РЕШЕНИЕ
№ 1037
гр. Бургас, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галя Д. Русева
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело №
20232100101483 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. М. Я. с ЕГН
********** с адрес ***, Е. Ю. С. с ЕГН ********** от ***6, и Х. Х. С. с ЕГН
********** от ***, срещу „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 47А, представлявано заедно от изпълнителните директори Селин
Болар и Тихомир Минчев, с която се претендира осъждане на ответното
дружество да заплати на всеки от ищците сумата от по 170 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди
поради смъртта на Д. Х. А., настъпила вследствие на пътнотранспортно
произшествие на 04.06.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху
главниците от датата на завеждане на извънсъдебната претенция пред
застрахователя – 24.04.2023 г., до окончателното им изплащане.
В исковата молба се сочи, че на 04.06.2022 г. около 15.30 часа на път I-
9, при 208.5 км., в отсечката между градовете Бургас и Варна, след разклона за
гр.Несебър, водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №******* – Г.
С. Х., предприел маневра „изпреварване“, без да се убеди, че няма насрещно
движещи се автомобили, поради което реализирал удар с правомерно
движещия се лек автомобил „Рено Меган“, модел „Сценик“ с рег. № *******,
управляван от Д. Х. А., който вследствие на удара получил множество тежки
телесни увреждания, несъвместими с живота, довели до неговата смърт.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вследствие
гореописаното ПТП, причинено по вина на водача на л.а. „Голф“, починал Д.
1
А., като в резултат на това ищцата С. М. Я., която била в дългогодишно
фактическо съжителство с починалия, загубила любовта на живота си и
мъжът, с когото съжителствала 33 години и с чиято подкрепа отгледала
собствените си и неговите деца, а ищците Е. Ю. С. и Х. Х. С. загубили своя
фактически баща, който ги е отгледал от най-ранна детска възраст, подкрепял
ги е и им е осигурявал бащина грижа и обич, като ищците търпели и щели да
търпят занапред болки и страдания от загубата на ближния си. Сочи се, че
болките и страданията на ищците от загубата на близкия им човек се
засилвали поради факта, че същият е починал внезапно и по нелеп начин, като
страданията на ищцата С. Я. са още по-интензивни с оглед на това, че същата
е била пряк очевидец на трагичния инцидент, тъй като е пътувала в
автомобила, управляван от починалия А., и той е загубил живота си буквално
пред очите й, докато тя е била безсилна да му помогне и да го спаси. Двамата
са правели планове за старините си и с нетърпение са се подготвяли да
изживеят спокойно дните си, заобиколени от децата и внуците си.
Негативните последици от подобна загуба били невъзстановими и оставяли
дълбок отпечатък завинаги, предвид силната емоционална връзка, която
двамата са имали, което прави според ищцовата страна вредата непоправима,
материално неизмерима и непреодолима във времето. Твърди се, че преди
инцидента ищцата С. Я. е била активна, борбена, радвала се е на спокоен
живот, заобиколена от хората, които е обичала – Д., децата и внуците си. Била
е част от щастливото семейство, което двамата с Д. създали, имали са чести
срещи с близки, приятели и роднини, правели са семейни ваканции, почивки и
излети, дори дълги години са работели заедно, но след настъпилия инцидент
ищцата се затворила в себе си и съпреживявала постоянно трагичната
катастрофа, станала пред очите й и отнела живота на любимия й, изживявала
болезнено смъртта му и отказвала да говори и общува с близки и приятели.
След трагедията, същата станала раздразнителна, тревожна, прекомерно
чувствителна, изпадала в депресивни периоди, през които не искала да
общува, имала мисли за вина, липсвал й апетит, треперела, не намирала
смисъл в живота, трудно се концентрирала, имала нарушение в
краткосрочната памет и страдала от безсъние. Тези състояния наложили
ищцата С. Я. да потърси специализирана помощ, като същата била прегледана
на 10.01.2023 г. от лекар, който й поставил диагноза „Умерено тежък
депресивен период“ и й изписал медикаментозна терапия. Към настоящия
момент ищцата Я. продължавала да посещава психолог.
Сочи се, че когато С. Я. и Д. А. заживели заедно през 1989 г., ищцата Х.
е била на 13 години, а ищцата Е. – на 10 години, като Д. е започнал да ги
отглежда като свои собствени деца. За тях той бил повече от баща – приятел,
близък човек, център на живота им. За първи път те са изпитали бащинска
любов, тъй като биологичният им баща не е полагал грижи за тях. Въпреки
липсата на кръвна връзка, между тях е имало истинска връзка, базирана на
обич, защита, подкрепа и грижа, заради което ищците Е. С. и Х. С. трудно
приемали загубата, денят на катастрофата бил най-трагичният в живота им.
2
Преди инцидента те били весели, безгрижни, щастливи и се радвали на
внимание, любов и подкрепа от родителите си, като Д. А. бил неотлъчно до
тях във всички важни моменти от живота им – училище, абитуриентски бал,
сватба, раждане на децата им, които той е възприемал и обичал като свои
внуци. След инцидента ищците Е. С. и Х. С. станали по-уязвими, по-
неуверени и несигурни; станали избухливи и сприхави, затворени и
самовглъбени, отказвали да общуват с приятели и близки, всеки ден плачели и
скърбели за баща си. Наложило се е същите да потърсят специализирана
помощ, като посетили лекар, който им изписал медикаментозна терапия. Сочи
се, че загубата оставила траен негативен отпечатък върху психиката на
ищците Е. С. и Х. С., тъй като за втори път същите са лишени от баща, като
страданията им се засилвали поради това, че смъртта е настъпила внезапно и
по нелеп начин.
Ищцовата страна счита, че така описаните трудно поправими вреди са
съизмерими със справедливо обезщетение в размер от по 170 000 лв. за всяка
една от тях. Ето защо, претендира осъждането на ответника да им заплати по
170 000 лв. главница, представляваща обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на техния близък, ведно със законната лихва
върху главницата, съгласно чл. 429, ал.3 КЗ, считано от датата на
уведомяването на ответника за извънсъдебната претенция – 24.04.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата.
В с.з. ищците изпращат процесуален представител, който поддържа
исковете, ангажира доказателства и претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр.чл.38,
ал.1, т.2 ЗАдв.
Правното основание на предявените искове е чл. 432, ал. 1 във вр. с чл.
429, ал. 1, т. 1-во и чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
Ответното дружество е депозирало в законоустановения срок отговор
на исковата молба, в който навежда доводи за недопустимост на исковете,
поради липсата на обективни данни за привързаност между ищците и
починалото лице.
Възражението за недопустимост на исковете не се споделя от съда, тъй
като в исковата молба са ясно изложени фактически твърдения относно
връзката между ищците и пострадалото лице, както и търпените болки и
страдания от смъртта му, което обуславя правният интерес от исковете и
допустимостта на претенциите. Дали изложените факти отговарят на
действителното фактическо положение е въпрос по съществото на спора, по
който съдът следва да произнесе с крайния си съдебен акт.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по
основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния л.а. „Голф“ с рег.№ ******* към датата на настъпване на ПТП –
3
04.06.2022 г. Излага се обаче, че липсват доказателства, че ищците са трети
увредени лица по смисъла на закона, и че са имали трайна и непрекъсната
духовна връзка с пострадалото лице, надхвърляща типичното уважение,
доверие и взаимна привързаност. Излага се също така, че исковете са
завишени по размер, като претенциите не са съобразени с възрастта на
ищците, които са съответно на 64 г., на 42 г. и на 45 г., и на пострадалия, който
е бил на 72 г. Оспорва се и твърдяната връзка между всеки от ищците и
починалото лице, като се сочи, че същите не са били в едно домакинство, тъй
като имат различни адреси. Възразява се, че отговорността на застрахователя в
случая е ограничена до сумата от 5 000 лв. по всеки от исковете, което
възражение се обосновава с разпоредбата на чл. 493а от КЗ и § 96 от ПЗР на
ЗИДКЗ, приет с бр. 101 на ДВ от 07.12.2018 г. Оспорва се и механизмът на
настъпване на ПТП и вината на водача на л.а. „Голф“. Сочи се, че поведението
на водача на л.а. „Голф“ съставлява случайно Д., без да се излагат фактически
твърдения в тази насока, поради което ответникът не следва да отговоря. При
условията на евентуалност се заявява, че вината за процесното ПТП е на
водача на друг автомобил, без да се сочат конкретни данни в тази връзка.
Прави се и възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който е
бил без поставен предпазен колан и с това е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, поради което и обезщетението следва да се намали. По
отношение на лихвата за забава ответникът счита, че евентуално такава би се
дължала от 25.07.2023 г., когато изтичал тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 от
КЗ. Претендира се отхвърляне на исковете като неоснователни, евентуално –
присъждане на обезщетения в намален размер.
В с.з. ответникът се представлява от юрисконсулт, който ангажира
доказателства и претендира присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исковата молба и
изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея,
събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че на 04.06.2022 г. около 15.30 часа на път I-9,
при 208.5 км., в отсечката между градовете Бургас и Варна, след разклона за
гр.Несебър, водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* –
Г. С. Х., предприел маневра „изпреварване“, без да се убеди, че няма
насрещно движещи се автомобили, поради което реализирал удар с
правомерно движещия се лек автомобил „Рено Меган“, модел „Сценик“ с рег.
№ *******, управляван от Д. Х. А., който вследствие на удара получил
множество тежки телесни увреждания, несъвместими с живота, довели до
неговата смърт.
Безспорно е също така, че към датата на реализираното ПТП е налице
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” между ответното дружество и собственика на лек
4
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № *******, с период на
действие от 30.04.2022 г. до 30.04.2023 г., както и че за настъпилото
застрахователно събитие застрахователят е бил уведомен от ищците на
24.04.2023 г., като по претенцията на ищцата С. Я. е била образувана щета №
66002200333-8, по претенцията на ищцата Е. С. – щета № 66002200333-9, и по
претенцията на ищцата Х. С. – щета № 66002200333-10, по които
застрахователят е отказал плащане.
С Присъда № 47/02.10.2023 г. по НОХД № 1056/2023 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, изменена с Решение № 20/22.02.2024 г. по внохд №
17/2024 г. по описа на Бургаски апелативен съд, подсъдимият Г. С. Х. е бил
признат за виновен в това, че на 04.06.2022 г. около 15.30 ч. на главен път І-9,
около 208 км., Обл. Бургас, при управление на МПС – л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ *******, е нарушил правилата за
движение, установени в ЗДвП, а именно: чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП – водач, който
изпреварва, е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея; чл.43, т.4 ЗДвП – изпреварването на
МПС, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: при
използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не
може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, и по
непредпазливост причинил смъртта на едно лице - Д. Х. А., и телесни повреди
на повече от едно лице – на Х. А. М. и на С. М. Я., за което е осъден на четири
години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален
„общ“ режим.
От заключението на назначената по делото комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, изготвено от в.л. Едрева и в.л.
Мирчев, става ясно, че фабрично лекият автомобил „Рено“ с peг. № *** е бил
оборудван с пет триточкови инерционни колани за всяко от местата. След
удара са се отворили четири въздушни възглавници: предна шофьорска,
предна дясна, странична лява и дясна. Д. Х. А. е седял на шофьорското място
с поставен предпазен колан. При сблъсъка сработила въздушната
възглавница от волана и страничната лява въздушна възглавница. Въздушните
възглавници и предпазният колан са ограничили свободното движение на
тялото в купето. Поставеният предпазен колан е защитил водача от камшичен
удар, от удар на главата в предното обзорно стъкло и от удари на тялото в
купето при свободно движение в него. Пострадалият е получил комбинирана
гръдно-коремна травма, тежка контузия на белите дробове, гръден капак,
тъмна течна кръв, разкъсване на черния дроб и десния бъбрек, фрактура на
гръдната кост с кръвонасядане на мястото на счупването, счупване на ребра в
ляво и дясно с кръвонасядане на местата на счупванията и др. Тъй като ударът
е бил силен челен кос, въпреки поставения предпазен колан и сработилите
въздушни възглавници, пострадалият получил разкъсвания на вътрешни
органи и тежка комбинирана гръдно-коремна травма. В медицинската
документация липсвали данни за външни увреждания по тялото, които биха се
5
получили от предпазния колан. Липсвали травми по главата и гръбначния
стълб на пострадалия, от които може да се направи извод, че същият е пътувал
с поставен предпазен колан. Вследствие силния челен удар автомобилът е
получил дълбока деформация в предна лява част около 1 метър; предната лява
част на автомобила е била набита навътре към купето, където е мястото на
водача. Според вещите лица, при такъв силен удар разкъсвания на вътрешните
органи биха могли да се получат въпреки поставения предпазен колан. В
случая, въпреки поставения предпазен колан, пострадалият е получил тежки
травми на вътрешните органи от ударния импулс при силен челен удар.
Деформираната предна лява част на автомобила с навлизане навътре към
купето и изместване волана към седалката е довела до тежка комбинирана
гръдно-коремна травма, която е непосредствената причина за настъпилата
смърт.
По отношение механизма на настъпване на процесното ПТП, в
заключението е изяснено следното: водачът на автомобила с марка
„Фолксваген“ е предприел маневра изпреварване, без да се съобрази с
разстоянието, с което разполага, за да завърши безопасно маневрата. Настъпил
е челен удар в левите части на двата автомобила в лентата за движение в
посока от гр. Варна към гр. Бургас. В момента на удара предната част на л.а.
„Фолксваген“ е била изцяло в насрещната лента. Ударът е бил силен челен
кос. След удара двата автомобила останали почти на място, като лекият
автомобил „Фолксваген“ се преместил около един метър, а лекият автомобил
„Рено“ - около 2,7 м. Автомобилът „Рено“ се завъртял наляво на около 90
градуса и бил отблъснат от л.а. Фолксваген назад. Вследствие на ПТП
починал водачът на лек автомобил „Рено“ Д. Х. А.. Произшествието
настъпило поради навлизане на лекия автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ с peг. № *******, управляван от Г. С. Х., в насрещната
лента в процес на изпреварване. От началния момент на трайното
отклонение на л.а. „Фолксваген“ наляво към насрещната лента, и двата
автомобила са отстояли от мястото на удара на по-голямо разстояние от
опасните им зони за спиране. Водачите са имали техническа възможност да
спрат преди мястото на удара с аварийно спиране. Те не са реагирали със
спирачките.
Непосредствената причина за смъртта на Д. Х. А. е тежка комбинирана
гръдно-коремна травма, довела до необратими увреждания на вътрешни
органи и техните функции. Всички установени травми отговарят да са
получени от действието на твърди, тъпи и ръбести предмети вътре в
автомобила при сблъсъка на двата автомобила при силен челен удар.
Ответникът не е оспорил по делото твърденията на ищците, че С. Я. и Д.
А. са живели заедно като семейство във фактическо съжителство повече от 30
години, както и че заедно са отгледали децата си от предходни връзки, вкл.
ищците Е. С. и Х. С..
Ищците са ангажирали по делото гласни доказателства за установяване
6
на твърдяните от тях факти. Разпитани са св.Н. М. и св. М. А. – близки
приятели на С. Я. и Д. А.. Св. Н. М. сочи, че познава ищците от над 30 години,
че са в много близки приятелски отношения. Свидетелката живеела в гр. *** и
оттам познавала пострадалия Д. от дете, понеже и той бил от града. През 2000
г. С. и Д. отишли да работят в Слънчев Бряг, като свидетелката също е
работила с тях и дори са живели заедно в една квартира. По време на
инцидента свидетелката заявява, че са били на работа в Слънчев Бряг. Тя е
присъствала на погребението на А., но С. не е присъствала, тъй като по това
време е била в болница във връзка със собствените си наранявания от
катастрофата. Според свидетелката, всички са били съкрушени от смъртта на
Д. и от случилото се, а С. се променила и не била човекът, който св. М.
познавала - весела, усмихната и много работлива. Отношенията в семейството
преди това били чудесни, нито веднъж свидетелката не е чувала двамата да си
кажат лоша дума и да се скарат. Живели като семейство повече 30 години.
Децата били малки, когато заживели заедно, и те си ги отгледали като
семейство, направили им сватби, отгледали и внуците. С. не правела разлика
между нейните и неговите деца, както и Д., който ги обичал като свои. От
друга страна, Е. и Х. възприемали Д. като най-близкия човек, като техен баща.
Според свидетелката, те преживяли много трудно загубата му и още не
можели да се отърсят, а С. се наложило да посети психолог.
Св. А. сочи, че дълги години е бил колега на Д. и С. в мината, където са
работели - рудник ***. Св. А. бил кръстник на ищцата Х., познавал
семейството от повече от 30 години и бил в много близки отношения с него.
При всички събития двете семейства са били заедно - заедно са отгледали
децата си, С. и Д. им били като по-големи брат и сестра и им помагали в
живота. Изминал почти месец след инцидента, когато се видели със С., която
тогава била по-добре. Свидетелят присъствал заедно с ищците Х. и Е. на
погребението на А. и заявява, че и двете се чувствали много зле, все едно били
изгубили баща си, тъй като те възприемали Д. като техен баща. С. и Д.
отгледали нейните и неговите деца заедно, като едно семейство. Свидетелят
никога не е виждал Д. да прави разлика между своите деца и тези на С..
Загубата му се е отразила много зле на С., която била съсипана, те били
страхотна двойка. Същата е споделяла на свидетеля, че след загубата не се
чувства никак добре, че получава панически атаки, че се страхува да пътува, за
да не стане отново някой инцидент. Заради особеното психическо състояние, в
което се намирала, се наложило С. дори да посети психолог и да приема
медикаменти. Според свидетеля, С. и децата още не са превъзмогнали
загубата на А., често споменавали липсата и загубата му.
Разпитана е и св. Н. М., приятелка на семейството, която живее в ***.
Същата ги познава от 1992 г., когато С. е била кметица на ***, а Д. е работел в
мината. Преместили се в ***, когато си намерили работа, децата били изучени
и всеки бил поел собствен път. Свидетелката твърди, че семейството им е
било за пример, че всичко са превели заедно, заедно си отгледали и изучили
децата, направили им балове, кръщенета, сватба. Загубата се отразила ужасно
7
на семейството. Вследствие на инцидента С. получила психическо
разстройство, не можела да пътува, за контактува, двете се чували само по
телефона. Я. изпитвала страх да пътува с автобус, кола, влак, пътувала
единствено с близки, на които има доверие; ползвала психолог и народна
медицина, за да се справи със страха; често посещавала болницата и
гробищата, не можела да преодолее загубата и споделяла, че й става все по-
тежко. Според свидетелката, отношенията между дъщерите на Я. и А. били
чудесни, дори свидетелката не знаела, че нямат родствена връзка. Те
разчитали много един на друг и дори сега продължавали да се грижат за гроба
му, да бъде подреден и изряден.
От представеното по делото копие на амбулаторен лист от 10.01.2023 г.
и рецепта за изписани медикаменти /л.39-л.40/ се установява, че ищцата С. Я.
след претърпяната загуба е преживяла умерено тежък депресивен период, с
нарушен апетит, значително отслабване на тегло, потиснато настроение,
нарушен сън, безповодна плачливост, силна отпадналост и значително
ограничени контакти, чувство на силен страх при пътуване сама; същата при
прегледа от специалист е описана със следното обективно състояние:
психомоторно забавена, с тъжен лицеизраз, ориентирана цялостно,
емоционално депресирана, ситуативно тревожна; мисловен процес леко
забавен, с доминиращи идеи за безперспективност; памет и интелект болестно
ангажирани.
Няма спор по делото, че ищцата С. Я. също е пострадала при процесното
ПТП, като това се установява и от приложените писмени доказателства, вкл.
влязлата в сила присъда по нохд № 1056/2023 г. по описа на БОС.
Представени са също писмени доказателства за извършени на дата
22.06.2023 г. /година след смъртта на А./ прегледи от същия специалист на
ищците Х. и Е. С. /л.41-л.42/, от които се установява, че Е. Ю. С. е преживяла
във връзка със загубата умерено тежък депресивен период, а ищцата Х. С. –
посттравматично разстройство, като и на двете са били изписани
антидепресанти по схема. В амбулаторния лист на Е. С. е отбелязано, че до
момента не е провеждала лечение.
По-късно, в последното с.з. ищците са представили с писмена молба
нови писмени доказателства – 3 бр. амбулаторни листи, видно от които на
15.10.2024 г. ищците Е. С. и Х. С. отново са били прегледани от същия д-р
Танев, който е поставил на първата диагноза „Рецидивиращо депресивно
разстройство, сегашен епизод – лек“, а на втората – диагноза
„Посттравматично стресово разстройство“, и им е изписал съответни
медикаменти. В амбулаторния лист от прегледа на Е. С. е посочено, че се касае
за нов депресивен период; от около две седмици отново се чувствала силно
отпаднала, безсилна, безповодно плачлива, с нарушен сън и апетит. В
амбулаторния лист от прегледа на Х. С. е посочено, че е „налице флунктоация
на симптоматиката. Отново се чувства тревожна, леко напрегната, с неспокоен
сън. Често си спомня моменти от самата катастрофа“.
8
Ищцата С. Я. също е била прегледана на 18.10.2024 г. от д-р Рачев, който
във връзка с поставена диагноза „Посттравматично стресово разстройство“ е
изписал терапия, като е посочил в анамнезата в амбулаторния лист, че
оплакванията на пациента са във връзка с преживяна тежка психотравма –
автомобилна катастрофа, при която е загинал съпругът й, като от тогава не се
чувства добре – станала потисната, затворила се в себе си, изпитвала
постоянно чувство на страх, тревожност, неопределено безпокойство, появило
се безсъние, стряскане, кошмари, трудно се концентрирала, често получавала
кризи – внезапно неволево спомняне и отново преживявала мъчителната
психическа травма, което винаги било съпроводено с треперене, сърцебиена,
което най-често се случвало по време на път и поради което тя не можела да
пътува. В обективно състояние е отразено: психомоторно напрегната,
страхово заредена, охотно разкрива проблема си.
По делото на л.64 е представено писмено уведомление от страна на Л. В.
– домоуправител на хотел „Алфа“ – Слънчев бряг, с което се удостоверява, че
А. и Я. са живели в хотела от 24.05.2011 г. на семейни начала, като след
смъртта на А. Я. е продължила да живее на този адрес.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак на ОНС
Търговище /л.81/ се установява, че ищцата Х. С. е сключила граждански брак
през 1992 г., а от представеното удостоверение за сключен граждански брак от
23.08.1997 г. на Община Търговище /л.99/ се установява, че ищцата Е. С. е
сключила граждански брак през 1997 г. По делото не се твърди и не се доказва
същите да са продължили да живеят след омъжването си в едно домакинство с
А.. От това следва извод, че ищцата Х. е живяла в едно домакинство с майка
си и А. в периода от 1989 г. до 1992 г., т.е. 3 години, а ищцата Е. С. – 8 години.
Въз основа на така установените факти, релевантните за
решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 – за отправяне на писмена претенция
преди завеждане на делото. Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие. Доколкото прякото право на увредения,
установено със закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото
на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него,
то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който
отговаря и причинителят на вредата. Т.е при пряк иск срещу застрахователя
следва да се установи противоправно поведение на застрахования, вредите,
които е претърпял ищецът, респективно ищиците, причинна връзка между
9
Д.ието и вредите. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като те могат да са имуществени
или неимуществени.
По делото се установява, че са налице елементите от състава на
непозволеното увреждане, като застрахованото лице Г. Х. – водач на
процесния лек автомобил с рег.№ *******, виновно е причинил смъртта на Д.
Х. А. - близък на ищците. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от Д.ието, относно това дали е извършено Д.,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника в отговора
на исковата молба, че инцидентът е резултат от случайно събитие, че е
причинен от виновно поведение на друг водач на МПС, както и че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия А., който е
бил без поставен предпазен колан. Нито едно от тези възражения не се
подкрепя от събраните по делото доказателства, от които безпротиворечиво се
установява, че вината за настъпилия инцидент е единствено на водача на л.а.
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ *******. Възраженията не се подкрепят
от обективно установеното с влязлата в сила присъда по наказателното
производство, както и от заключението на изготвената по настоящото дело
комплексна експертиза, според която водачът А. е бил с поставен предпазен
колан към момента на настъпване на ПТП, като вещите лица заключават, че
дори и да е бил без поставен предпазен колан, пак би настъпила смъртта му,
предвид характера и тежестта на получените от него увреждания в резултат на
удара – силен челен кос. В този смисъл, възражението по чл. 51, ал.2 ЗЗД се
явява изцяло неоснователно, поради което не е налице основание за
намаляване на обезщетението на правоимащите на това основание.
По материалноправния въпрос за критериите, въз основа на които се
определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, е
формирана задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
Съгласно нея, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от
25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
10
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да
се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание
да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от
25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия. Фактите и
обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна,
емоционална и особено близка житейска връзка по смисъла на посоченото
Тълкувателно решение, са различни за всеки конкретен случай и следва да се
преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните по него
доказателства. В константната практика на ВКС, обективирана в Решение №
17 от 16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение № 92 от
17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение 45 от
10.05.2021г. по т.д. № 370/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение № 50064 от
04.07.2023г. по т.д. № 990/2022г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., е прието, че за да е
налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с
произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили
конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по –
голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена
връзка /из мотивите на Решение № 50060/19.10.2023 г. по т.д. № 2546/2021 г.,
ІІ т.о. на ВКС/.
В Решение № 60159/31.01.2022 г. по т.д. № 2088/2020 г. на ІІ т.о. на
ВКС е коментирано, че „Мотивите към тълкувателното решение разкриват
идеята, от която се е ръководило общото събрание на съдиите от трите колегии
на ВКС при разширяване на кръга на лицата с право на обезщетение - да се
признае по изключение активна материалноправна легитимация на други
лица, извън най-близките (по смисъла на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г.), в
частност - на бабите/дядовците и внуците и на братята/сестрите, за
получаване на обезщетение за неимуществени вреди, когато поради конкретни
житейски ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено близка
духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно
съществуващите в българските семейства връзки между баби/дядовци и
внуци, респ. между братя и сестри, и интензитетът и продължителността на
търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек
надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт на
баба/дядо и внук или на брат/сестра. Изчерпателно и дори примерно
изброяване на житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на
определена връзка характеристиката на изключителна, е немислимо и
невъзможно поради многообразието на човешките отношения. Във всички
случаи обаче присъждането на обезщетение за неимуществени вреди
предпоставя категоричен извод на съда, че установените по делото факти от
11
значение за активната материалноправна легитимация на ищеца
/претендиращият обезщетение/ изпълват съдържанието на критериите,
възприети в тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС като предпоставка за изключение от правилото, че кръгът на
правоимащите се определя съобразно Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на
Пленума на ВС. Отстъпването от последователно прилагания в годините
ограничителен подход, възприет в Постановление № 5/84 г. на Пленума на ВС,
няма за цел да разшири кръга на правоимащите по отношение на всички
близки на починалия, които търпят неимуществени вреди по повод на смъртта
му и според общоприетото разбиране за справедливост би следвало да имат
право на обезщетение. Разширяването на кръга на правоимащите е
продиктувано от регулацията на обществените отношения в материята на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
Европейския съюз, обвързваща Република България като държава - членка на
съюза, и от необходимостта поради отсъствие на изрична уредба в
националното законодателство /към момента на приемане на тълкувателното
решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/ да се даде възможност на
съдилищата да присъждат обезщетения за неимуществени вреди на други
лица, извън изчерпателно изброените в постановленията на Пленума на ВС от
1961 г. и 1969 г., когато случаят е изключителен - както от гледна точка на
съдържанието на създадената житейска връзка между починалия и
претендиращия обезщетение, така и от гледна точка на интензитета и
продължителността на понесените неимуществени вреди“.
Съгласно ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г., жената, която е живяла във
фактическо съпружеско съжителство с пострадалото лице, има право на
обезщетение за неимуществени вреди. В Постановление № 5 на Пленума на
ВС от 1969 г. е посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени
вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако
единият от тях почине вследствие непозволено увреждане.
В мотивите на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е посочено, че
признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на
отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да
е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се
поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или
установяване на произход. Посочено е също, че наличието на особено близка
житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки
отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата
може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение,
е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна
12
грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие
изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
На доказване в процеса подлежат както настъпилите неимуществени
вреди, така и видът на връзката между пострадалото лице и претендиращия
вреди, като преценката е при условията на пълно и главно доказване на факта
на специалната връзка между починалия и лицето, претърпяло
неимуществени вреди, доколкото правото да се получи обезщетение не е
абсолютно.
На доказване при твърдение за наличие на връзка, основана на
съпружеско съжителство, така както е посочено в исковата молба по
отношение на ищцата С. Я., е на първо място фактът на претърпени
неимуществени вреди от лице, което, освен че е било в интимна връзка с
пострадалия, е живяло фактически трайно в едно домакинство с него. В
твърдения случай на фактическо съпружеско съжителство, на доказване
подлежат фактите на осъществяване на трайна връзка, заключаваща се в общо
домакинство, независимо от местоживеенето на лицето, поддържане на
общност на отношения от материален и нематериален характер, съвместна
грижа на лицата едно за друго, когато съжителстват само двете лица и нямат
деца. При доказване на фактическо съжителство лицето, което се позовава на
такава връзка с пострадалия, следва да установи, че освен емоционални и
духовни отношения с починалия, е имал и общо домакинство, общи
икономически отношения, свързани с полагане на общи усилия за
задоволяване нуждите на семейството и осигуряване на неговото
благополучие, т.е. съвместният общ стремеж на двамата съпрузи за
осигуряване средства за семейството, взаимност и обща грижа един за друг.
На доказване подлежи общността между лицата, общото им управление на
домакинството, общи планове и осъществяването им, общо съпреживяване на
различни събития. Само установяването на връзка, която има траен, интимен
характер между лицата, не е достатъчно да обуслови извод за определяне на
лицето, което фактически съжителства с пострадалия, като правоимащо да
получи справедливо обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС са дадени указания
относно критериите, по които следва да бъде определено справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Посочено е, че обективните
обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определяне размера
на обезщетението, са характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и
редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
13
присъди за неимуществени вреди.
В случая от доказателствата по делото се установява, а и този факт не е
оспорен от ответника, че към датата на ПТП ищцата С. Я. е била във
фактическо съжителство с пострадалия Д. А., продължило повече от 30 г. като
съпрузи, поради което има право на обезщетение за търпените неимуществени
вреди. Безспорно се установява от събраните гласни доказателства, че двамата
са отгледали в едно общо домакинство децата си, без да ги делят на свои и
чужди, че са правили общи планове, че са правили заедно сватби, че заедно са
работели на едно място и че са били неразделни.
От събраните по делото доказателства спрямо ищцата С. Я. може да се
направи извод, че същата е изпаднала в депресивно състояние в резултат от
преживяното, като в подкрепа на този извод са както събраните по делото
гласни доказателства, така и писмените такива за извършени прегледи от
специалист психиатър и изписани медикаменти за лечение. Следва да се
отбележи, обаче, че тази ищца търпи негативи не само като лице, близко до
пострадалия А. поради продължилото между тях 33 г. фактическо
съжителство, но и поради факта, че самата тя също е пострадала в процесното
ПТП. В този смисъл, негативните й преживявания като стрес, депресия,
отчаяние, липса на желание за общуване, отслабване на апетит, страх от
пътуване и др., се дължат като цяло на преживяното, в което ищцата лично е
участвала като пострадала, поради което вредите, които същата търпи в
качеството си на пострадало лице /на същата е причинена от виновното лице
средна телесна повреда в резултат на инцидента/, следва да бъдат предмет на
обезщетяване в отделно производство и следва да се разграничат от вредите,
които същата търпи в резултат от смъртта на А..
Настоящият съд, като съобрази задължителните постановки на
горецитираното ППВС № 4/1968 г. – възрастта на пострадалия към момента на
ПТП, а именно – 72 г., действителните отношения между него и ищцата С. Я.,
които безспорно се установява, че са били изключително близки /двамата са
били неразделни в добрите и в лошите моменти от живота си и дори са делили
едно работно място през годините/, интензитетът на понесените от Я. болки и
страдания, установени от показанията на свидетелите и от приложената
медицинска документация, от която се установява, че Я. е изпаднала в тежка
депресия след загубата на ближния си и продължава да търпи болки и
страдания; последствията върху психиката и живота й, обстоятелството, че
ищцата не е в трудоспособна възраст и не може сама да се издържа /към
датата на ПТП е била на 64 г., а към настоящия момент – 66 г., пенсионер,
видно от разпореждане на ТП на НОИ Търговище, с което й е определена
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 611,78 лв. – л.67 от делото/,
икономическите условия в страната и лимита на застрахователното покритие
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" към 30.04.2022 г. /чл. 492, т. 1 КЗ/, намира, че справедливо
по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, което Я. трябва да получи, е в размер на
14
100 000 лв., като на практика няма как тази загуба да бъде оценена и
съответно обезщетена с пари.
За горницата над сумата от 100 000 лв. до претендираната главница от
100 000 лв., искът е недоказан и следва да се отхвърли, ведно с
претендираната лихва за забава върху тази разлика.
Върху главницата от 100 000 лв. следва да се присъди законна лихва,
считано от датата на уведомлението до застрахователя за предявената от
увреденото лице претенция – 24.04.2023 г., до окончателното изплащане
/аргумент чл. 429, ал. 3 от КЗ/. Както е прието и в Решение №
50001/03.02.2023 г. по т.д. № 2530/2021 г. на І т.о. на ВКС, след уведомяване на
застрахователя (независимо дали от застрахования или от увредения,
съответно от предявяване на претенцията от увредения, като релевантна е
най-ранната дата) на основание чл.493,ал.1,т.5 във вр. с чл.429,ал.2,т.2 КЗ,
застрахователят покрива спрямо увредения отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията пред него,
а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ при липса на произнасяне и
плащане, дължи законна лихва върху обезщетението за собствената си забава.
По отношение на претенциите на ищците Е. С. и Х. С. следва да се
обсъди т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. дело
№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Както беше посочено, в това ТР е прието, че
признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на
отглеждащия го, не е абсолютно и е обвързано с изискване отглеждането да е
било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и
дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по
осиновяване или установяване на произход.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че по
делото не се доказва по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване наличието на особено трайна и дълбока емоционална връзка на
ищците Е. С. и Х. С. с починалия, надхвърляща дължимото обичайното
уважение в подобни случаи при семейства със „заварени“ и „доведени“ деца,
присъщо на българския бит и култура. Както беше установено, двете ищци са
живели в едно домакинство с А. само няколко години преди да се омъжат
/едната от тях – само 3 г./, като не се установява през този кратък период от
време същите да са установили трайна, изключително близка и емоционална
връзка с починалия. Свидетелите заявяват, че семейството е направило
сватби, кръщенета и на двете дъщери, но съдът намира това също за
нормална, присъща на българския бит и култура практика. Участието на А. в
тези събития по-скоро свидетелства за това, че същият не просто фактически е
съжителствал с Я., но е споделял изцяло нейния живот, имали са общи
планове, правили са нещата заедно, в името на семейното благополучие.
Присъждането на обезщетение за неимуществени вреди на лица от кръга на
отглежданите, но неосиновени деца, следва да става само при наличието на
изключителни обстоятелства, с оглед на които справедливостта налага техните
15
болки и страдания да бъдат обезщетени. И тримата свидетели, които са
разпитани по делото, заявяват откъслечни показания за близост между лицата
– починалият А. и дъщерите на Я., но не установяват конкретни факти, поради
които същите са го считали за свой биологичен баща, както и не свидетелстват
за това, че до последно те са разчитали на неговата помощ и подкрепа. И
тримата свидетели от години живеят в различни населени места от населените
места, в които живеят ищците Е. С. и Х. С., поради което и няма как да имат
непосредствени детайлни впечатления както за отношенията им с А. преди
смъртта му, така и за страданията им след загубата му. Св. Н. М. заявява, че
гробът на А. и сега бил поддържан от дъщерите на Я., но не е ясно от къде
свидетелката има тези впечатления, след като живее в ***. Св. А. сочи, че и
двете ищци са били съсипани след смъртта на близкия си, както и че към
настоящия момент не са преодолели загубата му. От писмените доказателства
по делото е видно, обаче, че тези лица, за които се твърди, че са страдали
дълбоко, са посетили специалист едва година след смъртта на А., а не
непосредствено след загубата му, когато по силата на човешка презумпция се
очаква болките и страданията им да са били най-силни; същите са
преглеждани два пъти, в един и същи ден от един и същи специалист, като
амбулаторните им листи почти се припокриват по съдържание. Между първия
и втория преглед е изминал значителен период от време /повече от 1 г./, като
през това време няма доказателства относно страданията на тези лица. Всичко
това навежда на извод, че писмените доказателства относно психическото
състояние на двете ищци Е. С. и Х. С. са съставени единствено с цел
настоящото производство, като първите /амбулаторни листи за прегледи от
22.06.2023 г./ са съставени непосредствено преди завеждане на делото, а
вторите /амбулаторни листи за прегледи от 18.10.2024 г./ – непосредствено
преди приключването му.
С оглед на горното, съдът намира, че на първо място ищците Е. С. и Х.
С. не са доказали в процеса наличието на изключителна, трайна, дълбока и
емоционална връзка с починалия, която налага справедливото разрешение
същите да бъдат обезщетени за загубата му. Поради това, исковете им следва
изцяло да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Неоснователно се явява възражението на ответника в отговора на
исковата молба, че отговорността на застрахователя в случая е ограничена до
сумата от 5 000 лв. по всеки от исковете, предвид разпоредбата на чл. 493а от
КЗ и § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ, приет с бр. 101 на ДВ от 07.12.2018 г. Съгласно §
96, ал.1 ПЗР ЗИДКЗ, в сила от 07.12.2018 г., до влизането в сила на наредбата
за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в
размер до 5000 лв.
По цитирания текст е формирана безпротиворечива съдебна практика,
която приема, че разпоредбата противоречи на Директива 2009/103/ЕИО на
Европейския парламент и на практиката на Съда на ЕС в решение от
16
24.10.2013 г. по дело С - 277/12, отричаща допустимостта обезщетението за
неимуществени вреди да се ограничава с вътрешни разпоредби на
националното законодателство до определена максимална сума, по-малка от
предвидените в директивата минимални застрахователни суми.
Адв. Акалиев – процесуален представител на ищците, е претендирал
присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал.2 ЗАдв вр.чл.38,
ал.1, т.2 ЗАдв., като в тази връзка е представил договор за правна защита и
съдействие /л.240 от делото/.
Съобразявайки ниската фактическа и правна сложност на спора, липсата
на процесуални усложнения и размерите на адвокатските възнаграждения по
Наредба № 1 на ВАдвС, които могат да служат за ориентир, съдът приема, че
възнаграждението на адв. Акалиев за настоящото производство следва се
определи на 8 000 лв., от който размер следва да се присъди част,
съответстваща на уважената част от исковете, а именно – сумата от 1 568,63
лв., съгласно чл. 78, ал.1 ГПК.
Ответното дружество също има право да получи част от направените
разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете на осн.чл.78,
ал.3 ГПК. Разноските на ответника са в общ размер на 900 лв. съгласно
представения от него списък, от които 600 лв. – разходи за експертиза, и 300
лв. – юрисконсултско възнаграждение. Според чл.78, ал.8 ГПК, когато
юридическото лице е било защитавано от юрисконсулт му се присъжда
възнаграждение в размер, който не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Последният препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, а в
чл.25, ал.1 от същата е посочено, че за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв. Според ал.2, за защита по
дела с материален интерес над 10 000 лв. възнаграждението може да бъде
увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1.
Ищцовата страна е направила възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за
прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
ответното дружество, което съдът намира за неоснователно. В случая
възнаграждението за юрисконсулта, защитавал ответника, е претендирано от
ответника и се определя от съда в границите на минималния размер съгласно
чл.25, ал.1 вр. ал.2 от Наредбата за правната помощ, а именно – 300 лв.
С оглед на това, разноските на ответника, които са в общ размер на 900
лв., следва да бъдат редуцирани и да му се присъдят в размер, съответстващ
на отхвърлената част от исковете. Ето защо, ответникът има право на общо
723,53 лв. разноски, които следва да бъдат разпределени между ищците
съобразно отхвърлената част от претенциите им и му бъдат заплатени, както
следва: от ищцата С. М. Я. – сумата от 123,53 лв., и от ищците Е. С. и Х. С. –
по 300 лв.
Следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответникът да
17
заплати държавна такса по сметка на съда върху уважената част от исковете в
размер на 4 000 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А,
представлявано заедно от изпълнителните директори Селин Болар и Тихомир
Минчев, да заплати на С. М. Я. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от
100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпяни в резултат от смъртта на Д. Х. А.,
настъпила вследствие на ПТП на 04.06.2022 г., причинено виновно от Г. С. Х.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2023 г. до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над
сумата от 100 000 лв. до сумата от 170 000 лв., ведно с лихвата за забава върху
тази разлика, считано от 24.04.2023 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. Ю. С. с ЕГН ********** от ..., против
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, представлявано
заедно от изпълнителните директори Селин Болар и Тихомир Минчев, за
осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 170 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни от нея в
резултат от смъртта на Д. Х. А., настъпила вследствие на ПТП на 04.06.2022 г.,
причинено виновно от Г. С. Х., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.04.2023 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Х. Х. С. с ЕГН ********** от ***, против
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, представлявано
заедно от изпълнителните директори Селин Болар и Тихомир Минчев, за
осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 170 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни от нея в
резултат от смъртта на Д. Х. А., настъпила вследствие на ПТП на 04.06.2022 г.,
причинено виновно от Г. С. Х., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.04.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А,
представлявано заедно от изпълнителните директори Селин Болар и Тихомир
Минчев, да заплати на адв. Борис Албертов Акалиев от САК сумата от
1 568,63 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 във
вр.чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
18
ОСЪЖДА С. М. Я. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на
„ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, представлявано
заедно от изпълнителните директори Селин Болар и Тихомир Минчев, сумата
от 123,53 лв. разноски.
ОСЪЖДА Х. Х. С. с ЕГН ********** от ***, и Е. Ю. С. с ЕГН
********** от ***, да заплатят на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 47А, представлявано заедно от изпълнителните
директори Селин Болар и Тихомир Минчев, по 300 лв. разноски.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А,
представлявано заедно от изпълнителните директори Селин Болар и Тихомир
Минчев, да заплати по сметка на Бургаски окръжен съд дължимата държавна
такса за производството по уважената част от исковете в размер на 4 000 лв.
Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
19