Р Е Ш
Е Н И Е №317
гр. Сливен, 29.10.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БЛЕЦОВА
СТЕФКА
М.
при секретаря Кина Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Стефка М. възз.гр.д. №623 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба против Решение №152/27.07.2020г. по гр.д.№135/2020г. на Новозагорски
районен съд, с което е признато за установено, че „………….., гр.Нова Загора не
дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив сумата от 775,80лв.,
представляваща стойността на допълнително начислена, но недоставена и
непотребена електрическа енергия по
партида с кл.№********** от измервателна точка №2217808, обективирана във ф-ра
№**********/27.11.2019г. и на ищеца са присъдени разноски по делото в размер на
350лв.
Въззивната жалба е подадена
от ответника в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване”
АД, гр.Пловдив, който обжалва решението изцяло.
В жалбата си дружеството
въззивник „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив твърди, че
обжалваното решение е недопустимо.
Заявява, че още с отговора на исковата молба е възразил по допустимостта на
предявения иск и образуваното въз основа на него исково производство. Посочва,
че на 11.02.2020г. е подал до РС – Нова Загора заявление по чл.410 от ГПК
против „Ил Ди Трейд“ ООД, гр.Нова Загора за вземания, идентични с предмета на
настоящото исково производство, като на 13.02.2020г. му е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№130/2020г. на НЗРС, а на 04.03.2020г. по заповедното
производство е подадено възражение от длъжника. Въз основа на дадени от
заповедния съд указания е предявил иск по чл.422 от ГПК с идентичен предмет,
образуван в гр.д.№399/20220г. на НЗРС, по който делото е насрочено за открито
съдебно заседание за 01.10.2020г. Исковата молба по настоящото дело била
подадена на 13.02.2020г., т.е. след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и
гр.д.№399/20г. се явявало по-ранно заведеното, съгл. чл.422, ал.1 от ГПК. При
това положение посочва, че длъжникът няма правен интерес от воденето на ОУИ,
поради наличие на друг специален ред за защита и излага подробни съображения в
тази насока, подкрепени със съдебна практика. Посочва, че при постановяване на
акт по същество на спора по настоящото дело, предвид производство по чл.422 от ГПК би се стигнало до правен абсурд – разрешаване на един и същи правен спор,
само с разменени страни, като е възможно двата съдебни акта да са с различен
диспозитив. Поради това моли въззивния съд да обезсили обжалваното решение и да
прекрати производството по делото като недопустимо. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. Прави в условията на евентуалност възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на въззиваемата страна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна.
В същия срок няма подадена
насрещна въззивна жалба.
По направеното с въззивната
жалба доказателствено искане съдът се е произнесъл с определение по реда на
чл.267, ал.1 от ГПК, като е изискал препис от книжата, съдържащи се в
ч.гр.д.№130/2020г. и гр.д.№399/2020г., двете по описа на НЗРС.
В с.з., дружеството въззивник
„ЕВН България
Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, редовно призовано, не се представлява от представител
по закон или пълномощие. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник
– юриск. Н., който посочва, че поддържа подадената въззивна жалба. Моли съда да
обезсили обжалваното първоинстанционно решение като недопустимо и да прекрати
производството по делото като недопустимо. Претендира присъждане на направените
по делото пред двете инстанции разноски.
В с.з. въззиваемото дружество
„…………………,
гр.Нова Загора, редовно
призовано, не се представлява. Няма изразено становище по въззивната жалба.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен
съд.
Съдът извърши служебна
проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно.
Първоинстанционното решение
е обжалвано изцяло /именно с оглед допустимостта му/ и при проверката за
неговата допустимост, настоящата инстанция констатира, че същото е изцяло недопустимо.
Съображенията за това са следните:
Недопустимо е решението,
което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по
същество. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална
предпоставка прави решението недопустимо.
