
5204/26.02.2025 г., т.е. след приключване на последното заседание пред въззивната
инстанция, проведено на 20.02.2025 г.
При съобразявайки доводите на въззивника В. в молбата, инициирала настоящето
производство, решаващият състав не намира, че са налице основания да ревизира този си
краен извод.
Приема се в съдебната практика, че страните имат право на разноски, като не е
1
задължително искането за присъждането им да бъде направено в последното заседание по
делото - то може да бъде направено още в исковата молба, в отговора на исковата молба, в
жалба срещу постановено решение или определение, в отговора на такава жалба или по
всяко друго време, като с искането може да се претендират разноски за съответната или за
всички предходни инстанции.
Установено е със задължителна за настоящата инстанция сила в т.9 от ТР № 6/06.11.2013
г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че страната, която не е представила списък на
разноските, не може да иска изменяване на решението в тази част. Същата може да иска
допълването му, но само ако съдът не се произнесъл по разноските.
В случая дори да се счете състоятелно възражението на молителя, че е поискал
присъждане на разноски и е представил договор за правна защита и съдействие за безплатна
правна помощ с молба вх.№ 31205/29.11.2024 г. по делото, то същият не е представил списък
за посочените разноски по реда на чл.80 ГПК до приключване на последното съдебно
заседание пред настоящата въззивна инстанция.
По тази причина с иницииралата настоящето производство молба същият не иска
изменение на решението в частта му относно разноските - подобна негова молба би била
недопустима.
Същият претендира допълване на решението, но сочената хипотеза в случая не е
налице, доколкото с решението си съдът се е произнесъл по разноските в полза на молителя,
като е счел, че следва да откаже присъждането им. Горният факт не се и оспорва от молителя
В., който изрично се позовава на него в молбата си.
Хипотезата на допълване на съдебното решение в частта му относно разноските,
уредена в чл.248, ал.1, предл.първо ГПК е аналогична на на чл.250 ГПК и се касае до
случаите, при които съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за
разноски, която непълнота при формиране на волята му следва да бъде отстранена.
В случая обаче както вече се посочи, такава непълнота не е налице, защото в
мотивите на постановеното по делото решение съдът се е произнесъл по направеното от
въззивника В. искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн.чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. и е счел, че то е неоснователно. При този извод не се дължи изрично произнасяне в
диспозитива на решението, каквото се дължи единствено при позитивно произнасяне по
искането за разноски /така и Определение № 1327 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. №
4186/2022 г., IV г. о., ГК/.
По изложените съображения и молбата му за допълване на решението в частта относно
разноските се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран на посочените основания, Софийският апелативен съд, ГО, 16- и
състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. А. В. - въззиваем по делото, с която е
поискано допълване на постановеното по него решение в частта му относно разноските, чрез
присъждане в полза на пълномощника на страната адв.В. Г. минимално адвокатско
възнаграждение за оказаната от нея правна помощ на молителя.
Определението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3