№ 1745
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Малчев
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20221100500318 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 3994 от 18.11.2021 г., постановено по гр.д. № 48069/2021 г. по
описа на СРС, 160 състав, на основание чл. 493, ал. 1 вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ „ДЗИ –
О.З.“ ЕАД е осъдено да заплати на М. Г. И. сумата от 2914,55 лева, представляваща
обезщетение за причинени й имуществени вреди при ПТП, реализирано на 16.04.2021
г. около 09:00 часа, в гр. София, ул. „Алфред Нобел“ срещу 138-мо СОУ, по вина на
водач, чиято „Гражданска отговорност“ е била застрахована при ответното дружество
към датата на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 17.08.2021 г. /предявяване на иска/ до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора е разпределена и отговорността на съдебно-деловодни
разноски, сторени пред първоинстанционния съд, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца М. Г. И. сумата от 986, 58
лева – разноски.
Срещу решението е подадена срочна въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с която същото се обжалва с
доводи за неправилност и необоснованост, тъй като съдебният акт бил постановен при
нарушения на материалния и процесуалния закон, а също и при непълнота на
доказателствения материал. Не се съгласява с направения извод, че стойността на
вредите възлиза на сума в размер на 2914,55 лева. Конкретно, възразява срещу
включването в стойността на уврежданията и разходи за възстановяване на стъкло на
предна лява врата, след като при огледа на автомобила, същото липсвало. На второ
място, афишира, че процесното МПС към датата на инцидента е в експлоатация повече
от 17 години, поради което и не е редно при възстановяване на уврежданията по него
да се ползват цени на нови части. Счита, че СРС следвало да даде вяра на експертното
заключение в частта, в която експертът е отбелязал каква е стойността на вредите при
средни пазарни цени, без да се включват цените от официален сервиз, с оглед годините
1
на експлоатация и без зачитане разходи за възстановяване на предно ляво стъкло на
врата. Моли се за повторно обсъждане на ангажираните пред първия съд доказателства.
Искането до съда е да отмени решението на СРС и да отхвърли предявения иск,
като се претендират разноски и се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерен размер адвокатското възнаграждение на другата страна.
Постъпил е отговор на въззивната жалба в срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
от ищеца М. Г. И., с който жалбата се оспорва. Излагат се съображения за правилност и
законосъобразност на решението, като при постановяването му СРС взел предвид
всички релевантни обстоятелства и правилно преценил същите. Оспорва доводите на
въззивника, твърдейки, че няма изисквания, нито ограничения за собственика на
автомобил къде, в кой сервиз, да ремонтира лекия си автомобил. Моли за
потвърждаване на постановеното решение и за присъждане на разноски за въззивното
производство.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Във връзка с доводите на въззивника, съдържащи се в
сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, съдът намира следното:
Основателността на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от установяване по
делото на следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ за автомобил, като в срока на действие на договора,
вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по
сключения договор, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени вреди
под формата на разходи за отремонтиране на увредения лек автомобил.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството за наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и лицето, сочено като делинквент /водач
на автомобила, станал причина за реализиране на индицдента/.
С решението си по предявения иск СРС е приел за установено по делото, че в
срока на застрахователно покритие по договора за засраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по вина на застрахования водач е настъпило
процесното ПТП, установен е механизмът на произшествието, както и че ищецът е
собственик на автомобила, участвал в същото, като последният към релевантния
момент е бил управляван от свидетеля Д., който е стоял в спрелия вдясно от тротоара с
отворена предна лява /на шофьора/ врата лек автомобил „Тойота Корола“, рег. №
*******. Установено е, че в резултат от процесното събитие на автомобила ищеца са
причинени следните увреждания: на преден ляв калник, на праг – ляв и на предна лява
врата. Като е приел, че тези увреждания се намират в пряка причинно-следствена
връзка с процесното произшествие, съдът е приел за основателна претенцията за
обезщетяване на направените във връзка с ремонтните дейности разходи в пълен
размер.
Предвид доводите на въззивника и възраженията на въззиваемата правният спор
между страните по делото, пренесен за разрешаване пред въззивната инстанция, се
концентрира върху въпросите доказал ли е основателността на претенциите си за
обезщетяване на претърпените от нея имуществени вреди в цялост, в това число и
наличието на причинно-следствена връзка между уврежданията и процесното събитие,
2
както и дали всички направени от ищеца разходи подлежат на възмездяване от
застрахователя.
Като писмено доказателство по делото е прието свидетелство за регистрация на
лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № *******, съгласно което въззиваемата-ищец
е собственик на увредения лек автомобил.
Във връзка с изясняване на обстоятелствата около механизма на процесното
ПТП в хода на съдебното дирене, проведено в производството пред СРС, е прието
заключението на САТЕ, което настоящият състав на съда кредитира като относимо,
обективно и компетентно изготвено от специалист, притежаващ необходимите
специални знания от областта на техническите науки и отговарящо в пълнота на
стоящите пред изследването задачи. От същото се установява, че в процесния ден
/16.04.2021 г./, около 09:00 часа, в град София, по ул. „Алфред Нобел“ и в района пред
138-мо СОУ „Проф. Васил Златарски“ между автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. №
******* и лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № ******* е реализирано ПТП, при
което са причинени щети на лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № *******.
Досежно причината, довела до така настъпилия инцидент, вещото лице в отговор към
въпрос № 4 е отбелязал, че има два възможни пътя за мислене. При условията на
евентуалност, вещото лице е намерило, че първоизточник за инцидента е а.)
поведението на водача на лек автомобил „Тойота Хайлукс“, в случай, че лявата врата
/шофьорска/ на лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № ******* е била вече отворена
към момента на съприкосновението, доколкото водачът не е оставил достатъчно
странично разстояние и така именно е реализирано процесното ПТП; във вариант б.)
причина за настъпване на процесния инцидент е поведението на водача на другия лек
автомобил /увредения - „Тойота Корола“, с рег. № *******/, в случай, че той е отворил
своята шофьорска врата внезапно и неочаквано, несъобразявайки в този смисъл
преминаващия от лявата му страна лек автомобил „Тойота Хайлукс“. Констатациите
на вещото лице съвпадат изцяло и с инкорпорирания механизъм на произшествието,
описан в приложен по делото Двустранен констативен протокол за ПТП от 16.04.2021
г.
Свидетелските показания, събрани в процеса обаче, категорично и
недвусмислено навеждат, че делинквент в тази ситуация е водачът на МПС „Тойота
Хайлукс“ с рег. № ******* - Л.П., като самият той обективно сочи в разпита си,
проведен в открито съдебно заседание на 11.11.2021 г., че доколкото си спомня
„другият автомобил беше спрял“, при това повторено двукратно. В този смисъл са и
показанията на свидетеля А.Х. Д. – водач на лек автомобил „Тойота Корола“, чиито
показания, макар ценени по реда на чл. 172 ГПК, разкриват факти, значими за
предмета на делото, като освен това съжденията и разказа на свидетеля се явяват
логични, хармонични и еднопосочни такива и в унисон с останалата събрана по делото
доказателствена маса. Ето защо и въззивният състав на съда споделя възприетата
позиция на СРС, че на процесната дата само поведението на водача Л.П. е поставило
първопричината на инцидента.
При така установеното от фактическа страна въззивният състав на съда намира
предявеният иск за доказан в своето основание. Установява се, че в срока на действие
на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие на противоправното
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който не е съобразил
наличието на друго МПС в близост до траекторията му на преминаване и като не е
оставил достатъчно странично разстояние е изгубил контрол върху управлявания
автомобил, с което е реализирал и процесното произшествие - настъпило е
застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с
което ищецът е претърпял имуществени вреди под формата на разходи за ремонт на
лек автомобил „Тойота Корола“, вследствие на настъпилите увреждания по частите на
последния.
Неоснователни в тази връзка се явяват доводите на въззивника, че ищецът не е
3
доказал основателността на претенцията си – по делото са ангажирани доказателства за
механизма и причините за настъпване на произшествието, като от страна на ответника
не са релевирани насрещни твърдения, които да опровергават установените по делото
факти, като и липсват други доказателства, от които съдът да направи извод, че
събитието е настъпило при друг механизъм от възприетия със заключението на САТЕ.
В тази връзка е установено в какво се изразява противправността на поведението на
застрахования при ответника водач, а именно – несъобразяване с правилото, разписано
в разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗДвП – „водачът и пътниците могат да отварят врата, да
я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой
или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите
участници в движението.“
Конкретно, досежно оспорването на въззивника, че в сумата, представляваща
сбор на направените разходи за поправка на различни части по увредения лек
автомобил, не следва да се включва стойността на предно ляво стъкло, предвид че
същото не било намерено при огледа на автомобила след инцидента, а и постфактум.
Въззивният съд, така както и районният такъв, намира инвокираното възражение за
неоснователно. В изчислената сума се включва и стойността, нужна за подмяна на
стъкло на предна лява врата, на първо място, предвид че самото стъкло на
шофьорската /предна лява/ врата се намира в зоната на удара, респективно съвсем
естествено е именно то да понесе интензитета и силата на физическия контакт с чуждо
тяло и така да се наруши целостта му (на стъклото). Последното обаче не
компрометира съждението, че стъклото е било налично към момента на инцидента,
като именно в резултат от последния стъклото е увредено. В подкрепа на това е и
приобщеното по делото заключение по САТЕ, в което експертът изрично обяснява, че
щетата по предното ляво стъкло може да бъде получена именно при установения по
делото механизъм на реализиране на процесното ПТП, като в тази част на основание
чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към изложените в обжалвания съдебен акт
мотиви, тъй като намира за ненужно да ги преповтаря. Ето защо резонно районният
съд е приел, че средната пазарна цена към момента на настъпване на инцидента следва
да е в размер на предложената от експерта сума от 2914,55 лева, тоест с включена
стойност за подмяна на стъкло на предна лява врата.
Прочие, несъстоятелно се явява и другото възражение на въззивника относно
факта на твърде дълга експлоатация на увреденото МПС, който сам по себе си се
твърди да предопределя по-занижена стойност за отремонтиране на засегнатите части
на увреденото МПС. Настоящият състав на въззивния съд споделя практиката на
Върховния касационен съд, намерила отражение в следните: Решение № 206/3.09.2013
г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о., Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. №
1586/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 115/9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС,
II т. о./ и други, в това число и цитираните от районния съд, относно коефициента за
овехтяване, предвид което счита, че размерът на застрахователното обезщетение се
определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото,
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определено по пазарната му стойност, като изрично застъпва, че при изчисляване
размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване,
доколкото същият е инкорпориран в самата застрахователна стойност. При частични
вреди или при пълно унищожаване на имущество обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество, която не може да бъде по-голяма
от пазарната му стойност към деня на настъпване на застрахователното събитие. При
определяне на действителната стойност трябва да се има предвид че за действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. След като първостепенният
4
съд се аргументирал именно в тази посока, то и въззивният съд не намира за нужно да
преповтаря изрично всички доводи, залегнали в атакувания съдебен акт.
Последно, въззивният съд намира, че следва да обърне внимание на въззивника,
че вещото лице експлицитно е посочило в своето заключение, че при изчисляване на
средната пазарна цена на труда, е осъществена проверка в екзактно 10 сервиза на
територията на град София /нарочно цитирани на л. 49 от делото пред СРС от
експерта/, включително и официален за марката сервиз. Едва при съпоставка на
стойността на труд без ДДС за всеки отделен сервиз от посочените, вещото лице е
извело средна пазарна стойност. В този смисъл неоснователно се явява твърдението на
въззивника, че средните пазарни цени са изчислени погрешно. Вещото лице е боравило
с голяма гама сервизи – 10 броя, за да изчисли по-адекватна и реалистична средна
пазарна стойност, отговаряща на нуждите за ремонт.
При липсата на други доводи във въззивната жалба и предвид наличието на
съвпадение в изводите за основателността на иска на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по
изложените по-горе съображения.
По разноските:
С оглед изхода от спора първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено и в частта за разноските.
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като такова искане е своевременно заявено.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 16.03.2023 г.,
сключен между въззиваемата и нейния процесуален представител, в който е посочено,
че страните уговарят възнаграждение за процесуално представителство и правно
съдействие пред въззивната инстанция в размер на 480 лева, платено в брой, на датата
на сключване на договора. В светлината на т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от
16.11.2013 г. по т.д. № 3/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК, въззивният съд в настоящия
си състав намира, че сума в горепосочения размер следва да се възложи в тежест на
въззивника.
Въззивникът е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК срещу прекомерен по
размер адвокатски хонорар на насрещната страна, което възражение, настоящият
съдебен състав намира, че се явява неоснователно. Доколкото по силата на НМРАВ, в
актуалната й редакция - изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г., приложима за
процесния случай, доколкото преценката се прави към момента на сключване на
договора между адвоката и доверителя /в случая 16.03.2023 г./ минималният праг
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела при материален интерес от 1000 до 10 000 лв., възнаграждението е
поне 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. или в случая прагът на адвокатския
хонорар възлиза на 591, 45 лева. В този смисъл и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се
явява неоснователно.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3994 от 18.11.2021 г., постановено по гр.д. №
48069/2021 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „******* да заплати на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273
ГПК на М. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „******* и със съдебен
5
адрес: гр. София, ул. *******, сумата от 480 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени във въззивното производство.
Решението е окончателно по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6