О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 162 Година 2019,07.02. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На седми февруари Година две хиляди и деветнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове:………………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар
Прокурор
като
разгледа
докладваното
от съдията
търговско дело номер 273
по описа за 2017 година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Ответниците С.С.Ж. ,В.П.Ж. и Ж.П.Ж. в депозирани три отделни молби ,по повод разпореждания № 2637 от 19.11.2018 год. и № 2810 от 11.12.2018 год. на съдията-докладчик по делото ,съдържащи указания за отстраняване на нередовности по депозираните от всеки един от тях самостоятелни въззивни жалби против постановеното решение № 336 от 29.10.2018 год. по настоящото дело, а именно прилагане на документи за внесени държавни такси от всеки от тях , са отправили искания за освобождаването им от задължението да заплатят дължимите и изчислени държавни такси в размер от 3712,98 лв. за първата и по 1856,49 лв. от втория и третия.Твърдят ,че не разполагат с достатъчно средства за заплащане на дължимите държавни такси по сметка на Апелативен съд Бургас за въззивно олбжалване.Въззивната жалбоподателка С.С.Ж. е депозирала и допълнителна декларация своевременно в изпълнение на указанията на докладчика, дадени с разпореждане № 2796 от 07.12.2018 год.,а останалите двама въззивни жалбоподатели са приложили само декларации.
Молбите са с правно основание в чл.83,ал.2,изр.2 от ГПК.
Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на молителите,данните по делото и представените във връзка с исканията декларации и допълнителна декларация от въззивната жалбоподателка, намира молбите за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.83,ал.2,изр.2 от ГПК съдът може да освободи от задълженията за внасяне на държавна такса по дело и разноски физическо лице,за което е признал,че няма достатъчно средства да заплати такива, като при преценката си следва да вземе предвид конкретно изброени в ал.2 на чл.83 от ГПК данни,както и други такива,които въпреки,че не са изрично посочени в закона са от значение и имат отношение към възможностите на лицето да поеме разноските по производството по съответното гражданско дело.
В настоящия случай с атакуваното решение всеки един от ответниците е осъден да заплати определени парични суми на ищеца по делото,като недоволни от решението са останали и тримата ответници.Всеки от тях е депозирал отделна въззивна жалба,като с разпореждания са им определени и дължими по сметка на Апелативен съд Бургас държавни такси ,а именно в тежест на С.С.Ж. сумата от 3712,968 лв.,а в тежест на В.П.Ж. и Ж.П.Ж. по 1856,49 лв.,като всеки от тях твърди,че не може да я заплати.
Установява се от книжата по делото и от писмените доказателства, приложени от молителите ,че С.С.Ж. е родена през 1979 год. като понастоящем е на 39 навършени години, В.П.Ж. е роден през 1970 год. и понастоящем е на 48 навършени години,а Ж.П.Ж. е роден през 1967 год. като понастоящем е на 51 навършени години.Семейни са,като С. и В. Жекови са съпрузи и имат две навършили пълнолетие деца,с които живеят в едно домакинство в единия от ипотекираните в полза на ищеца по настоящото дело имоти,а именно апартамент в гр.Несебър със застроена площ от 51,15 кв.м.В декларацията си В.Ж. заявява,че притежава ½ ид. част само от този имот. ,не притежава МПС,не е попълнил графата за притежание на влогове,неясно е попълнена частта то декларацията за регистрация като едноличен търговец,но изрично е записано,че не е съдружник в търговски дружества или акционер,отрекъл е да има доходи от заплата,наеми,свободни професии,от издръжка по спогодба или съдебно решение,рента и аренда на земеделски и други имоти,дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества,фирма като едноличен търговец,пенсия.Заявява добро здравословно състояние.Съпругата и въззивна жалбоподателка С.Ж. декларира същите обстоятелства,като в допълнение сочи и задължения в размер на 20000 лв. към трети лица,извън тези към ищеца по настоящото дело,твърди,че е работила през летния сезон в продължение на три месеца на минимална работна заплата,но не представя доказателства за това съобразно указанията в разпореждането на докладчика,твърди,че семейството преживява от заеми към приятели,а част V от допълнителната декларация е оставила непопълнена.В част VІ на допълнителната декларация отново е вписала,че друго недвижимо и движимо имущество не притежават със съпруга си и не са се разпореждали с такова.
Жалбоподателят Ж.Ж. е посочил в декларацията си ,че е семеен,но не е включил в нея никакви данни за съпруга,деца и домакинство.Заявил е,че притежава само възбранетното от ищеца недвижимо имущество без да го изброи.Декларира,че притежава едно МПС-20 годишно БМВ,няма влогове на свое име,не е регистриран като едноличен търговец ,не е съдружник в търговски дружества или акционер,няма доходи от заплата,наеми,свободни професии,от издръжка по спогодба или съдебно решение,рента и аредна от земеделски и други имоти,,дивиденти и дялово участие,фирма като едноличен търговец ,перния.Сочи единствено 3000 лв. годишен доход от животновъдство или по 250 лв. месечно.
Съдът констатира обаче,че В. и Ж. Жекови не са декларирали притежавания от тях в наследство от родителите им С. и Панайот Жекови ипотекиран като първи по ред имот с нот. акт № 42 от 06.06.2016 год. в полза на ищцовата кооперация.Същевременно възбранените с определение № 430 от 16.05.2018 год. земеделски имоти собственост на Ж.Ж. за 11 на брой,а след справка в електронния търговски регистър се установи,че само С.Ж. не фигурира в него.Ж. и В. Жекови са съдружници,а Ж.Ж. и управител на „Камертон“ ООД,ЕИК *********,В.Ж. е управител и съдружник в „Ню Вижън“ ООД,ЕИК ********* ,като е вписан и като едноличен търговец с фирма „Салкъма-70-В.Ж.“ ,ЕИК *********.Търговските дружества не са заличени,нито са в производство по ликвидация. Видно е също така,че през 2010 год. е бил вписан запор на дружествените дялове на В.Ж. в „Камертон“ ООД,ЕИК ********* в полза на физическо лице за сумата от около 32000 лв. ,но запорът е заличен през 2016 год.
При горната фактическа обстановка, съдът намира,че молителите ответници са декларирали неверни обстоятелства относно развивана търговска дейност,както и са затаили данни за притежавани недвижимости,поради което и твърденията им за липса достатъчно парични средства за покриване на разходи за държавни такси за въззивно обжалване са недоказани.При това положение исканията им за освобождаване по чл.83,ал.2,предл.2 от ГПК се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
По изложените съображения и на основание чл.83,ал.2 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ исканията на С.С.Ж. ,В.П.Ж. и Ж.П.Ж. ,заявени в депозирани три отделни молби, за освобождаването им от задълженията да внесат определените им с разпореждания № 2637 от 19.11.2018 год. и № 2810 от 11.12.2018 год. държавни такси за въззивно обжалване на постановеното по настоящото дело решение № 336 от 29.10.2018 год. по сметка на Апелативен съд гр.Бургас.
Определението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на всеки един от тримата молители – ответници,подали самостоятелни въззивни жалби.
След влизане в сила на настоящото определение делото да се докладва за по-нататъшни процесуални действия.
Съдия: