Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 65 09.07.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, I въззивен състав,
в публично заседание на девети април две хиляди деветнадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН
ИВАНОВ
Секретар: Павлина Костова
Прокурор: Манол Манолов
разгледа докладваното от съдия Иванов ВЧНД № 112 по описа
на съда за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI, във връзка с чл.341 ал.1 и чл.306 ал.1 т.1 и ал.3 предл. първо от НПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на адв. Т.М. ***, служебен защитник на осъдения С.Н.Д. ***, против
определение № 260081 от 18.01.2021г., постановено по ЧНД № 4210/ 2020г. по
описа на Районен съд-Бургас. С обжалваното определение съдът на основание
чл.306 ал.1 т.1 и т.3 от НПК, във връзка с чл. 68 ал.1 от НК, наложил на
осъдения общо наказание по НОХД № 1732/ 2016г., НОХД № 2016/ 2016г., НОХД №
3176/ 2016г. и НОХД № 5969/ 2016г., всички по описа на Районен съд-Бургас, в
размер на най-тежкото, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години,
отложил изтърпяването му на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3
години, привел на основание чл.68 ал.1 вр. чл.25 ал.4 от НК общото наказание 2
години „Лишаване от свобода“ в ефективно изпълнение при първоначален строг
режим по смисъла на чл.57 ал.1 т.2 б. „в“ от ЗИНЗС, постановил наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца и 24 дни, заменено с определение по
ЧНД № 688/2020г. по описа на Окръжен съд-Бургас, да бъде изтърпяно отделно при
първоначален строг режим, и приспаднал на основание чл.25 ал.2 от НК
изтърпяното до момента наказание „Лишаване от свобода“ по някоя от изброените
присъди, и времето, през което осъденият Д. е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ или „Домашен арест“, или задържан по реда на ЗМВР.
С жалбата се оспорва
законосъобразността и обосноваността на съдебния акт в частта, с която в
групирането са включени присъдите по НОХД № 1732/ 2016г. и по НОХД № 5969/
2016г., с които на осъденият били наложени наказания „Пробация“, поради изтекла
давност за изпълнение на тези наказания съобразно чл.82 ал.1 т.5 от НК. Оспорва
се и размерът на определеното по четирите присъди общо наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 години, тъй като
престъпленията по тези дела били извършени през 2016г. и поради забавата в
изпълнението на наказанията, те били изгубили в значителна степен своя
предупредителен и превантивен ефект и преследваният обществен резултат. Оспорва
се и определеният за изтърпяване на наказанието първоначален строг режим с
аргументи, че осъденият Д. не е с висока степен на обществена опасност,
съществували многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, включително
успешно завършените от него квалификационни курсове за първа долекарска помощ и
участието му в програми за обществено въздействие, както и поради факта, че до
момента осъденият не бил търпял ефективно лишаване от свобода. Претендира се
отмяна на първоинстанционното определение. Не са отправени доказателствени
искания.
Във проведено съдебно заседание, въззивният прокурор оспорва
жалбата с доводи, че липсват пороци в първоинстанционния съдебен акт, които да
го опорочават или да сочат на неправилно приложение на материалния закон.
Деянията не били маловажни, не била налице и хипотезата на чл.82 от НК за
настъпила давност за изпълнение на наказанията, включени в съвкупността.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът
на осъдения С.Д.
поддържа жалбата с изложените в нея съображения, с акцент
на липсата на осъществена от районния съд преценка за ниската обществена
опасност на осъдения и наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, което
според защитника изключвало налагането на ефективно наказание „Лишаване от
свобода“. Моли за уважаване на жалбата и отмяна на първоинстанционното
определение.
Осъденият Д. участва лично в производството, в последната
си дума се присъединява към тезата на своя защитник и твърди, че през
последните две години не бил вършил престъпления.
Бургаският окръжен съд, след собствена въззивна проверка
на определението в предмета и пределите, установени в чл.313 и чл.314 от НПК,
независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално
допустима, като подадена в установения в чл.319 ал.1 от НПК преклузивен срок,
от легитимирана страна, срещу годен за съдебен контрол по този ред акт, и пред
надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В първоинстанционното съдебно
производство са събрани достатъчни по обем и съдържание доказателства, от които
се установява следното:
С.Н.Д. ЕГН ********** *** е
осъждан до момента със 7 влезли в сила присъди и споразумения за извършени
умишлени престъпления от общ характер, а прокурорът от Окръжна прокуратура-Бургас
по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК е предложил групиране и определяне на общо
наказание по следните 4 осъждания:
1.Със споразумение от 29.03.2016г. по НОХД № 1732/2016 г. по описа на
Районен съд – Бургас, в сила от 29.03.2016 г., за извършено в периода
07.05.2015 – 06.02.2015г. престъпление по чл.194 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1
от НК, на осъдения Д. е наложено наказание „Пробация“ за срок от 2 години;
2.С присъда № 108/10.06.2016 г., постановена по НОХД № 2016/2016 г. по
описа на Районен съд-Бургас, в сила от 28.06.2016г., за извършено в периода
04.05.2015 – 28.08.2015г. престъпление по чл.195 ал.1 т. 2, т.4 и т.7, във вр.с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, на осъдения Д. е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години, чието изпълнение
на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години;
3. Със споразумение от 08.07.2016г. по НОХД № 3176/2016 г. по описа на
Районен съд – Бургас, в сила от 08.07.2016г., за извършено на 06.03.2016г.
престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, на осъдения Д. е наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, чието изпълнение на основание чл.66
ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години;
4. Със споразумение от 27.10.2016г. по НОХД № 5969/2016 г. по описа на
Районен съд – Бургас, в сила от 27.10.2016г., за извършено в периода 01.03.2016
– 09.03.2016г. престъпление по чл.197 т.2 вр. чл.194 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК, на осъдения Д. е наложено наказание „Пробация“ за срок от 2 години;
С определение № 2080 от 13.12.2016г. по НЧД № 6140/2016г. г. по описа на
Районен съд-Бургас, в сила от 29.12.2016г., по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК
съдът групирал наказанията, наложени на осъдения по НОХД № 1732/2016 г., НОХД №
2016/2016 г., НОХД № 3176/2016 г. и НОХД № 5969/2016 г., като му определил и
наложил едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно - „Лишаване от
свобода” за срок от 2 години, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е
отложено за изпитателен срок от 3 години.
5. Със споразумение от 26.03.2018г.
по НОХД № 1228/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, в сила от 26.03.2018г.,
за извършено в периода 01.09.2016 – 12.09.2016г. престъпление по чл.197 т.2 вр.
чл.194 ал.3 вр. ал.1 от НК, на осъдения Д. е наложено наказание наказание
„Пробация“ за срок от 3 години.
С определение по ЧНД № 688/2020г. по описа на Окръжен съд-Бургас, в сила от
19.09.2020г., на основание чл.43а т.2 от НК неизтърпяната част от наказанието
„Пробация“ по НОХД № 1228/2018г. по описа на Районен съд-Бургас е била заменена
с наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца и 24 дни, което осъденият
Д. да изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим.
При така установените релевантни факти, въззивната инстанция се
присъединява към извода на районния съд, че изброените в т.1-4 четири осъждания
имат за предмет престъпления, извършени от осъдения Д. в условията на чл.23
ал.1 от НК – деянията са осъществени, преди за което и да е от тях да имало
влязла в сила присъда. Доколкото тези престъпления са наказани с отделни
присъди по различни дела, по отношение на наложените за тях наказания действително
са налице предпоставките на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК, което налага
наказанията да бъдат групирани и на осъдения да се наложи общо наказание в
размер на най-тежкото от тях – в случая наказанието „Лишаване от свобода“ за
срок от 2 години, наложено по НОХД № 2016/2016 г. по описа на Районен
съд-Бургас, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК районният съд
обосновано решил да отложи за изпитателен срок от 3 години.
Дейността на първата инстанция
по определяне на присъдите в съвкупността и тяхното групиране с налагане на
общо наказание стриктно следва законовите разпоредби и процедура, без да страда
от твърдените в жалбата пороци, свързани с включване в съвкупността на дела, по
които осъденият е наказан с „Пробация“, и настъпилата според защитата
невъзможност наказанията „Пробация“ да бъдат изпълнени поради изтекла давност
по чл.82 ал.1 т.5 от НК изпълнителска давност. Достатъчно е настоящата
инстанция да отбележи, че при групиране на наказания по реда на чл.23 ал.1 от НК, респективно чл.25 ал.1 от НК, законът не държи сметка какви конкретни по
вид и размер наказания се налагат, или вече са били наложени на дееца за
отделните престъпления, включени в съвкупността. Меродавният критерий за
допускане на групирането е престъпленията да са били извършени, преди за което
и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, и това е изрично прогласено в
чл.23 ал.1 от НК. Щом тази първа предпоставка е налице, независимо от броя на
включените в съвкупността престъпления, и наложените за всяко от тях отделни
наказания, законосъобразното групиране изисква на дееца да се определи и наложи
само едно, общо наказание, което по вид, размер и начин на изтърпяване да е
най-тежкото измежду наложените му за отделните съставни престъпления. В случая
тези изисквания са изпълнени в цялост. Каталогът на предвидените в НК
наказания, наличен в чл.37 ал.1 от НК, и решението на законодателя да ги
подреди в низходящ по тежест ред, не оставя място за съмнение, че наказанието
„Лишаване от свобода“, дори в случай, че е отложено по реда на чл.66 ал.1 или
чл.69 ал.1 от НК, е по-тежко по вид от наказанието „Пробация“. От казаното
следва, че когато в съвкупността попадат присъди с наложени наказания „Лишаване
от свобода“ и „Пробация“, най-тежкото наказание е именно „Лишаване от свобода“,
което именно районният съд е наложил на осъдения Д.. При това положение
въпросът с изпълнението на наказанията „Пробация“ по НОХД № 1732/2016 г. и НОХД
№ 5969/2016 г. в случая изобщо не стои, тъй като с включването на тези присъди
в група с други, по които на Д. са наложени наказания „Лишаване от свобода“,
поначало означава, че общото най-тежко наказание винаги ще е „Лишаване от
свобода“, а не „Пробация“. От справката за съдимост на осъдения е видно, че с
определения по ЧНД № 3919/ 2016г. и по ЧНД № 6140/ 2016г. Районен съд – Бургас
своевременно е групирал наложените на осъдения наказания, така че още при
първото групиране през 2016г. е било очевидно, че общото най-тежко наказание е
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години, т.е. още тогава не са съществували
съмнения, а и възможности да се изпълняват включените в групата две наказания
„Пробация“ при наличие на по-тежки наказания в същата съвкупност.
Обосновано и законосъобразно
първата инстанция е отчела, че деянието по НОХД № 1228/2018 г. по описа на
Районен съд – Бургас попада в рамките на изпитателните срокове на наказанията
„Лишаване от свобода“, наложени на Д. по НОХД № 2016/2016 г. и НОХД № 3176/2016
г., двете по описа на Районен съд – Бургас. По НОХД № 1228/2018 г. на осъдения
било наложено наказание „Пробация“, което той отчасти изтърпял, но впоследствие
неизтърпяната част от това наказание е била заменена с определение по ЧНД №
688/2020г. по описа на Окръжен съд-Бургас, в сила от 19.09.2020г., с ефективно
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца и 24 дни. Съблюдавайки
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2014г. по тълк. дело №
6/ 2013г. на ОСНК, ВКС, районният съд обосновано и в съгласие със закона е
преценил, че считано от 19.09.2020г., когато определението на окръжния съд по
чл.452 ал.3 от НПК във връзка с чл.43а т.2 от НК е влязло в сила, Д. се счита
за осъждан на „Лишаване от свобода“ по НОХД № 1228/2018 г. по описа на Районен
съд – Бургас, което наказание следва да се изтърпи ефективно, и деянието по
това дело е извършено в изпитателните срокове по НОХД № 2016/2016 г. и НОХД №
3176/2016 г., т.е. в случая са налице едновременно всички условия по чл.68 ал.1
от НК. Престъпленията по НОХД № 2016/2016 г. и НОХД № 3176/2016 г. са умишлени
от общ характер, такова е и деянието по НОХД № 1228/2018 г., по което, макар
след изтичане на изпитателните срокове по първите две осъждания, деецът е бил
осъден на „Лишаване от свобода“. При обсъдените факти законосъобразно е
приложена императивната разпоредба на чл.68 ал.1 от НК, изискваща осъденият да
изтърпи и отложеното наказание, в какъвто смисъл се е произнесъл и районният
съд.
Правилно е определен и
първоначалният режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание.
Разпоредбата на чл.57 ал.2 б. „в“ от ЗИНЗС е съвършено ясна и предвижда
изтърпяване на наказанието при първоначален „строг“ режим при умишлени
престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено
условното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът на двете наказания
надвишава две години. Настоящият случай
е именно такъв, а твърденията на защитата, че осъденият не е с висока степен на
обществена опасност не са подкрепени с никакви доказателства. Сочените в
жалбата квалификационни курсове и програми за обществено въздействие изцяло се
вместват в рамките на наложеното му наказание „Пробация“ по НОХД № 1228/2018
г., т.е. те са били задължителни за Д. по пробационната мярка „Включване в
курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие“ за
срок от 3 години по посоченото дело, но няма спор, че в даден момент осъденият
без основателна причина е преустановил изпълнението на това по-леко наказание.
Извън тези твърдения, липсват каквито и да е други, още по-малко убедителни
доказателства за по-ниска степен на обществена опасност на личността на дееца,
за да се преценява смекчаване на първоначалния режим на изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ на основание чл.57 ал.3 от ЗИНЗС. Преминаване
към по-лек режим е възможно след започване изпълнението на наказанието, в
зависимост от собственото поведение на осъдения и оценяването му от
затворническата администрация чрез съответните оценки на риска.
При цялостната служебна проверка на правилността на
атакуваното определение по реда на чл.314 ал.1 от НПК, въззивният съд не
констатира допуснати от първата инстанция нарушения на материалният закон или
на процесуалните правила, налагащи неговото изменение или отмяна, което изисква
то да бъде потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334
т.6 от НПК, Бургаският окръжен съд, І въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 260081 от 18.01.2021г., постановено по ЧНД № 4210/ 2020г. по описа на Районен
съд-Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: