МОТИВИ по
АНД № 614/2019г. по описа на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК.
Районна прокуратура - Русе е внесла постановление, с
което предлага обвиняемия А.М.Г., роден на ***г***, български гражданин,
българин, с постоянен адрес ***, женен, със средно-специално образование,
работи, ЕГН:**********, неосъждан (реабилитиран), да бъде освободен от
наказателна отговорност, за извършено от него престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, а именно за това, че на 30.10.2017г., в град Русе,
потвърдил неистина в писмена декларация – Декларация по Приложение № 6 към 17,
ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, която по силата на
Постановление на Министерски съвет №13 от 08.02.2010г., обн.
ДВ, бр.12 от 12.02.2010г., с което е приет Правилник за издаване на български
лични документи, се дава пред орган на властта – пред Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, за удостоверяване истинността на
обстоятелството – че било откраднато свидетелството за управление на моторно
превозно средство с № *********, издадено от МВР – Русе, като му бъде наложено
административно наказание по реда на чл. 78а НК.
В проведеното съдебно
заседание, представителят на държавното обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно
кореспондира и се подкрепя от доказателствената съвкупност по делото. По
отношение на размера на наказанието, изразява становище, че същото следва да бъде
индивидуализирано при отчитане наличието на смекчаващо отговорността
обстоятелство, а именно признанието на вината и липсата на отегчаващи такива, в
размер ориентиран към минимума.
Защитникът
на обвиняемия, заема становище, че фактическата обстановка е изяснена напълно и
са налице предпоставките за приложение на чл. 78а, ал. 1 НК, като се моли да
бъде определено административно наказание в размер, ориентиран към минимума на
предвиденото.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и след като извърши
оценка на същите, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият А.М.Г. е роден на ***г***, български гражданин,
българин, с постоянен адрес ***, женен, със средно-специално образование,
работи, ЕГН:**********, неосъждан (реабилитиран)
През
2017г. обвиняемият А.Г. живеел в ФР Германия. През месец май 2017г. за
извършено от него деяние, а именно управление на МПС след употреба на алкохол и
причиняване на ПТП в Районен съд Волфратсхаузен било
образувано дело № Cs56Js 31809/2017г. С наказателно постановление на Районен
съд - Волфратсхаузен, влязло в сила на 09.11.2017г.,
обвиняемият бил признат за виновен и му било наложено наказание „преди
изтичането на 14 месеца, да не се предоставя никакво ново свидетелство за
управление на МПС.“ Съгласно съдебният акт срокът за забрана за връщане на
отнетото от обвиняемия СУМПС №*********, приключвал на 18.12.2018г. Въпреки, че
на обвиняемия било забранено да се снабдява с ново СУМПС, той решил да наруши
тази забрана и да не спази съдебния акт. В изпълнение на това решение той се
завърнал в Р България, с намерението чрез потвърждаването на неистина пред
орган на властта, да се снабди с ново СУМПС.
На
30.10.2017г. в гр. Русе обвиняемият А.Г. се явил в сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР - Русе и подал пред свидетелката С.И.Д.- системен оператор в сектор „Пътна
полиция“ в ОДМВР-Русе, заявление за издаване на документ за самоличност на
български гражданин с вх. № 2516974/30.10.2017г. Обвиняемият заявил вид на
услугата: обикновена и вид на искания документ: свидетелството за управление на
моторно превозно средство. На същия ден 30.10.2017г. въпреки, че знаел че СУМПС
му било отнето, като санкция за извършено деяние на територията на ФРГ, на
основание чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични
документи, обвиняемият лично и собственоръчно попълнил и подписал декларация, в
която декларирал, че свидетелството му за управление на МПС било „откраднат – в
гр. София на 03.09.2017г.“. На основание подаденото заявление на 17.11.2017г.
на обвиняемия било издадено ново СУМПС с № *********, с валидност до 23.07.2025г.,
което обвиняемият получил лично на 30.11.2017г.
На
21.12.2017г. в Главна Дирекция „Национална полиция” гр.София била получена
преписка № 328600-75281 от компетентните немски власти – Федерална служба МПС.
С преписката било изпратено и СУМПС №*********, издадено на лицето А.Г..
Съгласно преписката СУМПС №********* било отнето на основание наказателно
постановление на Районен съд - Волфратсхаузен от
19.10.2017г., по дело № Cs56Js 31809/2017г., влязло в сила на 09.11.2017г.
Съгласно акта на съда преди изтичането на 14 месеца от влизането му в сила, на
обвиняемия не можело да се предостави никакво свидетелство за управление на МПС
на територията на Германия. С писмо с рег. №3286р-997/08.01.2018г. ГД
„Национална полиция” гр.София изпратила на ОДМВР-Русе по компетентност копие на
преписката с рег. №328600-75281/21.12.2017г. и 1 бр. СУМПС с № *********
издадено на обвиняемия. Във връзка с писмото в сектор „Пътна полиция” била
извършена проверка от свидетелите П.И.Д.и Н.М.Ж.– полицейски служители в ОДМВР
- Русе, в хода на която било установено, че на 30.10.2017г. обвиняемият А.Г.
заявил неистина, в декларацията по Приложение №6 към чл.17, ал.1 от ПИБЛД подадена в Сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР-Русе.
В
хода на разследването била назначена почеркова
експертиза, съгласно заключението по която, ръкописният текст и подписът
положен за „Декларатор“ в Декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД от 30.10.2017г. са
били изпълнени от обвиняемия Г. /л.51-л.52/;
Видно
от заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство
съдебно – почеркова експертиза, което заключение
съдът кредитира като компетентно и обосновано, се установява, че ръкописният
текст и подписът положен за „Декларатор“ в Декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД
от 30.10.2017г. са били изпълнени от обвиняемия Г..
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена, на основание чл. 378, ал. 2 НПК, въз
основа на събраните в
хода на досъдебното производство и съдебното следствие гласни и писмени
доказателства и писмени доказателствени средства.
Не са налице, каквито и да е
противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото
доказателствена съвкупност, което от своя страна да налага, съгласно
изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, излагането на подробни мотиви, кои
доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателствени
източници, се намират в корелативно единство и напълно подкрепят приетата за
установена от съда фактическа обстановка.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъде изведен
единственият възможен извод от правна страна, а именно, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 НК.
От обективна страна
обвиняемият на 30.10.2017г., в град Русе,
потвърдил неистина в писмена декларация – Декларация по Приложение № 6 към 17,
ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, която по силата на
Постановление на Министерски съвет №13 от 08.02.2010г., обн.
ДВ, бр.12 от 12.02.2010г., с което е приет Правилник за издаване на български
лични документи, се дава пред орган на властта – пред Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, за удостоверяване истинността на
обстоятелството – че било откраднато свидетелството за управление на моторно
превозно средство с № *********, издадено от МВР – Русе.
Деянието е извършено чрез потвърждаване на неистина
в писмена декларация - Декларация по Приложение № 6 към 17, ал.1 от Правилника
за издаване на български лични документи, изискуема по силата на Постановление
на Министерски съвет № 13 от 08.02.2010г., обн. ДВ,
бр.12 от 12.02.2010г., с което е приет Правилник за издаване на български лични
документи.
Обвиняемият е употребил този документ пред орган на
властта – пред Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе като
доказателство за невярно удостоверено обстоятелство – че му било откраднато
свидетелството за управление на моторно превозно средство с № *********,
издадено от МВР – Русе.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна, деянието
е извършено от обвиняемия при форма на вината пряк умисъл. Налице са както интелектуалният, така и волевият
елемент на умисъла. В съзнанието на дееца са намерили отражение
представи, относно всички обективни признаци на състава на престъплението, за
което е предаден на съд, а именно, че удостоверява неверни обстоятелства в подадената от него декларация, която
се дължи по силата на нормативен акт и пряко е целял настъпването
на тези общественоопасните последици от своето
деяние.
По изложените мотиви, съдът призна обвиняемия А.М.Г.
за виновен в извършването на престъплението по чл. 313, ал. 1 НК.
По вида и
размера на наказанието:
Съдът счете, че
са налице всички, предвидени от закона предпоставки, за да бъде приложен
института на чл. 78а НК. Деецът е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление
от общ характер, предвид настъпилата реабилитация, не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание до този момент,
като същевременно от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, които да подлежат на репариране.
При индивидуализация размера на
административното наказание, което следва да бъде наложено на обвиняемия, съдът
съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед задължителното за
съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г.
по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от
наказателна отговорност, когато съдът ще налага административно наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
Закона за административни нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН, като съобрази тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При определяне
конкретния размер на административното наказание, което следва да бъде наложено
на дееца, съдът съобрази, тежестта на извършената престъпна проява, като намира
същата за типична за този тип престъпления.
Подбудите за
извършване на деянието са желание на обвиняемия да избегне изпълнението на
наложеното му наказание „Лишаване от право да управлява МПС“.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете признанието на вината и критичното отношение
към извършеното деяние.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства не бяха констатирани.
Съдът съобрази
също и имотното състояние на обвиняемия, а именно че същият реализира доходи по
трудово правоотношение, в размер на 700 лева, а така също и наличието на алиментни задължения на обвиняемия към свои низходящи от
първа степен.
С оглед на всички изложени
по-горе обстоятелства, релевантни при индивидуализацията на наказанието, съдът
намира, че на обвиняемия следва да бъде наложено административно наказание
„Глоба” в минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 78а НК размер от 1000
(хиляда) лева, като един такъв размер на административното наказание, се явява
напълно съобразен, освен с тежестта на нарушението и установените
обстоятелства, релевантни за индивидуализацията на наказанието. Дори и това
минимално наказание би постигнало в пълнота целите на наказанието по чл. 36 НК,
както по отношение на личната превантивна функция на наказанието, а така също
би била постигната и генералната превантивна функция на наказанието, като бъде
въздействано предупредително и възпитателно, и върху останалите членове на
обществото.
С оглед изхода на делото в
тежест на обвиняемия бяха възложени и направените в хода на досъдебното
производство разноски в общ размер на 103,22 лева, както и държавната такса в
размер на пет лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По
гореизложените мотиви, съдът постанови своето решение
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: