№ 7511
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110132466 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по предявен от Б. С. М. против Г. В. М. иск с правно
основание чл. 49, ал. 1 СК за развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, без да е заявена претенция за произнасяне по въпроса
за вината.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на
14.05.1977 г., от който нямали ненавършили пълнолетие деца. Ищцата сочи, че
в началото на брака отношенията между съпрузите били добри, двамата се
грижели за домакинството, отглеждането и възпитанието на децата.
Постепенно отношенията се променили, настъпило физическо и духовно
отдалечаване и отчуждаване между съпрузите. Ищцата твърди, че последните
години ответникът е изключително груб и неуважителен към нея. Иска
прекратяване на брака, без да се изследва въпроса за вината. Желае да носи
брачното си име – М.. Не възразява семейното жилище, лична нейна
собственост, след прекратяване на брака да се ползва от ответника, тъй като
същият не притежава собственост.
В съдебно заседание Б. С. М., лично и чрез пълномощник, поддържа
1
исковата си претенция и иска нейното уважаване. Заявява категоричното си
нежелание да продължи брачната обвързаност, но не иска събиране на гласни
доказателства, тъй като ответникът е баща на общите им деца. Сочи, че не
намира за необходимо да води свидетели, след като е стигнала до извод, че
след 50 години иска развод, защото е мъж и жена в семейството.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата
молба, в който намира предявеният иск за неоснователен. Оспорва бракът да
е непоправимо и трайно разстроен. Сочи, че с ищцата живеят от 47 години
заедно, включително и към настоящия момент и никога не са били във
фактическа раздяла. Твърди, че заедно с ищцата са отгледали децата си, които
вече имат семейства и деца. Понастоящем двамата с ищцата твърди да се
грижат за дома им, и двамата са съпричастни към проблемите на синовете им,
и двамата се радват на внуците. Сочи, че с напредване на възрастта всеки от
тях има физически и характерови изменения, но те не водят до непоправими
неразбирателства. Счита точно сега за важно да си помагат и грижат едни за
друг. Предвид изложеното ответникът не намира брака за разстроен и моли
съдът да отхвърли молбата за развод.
В съдебно заседание ответникът лично и чрез пълномощник не желае
прекратяване на брачната връзка.
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански
брак № 421/14.05.1977 г. на Кирковски районен народен съвет, гр. София /закрит, сега
Столична община, район „Красно село“/, страните по делото са сключили граждански брак
на 14.05.1977 г. в гр. София, като при сключването му съпругата е приела да носи фамилното
име на съпруга - М..
От брака си страните нямат ненавършили пълнолетие деца /л. 5/.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
В т. 2 от мотивите на Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС е
изрично посочено, че във всеки отделен случай при иск за развод съдът трябва
да установи, че брачните отношения на съпрузите са разстроени дълбоко и
непоправимо и че бракът е опразнен от съдържание. Съдът трябва да обсъди
2
всички субективни и обективни причини, посочени от страните, и да прецени
какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот.
Всяка конкретна причина, колкото и значителна да е тя за предявилия иск за
развод съпруг, не може да бъде приравнена със състоянието на дълбоко и
непоправимо разстроен брак. Възможно е тя да не е дала съществено
отражение върху съзнанието на другия съпруг и върху брачните отношения.
Съдът трябва да прекрати брака само когато констатира, че разстройството в
него е дълбоко и непоправимо и че запазването му не създава нормални
условия на живот на съпрузите и за отглеждане на децата им. Върховният съд
е разяснил, че дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва
взаимност, уважение, доверие и другарски отношения, като в тези случаи
брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание,
каквото изискват законът и моралът. Разясненията дадени за непоправимо
разстройството на брачната връзка, е такова лошо състояние в отношенията
между съпрузите, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални
отношения между тях.
В условията на пълно и главно доказване ищцата не установи дълбокото
и непоправимо разстройство на брачната връзка, въпреки дадените й указания
с протоколно определение от 05.02.2025 г. Ищцата не сочи сериозни
конкретни причини, които да са предизвикали дълбокото и непоправимо
разстройство в брака. Заявила е, че последните години ответникът е
изключително груб и неуважителен, но за тези твърдения нито сочи
доказателства, нито иска събиране на такива. Във всеки едни случай съдът е
длъжен да установи причините и да ги конкретизира, което в настоящото
производство е обективно невъзможно. Изявлението и субективната оценка на
ищцата, че иска бракът да бъде прекратен, защото тя била мъж и жена цели 50
години, не води до извод за дълбоко и непоправимо разстройство на брачната
връзка. На следващо място страните живеят заедно и дори не твърдят да са
били в продължителна фактическа раздяла, която би могла да е причина за
разстройство на брака.
Предявеният иск за развод не е доказан по своето основание. Не се
установиха обективни и субективни причини за дълбокото и непоправимо
разстройство на брачната връзка. Не е налице дори трайно настъпило
фактическо състояние, което да намери своята юридическа санкция с
постановяване на решение за развод на страните.
3
При този извод на спора и предвид разпоредбата на чл. 6, т. от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищцовата
страна следва да заплати по сметка на СРС такса при решаване на делото в
размер на 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. С. М. против Г. В. М. иск с правно
основание чл. 49, ал. 1 СК за развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, без произнасяне по въпроса за вината, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Б. С. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 50,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4