Новозагорският
районен съд е бил сезиран с предявен на 13.02.2020г. от………….., гр.Нова Загора против „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив иск за признаване за установено по отношение на
ответното електроснабдително дружество, че ищцовото дружество не дължи сумата
от 775,80лв.,
представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия по партида с
кл.№********** от измервателна точка №2217808, за място на потребление: УПИ
№ІІІ, кв. 50А по ПУП на с.К., общ. Нова Загора, начислена по ф-ра
№**********/27.11.2019г., в резултат на едностранно коригиране на сметката от
ответното дружество, намиращ правното си основание в чл. 124, ал.1 от ГПК. По
този иск е образувано гр.д.№135/2020г. по описа на НЗРС, решението по което е
предмет на настоящото въззивно производство.
Въз основа на изисканите и
приети като доказателства по делото писмени материали, съдържащи се в
ч.гр.д.№130/2020г. и гр.д.№399/2020г. по описа на НЗРС, въззивният съд
констатира следното:
На 11.02.2020г. в НЗРС е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
„ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив против………………, гр.Нова Загора,
образувано в ч.гр.д.№130/2020г. по описа на НЗРС, за вземане в размер на
775,80лв. – стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за
периода от 01.12.2017г. до 28.02.2018г. по ф-ра №**********, по партида кл.№……………………
с.Кортен, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и сума в размер
на 13,58лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
10.12.2019г. до 10.02.2020г.
Въз основа на заявлението е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№60/13.02.2020г. по ч.гр.д.№130/2020г. на НЗРС за заплащане на посочените в
заявлението суми.
Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника „Ил Ди Трейд“ ООД, гр.Нова Загора на 25.02.2020г. На
04.03.2020г. е подадено възражение по чл.414 от ГПК от длъжника „Ил Ди Трейд“
ООД, гр.Нова Загора за недължимост на вземането по заповедта, като е посочено,
че е образувано в НЗРС гр.дело с правно основание чл.124 от ГПК – отрицателен
установителен иск за същото задължение.
Въз основа на дадени указания от заповедния съд, кредиторът
„ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив е предявил установителен иск по
чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД за установяване дължимостта
на сумите по издадената по ч.гр.д.№130/2020г. заповед за изпълнение. Препис от
исковата молба е приложен към ч.гр.д.№130/2020г. на НЗРС.
Исковата молба, с която е
предявен иска на кредитора по чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД е образувана в гр.д.№399/2020г. по описа на НЗРС. С отговор по реда на
чл.130 от ГПК ответника ……………….гр.Нова Загора посочва, че по гр.д.№135/2020г.
на НЗРС е постановено решение по установителен иск между същите страни и на
същото основание, поради което моли делото да бъде прекратено, като по-късно
заведено.
С протоколно определение от
проведено на 01.10.2020г. открито съдебно заседание, съдът на основание чл.229,
ал.1, т.4 от ГПК е спрял производството по гр.д.№399/2020г. по описа на НЗРС до
приключване на гр.д.№135/2020г. по описа на НЗРС.
С оглед посочената
фактическа обстановка, въззивният съд констатира, че първото образувано в НЗРС
производство е заповедното по ч.гр.д.№130/2020г., като заявлението за издаване
на заповедта на изпълнение против длъжника „Ил Ди Трейд“ ООД, гр.Нова Загора е
подадено на 11.02.2020г.
Съгласно разпоредбата на
чл.422, ал.1 от ГПК, искът за съществуване на вземането по издадената заповед
за изпълнение се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.4 от ГПК. В случая, производството по гр.д.№399/2020г. по описа на НЗРС се счита за
предявен на 11.02.2020г.
При това положение –
предявяване от длъжника против кредитора на отрицателен установителен иск след
като вече е било образувано заповедно производство с предмет същото вземане /в
размер на 775,80лв. – стойност на електрическа енергия и мрежови услуги,
доставени за периода от 01.12.2017г. до 28.02.2018г. по ф-ра №……………….., по
партида кл.№**********, ИТН…………., с.Кортен/, за което е издадена заповед за
изпълнение, а впоследствие и предявен иск по чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК
от страна на кредитора, то иска по чл.124 от ГПК е недопустим.
Съдебната практика е
категорична, че предявяването на иск по общия ред на чл.124, ал.1 от ГПК за
установяване недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение, е недопустимо, поради липса
на правен интерес, произтичащ от съществуването на друг специален ред за защита
на длъжника, предвиден в чл.413, чл.414, чл.423, и чл.424 от ГПК. Това
разрешение е възприето и от касационната инстанция в актове, имащи задължителен
за съдилищата характер. Правен интерес от предявяване на установителен иск по
общия ред на чл.124, ал.1 от ГПК е налице само тогава, когато не е предвиден
друг специален ред за защита на правата на ищеца, какъвто по отношение на
длъжника по заповедното производство съществува и това е редът, установен в
разпоредбите на чл.413, чл.423 и чл.424 от ГПК.
В случая, длъжникът по
заповедното производство /безспорно първото образувано в НЗРС/ „Ил Ди Трейд“
ООД, гр.Нова Загора се е възползвал от този специален ред, като в срок е подал
възражение по чл.414 от ГПК, въз основа на което пък е предявен и специалния
иск по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК от страна на кредитора, който
носи и тежестта да установи вземането си по специалния исков ред. Поради това,
при наличието на образувано заповедно производство с издадена заповед за
изпълнение с предмет същото вземане, оспорвано от длъжника и предявен специален
иск от страна на кредитора, длъжникът няма правен интерес да предяви по общия
исков ред отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК, тъй като именно
заявителя носи тежестта за установи
вземането си. С оглед уредбата в заповедното производство, безпредметно е
предявяването на установителен иск от длъжника по реда на чл.124, ал.1 от ГПК,
след като защитата му срещу издадената заповед за изпълнение е осъществена с
подаденото възражение, което размества правния интерес от исковата защита за установяване на
вземането.
Правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и липсата
й води до недопустимост на предявения иск, съответно образуваното въз основа на
него производство се явява недопустимо. Недопустимостта на предявения иск води
до недопустимост на постановеното по делото първоинстанционно решение.
Въззивният съд, с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК, извършва служебна
проверка относно допустимостта на обжалваното решение и при констатирането на
недопустимост, процедира по реда на чл.270, ал.3 от ГПК. С оглед констатираната
недопустимост на постановеното първоинстанционно решение и на образуваното въз
основа на недопустим иск производство, то въззивният съд следва да обезсили
постановеното порочно съдебно решение, да остави предявения иск без разглеждане
като недопустим и да прекрати производство по делото.
При този изход на процеса, на въззивника следва да се
присъдят направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски в общ
размер от 225лв., в т.ч. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8
от ГПК за всяка инстанция по 100лв. и 25лв. платена държавна такса за въззивно
обжалване.
Ръководен от гореизложеното
и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло първоинстанционно Решение
№152/27.07.2020г. по гр.д.№135/2020г. на Новозагорски районен съд, като НЕДОПУСТИМО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска, предявен от……………………., със седалище и адрес на
управление гр.Нова Загора, ул. „…………………..против „ЕВН България Електроснабдяване”
АД, ……………….., със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов” №37 за признаване за установено,
че ищцовото дружество не дължи на ответното електроснабдително дружество сумата
от 775,80лв.,
представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия по партида с
кл.№********** от измервателна точка №2217808, за място на потребление: УПИ
№ІІІ, кв. 50А по ПУП на с.Кортен, общ. Нова Загора, начислена по ф-ра
№**********/27.11.2019г., с правно основание в чл. 124, ал.1 от ГПК, като НЕДОПУСТИМ.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№135/2020г. по описа на Новозагорски районен съд и по
въззивно гр.д.№623/2020г. на СлОС.
ОСЪЖДА „ИЛ ДИ
ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Нова Загора,
ул. „………………..да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване”…………………., със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.“Христо Г. Данов” №37 сумата от
225лв., представляваща направени пред двете съдебни инстанции разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.