Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,23.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В
въззивен състав
в публичното заседание на десети
ноември
през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Юлиана Шулева
и
прокурора сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№ 885 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 19.10.2018 г. по гр.д.№ 70632 по описа за
2017 г. на СРС, Първо ГО, 47-ми състав се :ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
от „Т.С.“ ЕАД срещу В.В.В., обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата 874,51 лева главница за
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.; сумата
94,29 лева лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2015г. до
12.05.2017 г., сумата 26,72 лева главница за услуга дялово разпределение;
сумата 4,64 лева лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2015г. до 12.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-31.05.2017г. до окончателното им плащане, за които суми е
издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.дело№35285/2017г. на Софийски районен
съд, 47-ми състав.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, подадена от В.В.В., ответник
пред СРС. Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност на така
постановеното решение при допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в
липсата на равнопоставеност на страните. Намира, че представените от ищеца
доказателства не аргументират тезата му за наличие на вземания срещу
ответниците. Сочи, че приложението с исковата молба доказателства не били
придружени от техен опис. Върху платежното нареждане за плащане на държавната
такса липсвал печат поради което същото не представлявало платежен документ. Не
било посочено по какъв начин ищецът и с каква програма е изчислил вземанията,
които претендира. Липсвали надлежни доказателства за платени от ищеца такси за
експертизите. Не било представено и извлечение от сметката на ищеца, което да
удостовери такова плащане. В представените от ищеца документи не бил посочен
технологичния разход. Не се установявало дали тези документи касаят конкретната
абонатна станция. Това било така защото вещото лице не било посетило адреса и
не било потвърдило дали на място са налични именно тези съоръжения. Справката с
показания за общия топломер била едностранно съставена от ищеца и затова била
недостоверна. Липсвали документи, удостоверяващи одобряването на типа и първоначалната
проверка на средствата за измерване в абонатната станция; такива били
представени само за последващата проверка. Ищецът и третото лице помагач не
представили температурна таблица. Липсвали данни за представителната власт на
лицето, полагащо подпис под документите, приложени към исковата молба в
качеството му на изпълнителен директор.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени решението и да постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират
се разноски.
От въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е постъпил отговор. Представено е
становище с което се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Претендират се
разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Трето лице помагач противно на соченото
от въззивницата не е конституирано.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена
на 05.12.2018 г. Въззивната жалба е подадена
на 17.12.2018 г.; следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната
жалба е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че
обжалваното решение е постановено в
допустим процес и е валидно:
Заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 21.06.2017 г. , издадено по ч.гр.д.№ 35285 по описа за 2017 г. на
СРС, 47-ми състав, е съобщена на длъжницата на 01.08. 2017 г.
Възражението по чл.414 ГПК е подадено на 07.08.2017
г., т.е. в срок.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на
заявителя на 04.09.2017 г.
Исковата молба е предявена на 04.10.2017 г.
По
основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че страните са обвързани от облигационно отношение- ответницата била
собственик на процесния топлоснабден имот и по арг. от чл.153, ал.1 ЗЕ се
явявала потребител на топлинна енергия.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се
установявало, че сградата където се намира процесния имот е непрекъснато
топлофицирана. Дяловото разпределение било в съответствие с нормативните
документи. За абоната била разпределяна ТЕ за битово горещо водоснабдяване
/БГВ/ на база един потребител за 2016 г., а за 2016 г.- за двама като на вещото
лице били представени редовни отчети за 2015 г. и констативен протокол за липса
на достъп за 2016 г. Резултатът от изравнителната сметка за процесния период
възлизал в размер на 649,04 лв. за доплащане; стойността на БГВ по фактури
възлизала на 225,50 лв., а начислените суми по фактури били в съответствие с
изискванията на действащата нормативна уредба. Общият топломер в АС бил
преминал периодично метрологичен контрол, съгласно изискванията на Наредбата,
че за сметка на ищцовото дружество били отчислявани технологични разходи. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установило, че за периода не
са правени плащания от страна на потребителя –ответница по спора. Общият размер
на задължението на ответницата за процесния период възлизало на 901,23 лв., от
които 874,51 лв. за топлинна енергия и 26,72 лв.- дялово разпределение. Лихвата
за забава възлизала на 98,93 лв. за периода 15.09.2015 г. до 12.05.2017 г., от
които 94,29 лв. върху главницата за ТЕ и 4,64 лв. върху главницата за дялово
разпределение. Възражението на ответницата, че в сградата няма абонатна станция
е прието за неоснователно, тъй като от заключението на СТЕ се установило, че
такава функционира в сградата, както и, че е монтиран топломер, който се отчита
ежемесечно. Представеният от ответницата протокол от 18.01.2017 г. относно
затапването на радиаторите и тяхното демонтиране, както и затапването на щранг
лирата касаело последващ период.
По доводите
във въззивната жалба:
Софийски
градски съд, действащ като въззивна
инстанция намира следното:
От данните по делото се установява, че ответницата не
е подала отговор по исковата молба. При това положение доводите и възраженията
й се преклудират по арг. от чл.133 ГПК. Затова и доводите във въззивната жалба
се явяват такива направени за първи път пред настоящата инстанция.
Първоинстанционният съд е взел предвид доводите във възражението
по чл.414 ГПК като своевременно направени и се е произнесъл по
основателността/неоснователността на същите.
Де факто, заявените в срока по чл.131 ГПК възраженията
касаят липсата на топлофициране на сградата, където се намира процесния имот,
представляващ ап. 54, с аб.№ 324143 и административен адрес: гр.София, бул.“******,
както и липсата на потребление на ТЕ и топла вода за самият имот /ап.51/.
Доводите и възраженията на страните не представляват
доказателства или доказателствени средства, а подлежат на доказване. Видно от
доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение от 06.03.2018 г. /л.46 от
исковото производство/ СРС правилно е разпределил доказателствената тежест
между страните.
Противно на соченото от ответницата /пред СРС,
въззивник пред настоящата инстанция/ от заключението на допуснатата, изслушана
и приета по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че сградата
където се намира процесния имот е топлофицирана и подаването на топлинна
енергия е непрекъснато. Измерването на потребеното количество ТЕ в ЕС се
извършва на база общ топломер за търговски цели, който топломер е преминал
необходимите метрологични проверки; изпитанията са проведени в лицензирана
лаборатория и заключението е, че топломера е годен. Измерването и начисляването
на стойността на ТЕ е в съответствие с действащите за периода нормативни актове
в областта на енергетиката. Дяловото разпределение също е извършено в
съответствие с последните. Технологичните разходи са начислявани ежемесечно и
са за сметка на ищцовото дружество. Реално потребеното количество ТЕ се
установява също от заключението на съдебно-техническата експертиза; касае се до
суми за БГВ . От таблицата на л.88 /пред СРС/ се установява, че стойност на
отопление за имот не е начислявана; не е начислявана и сградна инсталация.
Представеният констативен протокол с възражението по
чл.414 ГПК за „затапване“ на щранга за топла вода е с дата от 18.01.2017 г., а
процесния период м.05.2014 г. до м.04.2016 г.
Заявените своевременно възражения на ответницата са
разгледани от първоинстанционния съд и правилно са приети за неоснователни.
Противно на твърдяното от въззивницата, заключенията
на съдебните експерти не са били оспорени, липсват каквито и да е възражения
срещу констатациите и изводите на вещите лица. Видно от протокола за публичното
съдебно заседание, на което са били изслушани експертизите, нито ответницата,
нито пълномощникът й са се явили/виж л.95 пред СРС/.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваната му част първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
По частната
жалба срещу определението от
21.05.2020 г., постановено в производство по чл.248 ГПК:
Първоинстанционният съд е присъдил разноски в полза на
ищеца/в тежест на ответницата, в общ размер на 550 лв., включващ, както
разноски за държавна такса, така и депозит за вещи лица и юриск.възнаграждение
/без да разграничи същите по стойност/.
Съгласно чл.78, ал.8 ГПК се дължи
юриск.възнаграждение. Позоваването от страна на жалбоподателката на указанията
на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС досежно изискванията за договора за правна
помощ, който се сключва с адвокат, не намират приложение в случая, когато
страната се представлява от юрисконсулт.
Приложение намират правилата на Закона за правната
помощ към който препраща чл.78, ал.8 ГПК и Наредбата за правната помощ.
Съгласно чл. 25. ал.1 от
Наредбата за правната помощ за защита по дела с определен материален интерес /какъвто е настоящия случай/ възнаграждението е от 100 до 360 лв.
Видно от платежните документи /пред СРС/ довнесената
държавната такса за исковото производство е 50 лв.; депозитът за вещи лица 400
лв. /по 200 лв. на вещо лице/ или общо 450 лв., т.е. юриск.възнаграждение е
присъдено в размер на 100 лв., което е равно на минимума на чл.25,ал.1 от
Наредбата за правната помощ.
При това положение доводът на въззивницата, че е
присъдено „значително“ възнаграждение е неоснователен.
Налага се извод, че частната жалба е
неоснователна и обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено.
Пред
въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивницата разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за юриск.възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100 лв. за процесуално представителство.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 19.10.2018 г. по гр.д.№ 70632 по описа за 2017 г. на СРС, Първо ГО, 47-ми
състав, както и определението от
21.05.2020 г., постановено в производство по чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***- адв.В.М.,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 100 лв. – разноски за процесуално
представителство пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: