Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1307

 

                                  гр.Пловдив, 31. 10. 2017г.

 

                                    В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,  в закритото заседание на тридесет и първи октомври  през две хиляди и седемнадесета година,  в състав :

 

                    Председател :  Светлана Изева

                           Членове  : Радостина Стефанова    

                                                                  Весела Петрова

 

Като разгледа

Докладваното от съдия Радостина Стефанова 

ч.гр.д. № 2395/2017г.

И за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.435 от ГПК.

Постъпила е жалба от П.И.П., ЕГН – **********,***, в качеството му на длъжник, против Съобщение с изх.№ 73822/01.08.2017г. за налагане на запор на получаваните от него трудови възнаграждения, наложен по изп.д. № 20138240401293 по описа на ЧСИ  Константин Павлов, рег. № 824,  Моли да бъде отменен наложения запор поради незаконосъобразност. 

Въззиваемата страна „ПИБ“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Драган Цанков“ № 37,в качеството на взискател, чрез юрк. С.Н., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, депозира писмени  мотиви по чл.436 ал.3 от ГПК, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд- V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

С жалбата на П.И.П. се възразява, че няма задължения по изпъл. дело № 20138240401293, като същото е вече е приключило след датата 23.04.2014г. при продажбата на собствения му недвижим имот, ипотекиран в полза на дружеството – кредитор. С Протокол от 05.11.2014г. е бил извършен въвод във владение на купувача  /„ПИБ“ АД/. Уточнява, че преди това е изпратил Писма с вх.№ 15156/23.04.2014г. и с вх.№ 219-690/23.04.2014г. срещу извършеното Разпределение и никой не бил възразил тогава. Затова, бил много  изненадан, когато след почти две години на 25.03.2016г. получил Съобщение за налагане на запор на трудово му възнаграждение във връзка с изп.д.№  20138240401293, на стойност 37 588,96 лв. Учудил се, че впоследствие задължението му от 37 588,96 лв. към дата 25.03.2016г. се завишило на 41 360,71 лв. към дата 01.08.2017г. Счита, че е налице допусната грешка. Подал възражение с вх.№ 14764/29.03.2016г., но отговор не е получил, също както и за възражение с вх.№  15156/23.04.2014г.

Въззиваемата страна „ПИБ“ АД, ЕИК – *********, чрез юрк. С.Н., посочва, с оглед на оплакванията на длъжника, че трябва да се  има предвид, че Банката има все още непогасени вземания и доколкото не е налице нито една от предпоставките за прекратяване на изп. дело  по реда на чл.433 от ГПК, то същото следва да продължи до окончателното събиране на дълга. Изтъква, че Банката многократно е уведомявала длъжника за размера на останалите задължения. Досежно доводите за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, то същите следва да се оставят без уважение, защото запорът обхваща само секвестируемата част.       

ПОС, в настоящия съдебен състав, намира, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Видно е от приложените към преписката документи, че действително с Протокол от 11.04.2014г. /на л.258/ е обявена „ПИБ“ АД за купувач на описания недвижим имот, собственост на длъжника. Впоследствие е издадено и Постановление за възлагане от 15.04.2014г., а с Протокол от 15.11.2014г. купувачът е въведен във владение. По делото е налице Протокол от 23.04.2014г. за предявяване на Разпределение на събрана сума от публичната продан /на л.273/, но липсват данни от длъжника да е подавана жалба. Изразено становище от длъжника чрез писма само по себе се не е равнозначно на жалба. Обстоятелството, че е проведена процедура по публична продажба на имота, собственост на длъжника, не означава, че следва да се прекрати производството по изп. дело, след като са останали още суми, незаплатени от длъжника към кредитора по 2 бр. изп. листове от 16.04.2013г. /на л.177 и на л.178/, а тъкмо обратното – производството продължава до принудителното събиране на дълга. Без уважение следва да се остави възражението на длъжника, че не му е станало ясно как се е формирала сумата 41 360,71 лв. /актуална към дата 01.08.2017г./. По преписката се намират многобройни Постановления за разноски последователно издадени във времето, като във всяко едно от тях е записан какъв е неплатеният предмет на изпълнение по изп. дело след извършеното разпределение, с таблица от която е видно как се формират сумите. Длъжникът не е обжалвал нито едно Постановление за разноски, включително и последното издадено.  Относно налагането на запор върху трудовото възнаграждение, то същият е само в размер на секвестируемата част. Няма данни да е запорирана сума, която е несеквестируема част от трудовото възнаграждение.  

Обжалваното изпълнително действие – наложен запор се явява законосъобразно, а подадената жалба срещу него следва да се отхвърли изцяло.

Разноски.

Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество сумата 150 лв. за направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

 

              Р  Е  Ш  И    :

 

Отхвърля жалбата, подадена от П.И.П., ЕГН – **********,***, против Съобщение с изх.№ 73822/01.08.2017г. за налагане на запор на получаваните от него трудови възнаграждения, наложен по изп.д.№ 20138240401293 по описа на ЧСИ  Константин Павлов, рег. № 824, като неоснователна.

Осъжда П.И.П., ЕГН – **********,***, да заплати на „ПИБ“ АД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Драган Цанков“ № 37, сумата 150 лв. за направени разноски по делото.

 

 

        Решението е окончателно.

      

     

                              Председател  :

 

                                                           Членове :