РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2083
гр. Пловдив, 17.11.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на осемнадесети
октомври две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
ПЕТЪР
КАСАБОВ
при
секретаря Б.К. и участието на
прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като
разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА
ПЕТРОВА КНАД № 2094 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите
и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63,
ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна жалба,
предявена от ПЪРВО РУ при ОД на МВР - Пловдив, чрез пълномощника си главен
юрисконсулт Д.Д.-П., против Решение
№ 1269/20.06.2022 г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 7894/2021
г. по описа на същия съд, отменящо Наказателно
постановление /НП/ № 21-0432-001034/01.10.2021
г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на К.Р.Т.,
с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането
/КЗ/, е наложена глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Поддържаните касационни основания се
субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Иска се решението на ПРС да бъде отменено, а издаденото НП
да бъде потвърдено. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
3. Ответникът по касационната жалба – К.Р.Т., счита касационната жалба за неоснователна.
4. Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ. За
допустимостта:
5.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален
срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил
сезиран с жалба, предявена от К.Р.Т., срещу НП № 21-0432-001034/01.10.2021 г., издадено
от Началник РУ към ОД на МВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, е наложена глоба в размер на 400
лева, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, което се свежда до следното:
При извършена
проверка на 24.09.2021 г. около 10:45
часа в гр. Пловдив на бул.
Александър Стамболийски – до № 2 е
установено, че К.Р.Т. управлява лек автомобил “АУДИ А3” с рег. № РВ***ВХ, собственост
на С. А. С. , с ЕГН ********** без да има сключен и действащ договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, с което виновно е нарушила чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Административното наказание е наложено
при тази фактическа и правна обстановка.
7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение,
първоинстанционният съд е отменил спорното НП, като е приел случая за маловажен
по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.
ІV. За правото:
8. Така постановеното решение е правилно.
9. Настоящият съдебен състав споделя установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, както и преценката, че нарушението, макар да се
установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН.
За маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение,
което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).
10. Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен
състава на административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи
обстоятелства (нарушението е извършено за първи път; застраховка „Гражданска
отговорност“ е сключена 39 минути след установяване на нарушението; от
нарушението на се настъпили вредни последици; макар Т. да е правоспособен водач от шест години,
същата има само едно извършено нарушение по ЗДвП и нито едно по КЗ), деянието
разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на имуществена
санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка
спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.
11. Следва да се посочи, че административнонаказващият орган е игнорирал
задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената
опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай
каза се, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите
такива нарушения, и очевидно е маловажен случай на нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Като не
го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил
неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за
прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
12. Изложеното до тук, е
съобразено от първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното в
настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява
правилен и като такъв ще следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, деветнадесети
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1269
от 20.06.2022 год. на Пловдивски районен съд, VІІ наказателен състав, постановено
по АНД № 7894 по описа на същия съд за 2021 год.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.