РЕШЕНИЕ
№ 889
гр. П., 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330205607 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-003217/01.07.2021 г. на
***** на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. П., с което на "А.б.г." ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Б." № 1, вх.
Б, ап. 4, представлявано от **** Анд. Р. Д., на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
414, ал. 3 от Кодекс на труда /КТ/ е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата от адв. С.И. и в
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – мл. адв. К., моли
съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна – Дирекция "Инспекция по труда" П. се представлява
от **** - Н.К., която пледира да бъде потвърдено наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
1
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 21.05.2021 г. в Дирекция "Инспекция по труда" гр. П. /ДИТ -П./ бил
получен сигнал от Единен европейски номер за спешни повиквания тел. 112
за затрупан човек при срутване на сграда, намираща се на строителен обект
"Премахване на склад" в гр. П., ул. "Р." № 25. Мястото било посетено от св.
Н. Ил. Б., заемащ длъжността "****" в ДИТ – П., който установил, че за
премахване на обекта бил сключен договор за премахване на сгради от
20.04.2021 г. с изпълнител – дружеството жалбоподател "А.б.г." ЕООД. При
пристигане на място на св. Б., обектът бил ограден с полицейски ленти и
достъпът до него ограничен от органите на реда. След проведен кратък
разговор с работещите в обекта работници, които били събрани в един бус и
впоследствие отведени за извършване на разпит от разследващ полицай, във
връзка с извършване на действия по разследване, ****ът по труда разбрал, че
същите нямат сключени трудови договори с дружеството жалбоподател.
Впоследствие от Районна прокуратура П. бил изискан и предоставен
протокол за разпит на свидетеля Р.М. Щ., въз основа на който св. Б.
установил, че Щ., започнал работа на горепосочения обект от около две
седмици преди злополуката случила се на 21.05.2021 г., с установено работно
време и уговорено трудово възнаграждение. На 26.05.2021 г. в ДИТ – П., Ас.
М. Хр. от името на всичките девет човека, работили на обекта на 21.05.2021 г.
писмено декларирал, че те са започнали работа на 12.05.2021 г., с работно
време от 8 часа до 17: 00 часа ежедневно и са почивали само в неделя, а ****т
на "А.б.г." ЕООД им плащал по 50 лв. на човек на ден. А.Х. обяснил още, че
всичките девет човека били изпратили копия на личните си карти на **** на
"А.б.г." ЕООД, за да им бъдат сключени трудови договори, но още не били
подписали такива, като същият предоставил и копия на личните карти на
останалите, работили на обекта на 21.05.2021 г. Свидетелят Б. разговарял с
**** на дружеството и изискал трудовата документация на работещите на
2
обекта лица, като за лицето Р.М. Щ. не било представено трудово досие. Въз
основа на извършената на 21.05.2021 г. проверка на място на горепосочения
строителен обект, от представения протокол за разпит на Р. Щ. и от
представената декларация от А.Х., св. Б. формирал извод за извършено от
"А.б.г." ЕООД нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като към
21.05.2021 г. на описания по горе строителен обект дружеството-
жалбоподател приело на работа, като общ работник Р.М. Щ., ЕГН
**********, при установени елементи на трудово правоотношение – работно
време, работно място и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен
с него трудов договор в писмена форма. На жалбоподателя бил съставен
АУАН № 16-003217/09.06.2021 г., предявен и подписан от **** на
санкционираното дружество. По реда на чл. 44, ал. 3 от ЗАНН
жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН било изготвено атакуваното НП № 16-
003217/01.07.2021 г. с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от
КТ на "А.б.г." ЕООД било наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр.
чл. 1, ал. 2 от КТ.
Актосъставителят Н.И. Б., редовно призован се явява в съдебно заседание и с
показанията си посочва, че при проведен разговор с работниците присъствали
на мястото на инцидента установил, че нямат трудови договори с
дружеството, наето да събаря намиращата се в обекта сграда. Уточнява, че е
съставил АУАН, като е установил нарушението само въз основа на протокола
за разпит, и декларацията от А.Х., без да е разговарял с лицето Р. Щ..
Допълва, че не е видял Щ. да работи и не бил правил опити да се свърже с
него. Преди съставяне на акта поискал обяснения от **** на дружеството,
който устно и писмено обяснил, че хората от групата на А.Х. не били негови
работници, а събирали дървен материал. Свидетелят сочи, че изискал от
"А.б.г." ЕООД, трудовата документация на лицата, които работили на
процесния обект. От дружеството му предоставили за част от работниците, но
за девет от тях, включително за Р. Щ. не му било представено трудово досие.
Въз основа на установеното на 09.06.2021г., в присъствието на **** на
"А.б.г." ЕООД, свидетелят съставил акта.
По искане на въззиваемата страна, в хода на настоящото производство
бяха разпитани свидетелите – Д. Ердж. М., С. Яш. Б. и Ас. М. Хр., от чийто
3
показания се установява, че всички те заедно с Р. Щ. и още няколко човека
извършвали работа свързана със събаряне и почистване на въпросния
строителен обект. Свидетелите уточняват, че броят на хората работещи на
обекта бил различен, в зависимост от това дали имало болен или не.
Изпълнението на конкретни задачи им се възлагало от лице известно им с
малко име Владо, което определят като ръководител представляващ "А.б.г."
ЕООД. Било уговорено възнаграждение в размер на 50 лв. на човек, платимо
всеки петък при работно време от 08: 00 часа до 17: 00 часа. Заплащането се
извършвало по следния начин – Антон Д., управител на "А.б.г." ЕООД
плащал на А.Х., а той от своя страна плащал на останалите работници.
Свидетелите сочат, че имали уговорка за подписване на трудови договори, за
което А.Х. изпратил данни с личните им карти по Вайбър, но нямали
подписани такива договори. Работата им била свързана със събаряне на
сградата, бутане на тухли с чукове, предоставени им от дружеството,
изнасяне извън сградата на дървен материал и тухли. При извършване на
работата имали защитни каски, които те не използвали. На 21.05.2021г. при
къртене с къртач на строителния обект, св. Д.М. паднал от малка бетонна
скара. При включване на къртача, пропаднала цялата плоча. Според М.,
липсвало обезопасително въже за което той трябвало да се захване.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя по делото бяха
разпитани св. Ив. С. Хр., св. Ил. К. Ч. и св. Анд. Р. Д..
В показанията си И.Х. твърди, че работи по трудов договор с дружество
"А.б.г." ЕООД от 2015 г. и че всичките му колеги работели по трудов договор,
нямало хора работещи без трудов договор. Не познавал Р. Щ. и Асен Христев.
Твърди, че имало хора които идвали да събират дървесина, но на тях не са им
възлагани дейности по събаряне на сградата и инструменти не са им били
давани. В момента на инцидента с Д.М., той бил в обедна почивка не видял
къде и как е паднал. Не знае защо е бил в сградата, какво е правел там.
От показанията на св. И.Ч. се установява, че е бил нает на трудов договор
като технически ръководител в "А.б.г." ЕООД. Като такъв отговарял за
организацията на строителния процес на обекта на ул. "Р." № 25, където
дружеството жалбоподател било наето за събарянето му. По време на
проверката от 21.05.2021 г., когато станало срутването, свидетелят сочи, че не
е бил на обекта, тъй като е бил в болница. Твърди, че в дружеството нямало
лица без сключени трудови договори, както и че не познава лицата Р.М. Щ. и
4
А.Х.. Сочи, че на обекта освен служителите на фирмата имало група от пет до
седем лица, които идвали инцидентно и събирали падналата дървесина от
конструкцията. Свидетелят сочи, че на тези хора не са им давани
инструменти за работа. Не знае дали им е плащано за това, че събират
дървесина.
