РЕШЕНИЕ
Номер 261145 04.11.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV-ти граждански
състав, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря: Диана Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3904 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в условията на евентуалност два обективно съединени иска на А.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез … Е.И. ***, против „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК …със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" №28, ет.2, ап. 40-46,
представлявано от С. К. К., а именно: главен иск за приемане на установено, че
сключения между страните договор за потребителски кредит от …, по силата на който
на ищцата е предоставена сума, в размер на 400, 00 лева, при фиксиран лихвен
процент по заема 40,00%, годишен процент на разходите - 48,26%, със срок за
погасяване шестнадесет седмици, е нищожен поради противоречие със закона -
императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и чл.
12, ал. 1, т.7 - 9 ЗПК и евентуален иск за признаване за установено, че
клаузата чл. 4, ал.2 от договора за
кредит е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
С исковата молба се твърди, че сключеният между страните договор за кредит
не поражда облигационни права и задължения и е изцяло нищожен, тъй като в него
фигурират неравноправни клаузи. Изтъква се, че клаузите, с които е договорен
лихвен процент и годишен процент на разходите са неравноправни, тъй като
надвишават трикратния размер на законната лихва, в който смисъл е посочената от
ищцата съдебна практика. Възразява се, че неустоечната клауза при неизпълнение
на поетото задължение за предоставяне на обезпечение, също е нищожна като
накърняваща добрите нрави. В тази връзка
е развита тезата, че без въпросните клаузи, които не могат да бъдат заместени
по правилото на чл. 26, ал. 4 ЗЗД,
договорът за кредит би бил нищожен изцяло, тъй като същият губи
възмездния си характер.
Предявен е и евентуален иск, чието разглеждане е обусловено от отхвърляне
на главния иск за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора поради
накърняване на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК. Изложено е, че по
силата, на нея кредитополучателят дължи неустойка, в размер на 153,44 лева, ако
договорът за кредит не бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: две физически
лица - поръчители, с нетен размер на осигурителния доход над 1000,00 лева; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заематели поръчител по друг договор
за паричен заем; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по - лош от
„Редовен" или да представи банкова гаранция с бенефициер - заемодателят,
за заемната сума, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок на плащане
на задължението по договора.
В срока за отговор ответникът „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ……, чрез …
К., възразява за недопустимост на предявения иск, тъй като ищецът е изпълнил
всички задължения по процесния договор за кредит. Възразява, че договорът за
кредит не е нищожен, като се твърди, че клаузите му са индивидуално договорени,
тъй като кредитът е отпуснат по искане на кредитополучателя.
Настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са процесуално
допустими. Възражението на ответника, че ищецът няма интерес от предявяването
на исковете, тъй като е погасил доброволно претендираните по договора за
заем/кредит задължения, не може да бъде прието за основателно. В случая
правният интерес се обосновава с възможността за предявяване на иск по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платени суми.
Съдът, като съобразни наведените от страните доводи, възражения и
оспорвания, и като взе предвид доказателствата по делото, приема, че
предявеният главен иск е основателен, по следните съображения:
Между страните не се спори, а и от приетите по делото доказателства се
установява, че е сключен договор за потребителски кредит от …, по силата на който на ищцата е
предоставена сума, в размер на 400, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по
заема 40,00% и годишен процент на разходите - 48,26%, със срок за погасяване
шестнадесет седмици. Установява се, че по силата на чл. 4, ал. 2 от договора за
кредит кредитополучателят е поел задължение за неустойка, в размер на 153,44
лева, ако договорът за кредит не бъде обезпечен с поне едно от следните
обезпечения: две физически лица - поръчители, с нетен размер на осигурителния
доход над 1000,00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
заематели поръчител по друг договор за паричен заем; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година
назад да е със статут не по - лош от „Редовен" или да представи банкова
гаранция с бенефициер - заемодателят, за заемната сума, със срок на валидност -
30 дни след крайния срок на плащане на задължението по договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че договорът за кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, поради противоречието му с чл. 11, т. 10 ЗПК.
Според чл. 11, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа - годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването
на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 ЗПК.
В разглежданата хипотеза е договорена неустойка в размер на 153, 44 лева,
при неизпълнение на поето от потребителя задължение за обезпечаване на
вземането. Неустойката като чиста стойност надвишвава с една трета размера на
отпуснатата в кредит сума от четиристотин лева. Неустоечната клауза не поражда
права и задължения, тъй като предствява по същество скрита възнаградителна
лихва, водеща до неоправно от гледна точка на закона и добрите нрави нарастване
в размера на задължението. С дововора е въведено обременително задължение за
предоставяне на бъдещо обезпечение, скрепено с неустойка. При доворена по-този
начин неустойка по типов договр от икономически по-силната страна, която
определя условията за отпускне на кредита, потребителят е поставен в
неравностойно положение от гледна точка на възможността чрез договаряне да
повлияе на клаузите на договора за кредит. Договорено е също, че неустойката ще
се разсрочи чрез плащане на суми от 9,59 лева по всяка една месечна погасителна
вноска, като не е отразено по какъв начин това ще се отрази на годишния процент
на разходите и на общатата дължима по кредита сума. Това е достачъно основание
да се приеме, че договорът не отговаря на исискванията на чл. 11, т. 10 ЗПК и е
недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. Заобикаля се и изискването на чл. 19 ЗПК относно максималният размер на годишния процент на разходите. Ако към него
се прибави вземането за неустойка, то той би надвишил законовия максимум. В
случая обаче този въпрос не подлежи на детайлен анализ, тъй като е достатъчна
констатацията, че са налични суми, които не са отразени като част от разходите
по кредита, а е следвало да бъдат.
За действителността на договорите за потрбителски кредити са предвидени
завишени изиквания за яснота и информираност, с оглед гарантиране на правата на
потребителя. След като не е посочено по какъв начин задължението за заплащане
на неустойка би се отразило на общия размер на дълга, се налага извод за
недействителност на договора за кредит. В тази връзка следва да се отбележи за
пълнота, че недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие,
уредено със специални законови разпоредби. Правна последица на недействителстта
по чл. 22 ЗПК е, че се дължи размера на непогасената главница, т.е. тя не води
до ликвидиране на всички права и задължения по скючения договор. Договорът
обвързва страните що се касае до задължението за връщане на дадената в
заем/кредит сума.
Предвид уважаването на главния иск, предявеният евентуален иск не подлежи
на разглеждане.
При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна за държавна
такса в размер на 64,40 лева. Право на разноски има и процеуслният ѝ
предствител при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА в размер на 342 лева,
съобразно цената на иска.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеин иск на А.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** против „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК .. със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет.2,
ап. 40-46, представлявано от С. К. К., че сключеният между страните договор № … за паричен заем/кредит е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 ЗПК,
вр. с чл. 11, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру" №28, ет.2, ап. 40-46, представлявано
от С. К. К., да заплати на А.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 64,40 (шестдесет и четири лева и 40 ст. ) лева –
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание 38, ал. 1 т. 2 ЗА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК …, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал
Неру“ №28, ет.2, ап. 40-46, представлявано от С. К. К. да заплати на адвокат Е.Г.И.,***
сумата от 342 ( триста четиридесет и два) лева за осъществената в полза на
ищеца правна помощ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/п/ Деян Вътов.
Вярно с оригинила.
М.Х.