Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
гр.Варна, 02.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание на двадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 17512 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от
П.И.К., ЕГН ********** с адрес ***, срещу
ОД на МВР-Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян 2, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1388.13лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 198 часа за периода от 25.10.2016г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 25.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 187.59лв., представляваща обезщетение за забава, начислена
считано от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен
период до 24.10.2019г.
Твърди се от ищеца, че за периода 25.10.2016г. до 30.09.2019г. е полагал
труд на длъжността „ст. полицай” в Етапно конвойно звено при ОД на МВР-Варна.
Ищецът е със статут на държавен служител. За посочения период е положил общо
1352 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1545.33
часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от
193.33 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника
като дължимата сума е в претендирания размер. С оглед това и сезира съда с
искане за присъждане на посочената по-горе суми, ведно със сторените в
производството разноски. В открито съдебно заседание исковете се поддържат.
В срока по чл.131 от ГПК, ответната
страна ОД на МВР-Варна, депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва, че ищецът е бил
държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове
като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен
труд. Освен
това законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното
време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да
обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на
база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми,
в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. Изложени са подробни съображения за неприложимост на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. С оглед горното, моли за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски. В открито съдебно заседание с писмена молба, ответникът поддържа наведените
възражения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно, приема за установено от
фактическа страна следното:
Прието е
за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото на
осн. чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, че между страните е съществувало служебно
правоотношение в периода 25.10.2016г. до
30.09.2019г.,
като ищецът е заемал длъжност „ст. полицай” в
Етапно конвойно звено при ОД на МВР-Варна; че в периода 25.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е
работил на 12-часови смени.
Съобразно приобщеното заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, ведно, незаплатената сума за извънреден труд,
при прилагане на коефициент 1.143, за процесния период е 1388.13лв. Размерът на
дължимото обезщетение за забава за процесния период е 187.59лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да
докаже, че е
в служебно правоотношение с ответника, като в периода 25.10.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд на 12 часови смени;
основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото
възнаграждение за положения труд. В тежест на ответника е да установи
наведените от него правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Безспорно
между страните е наличието на служебно правоотношение и полагането на
твърдените от ищеца часове труд в рамките на
заявения период.
В
настоящия случай спорът между страните е изцяло правен и се свежда до това дали
към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на
държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими
общите разпоредби на трудовото законодателство,
предвиждащи преизчисляване на нощния труд в часове дневен труд, умножавайки го
с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл.
187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-
часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон,
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в
актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен
период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата
на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период 12.10.2016г. до 30.09.2019г. отчитането се извършва на
тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно
чл. 176 ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл.
179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на
труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ
бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за
нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след
изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията
и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл.
179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет
за държавните служители от МВР.
В чл.187,
ал.9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Така,
за процесния период от 25.10.2016г. до 30.09.2019г. приложима към спора, касаещ нощния труд полаган от
служителите в МВР, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издадена от министъра
на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3
от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г.,
в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. №
8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва изрична норма съответстваща на
чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до
31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г.
Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на
изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Действително в
чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя
допустимата продължителност на полагания нощен труд, но не изключва
възможността за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен. При действието на посочената норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е
била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните работи, в която
изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.
По
изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че размерът на
дължимото възнаграждение след преизчислението с коефициент 1.143 е 1388.13
лева., а на обезщетението за забава – 187.59лв. Ответникът не е изплатил дължимото възнаграждение за
извънреден труд в пълния размер и дължи обезщетение за забава за заявения период.
Предвид изложеното, претенциите
следва да бъдат уважени в пълен размер, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба – 21.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
На
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски, като предвид основателността на иска, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
разноски за държавна такса от 105.53 лева и 150 лева депозит за вещо лице, или
общо разноски в размер от 255.53 лева.
С
оглед изхода на спора, отправеното искане, представените доказателства и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 340.30
лева за платено адвокатско възнаграждение намалено до
минималния еднократен размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения по направеното от ответника възражение
по чл.78, ал.5 ГПК поради липса на правна и фактическа сложност на спора. Не
следва да бъде удовлетворено искането на ответника за присъждане на разноски
поради частично прекратяване на претенциите, доколкото като краен резултат
размерът и на двата иска е увеличен въпреки съчетанието на изменението с
частично оттегляне по някои от тримесечията.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян №2 да заплати на П.И.К., ЕГН ********** с адрес *** сумата от общо 1388.13лв. /хиляда
триста осемдесет и осем лева и тринадесет стотинки/, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 25.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 187.59лв. /сто осемдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода 01.01.2017г. до 24.10.2019г., на основание чл.178, ал.1, т.3
вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР-Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян №2 да заплати на П.И.К.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 340.30лв. /триста и четиридесет лева и тридесет стотинки/,
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян №2 да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Варна
сумата от 255.53лв. /двеста петдесет и пет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Присъдената сума може да
бъде заплатена от ответника в полза на ищеца по следната, посочена в исковата
молба, банкова сметка: *** ***,
BIC: ***.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: