Решение по дело №44/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 април 2021 г.
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20217220700044
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 58

гр. Сливен, 19.04.2021  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в публичното заседание на двадесет и четвърти март

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                                 Николинка Йорданова                       и с участието на прокурора    Христо Куков                                                                             като разгледа докладваното от                        председателя                          КАНД № 44       по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 372/14.12.2020  г., постановено по АНД № 1105/2020 г. по описа на Районен съд - Сливен е отменено като незаконосъобразно НП № 22-0000172 от 30.07.2020 г., издадено от И. д. Директор на РД „АА“ – Бургас, с което за нарушение на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС на „МИП 2010“ ООД, представлявано от у. М.И.П.-Ж. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл. 99, предл. 4-то от ЗАвтП.

Горното решение е обжалвано в законния срок от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Бургас. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и необосновано. Заявява, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение, не са допуснати съществени процесуални нарушения, като е спазен срока за образуване на административно-наказателното производство. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен и потвърди НП.

В съдебно заседание касатора не изпраща представител.

Ответникът по касацията „МИП 2010“ ООД - Сливен, чрез п. си адв. М.А. и в писмено становище счита, че касационната жалба е неоснователна. Заявява, че решението на Районен съд - Сливен е правилно и законосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила решението на Районен съд - Сливен. Претендира за направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен счита касационната жалба за неоснователна. Заявява, че изводите на районния съд за това, че АУАН е изготвен след изтичане на законоустановения срок, са подкрепени от събраните по делото доказателства. Намира решението за законосъобразно, обосновано. Налице били условия да бъде оставено в сила като такова.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 23.06.2020 г. около 10.15 часа в сградата на ОО "АА" гр. Сливен, от с. на РД „АА" Бургас – с. С. А. и С. Д. във връзка с получено писмо от ИА „АА", че дружеството не е върнало в срок разрешителното си за международен превоз на товари, установили че на дружеството като превозвач, извършващ международен превоз на товари, бил издаден лиценз № 7176 за международен автомобилен превоз на товари. Превозвачът "МИП 2010" ООД е получил разрешително за превоз на товари № 129942, което не е било отчетено в законоустановения срок - до 01.03.2020 г.

За констатираното нарушение на "МИП 2010" ООД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 146 от 23.06.2020 год. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. АУАН бил съставен в присъствието на п. дружеството - М.Ж.. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното НП, в което административнонаказващият орган е посочил като нарушена от жалбоподателя разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС и на осн. чл.99, предл.4 от Закона за автомобилните превози му е наложил административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева.

При горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че НП е издадено при съществено нарушение на императивни разпоредби от ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал.1, изр. второ, предл. първо от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В процесния случай дружеството - жалбоподател е санкционирано за това, че не е отчело разрешително за международен превоз на товари получено на 06.06.2019 г. в срок до 01.03.2020 г.(почивен ден). На 02.03.2020 г (първи работен ден) административното нарушение вече било факт, а от друга страна известен бил и нарушителят, а именно „МИП 2010" ООД, тъй като до съставянето на АУАН се е стигнало след писмо от ИА „АА" със списък на дружествата, които не са отчели в срок до 01.03.2020 год. разрешителните си за превоз на международни товари. От този момент - 02.03.2020 год. започнал да тече и срокът по чл. 34, ал.1, изр. второ, предл. първо от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, който срок е изтекъл на 02.06.2020 г. След изтичането на този срок, образуване на административнонаказателно производство било недопустимо. АУАН № 146 е съставен на 23.06.2020 г., т.е. след изтичане на тримесечния срок, посочен в разпоредбата на чл. 34, ал.1, изр. второ, предл. първо от ЗАНН в едно недопустимо административнонаказателното производство. Това от своя страна е довело до издаване на незаконосъобразно наказателно постановление. При тези съображения районният съд е отменил обжалваното НП.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил неправилен съдебен акт.

Принципно правилни са изводите на въззивния съд за правните последици от приложението на чл.34, ал.1, изр. второ, пр. първо от ЗАНН, но прилагането им спрямо конкретния случай са необосновани.

Нормативно регламентираният начален момент, от който започва да тече срокът по чл.34, ал.1 изр. второ от ЗАНН за съставяне на АУАН, е моментът на откриването на нарушението и нарушителя. Нарушението се счита за открито тогава, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за идентификация на нарушителя т. е на факти и обстоятелства, сочещи наличието на поведение (действие или бездействие) на конкретно лице, което от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Сроковете по чл.34 ал.1 изречение второ от ЗАНН не могат да се избират по преценка на АНО. В случая едногодишният срок и тримесечният такъв се прилагат едновременно, двата срока не се изключват взаимно, като в едногодишния, който започва да тече от извършване на нарушението, влиза тримесечният - от откриване на нарушителя и административно наказващият орган, както и съдът са задължени да следят служебно за тяхното спазване. Изтичането на всеки един от сроковете води до възникване на предпоставка за прекратяването на административнонаказателно производство.

Необосновано въззивният съд е приел, че тримесечния срокът по чл.34, ал.1 изр.второ пр.първо от ЗАНН е започнал да тече от 02.03.2020 год.. От този момент е започнал да тече едногодишния срок по чл.34, ал.1 изр.второ пр. второ от ЗАНН от извършване на нарушението. Посоченият от въззивния съд тримесечен срок от откриване на нарушителя започва да тече, когато контролния орган е установил конкретния извършител на нарушението. Според административно-наказващия орган това станало с изпращането на писмо с Рег.№ Н-44-3604/04.06.2020 г. до „МИП 2010" ООД. В същото време св. С. Д. посочва, че информация за нарушителя била получена в писмо от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Именно получаването на това писмо е възприето от въззивния съд за обстоятелство обосноваващо изтичането на срока по чл.34, ал.1 изр.второ пр. първо от ЗАНН.

Несъмнено наличието на информация за извършено административно нарушение и неговия автор в кореспонденция на ИА „АА“ предхождащо издаването на писмо с Рег.№ Н-44-3604/04.06.2020 г. и АУАН, би било индиция, че нарушителя е открит в по-ранен момент от посочения от АНО. Посоченото писмо обаче липсва в административно-наказателната преписка, като по делото липсват и данни за датата му на съставяне и получаване в РД „АА“ – Бургас.

Във връзка с гореизложеното настоящата инстанция намира изводите на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения и недопустимост на административно-наказателното производство за необосновани, поради това че по делото не са събрани категорични доказателства в тази връзка. Като е решил делото без да събере относими писмени доказателства районният съд е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, което обуславя извод за неговата неправилност. Съдът  в пределите на своята компетентност е бил длъжен да вземе всички  мерки за разкриване на обективната истина, да събере и оцени всички относими и  необходими  доказателства. Наличието по делото на обстоятелства, които не са изяснени, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като чрез изясняването им би могло да се достигне до друг фактически и правен извод.

В касационното производство липсва процесуална възможност за отстраняване на допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Единствената възможност за отстраняване на посочените нарушения на съдопроизводствените правила е посредством връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания при новото разглеждане съдът да събере необходимите доказателства относно получаването на информация за нарушителя на процесното нарушение в писмо от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Едва след установяването на тези правно релевантни обстоятелства първоинстанционният съд следва да изложи изводите си относно спазването на сроковете по чл.34, ал.1 изр.второ от ЗАНН и извършването или не на нарушението.

Следва да се отбележи, че е неоснователно твърдението на пълномощника на касатора за приложението на чл.4 ал.1 т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Тази разпоредба се отнася до срокове изтекли по време на извънредното положение, какъвто несъмнено настоящ не е, тъй като дори да е почнал да тече на 02.03.2020 г., то би изтекъл на 02.06.2020 г., т.е. след отпадане на извънредното положение.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при съобразяване с дадените по-горе указания. 

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд гр.Сливен

Р  Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 372/14.12.2020  г., постановено по АНД № 1105/2020  год. по описа на Районен съд гр.Сливен

ВРЪЩА делото на Районен съд гр. Сливен за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                         2.