РЕШЕНИЕ
№ 260019
16.09.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на девети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Нели
Бъчварова, като разгледа докладваното
от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 412 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 8745/04.06.2020
г. на З.Г.Й. срещу Решение № 178/19.02.2020 г., постановено по гр. д. №
3066/2019 г. от Районен съд Добрич, с което първостепенният съд е отхвърлил
иска на З.Й. срещу „Електроразпределение Север“ АД за признаване за установено,
че не дължи на дружеството сумата от 6191, 24 лева, представляваща стойността
на начислена електроенергия по фактура № **********/08.08.2019 г., съставляваща
корекция по чл. 55 от ПИКЕЕ на количеството потребена електрическа енергия за
периода от 19.01.2016 г. до 05.06.2019 г., в резултат на констатирано неточно
измерване на същата за обект с кл. номер *** и аб. номер ***, находящ се на
адрес: гр. Добрич, ж.к. „***“, бл. 28, вх. В, ап. 4.
Съдебният акт се атакува с доводи за
неправилност.
В процесуалния документ се съдържат
аргументи за порочността на решението, които са свързани с корекционната
процедура и доказателствения материал по делото.
Въззивникът счита, че при съставяне на
констативния протокол е нарушена разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ. В
седемдневен срок операторът на мрежата не е изпратил протокола на ищеца с
препоръчано писмо с обратна разписка, поради съставянето му в отсъствие на
абоната.
Изразява несъгласие и с фактическите
изводи на съда. Позовавайки се на експертното заключение, твърди, че не може да
се установи какво е количеството реално доставена електроенергия, тъй като
липсва информация относно показанията по тарифа 1.8.3 при монтиране на
средството за търговско измерване. Заявява, че по делото не са представени
доказателства, от които да се извежда, че е автор на осъществено софтуерно
вмешателство в СТИ.
Прави искане решението да бъде отменено
и да бъде постановено ново, с което
искът да бъде уважен. Претендира и разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание не се явява лично.
Представлява се от адвокат Д.С., който поддържа изложеното в жалбата.
В законоустановения срок е постъпил
отговор от въззиваемата страна, която иска решението на първостепенния съд да
бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.
По отношение на корекционната процедура
изтъква, че в конкретния случай приложими са ПИКЕЕ в сила от 30.04.2019 г.
Счита, че са налице достатъчно доказателства, от които се установява, че
процесното количество електроенергия е реално доставено на абоната.
Пред въззивната инстанция се
представлява от адвокат М.К., който се придържа към становището си за
неоснователност на жалбата, застъпено с отговора.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Не е спорно, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, по силата на което „Електроразпределение
Север” АД се е задължило да доставя електрическа енергия на З.Г.Й. на
адрес: ***., с кл. номер *** и аб. номер ***, а последната се е
задължила да заплаща доставената енергия.
В констативен протокол № 1202839 (л. 8) е
отразено, че на 05.06.2019 г. служителите на „Електроразпределение Север“ АД ***
и Даниел Досев са демонтирали електромера, отчитащ
количеството доставена електрическа енергия за обект с кл. номер *** и аб.
номер ***, при следните показания: дневна тарифа – 006051 KWh и нощна
тарифа – 004014 KWh.
Демонтирането на средството за търговско измерване тип „МЕ162“, с ид. № 111402156612848,
е извършено в присъствието на свидетеля ***. Средството за търговско измерване
е поставено в индивидуална опаковка с пломба № 560322.
На електромера е била извършена
метрологична експертиза в БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел – гр. Русе. Средството за търговско измерване е получено в
плик с пломба № 560322. Резултатите от изследването са обективирани в
констативен протокол № 1500/02.08.2019 г. (л. 10). В последния е посочено, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано
е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 0036059, 030 kWh, която не е визуализирана на
дисплея.
Отразено
е също, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря
на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
Въз основа на цитирания констативен
протокол е изготвено становище за начисление на електрическа енергия от 07.08.2019
г (л. 12). С писмо изх. № 54465_КП1202839_2/08.08.2019 г. (л. 48) ответното
дружество е уведомило ищеца, че вследствие на предприето преизчисляване на количествата
енергия за кл. номер *** и аб. номер *** е извършена корекция на сметката му.
Уведомен е, че следва да заплати сумата от 6191, 24 лева до 19.08.2019 г., за
която е издадена фактура № **********/ 08.08.2019
г., ведно с приложение „А“ към нея (л. 41 и 44). От счетоводния документ е
видно, че сумата се претендира за 36059 kWh електрическа енергия за периода от 19.01.2016
г. – 05.06.2019 г.
От протокол № 2020660 е видно, че процесният
електромер е бил монтиран на мястото на потребление на 18.01.2016 г. при
следните показания: нощна тарифа – 0 и дневна тарифа – 0.
По делото е приложено писмо от Максим
Каракаш – управител на „Фродексим трейд“ ООД (л. 51). В същото е отразено, че
електромери като процесния са с оценено съответствие съгласно Наредба за съществените
изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване и не подлежат
на първоначална проверка. Поради тази причина се доставят с нулеви показания за
всеки от регистрите.
От съдебно-техническата експертиза става
ясно, че процесното СТИ е произведено през 2015 г. и е с оценено съответствие. Монтирано
е на процесния обект на 18.01.2016 г. Вещото лице е посочило,
че измервателната грешка на СТИ е в допустимите граници. Констатирало е, че не
е налице повреда или неправомерно вмешателство в схемата на свързване на процесното
СТИ към електроразпределителната мрежа. Заключило е, че математическите
изчисления по извършената корекционна
процедура са аритметично точни.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства. Разпитана е свидетелката ***,
която ясно и точно разказва за извършените действия от служителите на
„Електроразпределение Север“ АД. Твърди, че е демонтирала електромера, тъй като
се е усъмнила в ниските показания на дневна и нощна тарифа. Съдът кредитира
показанията на свидетелката в цялост, тъй като са безпротиворечиви и кореспондират
с останалите доказателствени материали.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Първоинстанционното производство е
образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г.) срещу „Електроразпределение Север” АД за установяване
недължимост на сумата от 6191, 24 лева, представляваща
стойността на начислена електроенергия по фактура № **********/08.08.2019 г. за
периода от 19.01.2016 г. до 05.06.2019 г., в резултат на констатирано неточно
измерване на същата за обект с кл. номер *** и аб. номер ***, находящ се на
адрес: гр. Добрич, ж.к. „***“, бл. 28, вх. В, ап. 4.
В тежест на ответното дружество е да
докаже, че е доставило на ищеца отразеното, в невизуализирания регистър 1.8.3 на СТИ, количество електрическа
енергия от 36059 kWh, както и спазването на корекционната процедура, уредена в
ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.).
Реалното доставяне на електрическа
енергия от 36059 kWh се извежда от протоколите на БИМ и на служителите на „Електроразпределение
Север“ АД. В констативния протокол, съставен от последните, са отразени
показанията на всеки един от видимите регистри към момента на демонтирането на
СТИ: дневна тарифа – 006051 KWh и нощна тарифа – 004014 KWh. Впоследствие от
извършената метрологична експертиза се установява, че върху невизуализирания
регистър 1.8.3 се е натрупала реално преминала електроенергия от 36059 kWh. Съдебно-техническата
експертиза потвърждава този извод. Анализът на доказателствените материали води
до заключението, че част от доставената електроенергия на абоната се е
натрупала не във видимите регистри, а в невизуализирания 1.8.3.
На тази плоскост ищецът противопоставя
възражение за липса на доказателства, от които да се установи реалното
доставяне на начислената електроенергия. Въззивният съд счита същото за
неоснователно поради следните съображения.
Експертите, изготвили метрологичната
експертиза, както и вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, безпротиворечиво се
обединяват около становището, че процесното СТИ съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия. Приетото от експертите опровергава възражението за
липса на доказателства, установяващи реалното доставяне на процесната енергия
на абоната. Това е така, защото тезата, че отразеното в невизуализирания регистър
количество енергия не е доставено е мислима единствено при неправилно
функциониращ електромер. В настоящия случай не са установени отклонения при
работата на СТИ. При правилно работещ електромер няма как да бъде направен
извод, че показанията в регистър 1.8.3 са грешни и не отразяват действително
доставена енергия. На тази основа настоящият състав счита, че разпределилата се
върху невизуализирания регистър 1.8.3 енергия от 36059 kWh е реално доставена
на ищеца.
Пак в тази връзка е направено
възражение, че по делото не са представени доказателства за началното показание
на невизуализирания регистър при монтажа на СТИ. От изготвената експертиза и
писмото от дружеството, което доставя електромерите на ответника, се
установява, че средствата за търговско измерване от съответния тип са с оценено
съответствие съгласно Наредба за съществените изисквания и оценяване
съответствието на средствата за измерване и не подлежат на първоначална
проверка. Поради тази причина електромерите се доставят с нулеви показания за
всеки от регистрите, включително и за третия.
Релевирани са възражения и за липса на
доказателства, установяващи софтуерно вмешателство и виновно поведение от
страна на З.Й.. В тази връзка следва да бъде изтъкнато, че и софтуерното
манипулиране на СТИ, и субективното отношение на Й., не са елементи от
фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ. За извършване на преизчисление по
чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ е достатъчно единствено да се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване. Ето защо, възраженията на въззивника в този
смисъл не следва да бъдат разглеждани, тъй като тези факти са ирелевантни за
спора. Оспорванията на констативния протокол на БИМ, които е направил ищецът,
са неоснователни по същите съображения. Констатацията в удостоверителния
документ за външна намеса в тарифната схема на СТИ не е част от предмета на
делото, поради което и съдът не я ползва при формиране на фактическите си
изводи. Фактът, който интересува процеса и който бе коментиран по-горе в
изложението, е този за метрологичната годност на СТИ, по аргумент от чл. 55,
ал. 2 от ПИКЕЕ.
При това положение, след като се
установи, че процесната енергия е реално доставена, се поставя и въпросът за
реда, по който да бъде извършена корекция на сметката на З.Й.. Такъв ред за
преизчисляване се съдържа в ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.). Същите са
издадени въз основа на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за енергетиката, с
която норма законодателят е делегирал на КЕВР приемането на „правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и
начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа
до регистрираните от тези средства база данни“. В настоящия случай констативен
протокол № 1202839 е изготвен на 05.06.2019 г., след влизане в сила на ПИКЕЕ (обн.
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), които и до настоящия момент не са отменяни.
Следователно именно тези правила са приложими за конкретния случай.
Изискванията на чл. 55, ал. 2 от ПИКЕЕ
са изпълнени. Фактурата за начислената електроенергия е издадена въз основа на
протокола за метрологична проверка и констативния протокол на служителите на
ответното дружество. В първия е дадено релевантното за спора заключение, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и измерва точно. Този
извод дава основание показанията на СТИ да бъдат приети за правилни. За
съставяне на констативния протокол от служителите на ответното дружество е
предвиден специален ред в чл. 49 от ПИКЕЕ, който е спазен. Изготвен е в
отсъствието на З.Й., но е подписан от свидетеля ***, както предписва чл. 49,
ал. 3 от ПИКЕЕ.
В контекста на реда за преизчисляване на
количеството електроенергия е направено възражение за нарушение на разпоредбата
на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ. Твърдението на ищеца, че дружеството не е спазило
седемдневния срок, в който е следвало да го уведоми за съставения в негово отсъствие
констативен протокол, е доказано. Изводите за опорочаване на процедурата обаче,
са неправилни. Срокът по чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ е свързан с правото на абоната
да научи, че вследствие на проверка по реда на ПИКЕЕ е съставен протокол с
определени констатации. Доколкото в ПИКЕЕ и ЗЕ липсват процедури за оспорване
на констативния протокол, не може да бъде направен извод, че неспазването на
срока за уведомяване е ограничило правото на защита на абоната и опорочава
цялата процедура. Тази защита може да бъде реализирана в пълна степен в исковия
процес, независимо от спазването на срока по чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ. Изложеното
налага извода, че този едноседмичен срок е инструктивен, поради което
възражението се явява неоснователно.
Не е основателно и възражението за
нарушение на процедурата, изведено от обстоятелството, че наличието на
неотчетена електрическа енергия в невизуализирания регистър, е направено едва с
протокола на БИМ. Съгласно чл. 55, ал. 2 от ПИКЕЕ преизчисляването на
електрическата енергия се извършва въз основа на метрологична проверка и
констативен протокол по чл. 49 от ПИКЕЕ.
И двата протокола са еднакво значими за процедурата по преизчисляване по
ПИКЕЕ, като нормотворецът не е указал в кой от двата документа и в кой от двата
момента – по време на демонтажа или на метрологичната проверка, следва да бъде
установено наличието на електрическа енергия в невизуализирания регистър на
СТИ. Следователно, този въпрос е ирелевантен и не влияе на законосъобразността
на процедурата. Необходимо е да бъде изтъкнато също, че СТИ е било поставено в
индивидуална опаковка с пломба № 560322 от служителите на ответното дружество и
в този вид е получено от БИМ. При положение, че няма данни целостта на
опаковката или пломбата да са били нарушени, съмнения в този смисъл са
изключени.
Въззивният
съд счита, че ответникът е доказал релевантните факти – реалното доставяне на неотчетената
електрическа енергия от 36059 kWh на ищеца, за която последният дължи
заплащането на сумата от 6191, 24 лева, както и спазването на реда за корекция,
предвиден в ПИКЕЕ. При този извод искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
55, ал. 1 от ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, а Решение №
178/19.02.2020 г., постановено по гр. д. № 3066/2019 г. от Районен съд Добрич, следва
да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемата страна се поражда правото да ѝ бъдат
заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззиваемото дружество своевременно е
направило искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение в размер
на 1524, 00 лева с ДДС. Приложен е договор за правна защита и съдействие и
фактура, от които се установява, че тази сума е заплатена от дружеството за
процесуално представителство пред Окръжен съд Добрич.
Направено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което е основателно и следва да бъде уважено.
Въззивният съд счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Част
е от поредица дела с идентичен предмет, страна по които е ответникът. Това дава
основание на окръжния съд да присъди на въззиваемата страна възнаграждение в
размер близък до минималния, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид
материалния интерес възнаграждението на процесуалния представител следва да бъде
намалено на 700, 00 лева, като към сумата бъде прибавен и 20% ДДС.
Ето защо, окръжният съд възлага в тежест
на въззивника разноски – адвокатско възнаграждение, в размер на 840, 00 лева с
ДДС.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 178/19.02.2020 г., постановено по гр. д. № 3066/2019 г. от Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, З.Г.Й., с ЕГН **********,***, да
заплати на „Електроразпределение Север” АД, с ЕИК *********, град Варна, район Владислав Варненчик, Варна
Тауърс Е, бул. „Владислав Варненчик” № 258, сумата от 840, 00
лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски по в.гр.д. № 412 по
описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС,
при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: Членове: 1.
2.