Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 349 27.11.2018г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 467 по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с
чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба,
подадена от Д.Т.В. ***, против Заповед № 19-13-81 от 27.06.2018г., издадена от
Главния архитект на Община Стара Загора. С оспорената заповед, на основание
чл.124а, ал.2 и ал.5; чл.135, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ във вр. с чл.134, ал.2,
т.2 и т.7 и чл.201, ал.1 от ЗУТ, е разрешено изработване на проект за изменение
на ПУП - План за регулация на гр. Стара Загора, одобрен със Заповед № 1584/
15.10.2003г., в частта му за УПИ ХІІ-879 и УПИ ХІV-876 в кв. 59, като общата
вътрешно-регулационна линия бъде поставена в съответствие със съществуващата
кадастрална граница между ПИ 68850.515.290 и ПИ 68850.515.287 по КК на гр. Стара
Загора, след което УПИ ХІV-876 да се раздели на два УПИ: УПИ ХІV-676 и УПИ
ХХХІ-677 в кв.59, отредени за ПИ с проектни идентификатори 68850.515.676 и
68850.515.677 (съгласно представена скица - предложение и техническо задание).
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за
издаването й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила; в противоречие с материалния закон и при неспазване на императивните
изисквания за съдържание на административния акт. Жалбоподателят поддържа, че заповедта
е нищожна, тъй като е постановена след формиран и влязъл в сила мълчалив отказ
да бъде разрешено изработване на проект за изменение на ПУП - План за регулация
за разделянето на УПИ ХІV-876, кв. 59 по плана на гр. Стара Загора. Твърди, че
посочените в обжалваната заповед правни основания за нейното издаване са взаимоизключващи
се, като същата е постановена при недопустимо смесване на две административни
производства – по чл.201 от ЗУТ и по чл.135 от ЗУТ. Сочи, че в нарушение на
изискванията по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в оспорения акт не са посочени
релевантните фактически основания за упражненото административно правомощие,
като изложените мотиви не съответстват на съдържащите се в акта правни
основания за неговото издаване. Направено е искане за обявяване нищожността на
обжалваната заповед или за отмяната й, като незаконосъобразна.
Ответникът
– Главен архитект на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по
делото, оспорва жалбата като недопустима. Поддържа, че оспорената заповед не
представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност по реда на АПК. Излага доводи и за липса на правен
интерес за жалбоподателя от оспорването на Заповед № 19-13-81 от 27.06.2018г.,
по съображения, че заповедта с която се разрешава изработване на проект за
изменение на ПУП – ПР, по никакъв начин не засяга негативно права и законни
интереси на Д.В..
Заинтересуваните
страни - Б.Т.Д. и М.М.К., чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и
в представеното писмено становище, оспорват жалбата като недопустима и
неоснователна. Поддържат, че доколкото оспорената Заповед № 19-13-81/
27.06.2018г. на Главния архитект на Община Стара Загора, с която се разрешава изработване
на проект за изменение на ПУП - ПР, представлява част от производството по
одобряване изменението на ПУП, по аргумент от разпоредбата на чл.21, ал.5 от АПК, не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност. Твърдят, че тъй като обжалваната
заповед е издадена на основание чл.124а, ал.2 от ЗУТ, същата не подлежи на
обжалване и съгласно изричната законова разпоредба на чл.124б, ал.4 от ЗУТ. Излагат
и съображения, че доколкото издаването на оспорения акт на Главния архитект на
Община Стара Загора е инициирано във връзка с висящо съдебно производство по
втората фаза на съдебна делба на УПИ ХІV-876, липсва произтичащо от обжалваната
заповед засягане на права и интереси на страните в това производство / вкл. на
жалбоподателя Д.В./ и съответно липсва и правен интерес от оспорването на
заповедта. Направено е искане жалбата да бъде оставена без разглеждане, като
недопустима, а производството по делото – прекратено.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Жалбоподателят
в настоящото производство - Д.Т.В. и заинтересованите страни - Б.Т.Д. и М.М.К.,
са съсобственици на УПИ ХІV-876, кв.59 по плана на гр. Стара Загора (поземлен
имот с идентификатор 68850.515.287 по КККР), съгласно представените по делото
нотариални актове, Скица изх. №1348 от 09.06.2016г. /заверена и към 03.05.2018г./,
издадена от община Стара Загора и Скица на поземлен имот №15-135980/ 23.03.2016г.,
издадена от СГКК, гр. Стара Загора.
В Районен
съд – Стара Загора е образувано гр. дело № 2073/ 2016г. по предявен иск за
делба на горепосочения съсобствен имот /УПИ ХІV-876, кв.59 по плана на гр.
Стара Загора/, като съдебното производство по делото /във втората фаза по
извършването на съдебната делба/, е висящо. По това дело е било дадено
положително становище на Главния архитект на Община Стара Загора относно
поделяемостта на УПИ ХІV-876, кв.59 по плана на гр. Стара Загора, обективирано в постъпило
в РС – Стара Загора писмо с вх. № 4562/ 15.02.2018г. /л.4 по делото/. Посочено
е, че УПИ ХІV-876, кв.59, съгласно действащия ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед №
1584/15.10.2003г., попада в устройствена зона с височина над 10.00 м - средно
етажно застрояване. В тази връзка минималните размери на урегулираните
поземлени имоти по чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ, не са приложими, от което е
направен извод, че е възможна делба на УПИ ХІV-876 в кв.59. С оглед на
изразеното от Главния архитект на Община Стара Загора становище, сочещо на
вероятна поделяемост на имота, с Определение от 03.04.2018г. по гр. дело № 2073/
2016г. по описа на Старозагорския районен съд /л.49 по делото/, на основание
чл.201, ал.3, изр. първо във връзка с чл.15, ал.6 и чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ, във
вр. с чл.34, ал.1 и ал.2 от Закона за собствеността и чл.347-350 от ГПК, съдът е
разпоредил да се изпрати официално писмо до Главния архитект на Община Стара
Загора, че следва в кръга на своята компетентност да издаде мотивирано
предписание до всяка от страните – съделители, с нареждане да внесат проект за
изменение на действащия план за регулация /ПР/ относно извършването на съдебна
делба на процесния по това дело УПИ ХІV-876 в кв.59 по плана на гр. Стара
Загора, между съделителите: Д.Т.В., Б.Т.Д. и М.М.К.. Разпоредено е и заверено
копие на предписанието да се изпрати по гр. дело №2073/ 2016г. на РС - Стара
Загора, за сведение.
В
изпълнение на определението по гр. дело № 2073/ 2016г. по описа на Старозагорския
районен съд, Главният архитект на Община Стара Загора е издал Предписание,
обективирано в писмо изх. №10-11-4347 от 27.04.2018г. /л. 59 по делото/. С
посоченото предписание, на Д.Т.В., Б.Т.Д. и М.М.К. е указано да внесат проект
за изменение на действащия план за регулация, като представят техническо
задание, подадено от всички собственици и скица - предложение за разделяне на
УПИ ХІV-876 в кв.59 по плана на гр. Стара Загора, изготвени от лицензиран
геодезист. За издаденото предписание от Община Стара Загора е изпратено
уведомително писмо изх. № 10-11-6397/ 13.06.2018г. по гр. дело №2073/ 2016г. по
описа на РС – Стара Загора, с приложени към него заверени копия на
предписанието и на постъпилото възражение от Д.В. с вх.№10-04-143/ 10.05.2018г.,
в което В. е изразил становище, че имотът е неподеляем /л.61/.
Същевременно,
от М.М.К. и от Б.Т.Д. е подадено Заявление вх. № 19-06-181 от 01.06.2018г. до
Главния архитект на Община Стара Загора, с искане да бъде разрешено изработване
на проект за изменение на Подробен устройствен план - План за регулация за УПИ
ХІV-876 кв.59 по плана на гр. Стара Загора, собственост на Д.Т.В., Б.Т.Д. и
наследници на М.Д. и УПИ ХІІ-879, кв.59 по плана на гр. Стара
Загора, като се промени регулационната граница между УПИ ХІV-876 и УПИ ХІІ-879
така, че да съвпадне с кадастралната граница между ПИ 287 и 290, кадастрален
район 515, след което УПИ ХІV-876 да се раздели „на две равни части“ /л.43 по делото/. Към заявлението са
приложени техническо задание и скица – предложение относно предлаганото изменението
на Плана за регулация.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 19-13-81 от 27.06.2018г.,
издадена от Главния архитект на Община Стара Загора, на основание чл.124а, ал.2
и ал.5; чл.135, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, по Заявление вх. № 19-06-181 от
01.06.2018г. на М.М.К. и Б.Т.Д., във връзка с чл.134, ал.2, т.2 и т.7 и чл.201,
ал.1 от ЗУТ и представени скица-предложение и техническо задание, е разрешено
изработване на проект за изменение на ПУП -План за регулация на гр. Стара
Загора, одобрен със Заповед № 1584/ 15.10.2003г., в частта му за УПИ ХІІ-879 и
УПИ ХІV-876 в кв. 59, като общата вътрешно регулационна линия бъде поставена в
съответствие със съществуващата кадастрална граница между ПИ 68850.515.290 и ПИ
68850.515.287 по КК на гр. Стара Загора, след което УПИ ХІV-876 да се раздели
на два УПИ: УПИ ХІV-676 и УПИ ХХХІ-677 в
кв.59 , отредени за ПИ с проектни идентификатори 68850.515.676 и 68850.515.677
(съгласно представена скица-предложение и техническо задание).
Няма
данни издадената от Главния архитект на Община Стара Загора Заповед № 19-13-81/
27.06.2018г. да е била съобщена на Д.Т.В. - съсобственик на имота, за който е
разрешено изработване на проект за изменение на ПУП–ПР - УПИ ХІV-876, кв.59 по
плана на гр. Стара Загора. Обявление за постановената заповед и за нейното
съдържание е публикувано във в. „Старозагорски новини“.
С
подадено до Кмета на Община Стара Загора Заявление вх. №19-11-236 от
08.08.2018г., М.К. и Б.Д. са направили искане за съгласуване и одобряване на
ПУП - изменение на Плана за регулация за УПИ ХІV-876 и УПИ ХІІ-879, кв.59 по
плана на гр. Стара Загора, съгласно приложен проект с обяснителна записка към
него (л.25 и сл.). Към заявлението е приложено и Удостоверение изх. № 25-62186/
11.05.2018г. от СГКК - Стара Загора, за определените нови проектни идентификатори
на поземлените имоти. Съобщение изх. № 19-99-363 от 24.08.2018г. за изработения
проект за изменение на ПУП – ПР, е изпратено и до Д.В..
По делото са представени и приети като доказателства документите,
съдържащи се в административната преписка по издаването на оспорената Заповед №
19-13-81 от 27.06.2018г. на Главния архитект на Община Стара Загора.
По допустимостта на жалбата:
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е заповед за разрешаване
изработването на проект за изменение на влязъл в сила ПУП-План за регулация, с
обхват УПИ ХІІ-879 и УПИ ХІV-876, кв. 59 по плана на гр. Стара Загора. Относима
към издаването на административен акт с такова съдържание на разпоредените правни
последици е разпоредбата на чл.135, ал.3 от ЗУТ /посочена сред правните
основания за издаване на обжалваната Заповед № 19-13-81/ 27.06.2018г. на
Главния архитект на Община Стара Загора/, съгласно която норма компетентният
орган по чл.135, ал.1 от ЗУТ в 14 дневен срок от постъпване на заявлението с
искане за изменение на устройствен план със заповед разрешава или отказва да се
изработи проект за изменение на плана. Актовете по чл.135, ал.3 от ЗУТ, с които се
допуска /разрешава/ изработването на проект за изменение на ПУП, са индивидуални
административни актове по смисъла на чл.214, т.1 от ЗУТ, подлежащи на съдебно
оспорване и контрол за законосъобразност по реда на АПК съгласно чл. 215, ал.1
във вр. с чл.219 от ЗУТ. В този смисъл е и установената практика на ВАС - Определение
№ 10564 от 16.08.2018г. по адм. дело № 3438/2018г. на ВАС, II о., Определение №
11359 от 26.09.2018г. по адм. дело № 11162/2018г. на ВАС, II о., Определение № 10742 от 4.09.2018г. по адм. дело
№ 7308/2018г. на ВАС, II о. и др. Сред правните последици на заповедите по
чл.135, ал.3 от ЗУТ с които се допуска да се изработи проект за изменение на
плана /каквато по своята правна същност и съдържание представлява и обжалваната
заповед/, са и такива, свързани със спиране прилагането на действащите
устройствени планове в частите, за които се отнасят заповедите, съгласно чл.135,
ал.6 от ЗУТ. А с това непосредствено се засягат правата и законните интереси на
собствениците и на носителите на ограничени вещни права в имотите, включени в
предметния обхват на процедираното изменение на ПУП. Противно на твърденията на
процесуалните представители на ответника и на заинтересованите страни,
оспореният акт не е изрично изключен от кръга на съдебно обжалваемите индивидуални
административни актове. Производството по чл.135, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗУТ по
допускане (разрешаване) изработването на проект на изменение на влязъл в сила подробен
устройствен план, е различно от производството по разрешаване на първоначално
проектиране на ПУП по чл.124а от ЗУТ. Независимо, че са посочени като правно
основание за издаването на Заповед № 19-13-81 от 27.06.2018г. на Главния
архитект на Община Стара Загора, неотносими към характера и съдържанието на
обективираното в заповедта волеизявление и към разпоредителната част от акта са
разпоредбите на чл.124а, ал.2 и ал.5 от ЗУТ. Нормата на чл.124а, ал.2 от ЗУТ
предвижда, че разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план
за част от урбанизирана територия (с изключение на селищните образувания с
национално значение) в обхват до един квартал, а в Столична община и градовете
с районно деление – в обхват до три квартала, се дава със заповед на кмета на
общината по предложение на главния архитект. Според ал.5 на чл.124а от ЗУТ,
такова разрешение може да се издаде и по искане и за сметка от заинтересувани
лица - собственици на поземлени имоти, концесионери, лица, които имат право да
строят в чужд имот по силата на закон, или други лица, определени в закон. В
случая обаче за УПИ, включени в обхвата на даденото с обжалваната Заповед №
19-13-81 от 27.06.2018г. разрешение за изработване на проект за изменение на
ПУП – ПР, е налице влязъл в сила ПУП - План за регулация, одобрен със Заповед
№1584/ 15.10.2003г., от което следва извода, че към оспорения административен
акт са неотносими правилата на чл.124а, ал.2 и ал.5 от ЗУТ, регламентиращи хипотези
на разрешаване първоначално проектиране /изработване на проект/ за Подробен
устройствен план. Това обуславя неприложимост и на разпоредбата на чл.124б,
ал.4 от ЗУТ, изключваща възможността за съдебно обжалване единствено на решенията
по чл.124 и чл.124а от ЗУТ. Тъй като с обжалвания акт се разрешава изработването
на проект за изменение на ПУП, релевантната
правна норма, която регламентира упражненото административно правомощие, е
разпоредбата на чл.135, ал.3 от ЗУТ. А както беше посочено актът по чл.135,
ал.3 от ЗУТ, макар да представлява част от производството по изменение на влязъл
в сила ПУП, съгласно установената съдебна практика е административен акт със
самостоятелно значение и правни последици – с него приключва първата фаза от
производството по изменение на влязъл в сила ПУП, като с влизането му в сила се
спира прилагането на действащия устройствен план в частта, за която се отнася
разрешеното проектиране. Този административен акт не е сред неподлежащите на
съдебно оспорване актовете по чл.124б, ал.4 от ЗУТ, поради което като
индивидуален административен акт по см. на чл.214, т.1 от ЗУТ, може да бъде
обжалван по реда на АПК съгласно чл. 215, ал.1 във вр. с чл.219 от ЗУТ.
Жалбоподателят
Д.Т.В. е съсобственик на УПИ ХІV-876, кв.59 по плана на гр. Стара Загора - предмет
на разрешеното със Заповед № 19-13-81 от 27.06.2018г. на Главния архитект на
Община Стара Загора изработване на проект за изменение на ПУП – ПР и
следователно има качество на заинтересовано лице по см. на чл.131, ал.1 във вр.
с ал.2, т.1 от ЗУТ, процесуално легитимирано да обжалва издадения административен
акт по чл.135, ал.3 от ЗУТ. От доказателствата по делото се установява, че Заповед
№19-13-81/ 27.06.2018г. не е била съобщена съгласно изискванията на §4, ал.2 от
ДР на ЗУТ на заинтересованото лице Д.В., чрез отправянето на писмено съобщение.
Видно от писмо вх. № 3823/ 20.09.2018г. на Община Стара Загора, публикувано е
единствено обявление за постановената заповед и за нейното съдържание във в.
„Старозагорски новини“ на 28.06.2018г.,
което публикуване обаче не може да замести изискуемото се по § 4, ал.2
от ЗУТ съобщаване на заповедта на заинтересованите лица. При липса на каквито и
да е било доказателства за надлежно съобщаване на Заповед № 19-13-81 от
27.06.2018г. на Главния архитект на Община Стара Загора по реда и по начина,
регламентирани в §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, на заинтересованото лице Д.В.,
административният акт се явява ненадлежно и нередовно съобщен на посоченото
лице. С оглед на което съдът приема, че подадената от Д.В. жалба не е извън
установения преклузивен срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ. Отделно от това нито в заповедта, нито в
публикуваното обявление за нейното издаване, е указано в какъв срок и пред кой
орган може да бъде обжалвана.
Предвид
гореизложеното оспорването, като направено от легитимирано по см. чл.131, ал.1
във вр. с ал.2, т. 1 от ЗУТ лице, в предвидения от закона срок и срещу акт по
устройство на територията, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност съгласно разпоредбата на чл.215, ал.1 във вр. с чл. 214, т.1
от ЗУТ, е процесуално допустимо.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира че разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
По
аргумент от разпоредбата на чл.135, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗУТ, компетентен да
се произнесе по подадено заявление с искане да бъде разрешено изработването на
проект за изменение на устройствен план, в общия случай е кметът на общината /извън
хипотезите на чл.124а, ал.3 и ал.4 от ЗУТ - за обекти с регионално значение и
разположени на територията на повече от една община и за обекти с обхват повече
от една област, такива с национално значение и/или национални обекти,
републикански пътища, жп магистрали и жп линии/. Съгласно §1, ал.3 от ДР на ЗУТ Кметът на общината може
да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния
архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната)
администрация. От представената и приета като доказателство по делото Заповед №
10-00-241 от 15.02.2017г. /л.95/, е видно, че на основание §1, ал.3 от ДР на
ЗУТ Кметът на Община Стара Загора е делегирал
свои правомощия по ЗУТ, вкл. правомощието по чл.135, ал.3 от ЗУТ, на Главния
архитект Община Стара Загора – арх. В.Г..
Следователно оспорената Заповед № 19-13-81/ 27.06.2018г, с която на основание
чл.135, ал.3 от ЗУТ се разрешава изработване на проект за изменение на влязъл в
сила ПУП – ПР на гр. Стара Загора с посочен териториален обхват, е издадена от
материално и териториално компетентния административен орган – Главен архитект
на Община Стара Загора, съобразно и в рамките на надлежно делегираните му на
основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ със Заповед № 10-00-241 от 15.02.2017г. на
Кмета на Община Стара Загора правомощия.
Обжалваната
заповед обаче постановена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, което обуславя извод за нейната
незаконосъобразност на това основание. Съображенията за това са следните:
Производството по чл.135 от ЗУТ е
административно по своя характер, поради което за неуредените в специалния
закон /ЗУТ/ въпроси, следва да намерят приложение общите разпоредби на АПК.
Нормата на чл.27, ал.2 от АПК императивно регламентира задължението на
административният орган преди да се произнесе по искането за издаване на
индивидуален административен акт, да извърши проверка за наличието на
предпоставките за допустимостта на това искане. Една от законово предвидените
предпоставки за допустимост на искането и съотв. за допустимост на
административното производство, е липса на влязъл в сила административен акт
със същия предмет и страни /чл.27, ал.2, т.1 от АПК/. Наличието на влязъл в
сила административен акт между същите страни и със същия предмет, е абсолютна
процесуална пречка за образуването на последващо административно производство,
неговото провеждане и приключване с издаването на административен акт, с който
отново да се решава материалния въпрос, разрешен с влязъл в сила
административен акт. В случая по подаденото от М.М.К. и от Б.Т.Д. Заявление вх.
№ 19-06-181 от 01.06.2018г., с искане да бъде разрешено изработване на проект
за изменение на ПУП – ПР, Главният
архитект на Община Стара Загора не е извършил проверка и съответно не е
установил, че вече има издаден и влязъл сила административен акт със същия
предмет и страни, като актът, издаването на който се иска с подаденото
заявление.
Както беше посочено, урегулираният
поземлен имот - УПИ ХІV-876, кв.59 по
плана на гр. Стара Загора, е предмет на съдебна делба в производството по гр. дело
№ 2073/2016г. по описа на РС - Стара Загора, между съсобствениците Д.Т. В., Б.Т.Д. и М.М.К.. При съдебна делба на
урегулиран поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти,
съдът изисква становище от общинската (районната) администрация относно
поделяемостта на имота /чл.201, ал.1 от ЗУТ/. Преценката относно поделяемостта
на урегулиран поземлен имот, предмет на делба, на отделни УПИ, която се
извършва от общинската администрация при даването на становището по чл.201,
ал.1 от ЗУТ, е идентична с преценката, която се извършва преди издаването на
разрешение по чл.135, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗУТ в общия случай /т.е при
подадено от заинтересованите лица заявление по чл.135, ал.1 от ЗУТ за
разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП – ПР за регулационното
разделяне на УПИ на два или повече УПИ/. В случаите, когато урегулирания
поземлен имот е поделяем (като разпоредбата на чл.201, ал.2 от ЗУТ изрично определя
и посочва кога урегулираните поземлени имоти са неподеляеми), е приложима
разпоредбата на чл.201, ал.3 изр. първо от ЗУТ, според която когато УПИ е
поделяем, главният архитект на общината (района) с мотивирано предписание до страните
нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. В
случая, въз основа на дадено по гр. дело № 2073/2016г. по описа на РС – Стара
Загора становище от общинска администрация – Стара Загора за поделяемост на УПИ
ХІV-876 в.59 по плана на гр. Стара Загора (изразено в писмо вх. № 4562/ 15.02.2018г.
на Главния архитект на Община Стара Загора до съда), Старозагорският районен
съд е преценил изпълнена хипотезата на чл.201, ал.1 от ЗУТ, обуславяща и приложението на чл.201, ал.3,
изр. първо от ЗУТ – издаване от главния архитект на предписание до
страните-съделители за внасяне на проект за изменение на действащия план за
регулация. С Определение от 03.04.2018г. по гр. дело № 2073/ 2016г. по описа на
РС – Стара Загора изрично е указано на Главния архитект на Община Стара Загора да
изпълни правомощието си по чл.201, ал.3 изр. първо от ЗУТ, като издаде
мотивирано предписание до всяка една от
страните – съделители - Д.Т. В., Б.Т.Д.
и М.М.К. – т.е лицата, между които е допусната делбата на УПИ ХІV-876, кв.59 по
плана на гр. Стара Загора, с нареждане да внесат проект за изменение на
действащия план за регулация относно извършването на съдебна делба на този имот
между посочените лица - съделители. На основание чл.201, ал.3 от ЗУТ и в
изпълнение на посоченото определение Главният архитект на Община Стара Загора е
издал мотивирано предписание до Д.Т. В.,
Б.Т.Д. и М.М.К., обективирано в писмо изх. №10-11-4347/ 27.04.2018г. /л. 59 по
делото/. С посоченото предписание, на Д.В., Б.Д. и М.К. е указано да внесат
проект за изменение на действащия план за регулация, като представят техническо
задание, подадено от всички собственици и скица - предложение за разделяне на
УПИ ХІV-876 в кв.59 по плана на гр. Стара Загора, изготвени от лицензиран
геодезист. Предписанието е получено от лицата, до които е било адресирано.
Предписанието
по чл.201, ал.3 изр. първо от ЗУТ, обективирано в писмо с изх. №10-11-4347/27.04.2018г
на Главния архитект на Община Стара Загора, е административен акт който има за
предмет разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП - План за
регулация относно УПИ ХІV-876 кв.59 по плана на гр. Стара Загора. Такъв е и предмета
на направеното от Б.Д. и М.К. искане в иницииращото производството по чл.135,
ал.3 от ЗУТ Заявление вх. №19-06-181 от 01.06.2018г., включващо и искане за
регулационното разделяне на УПИ ХІV-876 на два урегулирани поземлени имота.
Спрямо заявителите М.К. и Б.Д. и заинтересованото лице Д.В. – страни в
инициираното производство по чл.135, ал.3 от ЗУТ, в качеството им на
собственици на УПИ ХІV-876, кв.59, и
спрямо предмета на искането по Заявление вх. № 19-06-181 от 01.06.2018г., обаче
вече е налице издаден и влязъл в сила административен акт - предписание на
Главния архитект на Община Стара Загора, обективирано в писмо изх. №
10-11-4347/ 27.04.2018г., с което се указва /предписва/ на същите лица (М.К., Б.Д.
и Д.В.), да внесат проект за изменение на действащия план за регулация за
разделяне на УПИ ХІV-876 кв.59 по плана на гр. Стара Загора. Предписанието, като влязъл в сила
административен акт, обвързва страните – адресати на предписанието, с внасяне
на проект за изменение на ПУП от посочен вид, обхват и цел на разработката.
Поради това не се е следвало образуването, провеждането и произнасянето в
производство по чл.135, ал.3 от ЗУТ по подаденото от М.М.К. и Б.Т.Д. Заявление
вх. № 19-06-181 от 01.06.2018г. за разрешаване изработването на проект за
изменение на ПУП – ПР. Заявителите и
жалбоподателят Д.Т.В., са както адресати на издаденото от Главния архитект на
Община Стара Загора предписание по чл.201, ал.3, изр. първо от ЗУТ за
изработване и внасяне от съделителите и съсобственици на УПИ ХІV-876, кв.59 гр.
Стара Загора на проект за изменение на действащия ПУП-ПР за този имот, така
имат и качеството на страни в административното производство, образувано по Заявление
вх. №19-06-181 от 01.06.2018г. Следователно налице е идентичност не само в
предмета, но и в страните – адресатите на издадения от Главния архитект на
Община Стара Загора административен акт – предписание по чл.201, ал.3, изр.
първо от ЗУТ, с предмета и страните в производството, образувано по подаденото
от М. К. и Б. Д. Заявление вх. № 19-06-181 от 01.06.2018г. за разрешаване
изработването на проект за изменение на ПУП – ПР. Това обуславя извод за съществуването
на абсолютна процесуална пречка по см. на чл.27, ал.2, т.1 от АПК за
образуването и провеждането на административното производство, приключило с
издаването на обжалваната Заповед № 19-13-81/ 27.06.2018г. на Главния архитект
на Община Стара Загора. При упражняване на делегирано правомощие по чл.135,
ал.3 от ЗУТ Главният архитект на общината недопустимо се е произнесъл, като
повторно е разрешил изработването на проект за изменение на ПУП – ПР относно
УПИ ХІV-876 в кв.59 по плана на гр. Стара Загора, при наличие на издадено от
същия орган предписание по чл.201, ал.3 от ЗУТ спрямо същите страни и със същия
предмет - за изработване и внасяне от
съсобствениците на УПИ ХІV-876, кв.59 по плана на гр. Стара Загора - Д.В., Б.Д.
и М.К. на проект за изменение на действащия ПУП-ПР за този имот. Издаването на
обжалваната заповед при наличието на абсолютната процесуална пречка по чл.27,
ал.2, т.1 от АПК за образуването и провеждането на административното
производство и съотв. за повторно произнасяне на органа по същия въпрос и между
същите страни, релевира допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила, обуславящо извод за
незаконосъобразност на Заповед № 19-13-81/ 27.06.2018г. на Главния архитект на Община
Стара Загора, като основание за нейната отмяна по см. на чл.146, т.3 от АПК.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед. В
действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно
установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни
актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика
основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такава съществени,
основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като
правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На
първо място такова основание би било издаването на административния акт от
некомпетентен орган т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за
материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете,
постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма;
издадените без каквото и да е нормативно основание /т. е при пълна липса на
условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна
норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни
правни принципи. В случая, както беше посочено, обжалваната заповед е издадена
от материално и териториално компетентния административен орган – Главен
архитект на Община Стара Загора, съобразно и в рамките на надлежно делегираните
му на основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ със Заповед № 10-00-241 от 15.02.2017г.
на Кмета на Община Стара Загора правомощия.
Като критерий за нищожност на акта може да се приеме засягане на
установената от закона форма, когато нарушението е толкова съществено, че може
да се приравни на липса на акт – т.е в хипотезата на липса на обективирано по
надлежния начин и в предвидената от закона форма волеизявление; пълна липса на
мотиви /фактически и правни основания/ в акта или в преписката по неговото
издаване или липса на съществени реквизити, имащи за последица невъзможност да
се установи органът – издател на акта или неговия адресат, съдържанието на
волеизявлението и на правните му последици. Съдът приема, че оспорената заповед
е постановена при спазване на съществените изисквания за форма и съдържание на
акта. Немотивирането на акта, съответно неправилното му мотивиране, вкл. от
гл.т посочването на неотносими към упражненото административно правомощие правни
основания, може да обуслови единствено незаконосъобразност, но не и невалидност
/нищожност/ на акта. Материалната незаконосъобразност на административния акт
би била основание за прогласяване на нищожността му само в хипотезата на
издаването на акт лишен изцяло от законова опора /когато акт със същото
съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един
орган/; без каквото и да е било нормативно основание /при пълна липса на
предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма/
или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни
принципи, каквито нарушения в настоящия случай не са налице. Не се констатира
обжалваната заповед да е постановена при превратно упражняване на власт т.е да
преследва цел, различна от законово установената, доколкото разрешаването от
страна на административния орган по чл.135, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗУТ според
съответната хипотеза изработването на проект за изменение на влязъл в сила ПУП
– ПР, е принципно допустимо. А установеното допуснато съществено нарушение на
административно- производствените правила - издаването на Заповед № 19-13-81/ 27.06.2018г.
от Главния архитект на Община Стара Загора при наличието на абсолютната
процесуална пречка по чл.27, ал.2, т.1 от АПК, има за последица
незаконосъобразност, но не и нищожност на оспорения акт.
Във
връзка с направените от жалбоподателя Д.В.
възраженията за неподеляемост на допуснатия до съдебна делба УПИ, следва
да се отбележи следното: Преценката за допустимостта на делбата на един
урегулиран поземлен имот по принцип се извършва от съда, разглеждащ предявения
иск за съдебна делба. Законодателят обаче е предвидил и съответно е
регламентирал в рамките на производството по съдебна делба, да се извършва
преценка дали е налице възможност за изменение на Плана за регулация по начин,
че да се раздели съответния УПИ на отделни и самостоятелни урегулирани
поземлени имоти /с оглед нуждите на делбеното производство/, в съответствие с
нормативно установените изисквания. Тази преценка се обективира в изискваното
от съда становище по чл.201, ал.1 от ЗУТ от общинската /районната/
администрация относно поделяемостта на имота, като в ал.2 на чл.201 от ЗУТ са
дефинирани и посочени хипотезите, при които урегулираните поземлени имоти се
считат за неподеляеми, а именно когато не може да се изготви проект за
разделянето на имота на две или повече части, без да се създава недопустимо по
закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи и без да се
създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално
установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот
характер и начин на застрояване. Действително становището на общинската
администрация по чл.201, ал.1 от ЗУТ дали един имот е поделяем, не обвързва материално
компетентния орган, който следва да одобри изменението на Плана за регулация. Крайният
акт, обективиращ преценката на административния орган за възможността да се
обособят от един УПИ нови урегулирани поземлени имоти, би бил – в случай на
положително становище – заповедта, с която се одобрява изменение на Плана за регулация, а в случай на
отрицателно становище – отказът на главния архитект да издаде мотивирано
предписание по чл.201, ал.3 от ЗУТ или становището на същия по чл.201, ал.4 от ЗУТ. Следва да се отбележи и че даването на мотивирано предписание по реда и на
основание чл.201, ал.3, изр. първо от ЗУТ до всички съделители да внесат проект
за изменение на действащия план за регулация, е насочено към провеждане на облекчено
производство за изменение плана за регулация по отношение на допуснатия до
делба урегулиран поземлен имот, като предполага безспорност между съделителите
относно поделяемостта на имота и графичното й изражение. Но адресирането по
този начин на предписанието не означава, че проектът следва да изхожда
задължително от всички съделители, тъй като разпоредбата на чл.201, ал.3 от ЗУТ
не предвижда такова задължение. В случаите като настоящия, когато не всички
съделители са съгласни с общ проект за разделянето на имота, съответно когато
някой от съделителите не е внесъл проект за одобряване изменението на плана за
регулация, несъгласният с проекта съделител има право на възражение, както и на
жалба срещу крайния акт т.е. срещу заповедта за одобряване изменението на ПУП -
ПР, в случай че бъде издадена. В хода на производството по оспорване на административния
акт, с който е одобрено изменението на ПУП – Плана за регулация за съответния
УПИ, вкл. от съделител, несъгласен с проектираното изменение на регулацията на
УПИ, съответно от съделител който счита, че такова изменение е недопустимо по
правилата на ЗУТ, би бил разгледан, обсъден и решен и въпроса дали имотът е поделяем
по начина, по който е проектирано изменението на ПР и регулационното разделяне
на УПИ на два или повече УПИ, в т.ч от гл. т на регламентираното в 201, ал.2 и
чл.19 от ЗУТ. В този смисъл заповедта за одобряване изменението на ПУП - План
за регулация на УПИ - предмет на производство по съдебна делба, би била
окончателна само в случай на съгласие на всички съсобственици или в случай на
не обжалването й /по аргумент от чл.15,
ал.6 във вр. с чл.201, ал.3 от ЗУТ/.
С оглед
на гореизложеното съдът приема, че Заповед № 19-13-81 от 27.06.2018г. на Главния
архитект на Община Стара Загора, като издадена при допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Жалбата в частта й по направеното от Д.В. искане за прогласяване нищожността на
оспорената заповед, се явява неоснователна и в тази й част жалбата следва да
бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предл. второ и предл. четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Д.Т.В. ***,
Заповед № 19-13-81 от 27.06.2018г., издадена от Главния архитект на Община
Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.Т.В. ***, в частта й по направеното искане за
обявяване нищожността на Заповед № 19-13-81 от 27.06.2018г., издадена от
Главния архитект на Община Стара Загора, като
неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: