№ 130
гр. Сливен , 08.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500244 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Инициирано по частна жалба на „БАНКА ДСК“ АД гр.София, чрез пълномощник, с
която атакува Определение № 260022/12.03.2021г. постановено по ч.гр.д. № 1179/2018г. на
НЗРС. С този съдебен акт съдът обезсилил заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение № 818/17.07.2018г., издадена в полза на заявителя банка и настоящ
жалбоподател, както и издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист, като
прекратил производството, поради непредявяване на установителен иск в срок.
Оплакванията на жалбоподателя основно сочат липсата на предпоставки за спиране
на изпълнението и даване указания за предявяване на иск. В тази връзка се твърди, че
съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК за да даде указания съдът за предявяване на
установителен иск следвало заповедта за изпълнение да е връчена при условията на чл.47,
ал.5 ГПК и връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на населеното място или по друг начин с
удостоверяване на това обстоятелство с посочване на източника на данните в съобщението.
В конкретния случая това не било изпълнено кумулативно, тъй като връчителят при ЧСИ не
е събрал данни, че длъжника не живее на адреса, т.е. не следвало изобщо да се спира
изпълнението. Освен това се сочи, че съдът дал указанията за предявяване на иска не на
заявителя банка, а на цесионера ОТП Факторинг България ЕАД гр.София.
Иска се отмяна на постановеното определение за обезсилване на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист, като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се
деловодни разноски.
В срока по чл.276 ГПК отговор от насрещната по жалбата страна не е депозиран.
1
След като обсъди доводите на жалбоподателя и се запозна с приложеното ч.гр.д. №
1179/2018г. на НЗРС, съдът установи от фактическа страна следното:
Производството пред НЗРС било образувано въз основа на депозирано от БАНКА
ДСК ЕАД гр.София заявление по реда на чл.417 ГПК с искане за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника М. Р. ИВ. от гр.Нова Загора.
Съдът издал исканата заповед №818/17.07.2018г., ведно с изпълнителен лист от същата дата
за сумата от 15303,53 лв.
Било образувано изпълнително дело № 20188370401382 по описа на ЧСИ ПГ. с район
на действие СлОС, като ЧСИ изпратил на заповедния съд копие от разписката за връчване
на ПДИ и заповед за изпълнение. От последното е видно, че на адреса на длъжника на
30.09.2020г. било залепено уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК, след три посещения с
посочени дати и отбелязване, че длъжника не е открит на адреса. ЧСИ приложил и справка,
за това, че длъжника няма месторабота и протокол за утановяване на обстоятелствата по
чл.415, ал.1, т.2 ГПК. НЗРС изискал от ЧСИ акта за промяна на взискателя по
изпълнителното дело и след като получил разпореждане от 11.09.2019г. на ЧСИ, с което
като взискател по изпълнението бил конституиран цесионера ОТП Факторинг България
ЕАД, съдът с Определение № 260122/29.12.2020г. спрял изпълнението и указал на
цесионера взискател да предяви установителен иск по реда на чл.422 ГПК. След връчване на
това определение взискателят ОТП Факторинг България ЕАД депозирал молба до съда с
искане по реда на чл.253 ГПК да отмени определението си, поради липса на предпоставките
за даване на указания , респ. за предявяване на иск. Съдът извършил служебна справка в
съда и след като установил, че няма заведен иск срещу длъжника с Определение №
260022/12.03.2021г. обезсилил издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Това
определение било връчено на заявителя банка, както и на цесионера ОТП Факторинг
България ЕАД.
Заявителят банка депозирал частна жалба против обезсилването на заповедта и ИЛ в
законовия срок.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Сливенски окръжен съд, намира депозираната частна жалба за редовна и допустима,
тъй като е подадена в законоустановения срок, от правно легитимиран субект, разполагащ с
правен интерес от обжалване на съдебен акт, чрез постановилия го съд.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
В конкретния правен казус определението за спиране на принудителното изпълнение
е влязло в сила, доколкото не е било обжалвано от страните, но поради процесуална грешка
на съда.
При преценка дали да се дадат указания към заявителя за предявяване на
установителен иск по реда на чл.422, вр.чл.415 ГПК следва да се прецени наличността на
2
визираните в чл.415, ал.1, т.1-3 ГПК предпоставки. Така в т.2 от същата разпоредба е
предвидена кумулативната наличност на следните предпоставки: връчване на заповедта на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, т.е. след минимум три посещения на адреса в рамките
на месец с интервал от поне една седмица между тях, като най-малко едно от посещенията е
в неприсъствен ден, както и връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на
адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на населеното място
или по друг начин с удостоверяване на това обстоятелство с посочване на източника на
данните в съобщението. Ако всички тези предпоставки са налице и съдът ги установи,
тогава спира принудителното изпълнение и дава указания на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си.
В конкретния казус НЗРС погрешно е дал указанията не към заявителя, както
повелява чл.415, ал.1 ГПК и т.10б от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК ВКС,
а към цесионера. Независимо, че последния би могъл да предяви установителния иск в
рамките на срока, указан от съда, то това не променя задължението на съда да даде
адекватни указания именно към заявителя. По този начин последният е бил лишен от
възможността да обжалва спирането на изпълнението, което води до основателност на
настоящата жалба.
НЗРС следва по реда на чл.253 ГПК да отмени/измени определението си №
260122/29.12.2020г. в частта, с която е спрял принудителното изпълнение и погрешно дал
указания не към заявителя, а към цесионера, като прецени дали са налице кумулативно
предпоставките за спиране и съответно даде указания на заявителя банка за предявяване на
установителен иск, след което да връчи на този заявител препис от определението и по този
начин да му даде възможност да обжалва спирането на изпълнението. Едва тогава
въззивният съд би могъл да преценя дали са налице предпоставките за спиране на
принудителното изпълнение и да се произнесе по приложението на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
С оглед изложеното, атакуваното определение, с което е обезсилена издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист се явява неправилно и незаконосъобразно и
бива отменено.
Тъй като са претендирани разноски за това производство и се уважава жалбата, то
съдът определя техния размер на 50 лв., съобразно чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.26 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260022/12.03.2021г. постановено по ч.гр.д. № 1179/2018г.
на НЗРС, с което е обезсилена заповед за парично задължение № 818/17.07.2018г., издадена
3
в полза на заявителя банка и настоящ жалбоподател, както и издадения въз основа на
заповедта изпълнителен лист и е прекратено производството, поради непредявяване на
установителен иск в срок, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.8 ГПКМ. Р. ИВ., ЕГН: ********** от гр.Нова
Загора, ****** ДА ЗАПЛАТИ на БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, **********, сума в размер на 50 лв. /петдесет лева/, деловодни
разноски.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4