№ 558
гр. Горна Оряховица, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20224120101356 по описа за 2022 година
Предявени искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземания по чл.410
ал.1 т.2 от КЗ ввр. чл.51 ввр. чл.49 от ЗЗД; чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ЗК„Лев Инс”АД с ЕИК:****(чрез юрисконсулт И.К.) твърди в исковата си молба,
че по заявление е образувано ч.гр.дело№139974/2021г. на СРС и е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на ЗК„Лев Инс”АД против Агенция „Пътна
инфраструктура“, зa: сумата 422.24лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по
щета№0004-1261-17-405200 по описа на ЗК„Лев Инс”АД, на основание застрахователна
полица№93001610036232/10.02.2020г. със срок на валидност от 13.05.2016г. до 12.05.2017г. по
имуществена застраховка „Каско“ на МПС за увреден лек автомобил „Jeep Grand Cherokee“ с
ДК№****, вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 31.03.2017г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на заявлението в СРС – 07.07.2021г. до
окончателното и плащане, констатирах, че същата отговаря на изискванията по редовност и
допустимост; сумата …., представляваща направените по делото разноски. В срока по чл. 414 от
ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което с
Разпореждане№18687/24.09.2021г. съдът указал на заявителя, че в едномесечен срок от
получаване на съобщението може да предявим иск за установяване на вземането си. Твърди се, че
на 31.03.2017г., около 12.20 часа, лек автомобил „Jeep Grand Cherokee“ с ДК№****,собственост на
Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил”, при движение по път III-514 км. около 2/5 км. с
посока на движение от с.Арбанаси към гр.Г.Oряховица попада в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно като реализира ПТП с материални щети. За настъпилото ПТП бил
съставен Протокол№1614511/31.03.2017г. за ПТП. Във връзка с настъпилото застрахователно
събитие, пред ЗК„Лев Инс”АД е образувана щета№0004-1261-17-405200 по имуществена
застраховка „Каско“ на МПС, полица№93001610036232, със срок на валидност от 13.05.2016г. до
12.05.2017г. При извършения оглед на лекия автомобил били констатирани увреждания по джанта
1
предна дясна 20’, гума предна дясна лятна Gripmax 275/40/20 DOT 0115 70%, джанта задна дясна
20’, гума задна дясна лятна Gripmax 275/40/20 DOT 0115 70%. В съответствие с установените
като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка бил определен размерът на
обезщетението на увреденото МПС. Сумата 402.24лв. била изплатена на собственика на увредения
1
автомобил Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил’, с преводно
нареждане№BORD01570661/18.04.2017г. Тъй като се касае до реализирано ПТП на участък от
път, стопанисван от Агенция „Пътна инфраструктура”, следва да се имало предвид, че съгласно
§.1, т.1 от ДР на Наредба №1 за организиране на движението по пътишата от 17.01.2001г.,
„стопанин на пътя” е собственикът или администрацията, която го управлява. По аргумент от чл.19
ал.1 т.1 от ЗП, управител на пътя е Агенция „Пътна инфраструктура” чрез нейното специализирано
областно звено, следователно тя е и стопанин на същия. Съгласно чл.19 ал.2 т.3 от ЗП
управлението на пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на
дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и
поддържането на пътищата, като, видно от § 1, т. 14 от ДР на ЗП, поддържането на пътищата е
„дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение
през цялата година...”. Съгласно чл.3 ал.2 от ЗДвП, които стопанисват пътищата организират и
движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху
платното за движение и крайпътните съоръжения. Във връзка с изплатеното обезщетение по
застраховка “Каско на МПС“ и по силата на чл.410 ал.1 т.1 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпвал в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу
причинителя на вредата и ввр. чл.45 от ЗЗД. Предявени са искове по реда на чл.415 от ГПК
относно установяване на вземане по чл.410 ал.1 т.2 от КЗ; чл. 86 от ЗЗД, по издадената
Заповед№404/16.05.2022г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№670/2022г. на СРС за: сумата 422.24лв., представляваща платено застрахователно
обезщетение по щета№0004-1261-17-405200 по описа на ЗК„Лев Инс”АД, на основание
застрахователна полица№93001610036232/10.02.2020г. със срок на валидност от 13.05.2016г. до
12.05.2017г. по имуществена застраховка „Каско“ на МПС за увреден лек автомобил „Jeep Grand
Cherokee“ с ДК№****, вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 31.03.2017г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на заявлението в СРС –
09.04.2021г. до окончателното и плащане. Претендират се разноските в исковото и заповедното
производства.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура”(чрез Ст.юрисконсулт М.Д.) счита, че
предявеният иск е неоснователен. За да се реализира деликтна отговорност, следва да се установят
следните елементи от фактическия състав на деликта. 1.Деяние/действие или бездействие/;
2.Противоправност на деянието; 3.Вреди; 4.Причинно-следствена връзка между деянието и
вредите; 5.Вина на ответника/за която има законовоустановена презумпция/. С изключение на
вината, която в условията на непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, в
тежест на ищеца е да докаже механизма на произшествието, както и причинно-следствената връзка
между установения механизъм и настъпилите щети в резултат от виновното поведение на
ответника. За да бъде ангажирана отговорност е необходимо да се установи по безспорен начин, че
е налице противоправно поведение, което да е в причинна връзка с вредоносния резултат. Основен
елемент на гражданскоправния деликт представлява причинната връзка, която се явява онова
действие или бездействие на определено лице, което като предизвика определени изменения във
2
външния свят, води до появата на даден резултат; обратно, условието /условията/ не пораждат
резултата, а само благоприятстват или пречат за неговото настъпване. В този смисъл човешкото
поведение, в случая на водача на увредения автомобил - е онзи фактор, който е следвало и е бил
нормативно задължен(чл.20 ал.1, ал.2 от ЗДвП) да съобрази конкретните пътни условия, за да
осигури безопасно управление на автомобила. Счита, че причина за настъпилия пътен инцидент е
движение с несъобразена(превишена) скорост на увреденото МПС, която в участъка от пътя е
40км/ч. Ако се бил движил с допустимата(разрешена) скорост(при изпълнение на задълженията му
по чл. 20 във вр. с чл.21, ал.2 от ЗДвП), то водачът на увредения автомобил Н. Й. П., е щял да има
възможност за предварително възприемане на опасността, т.е. щял е да има необходимото време,
след възприемане на препятствието да реагира своевременно като намали скоростта, с която се
движи, а при необходимост и да спре, за да избегне възникналата опасност и настъпването на ПТП.
Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил - Н. Й. П. на
вредоносния резултат, като счита, че причина за настъпване на ПТП е неправилната преценка от
негова страна. Същият е следвало да съобрази скоростта си на движение с пътната обстановка,
включително поставените пътни знаци и състоянието на пътя. Неизпълнението от страна на водача
на нормативно установеното му задължение в чл.20 ал.2 от ЗДвП да избира скоростта си,
съобразявайки се с пътната обстановка и състоянието на пътя, води до наличието на принос от
негова страна за настъпване на ПТП. Изборът на скоростта на движение е изцяло субективен
фактор и зависи от действията и преценката на водача. Моли да бъдат отхвърлени предявените
искове. В условията на евентуалност, да се намали исканото обезщетение с 1/2, поради
съпричиняване на вредите от водача на увредения автомобил. Претендира направените в исковото
производство разноски.
Съдът, след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа
и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на ГПК, приема
за установено следното:
На 31.03.2017г., около 12h20min., автомобил „Jeep Grand Cherokee“ с ДК№****,
собственост на Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил”, при движение по път III-514 км.
около 2/5км. с посока на движение от с.Арбанаси към гр.Г.Oряховица попада в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно като реализира ПТП с материални щети. За настъпилото
ПТП бил съставен Протокол№1614511/31.03.2017г. за ПТП. Според описаното в протокола,
причина за настъпването на ПТП - дупка на пътното платно необезопасена(ширина 0,50м и
дълбочина 0,30м). Посочени са: увреден автомобил „Jeep Grand Cherokee“ с ДК№****,
собственост на Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил”; увредени детайли: предна и задна
десни гуми, предна и задна десни джанти.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, пред ЗК„Лев Инс”АД е образувана
щета№0004-1261-17-405200 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС,
полица№93001610036232, със срок на валидност от 13.05.2016г. до 12.05.2017г. и депозирано
уведомление от 03.04.20178г. от страна на Йордан Н.П..
При извършения оглед на лекия автомобил били констатирани увреждания по джанта
предна дясна 20’, гума предна дясна лятна Gripmax 275/40/20 DOT 0115 70%, джанта задна дясна
20’, гума задна дясна лятна Gripmax 275/40/20 DOT 0115 70%. В съответствие с установените
като вид и степен щети и на базата на опис от 03.04.1017г., експертиза от 04.04.2017г. и оценка бил
определен размерът на обезщетението на увреденото МПС, чрез Доклад по щета№0004-1261-17-
3
405200 - 402.24лв.(обезщетение) и 10.00лв.(общи ликвидационни разноски). Сумата 402.24лв.
била изплатена на собственика на увредения автомобил Дряновски манастир „Св. Архангел
1
Михаил’, с преводно нареждане№BORD01570661/18.04.2017г.
По заявление е образувано ч.гр.дело№139974/2021г. на СРС и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на ЗК„Лев Инс”АД против Агенция
„Пътна инфраструктура“, зa: сумата 422.24лв., представляваща платено застрахователно
обезщетение по щета№0004-1261-17-405200 по описа на ЗК„Лев Инс”АД, на основание
застрахователна полица№93001610036232/10.02.2020г. със срок на валидност от 13.05.2016г. до
12.05.2017г. по имуществена застраховка „Каско“ на МПС за увреден лек автомобил „Jeep Grand
Cherokee“ с ДК№****, вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 31.03.2017г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на заявлението в СРС –
07.07.2021г. до окончателното и плащане, констатирах, че същата отговаря на изискванията по
редовност и допустимост; сумата 75.00лв., представляваща направените по делото разноски. В
срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с
оглед на което с Разпореждане№18687/24.09.2021г. съдът указал на заявителя, че в едномесечен
срок от получаване на съобщението може да предявим иск за установяване на вземането си.
От страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства. Св.Н. Й.П. твърди, че в края на
м.март през 2017г.(в светлата част на деня) пътувал с автомобил „Джип Гранд широки“ от
с.Арбанаси в посока гр.Г.Оряховица. Твърди, че се движил със скорост около 35km/h-40km/h,
както било зададено ограничението с пътния знак. Пътните платна били с нормална ширина.
Преди завоя до чешма имало дупка(в платното на движение на автомобила на свидетеля), и
понеже пътят бил северен склон(прав участък с денивелация), сенките падали от дърветата и
нямало видимост на самия път. При опита си да намали, като видял дупката в последния момент,
свидетелят навлязъл в самата дупка и натиснал спирачки. Според свидетеля, предвид това, че
видимостта била ограничена, дупката не се виждала. Счита, не бил имал възможност да
предотврати удара. Вредите били по отношение на предна и задна десни гуми и джанти. След
удара се придвижил с много бавна скорост на собствен ход. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като обективни и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
По делото е допусната съдебна автотехническа експертиза, като от заключението по същата
се установява, че увредените части описани в тяхното съдържание в протокола на ПТП
кореспондират с действително увредените такива: 2бр. десни гуми и 2бр.десни джанти. ПТП е
настъпило в светлата част на денонощието. От схемата на Протокол за оглед на ПТП от МВР , се
установило, че мястото на ПТП е в крива(завой наляво по траекторията на автомобила), като
вероятно може да има наличие на ограничена видимост, но нямало данни за това. Също така,
вещото лице изразява становище, че е налице причинно-следствена връзка между описаното в
Протокол№1614511/31.03.2017г. за ПТП и настъпилите щети по процесния автомобил. Гумите на
автомобила са с размер 275/40/20, като на база този размер височината на гумата от стъпката с
настилката до нивото на джантата е 0.20м при дълбочина на дупката 0.30м. В контакт с ръба на
дупката са влезли десни гуми и десни джанти. Вещото лице е определило и крайна действителна
стойност на щета№0004-1261-17-405200 - 412.24лв.(стойност резервни части – 230.24лв.; вложен
труд – 132.00лв.; боя и допълнителни материали – 40.00лв.; ликвидационни разходи – 10.00лв.).
Използвана е методиката за задължителното застраховане по чл.249 т.1, т.2 от КЗ в
Наредба№49/16.10.2014г., методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди ,
причинени на МПС и Приложение№2 към чл.15 ал.4 от Наредба№24/2006г. в сила и към момента
4
на извършване на изследването. Според вещото лице при определянето на скоростта на движение
на МПС е необходима налична обективна информация(Протокол за оглед на ПТП от разследващ
полицай, свидетелски показания, оглед на МПС участници, налични спирачни следи и т.н.),
каквато не се установила в съдържанието на материалите. Според експертната практика, ако
автомобилът е преминал през дупката със скорост от около 90km/h, то вероятно гумите и джантите
нямало да се увредят до такава степен(или било възможно изобщо да не се увредят), по причина,
че с по-висока скорост времето за контакт на протектора на гумата с ръба на препятствието ще е
по-малко, от това, ако автомобилът се движи приблизително със скорост по-малка наполовина от
коментираната. На база многобройни лабораторни изследвания, при попадане на гуми в
дупки/препятствия, неравности/ с дълбочина около 0.30м, критичната скорост, при която ще се
реализират най-високи по степен увреждания по гуми и джанти, е при движение със скорост в
параметрите на около 30km/h-40km/h. При огледа от страна на вещото лице по цялата пътна
отсечка на път III-514, по посока от с.Арбанаси към гр.Г.Оряховица,скоростта на движение е
максимално разрешена до 40km/h(ограничена с пътни знаци „В26“ и допълнителни табели„Т2“).
От направения анализ вещото лице дава становище, че автомобилът движил със скорост не по-
висока от максимално разрешената за този участък. Вещото лице изразява становище, че
вероятната скорост на движене на автомобила към момента на ПТП е не по-висока от 40km/h.
Основната причина за реализирането на ПТП, според вещото лице нямала субективен характер, а
имала обективен характер - наличието на платното за движение на дупка - необозначена и
несигнализирана. Според експертната практика, за да се получат, при тази дълбочина на
дупката(0.30м.), увреждания по гумите и джантите, вероятно водачът на автомобила е задействал
спирачната уредба, непосредствено преди попадането в дупката и е навлязъл в същата със
натиснат педал на спирачната уредба, тъй като след попадането и преминаването през
препятствието автомобилът не бил променил своята предишна траектория на движение(нямало
обективни данни за навлизане в лентата за насрещно движение или излизане в дясна посока от
посоката на пътното платно за движение). Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице,
тъй като същото е компетентно, добросъвестно изготвено и отговаря на поставените задачи.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.410 ал.1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу: 1.причинителя на вредата, в това число в случаите за
вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или; 2.възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по
чл.49 от ЗЗД, или 3.собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор
върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл.50 от ЗЗД.
Предявен е регресен иск, имащ своето правно основание в разпоредбата на чл.410 ал.1 т.2
от КЗ ввр. чл.49 от ЗЗД - за реализиране правото на застрахователя по имуществена застраховка да
иска от възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди на застрахованата вещ да получи обратно от него изплатеното обезщетение по
настъпилото застрахователно събитие, ведно с обичайните разноски, направени за определяне на
това обезщетение, встъпвайки в правата на застрахования. За да възникне суброгационното право
по чл.410 ал.1 т.2 от КЗ в полза на имуществения застраховател е необходимо да е налице валиден
договор за имуществено застраховане към датата на процесното събитие и заплащане на
застрахователното обезщетение на застрахования за причинените му вреди. Именно по чл.49 от
5
ЗЗД следва да бъде ангажирана отговорността, с оглед твърденията за противоправно бездействие,
свързано с поддържането на необезопасен участък от пътя, станал причина за ПТП. Отговорността
по чл.50 от ЗЗД предполага вредите да са причинени от автономното действие на вещта, от
нейната вътрешна динамика, от нейните вътрешни свойства, за каквото твърдения в исковата
молба няма. Основната отклика между отговорността по двата текста е в това вещта, от която са
произлезли вредите, дали е могла да бъде обезопасена - при невъзможност за обезопасяване
отговорността е по чл.50 от ЗЗД, а при такава възможност - по чл.49 от ЗЗД(ППВС№17/1963г.,
допълнено с т.3 от ППВС№4/1975г.). Необезопасеното пътно платно, довело до вреди, не е дефект
поради свойството на вещта, а поради неизпълнение на задължението за поддържане на
пътищата(Решение№1433/15.12.2008г. по гр.дело№5030/2007г. - IVг.о. ВКС;
Решение№411/12.05.2009г. по гр.дело№1724/2008г. - IIIг.о. ВКС; Решение№147/19.06.2012г. по
гр.дело№582/2011г. - IVг.о. ВКС).
Принципно, за да бъде успешно доказан иск по чл.49 от ЗЗД, в тежест на ищеца е: -да
установи, че в задължение на ответната страна е било, като възложител на работа по поддържане
на пътното платно, неговите работници да подържат и ремонтират пътя така че при движение
отделни участъци да не стават причина за пътно-транспортни произшествия и причиняване на
вреди; -за ангажиране на отговорност от непозволено увреждане е наличието на вина, която се
презумира, но когато претенцията е по реда на чл.49 от ЗЗД това условие не се обсъжда от
съда(това е така, тъй като предприятието, респ. организацията, отговаря не заради своя вина –
действие/бездействие, а заради вината – действието/бездействието на свои работници, на които е
възложила работата, т.е. отговорността е за чужди виновни действия; -настъпилите вреди да са в
пряка и непосредствена последица от увреждането. Наличието на причинна връзка между вредата
и злополуката е необходимо условие за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане.
Причинната връзка не се предполага, тежестта за доказването и е на ищеца. На обезщетяване
подлежи вредата, която е пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на
деликвента, която отговорност, визирана в чл.49 от ЗЗД е безвиновна(обективна). Причинната
връзка при деликтната отговорност се изследва в съотношението между противоправното действие
и настъпилите вреди.
Съгласно §.1 т.1 от ДР на Наредба№1/17.01.2001г. за организиране на движението по
пътищата, "стопанин на пътя" е собственика или администрацията, която го управлява. В случая по
аргумент от чл.19 ал.1 т.1 от ЗП, управител на пътя е Агенция „Пътна инфраструктура“,
следователно тя е и стопанин на същия. Агенция „Пътна инфраструктура“, на основание чл.30
ал.1 от ЗП, осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища.
В чл.167 ал.1 от ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-
кратък срок. Съгласно чл.3 ал.2 от ЗДв.П, лицата, които стопанисват пътищата ги поддържат
изправни, организират и движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна
маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения. Съгласно чл.З6и от ЗП,
Агенция „Пътна инфраструктура“ създава организация за безопасност на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътната инфраструктура.
Следователно, за уважаване на иска следва да се установи кумулативното наличие най-
общо на следните предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение, -настъпило
по време, място и механизъм застрахователно събитие-ПТП, довело до увреждане на
материалната субстанция на лекия автомобил - повреждане на посочени по вид и предназначение
6
части; -мястото на инцидента е на път – републикански път; -плащане на застрахователно
обезщетение, -установяваме на причинителя и размера на вредата, или накратко: мястото,
механизма и начина на настъпване на вредите, както и относно ангажирането на отговорността на
Агенция „Пътна инфраструктура“.
Както се посочи по-горе, участъкът от пътя, на който е настъпило горепосоченото ПТП, е
част от републиканската пътна мрежа. Поради това и на основание чл.8 ал.2 от ЗП, следва да се
приеме, че той е изключителна държавна собственост, а на основание чл.19, чл.29 и чл.30 от
ЗП, именно Агенция „Пътна инфраструктура“ е длъжна да го стопанисва и управлява,
включително да го ремонтира и поддържа. Съдът намира, че задължението да поддържа пътя в
изправно състояние и да го ремонтира е именно в тежест на ответната агенция, а фактът, че
процесните увреждания са настъпили в резултат на преминаването на автомобила през
необезопасена и несигнализирана неравност на пътя - дупка е достатъчен да се приеме, че на
основание чл.49 от ЗЗД отговорност за вредите носи ответникът по делото. В конкретния случай,
отговорността на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ е в недостатъчната грижа, която е
положена за обезопасяването на вещта. Съгласно §.1 т.14 от ДР на ЗП „Поддържане на пътищата" е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение
през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Такива условия е следвало да бъдат
създадени от ответника по иска, на който са вменени тези задължения.
От протокола за ПТП, представените пред застрахователя две декларации, от свидетелските
показания и от заключението на вещото лице безспорно се установи, че на 31.03.2017г., по обяд е
настъпило ПТП с управлявания от св.Н. Й.П. автомобил „Jeep Grand Cherokee“, като при движение
по пътя между с.Арбанаси и гр.Г.Oряховица автомобилът е преминал през несигнализирана и
необезопасена неравност на пътното платно – дупка, при което е били нанесени вреди на десните
предна и задна гуми и джанти на автомобила. Съдът намира, че така описаният механизъм на
настъпване на ПТП е доказан по безспорен начин от събраните по делото доказателства. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ, който се ползва с материална доказателствена сила и съгласно разпоредбата на чл.179
ал.1 от ГПК задължава съда да приеме, до доказване на противното, че удостоверените в него
факти действително са се осъществили. Законната доказателствена сила обхваща, както лично
възприетите факти от издателя на официалния документ - съответното длъжностно лице,
удостоверило тези факти в кръга на службата си, а така също и мястото и датата на съставяне на
документа. В настоящия случай, изложеното в протокола за ПТП се потвърждава и от изготвената
в хода на съдебното производство съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице дава
заключение, че механизмът на ПТП отговаря на настъпилите щети, описани в описа на
застрахователя и констатирани в протокола за ПТП, както и че настъпилите щети могат да бъдат
получени по начина, описан в протокола за ПТП. Следователно, последният следва да се приеме за
годно доказателство, удостоверяващо датата и мястото на станалото ПТП, механизма на същото,
нанесените на пострадалото МПС щети, както и наличието на неравности в посочения в протокола
пътен участък. В подкрепа на този извод са и събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на св.Н. Й.П., който възпроизвежда изложената фактическа
обстановка, като заявява, че при попадане на автомобила в посочената дупка, която не е била
обозначена и на практика е била невидима, с оглед местоположението на пътя и засенчването на
пътя от короните на дърветата, са били увредени гумите на автомобила. По делото не се доказа
7
водачът на автомобила да има вина за настъпване на произшествието, тъй като според вещото
лице не е налице причинно-следствена връзка между скоростта на МПС и настъпилото ПТП, а
освен това вещото лице е посочило, че е възможно процесните увреждания да се получат и при
движение с по-ниска скорост, а освен това са липсвали поставени предупредителни знаци за
неравности по платното за движение.
В тази връзка, съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредите, тъй като по делото не се събраха никакви доказателства водачът да има
вина за настъпване на процесното ПТП. Според съда фактът, че водачът не е успял да избегне
съприкосновение с необезопасената и несигнализирана неравност на пътното платно, не е
достатъчен да се направи извод, че водачът не е изпълнил задължението си по чл.20 от ЗДвП да се
движи със скорост, съобразена с пътните условия и със състоянието на пътя, тъй като това
задължение за водача не може да изключи отговорността на лицето, което отговаря за
поддържането на пътя в изправно състояние, нито да намали обема на неговата отговорност.
Задълженията за водача по по чл.20 от ЗДвП предполагат движение по път в изправно състояние
или най-малкото наличие на сигнализация за неравности или препятствия по пътя, а в случая не се
установи да е имало такава сигнализация. В проведеното по делото заседание вещото лице
обяснява, че ако автомобилът е преминал през дупката със скорост от около 90km/h, то вероятно
гумите и джантите нямало да се увредят до такава степен(или било възможно изобщо да не се
увредят), по причина, че с по-висока скорост времето за контакт на протектора на гумата с ръба на
препятствието ще е по-малко, от това, ако автомобилът се движи приблизително с наполовина
по-ниска скорост. Именно, при попадане на гуми в дупки/препятствия, неравности/ с дълбочина
около 0.30м, критичната скорост, при която ще се реализират най-високи по степен увреждания по
гуми и джанти, според вещото лице, е при движение със скорост в параметрите на около 30km/h-
40km/h. По делото не са ангажирани доказателства, които да разколебаят или опровергаят
изводите на вещото лице. Въпреки, че е в тежест на ищеца да докаже настъпване на щетите по
застрахования автомобил по заявения от него начин, не е в негова тежест, обаче чрез пълно и
главно доказване да изключва последователно всички хипотетични възможности за настъпване на
вредите по начин, различен от посочения(Определение№890/17.12.2018г. по гр.дело№3002/2018г.
- IIIг.о. ВКС).
По този начин, в хода на настоящото съдебно производство са събрани достатъчно
доказателства, установяващи по несъмнен начин наличието на фактическия състав, от който
произтича предявената претенция, а именно: -настъпване на застрахователно събитие -
осъществен фактически състав на непозволено увреждане, свързано с изпълнение на задължения
по възложена работа, при и по повод на която са възникнали вредите - в случая неизпълнение на
задълженията на служителите на ответната агенция за своевременно отстраняване на препятствие
на пътното платно от републиканската пътна мрежа чрез провеждане на нужния ремонт, за
сигнализирането му дотогава и за организиране на движението по начин, осигуряващ
безопасността му; -причинени имуществени вреди на застрахованото лице, чиито риск от
настъпване на деликт е обезпечен от ищеца в настоящото производство чрез валидно сключен
договор за имуществено застраховане; -наличието на причинна връзка между деянието по
изпълнение на възложената работа и претърпените вреди; -размер на тези вреди; -изплащане на
дължимото застрахователно обезщетение, което поражда правото на застрахователя да се
суброгира в правата на увредения спрямо възложителя на работата, от която произтича вредата.
С оглед на това, съдът намира, че отговорността за репариране на вредите е изцяло в тежест
8
на ответника. Поради това и тъй като на основание чл.410 ал.1 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, съдът намира, че предявеният от застрахователя
регресен установитрелен иск за съществуване на вземане против Агенция „Пътна
инфраструктура“ по издадената Заповед№404/16.05.2022г. за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.дело№670/2022г. на СРС е основателен до размера 412.24лв., представляващ
застрахователно обезщетение по щета№0004-1261-17-405200 по описа на ЗК„Лев Инс”АД, на
основание застрахователна полица№93001610036232/10.02.2020г. със срок на валидност от
13.05.2016г. до 12.05.2017г. по имуществена застраховка „Каско“ на МПС за увреден лек
автомобил „Jeep Grand Cherokee“ с ДК№****, вследствие на застрахователно събитие, настъпило
на 31.03.2017г.(402.24лв. – платено обезщетение и 10.00лв. - общи ликвидационни разноски). В
останалата част до пълния заявен размер 422.24лв.(още допълнителни 10.00лв. общи
ликвидационни разноски) искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Ликвидационните разходи са 10.00лв., доколкото обичайният им размер за определяне на
стойността на щетата принципно възлиза точно на тази сума(вписана и в документите на
дружеаството-застраховтел), поради което и тя следва да се възстанови на застрахователя във
връзка с изплатеното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при забавено плащане на парично задължение се
дължи обезщетение в размер на законната лихва от падежа до окончателното плащане. Регресното
право на застрахователя срещу третото лице възниква в момента, в който той е удовлетворил
застрахования и тогава то става изискуемо. С изплащането на застрахователното обезщетение от
ищеца-застраховател става изискуемо регресното му вземане срещу причинителя на вредата и от
този момент може да претендира обезщетение в размер на лихви. В тази връзка същите лихви са
компенсаторни, а не мораторни, и са дължими като допълнение на обезщетението от деня на
събитието. Досежно размера на дължимата лихва, макар и компенсаторна, лихвата се явява
законна, а доколкото няма определен ден за изпълнение при условията на чл.84 ал.2 от ЗЗД следва
да се приеме, че причинителят на вредата изпада в забава след покана(Решение№842/02.11.2007г.
по т.дело№409/2007г. на ВКС). Заявлението за образувано заповедно производство(депозирано в
СРС на 07.07.2021г.), респ. исковата молба, също се считат за отправена покана плащане. Следва
да се присъди в полза на ищеца и законната лихва върху сумата 412.24лв., считано от датата на
завеждане на заявлението в СРС – 07.07.2021г. до окончателното и плащане).
По този начин, при този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответната
страна следва да заплати на ищцовата страна сумата 305.00лв., представляваща направени
разноски в производството по гр.дело№1356/2022г. на ГОРС(ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК
– 25.00лв.; възнаграждение за вещо лице – 150.00лв.; разноски за свидетел – 10.00лв.;
юрисконсултско възнаграцждние – 120.00лв., съгласно чл.78 ал.8 от ГПК ввр. чл.37 от ЗПП ввр.
чл.25 ал.1 от НЗПП).
Разноските в заповедното производство са законова последица от уважаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това
отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в
случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес.
Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало, произнасянето
9
предполага изрично заявено в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за разноски
в заповедното производство. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да
бъдат присъдени разноски в заповедното производство - ч.гр.дело№39974/2021г. на СРС в размер
на 75.00лв.(ДТ и юрисконсултско възнаграждение).
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на ЗК„Лев Инс”АД с ЕИК:****,
със седалище и адрес на управление: гр.София бул.”Симеоновско шосе”№67-А, представлявано от
Изп.директор М.Г., Изп.директор П.В.Д. и Изп.директор С.Н.А. и Изп.директор В.В.И. – заедно от
всеки двама от четиримата изпълнителни директори, против Агенция „Пътна инфраструктура“ с
ЕИК:****, с адрес: гр.София п.к.1000 бул.„Македония“№3(чрез ОПУ-Велико Търново с адрес:
гр.В.Търново бул.„България“№34), че Агенция „Пътна инфраструктура“, дължи на ЗК„Лев
Инс”АД, по Заповед№5462/14.07.2021г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№39974/2021г. на СРС: сумата 412.24лв., представляваща застрахователно обезщетение
по щета№0004-1261-17-405200 по описа на ЗК„Лев Инс”АД, на основание застрахователна
полица№93001610036232/10.02.2020г. със срок на валидност от 13.05.2016г. до 12.05.2017г. по
имуществена застраховка „Каско“ на МПС за увреден лек автомобил „Jeep Grand Cherokee“ с
ДК№****, вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 31.03.2017г.(402.24лв. – платено
обезщетение и 10.00лв. - общи ликвидационни разноски)., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на заявлението в СРС – 07.07.2021г. до окончателното и
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на ЗК„Лев Инс”АД с ЕИК:****, със седалище и
адрес на управление: гр.София бул.”Симеоновско шосе”№67-А, представлявано от Изп.директор
М.Г., Изп.директор П.В.Д. и Изп.директор С.Н.А. и Изп.директор В.В.И. – заедно от всеки двама
от четиримата изпълнителни директори, против Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК:****, с
адрес: гр.София п.к.1000 бул.„Македония“№3(чрез ОПУ-Велико Търново с адрес: гр.В.Търново
бул.„България“№34), че Агенция „Пътна инфраструктура“, дължи на ЗК„Лев Инс”АД, по
Заповед№5462/14.07.2021г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№39974/2021г. на СРС - застрахователно обезщетение по щета№0004-1261-17-405200 по
описа на ЗК„Лев Инс”АД, на основание застрахователна полица№93001610036232/10.02.2020г.
със срок на валидност от 13.05.2016г. до 12.05.2017г. по имуществена застраховка „Каско“ на
МПС за увреден лек автомобил „Jeep Grand Cherokee“ с ДК№****, вследствие на застрахователно
събитие, настъпило на 31.03.2017г., в останалата част от 412.24лв. до пълния заявен размер
422.24лв.(още допълнителни 10.00лв. общи ликвидационни разноски).
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ с ЕИК:****, с адрес: гр.София
п.к.1000 бул.„Македония“№3(чрез ОПУ-Велико Търново с адрес: гр.В.Търново бул.
10
„България“№34), ДА ЗАПЛАТИ на ЗК„ЛЕВ ИНС”АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: гр.София бул.”Симеоновско шосе”№67-А, представлявано от Изп.директор М.Г.,
Изп.директор П.В.Д. и Изп.директор С.Н.А. и Изп.директор В.В.И. – заедно от всеки двама от
четиримата изпълнителни директори: сумата 305.00лв./триста и пет лева/, представляваща
направени разноски в производството по гр.дело№1356/2022г. на ГОРС; сумата
75.00лв./седемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски в производството по
ч.гр.дело№39974/2021г. на СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от получаване
на съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
11