Св. А.Д. в показания си потвърждава, че не се допускали работници на обекта
без трудови договори. Имало обаче момчета, които идвали да събират
дървета за огрев. За тази цел той им разрешил да влизат в двора на обекта, но
не им заплащал за това. Не им бил възложил работа по събаряне на сградата
и не им давал инструменти. Не познава лицето Р.М. Щ..
Следва да се посочи, че при анализа на гласните доказателства се открояват
две противоречащи си становища. От една страна са показанията на св. Б. -
актосъставител и свидетелите Д.М., С.Б. и А.Х.. Тримата посочват, че в
момента на проверката Р. Щ. е осъществявал трудова дейност в полза на
жалбоподателя на обекта в процесния период. От друга страна са показанията
на св. И.Х., св. И.Ч. и св. А.Д., които твърдят, че не познават лице с имена
Р.М. Щ., което да е осъществявало трудова дейност за жалбоподателя, а е
имало групичка, която единствено е събирала натрупалата се в обекта
дървесина.
Съдът кредитира показанията на св. Н.Б., като последователни, обективни,
без вътрешни противоречия, изхождащи от незаинтересовано по делото лице
и са ясни и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства,
както и показанията на св. М., св. Б. и св. А.Х..
Съдът отчасти не възприема показанията на св. И.Х., св.И.Ч. и св. А.Д., а
именно в частта им, в която същите твърдят, че в дружеството не работят
лица, които нямат сключен трудов договор. В посочената им част показанията
на свидетелите са в директно противоречие с изнесените от св. Б., М., Б. и
А.Х. факти. По делото се установи, че св. И.Х. и св.И.Ч. са служител в
дружеството жалбоподател, което е индиция за тяхната заинтересованост. Св.
А.Д. е управител на дружеството жалбоподател, което също го прави
заинтересовано по делото лице. Това не е основание техните показания
автоматично да не се кредитират, а единствено създава задължение за съда да
ги подложи на по-внимателен анализ и след съпоставката им с останалия
доказателствен материал, да прецени дали и до каква степен да ги кредитира.
Тази съпоставка в конкретния случай обосновава извод за изолираност на
5
тези показания в посочената по-горе част от целокупния доказателствен
материал, поради което и предвид установената заинтересованост на тези
свидетели от крайния изход на делото, съдът намира, че същите не следва да
се кредитират в тази им част.
Предвид установената фактическа обстановка и след анализ на събраните
по делото доказателства, съдът приема за безспорно доказано извършено от
страна на "А.б.г." ЕООД административно нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл.
1, ал. 2 от КТ, изразяващо се в неизпълнение на задължението за сключване
на трудов договор в писмена форма при установени отношения на
предоставяне на работна сила, които се уреждат само като трудови
правоотношения. Жалбоподателят, в качеството на работодател, е приел в
процесния строителен обект на работа Р.М. Щ., ЕГН ********** при
установени елементи на трудово правоотношение – работно време от 8:00ч.
до 17:00ч., работно място – строителен обект в гр. П., ул. "Р." № 25, за който
на "А.б.г." ЕООД с договор от 20.04.2021 г. е било възложено да премахне
наличните в обекта сгради, и уговорено трудово възнаграждение, без да е
сключил с Щ. трудов договор в писмена форма. Налице е предоставяне на
работна сила, което е следвало да бъде регулирано с писмен трудов договор,
но не е било сторено. По този начин дружеството жалбоподател е нарушило
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, съгласно която трудовият договор се
сключва в писмена форма, във връзка с нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ, която
сочи, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения. От анализа на цитираните разпоредби следва,
че за да е осъществено нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ е достатъчно
работникът да е допуснат до работа, без да е налице трудов договор, сключен
в писмена форма между него и съответния работодател. В настоящия случай
са налице доказателства, че това изискване не е било изпълнено от
жалбоподателя към момента на проверката. С категоричност се установява,
че Р. Щ. е бил сред лицата, установени на обекта, които впоследствие са
отведени в полицейския участък за разпит във връзка с настъпилата
злополука на процесния строителен обект. Именно в показанията си на
свидетел, обективирани в представения по делото Протокол за разпит на
свидетел от 21.05.2021 г., Р. Щ. посочва, че от около седмица преди
инцидента започнал работа като общ работник в процесния строителен обект,
дори подписал договор за работа, но после не му бил представен такъв. Това
6
категорично опровергава предположението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че конкретния работник може да е бил на процесното място
да осъществява дейност, различна от трудовата и не е бил нает от
дружеството във връзка с премахване на въпросната сграда. Установява се, че
в процесния ден е полагал труд на строителния обект, като по време на
злополуката се намирал на първият етаж от сградата. Посоченото от св.
Христеов, св. Ч. и св. Д. в показанията им, че не познават лице с името Р.М.
Щ. не успява да опровергае констатацията на проверяващия орган за приет на
работа на процесното място от жалбоподателя на работник с това име.
Изяснява се и естеството на извършваната от Щ. работа - обща работа,
свързана с чистене, изнасяне на дъски, греди, ламарини, тухли. Тази дейност
той е извършвал след направен първоначален инструктаж и при осигурени от
жалбоподателя защитни средства и инструменти, за което изрично е
упоменал във въпросния протокол за разпит на свидетел. Обстоятелството, че
е използвал работни средства и инструменти на работодателя от своя страна е
индиция, подкрепяща констатацията на актосъставителя и АНО за наличие на
отношения по престиране на работни сила. Заявеното от Щ., че съгласно
уговореното е следвало да работи в определен времеви диапазон /от 08: 00
часа до 17: 00 часа/ с определени почивки, потвърдено и от показанията на св.
М., св. Б. и св. А.Х., доказва осъществен и друг признак на трудовото
правоотношение – работа при установено работно време с определени
почивки. Предвид на това съдът намира за правилно възприето от
контролните органи, че се касае за престиране на работна сила от страна на
Щ., който както се упомена по-горе е посочил изрично в Протокола за разпит
на свидетел мястото на работа, работно време, конкретната дейност, която е
извършвал, както и полагаемите почивки в рамките на работния ден.
Налага се извод, че от обективна страна по делото е доказано, че на
посочената в НП дата Р.М. Щ. е бил допуснат до работа и осъществявал
трудови функции в проверения обект, без да е сключен с него трудов договор
в писмена форма.
Във връзка с горното следва да се отбележи и това, че съгласно чл. 416, ал.
1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Предвид това и доколкото
фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните
по делото гласни и писмени доказателства, следва същите да се приемат за
7
установени.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението, съдът намира, че наложената в случая имуществена
санкция в минимален размер – 1500 лв. е законосъобразно и правилно
определена на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.
Процесното деяние е изключено от обхвата на привилегированата
разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ предвид изричната забрана на чл. 415в, ал.
2 от КТ. Също така съдът приема, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, във вр. с чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение.
При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основание за
отмяна на НП. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В тази
връзка, неоснователно е и възражението на жалбоподателят за допуснато
процесуално нарушение при издаването на акта. Безспорно се установява от
положеният подписът, че ****т на "А.б.г." ЕООД е присъствал на съставянето
на АУАН, както и че същият му връчен същият ден.
Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и съобразно с чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че предвид фактическата и
правна сложност на делото, разглеждането му в рамките на четири съдебни
заседания с разпит на седем свидетели и извършените процесуални действия,
8
следва да присъди в полза на Дирекция "Инспекция по труда" гр. П.
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер на 120 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-003217/01.07.2021 г. на
***** на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. П., с което на "А.б.г." ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Б." № 1, вх.
Б, ап. 4, представлявано от **** А.Р. Д., на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
414, ал. 3 от Кодекс на труда е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за
нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА "А.б.г." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. "Б." № 1, вх. Б, ап. 4, представлявано от **** Анд. Р.
Д., да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. П. сумата в размер на
120 /сто и двадесет/ лева, представляваща разноски по делото за осъществена
юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр. П. по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9