РЕШЕНИЕ №
гр.София, 30.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO,
VI,
в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Ат. Маджев ч. гр. д. № 13367 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника
в изпълнителното производство Г. Ф., ***, срещу постановление на съдебен
изпълнител В.М.от 13.09.2018 г. по изп. дело № 20188600401349/2018 г., с което
е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени посочените
във връчената на 03.09.2018 г. покана за доброволно изпълнение разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя – С. В.С.и съответно искането за
намаляване на начислената пропорционална
такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ..
Жалбоподателят твърди, че
определените разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лева били
прекомерни предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, тъй като
той, в качеството си на Г. Ф., се явявал сигурен платец, не бил дал повод за
образуване на конкретното изпълнително дело и не затруднявал събирането на
вземанията срещу него.
От страна на взискателят – С. И.
въпреки предоставената възможност не е упражнено правото на становище по
жалбата осигурено според нормата на чл. 436, ал. 3 ГПК.
В мотиви на ЧСИ, на основание чл.
436, ал. 3 ГПК, са развити съображения за неоснователност на жалбата, тъй като
с оглед материалния интерес на взискателя претендираният хонорар бил
минималният съгласно НМРАВ, като било невъзможно същият да бъде намален. Освен
това от страна на процесуалния представител на кредитора освен депозиране на
молба за образуване на изпълнителното дело са упражнени още три искания
адресирани до ЧСИ, и имащи за предмет предприемане на изпълнителни действия
пряко насочени към удовлетворяване на паричното вземане, за което е допуснато
принудително изпълнение. Проведено било доказване и по отношение на това, че
разноските определени в полза на кредитора са били реално направени от него.
Аргумент в тази насока били ангажираните договори за правна защита й
съдействие, където фигурирали и изявления на клиент и адвокат служещи, като
разписки за заплащане на уговорения адвокатски хонорар.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените
доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК
длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания случай правото на
жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който е оставено без
уважение искането на длъжника Г. Ф., *** за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение, претендирано от взискателя – С. В.С., поради прекомерност до
сумата от 200 лева - дължимо адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното производство, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на
насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. В
изпълнителното производство адресат на искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред когото се развива изпълнението,
който следва да се произнесе по това искане и този негов акт подлежи на съдебен
контрол относно законосъобразността му.
Следователно, жалбата, по която е
образувано настоящото производство, има допустим предмет на съдебен контрол -
правото на жалба по същество е упражнено срещу акт на съдебен изпълнител В.М., peг. № 860, с което искането на длъжника Г. Ф.,
*** за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя е оставено без
уважение. Произнасянето на съдебния изпълнител е обективирано върху възражението
му, чрез ръкописно изписване на произнасяне със съдържание : „Оставя без
уважение“. Този акт датира от 11.09.2018 г.
От приложените преписи на
документите, съдържащи се в изп. дело № 20188600401349, се установява, че
изпълнителното производство е образувано срещу Г. Ф., ***, по искане на С. В.С.,
депозирана чрез процесуален представител - адв. М.К., въз основа на
изпълнителен лист от 30.08.2018 г., издаден по гр. дело № 13905/2016 г. на СГС,
ГО, І-3 състав, за принудително събиране на сумата от 100 000 лева - присъдено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 01.09.2016 г. до окончателното ѝ
плащане. В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е
поискал ЧСИ – В. ;. да изпрати покана за доброволно изпълнение и да му връчи
подлежащите на изпълнение актове. Прочита на искането свидетелства и за това,
че ЧСИ е бил изрично овластен от взискателя с правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ,
включително и с избора на начина на изпълнение.
С молбата за иницииране на изпълнителното производство, е представен
договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя С. И. и адвокат
– М.К., видно от който взискателят й е заплатила в брой сумата от 2 602,
00 лв., като адвоката се е задължил да окаже правна защита и съдействие
състоящи се в представителство по изпълнително дело с цел събиране на присъдено
обезщетение по гр. дело № 13905/2016 г. на СГС, ГО, І-3 състав. Представено е и
доказателство за регистрация по ЗДДС на адвокат – К., считано от 26.07.2010 г.
До длъжника Г. Ф., *** е
изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е включена сумата 2 602 лева
- разноски за адвокатско възнаграждение, която покана е получена от задълженото
лице на 03.09.2018 г., съответно на 07.09.2018 г. длъжникът подал възражение
срещу определеното като дължимо адвокатско възнаграждение с искане за неговото
намаляване до 200 лева. Със свои акт от 11.09.2018 г. ЧСИ В. М., оставила искането без
уважение, което обуславя процесуалната допустимост на жалбата, тъй като при
всички случаи адресат на искане за намаляване на адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство е съдебният изпълнител.
Съгласно извлечение от
електронното банкиране водено относно специалната сметка на ЧСИ-М. се
констатира, че на 05.09.2018 г. от страна на длъжника по изпълнението – Г. Ф. е
осъществено плащане по изпълнително дело с № 1349/2018 г. възлизащо в размер на
сумата от общо – 130 001,78 лв., като в основанието за осъществяване на
превода е отбелязано, че същия съставлява доброволно плащане на задължение по
изп. дело № 1349/2018 г. Това плащане покрива цялото задължение на Г. Ф.,
съгласно изпратената покана за доброволно изпълнение. Не се установява
плащането да е предизвикано от осъществен спрямо длъжника изпълнителен способ
за постигане принудително изпълнение на съдебно установените суми.
Констатира се, че извън искането
за образуване на изпълнителното дело, от страна на процесуалния представител на
С. И., са депозирани още три искания датиращи от 04.09.2018 г., 05.09.2018 г. и
10.09.2018 г. С първото от тях е поискано от ЧСИ да извърши справка в БНБ
относно наличните банкови сметки на длъжника, вкл. да се наложи запор на
установените такива във връзка с изпълнението по образуваното изпълнително
дело; второто искане е при съдържание да се извършат справки в КАТ и НАП с
оглед снабдяване с информация за регистрирани МПС-та собственост на длъжника,
респективно налагане запори върху същите; а третото искане е с предмет да се
насочи опис на движимите вещи на длъжника – Г. Ф., в т.ч. и налагане на запор
на МПС-та притежавани от същия.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно
решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС
и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за
разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод
за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от
съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за
доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.
Жалбоподателят принципно оспорва отговорността си за разноски и при условията
на евентуалност - техния размер.
Съгласно
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 /двеста/ лева - за
образуване на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата (1/2 от
възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата с оглед материалния интерес
при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10
000 лв.).
В
случая, няма данни преди иницииране на изпълнителното производство от длъжника
по изпълнението да е било предприето действие насочено към доброволно
изпълнение на съдебно признатите с осъдително решение на въззивна инстанция
парични суми, което означава, че застрахователят - длъжник ще следва да понесе
разноските във връзка с образуването на изпълнителното производство, тъй като
плащане преди неговото образуване не е извършено. Това означава, че
възнаграждение за процесуално представителство по смисъла на чл. 10, ал. 1
НМРАВ в настоящия случай е дължимо.
Основният
спорен въпрос върху които жалбоподателя акцентира с жалбата си е свързан с това
дължи ли се от негова страна репарация на адвокатско възнаграждение заплатено
от взискателката над размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания. Настоящият състав, намира, че такова
възнаграждение няма основание да бъде възложено в тежест на длъжника. Съгласно
чл. 426, ал. 1 и ал.2 ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по
молба на заинтересованата страна, в която взискателят посочва начина на
изпълнение, като редовността на молбата се проверява по реда на чл. 129 ГПК.
В
случая още с депозирането на молбата за образуване на изпълнителното
производство, е видно, че от страна на процесуалния представител на Снежанка И.
е осъществено делегиране в полза на ЧСИ на правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, вкл. и
с избора на начина на за постигане удовлетворяване на изпълняемото право. В
отговор на това със свое разпореждане от 03.09.2018 г. ЧСИ-М. е разпоредила да
се извършват действията по обезпечаване и реализиране на взискването. Именно в
упражнение на това правомощие на ЧСИ по делото са постъпили : справка за
банковите сметки разкрити от Г. Ф., предоставен от БНБ, както и справки от ТД
на НАП-гр. София относно декларирани пред този орган недвижими имоти и банкови
сметки. Анализът на проведеното
изпълнение еднозначно показва, че упражнените впоследствие искания от страна на
взискателя са напълно безпредметни, защото още към момента на тяхното заявяване
пред съдебния изпълнител, последния вече ги е разпоредил с оглед делегираните
нему правомощия по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ. Констатира се и това, че на втория
ден след получаване на ПДИ от страна на длъжника по изпълнението е осъществено
доброволно плащане на пълния размер на сумите по поканата, с изключение на
оспореното адвокатско възнаграждение.
Очевидно
е, че предприетите от процесуалния представител на С. И. процесуални действия след момента на подаване
на искането за образуване на изпълнителното дело са били напълно ненужни и
по-никакъв начин не е могло да допринесат
за постигане удовлетворяването на дълга, който е погасен доброволно, а напротив
тези действия са упражнени, само за да се индикира формалното извършване на
определено допълнително процесуално действие по делото, което пък да обоснове
възникването на право да се търси присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата. С извършените
плащания длъжникът е погасил задължението си доброволно, без необходимостта от
прилагане спрямо него на какъвто и да било изпълнителен способ и по този начин
се е освободил от отговорността за разноските по чл. 10, ал. 2 НМРАВ. Това
означава, че в разглежданата хипотеза следва да се възложи само адвокатско
възнаграждение за защитата, осъществена от един адвокат (вж. чл. 78, ал. 3 ГПК)
- за образуване на изпълнителното дело въз основа на изпълнителния лист в
минималния размер от 240,00 /двеста и четиридесет/ лева, доколкото адвокат – К.
провежда доказване да е регистрирана по ЗДДС и да начислява такъв при
предоставяне на адвокатски услуги от нейна страна.
По горните съображения, длъжникът е задължено
лице за плащане само на сумата 240,00 - възнаграждение за защитата на
взискателя от адвокат, като възражението за прекомерност на това възнаграждение
над посочената сума до начисления размер от 2 602,00 лв., е било
основателно, а изводът за обратното на ЧСИ – незаконосъобразен.
Така
изпълняемото право по процесното изпълнително производство е в размер на сумата
120 333,33 лева – главница и лихви по изпълнителния лист, както и 240,00
лева – адвокатско възнаграждение следващо се за изпълнителното производство.
Следователно, основата, върху която се изчислява таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, е в
размер на сумата 120 573,33 лева и съгласно разпоредбата на т. 26, б.
"б" ТТРЗЧСИ пропорционалната такса е в размер на 5 631,47 лева, без ДДС
или 6 757,76 лева с включен ДДС, което означава, че определените разноски
по т. 26 ТТРЗЧСИ трябва да бъдат намалени до законоустановения размер от
6 757,76 лева.
Предвид
изложеното, жалбата на длъжника срещу негативния акт на съдебния изпълнител от
11.09.2018 г., с което ЧСИ е счел, че върху длъжника следва да се възложат
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, а именно разноските
за адвокатско възнаграждение над сумата от 240,00 лева, както и такси за
събрани суми в изпълнителното производство по т. 26 от ТТРЗЧСИ над сумата от
6 757,76 лева, е основателна.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника Г. Ф.,
***, отказ от 11.09.2018 г. на частен съдебен изпълнител- В.М.по изп. дело №
20188600401349, с което е оставено без уважение възражението на длъжника – Г. Ф.,
с дата - 10.09.2018 г. срещу определените разноски, както и постановлението за
разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение, в частта, с която в
тежест на длъжника – Г. Ф., ***, са възложени разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателите – С. В.С., ЕГН **********, над сумата 240,00 лева до размера от 2 602,00
лева и са определени такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ над сумата 6 757,76 лева до
размера от 6 814,45 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.