РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието
на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 1142 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 8, ал. 3 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.
Образувано е по жалба от „Юнайтед ойлс България“ ООД – гр. Варна, ЕИК ****, срещу Разпореждане № Р-12-217/29.04.2021 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ („ДРВВЗ“) – София, с което на дружеството е определено ниво на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2021 – 30.06.2022 г. 24 478 кг котелни горива, разпоредено е до 01.07.2021 г. да създаде и вложи определеното количество нефтопродукти при спазване на условията на чл. 30, ал. 1 от ЗЗНН и да го съхранява в срок до 30.06.2022 г.
В жалбата се твърди, че дружеството не извършва дейност по продажба и съхранение на горива, а търговия с масла, смазки и специални течности, поради което не разполага с оборудване за съхраняване на указаното количество котелни горива и изпълнението на разпореждането не е във финансовите му възможности. В допълнение към жалбата пледира в с.з., че дружеството няма право да търгува с горива и за да продаде след края на срока горивото е необходимо да се регистрира, а за да купи цистерна или да наеме, трябва да направи разходи, които са непропорционално тежки, което противоречи на целта на закона. Моли за отмяна на разпореждането и присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски.
Ответникът в производството, Заместник-директорът на Държавна агенция „ДРВВЗ“ счита обжалваното разпореждане за законосъобразно, издадено от компетентен орган и в съответствие с целите на закона. Посочва, че дружеството е извършило през предходната година вътрешнообщностни пристигания по смисъла на пар. 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, поради което е задължено лице по пар. 1, т. 11 от същите допълнителни разпоредби. Твърди, че индивидуалното ниво е определено в съответствие с действащата методика за изчисляване на нивата, като при издаване на разпореждането е съобразен и балансът между обществения и частния интерес. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и в полза на агенцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на разпореждането – лице с правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на обжалване е Разпореждане № Р-12-217/29.04.2021 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София.
Разпореждането е издадено на основание чл. 7, ал. 1, т. 8, чл. 8, ал. 2, т. 3 и ал. 5, чл. 12 и чл. 23 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. С него на „Юнайтед ойлс България“ ООД – гр. Варна е определено ниво на запаси за извънредни ситуации 24 478 кг котелни горива, като дружеството е задължено да приведе нивото си на запаси за извънредни ситуации в съответствие с определеното количество и вид до 01.07.2021 г. и да съхранява запасите до 30.06.2022 г. Впоследствие с Разрешение за замяна № РЗ-12-6/14.05.2021 г. видът на запаса е променен от котелни горива на гориво за дизелови двигатели.
От представените в преписката доказателства се установява, че на 15.02.2021 г. дружеството е подало в ДА „ДРВВЗ“ справка-декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН в качеството си на търговец, който през предходната календарна година е извършил внос или ВОП в страната на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива. Според отразените в справката-декларация данни, дружеството е извършило ВОП на 170 405,19 кг смазочни масла, в т.ч. базови масла. Извършена е документална проверка на данните, обективирана в протокол от 08.04.2021 г., при която не са установени несъответствия, към протокола от проверката са представени фактури и товарителници за придобиванията.
Със Заповед № РЗЛ-4/27.04.2021 г. на Председателя на ДА „ДРВВЗ“ на основание чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 23 от ЗЗНН под номер 218 дружеството е вписано в Регистъра на задължените лица за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г.
В преписката са представени още докладна записка за изчисляване на общото ниво на запасите за извънредни ситуации в равностойност на нефт, което е разпределено по видове нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН. Приложена е и методиката за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН.
С Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации въз основа на общото ниво на запаси са разпределени нива на запаси за извънредни ситуации в абсолютно количество и вид по задължени лица. Въз основа на общото разпореждане е издаден обжалваният в настоящото производство индивидуален административен акт, създаващ задължения за жалбоподателя да образува и да съхранява запаси за извънредни ситуации за срок, в количество и по вид според посоченото в индивидуалното разпореждане.
С жалбата са представени доказателства за регистрирания предмет на дейност на дружеството жалбоподател.
При така установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК съдът приема следното:
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган – заместник-председател на Държавна агенция „ДРВВЗ“, на когото със Заповед № РД-10-150/29.05.2017 г. е делегирано правомощието за определяне на индивидуалните нива на запасите на агенцията и на задължените лица за всеки период на съхраняване по чл. 8, ал. 2, т. 3 от ЗЗНН, което е упражнено с издаване на обжалваното разпореждане. Разпореждането е в законоустановената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактическите и правните основания за издаването си в достатъчна степен за целите на упражняване на съдебния контрол за законосъобразност.
Не се твърди и не се установява нарушение на правилата при изчисляване и определяне на нивата на запасите по чл. 12, ал. 1 от ЗЗНН, за целите на което са изчислени общите и индивидуалните нива на запасите.
Съдът счита обаче, че при издаване на обжалваното разпореждане неправилно административният орган е преценил, че жалбоподателят има качеството „задължено лице“ по смисъла на чл. 23, ал. 3 от ЗЗНН, вр. пар. 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН, и съответно, че е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в посочените в разпореждането количества.
Чл. 23, ал. 3 от ЗЗНН предвижда задължение да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в посочените в разпореждането количества за „всяко лице, което е осъществявало вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година“. Както се установява от самия текст на разпоредбата и по-конкретно от употребения съюз „и“, задължени са лицата, които са осъществили ВОП както на енергийни продукти по приложението, така и кумулативно на тежки горива.
Съгласно подадената от самия жалбоподател справка-декларация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, през 2020 г. той е доставил от вътрешнообщностно придобиване 170 405,19 кг смазочни масла, в т.в. базови масла. В справката-декларация липсват данни жалбоподателят да е придобил от внос или ВОП тежки горива, такива данни не се установяват и в преписката.
Смазочните масла попадат в т. 3.4.20 от приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008. Тежките горива обаче не са определени в това приложение, а и са формулирани като обект на внос и ВОП за целите на определяне на нивата на запаси само в ЗЗНН, в отклонение от формулировката на чл. 2, буква „и“ и чл. 3 от Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 година за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти.
Законът за запасите от нефт и нефтопродукти предвижда в чл. 4, ал. 3 Агенция „Митници“ да предоставя информация за целите на определяне на референтната за нивата на запасите величина „среднодневен нетен внос“, обхващаща енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежките горива, попадащи в обхвата на глава 27 и глава 29 от Комбинираната номенклатура на Европейския съюз. Предвид това определението за „тежки горива“, спрямо което трябва да се прецени дали жалбоподателят отговаря на кумулативното условие да е придобил от ВОП и тежки горива, трябва да бъде изведено от Комбинираната номенклатура.
Към датата на издаване на обжалваното разпореждане действа редакцията на приложение І към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменено последно с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1577 на Комисията от 21 септември 2020 година.
Съгласно т. 2, буква е) от допълнителните забележки към Глава 27 „Минерални горива, минерални масла и продукти от тяхната дестилация; битуминозни материали; минерални восъци“, по смисъла на № 2710 „тежки горива (fuel oils)“ са подпозиции от 2710 19 51 до 2710 19 67 и от 2710 20 32 до 2710 20 38, тежките масла, описани в буква „г“, различни от газьола, описан в буква д), и които имат в зависимост от техния цвят с разреждане С, вискозитет V, отговарящ на един от трите описани в буква е) критерия. Тоест тежките масла не само трябва да попадат в една от цитираните подпозиции, но и да се характеризират с едно от съотношенията цвят/вискозитет, посочени в буква е).
„Тежки масла“ по смисъла на буква г) са продуктите в подпозиции от 2710 19 31 до 2710 19 99 и от 2710 20 11 до 2710 2090. Според събраните при проверката от 08.04.2021 г. фактури и товарителници, внесените от жалбоподателя смазочни материали са класирани в подпозиции 2710 19 81, 2710 19 83 и 2710 19 87. Следователно те отговарят на критерия за тежки масла. За да бъдат освен това класифицирани като „тежки горива“ обаче е необходимо да бъде установено също така, че конкретно внесените от жалбоподателя смазочни материали отговарят в зависимост от техния цвят с разреждане С и вискозитет V на едно от трите съотношения С/V по таблицата, приведена в т. 2, буква е) от допълнителните забележки към Глава 27.
В административната преписка такива данни не са изисквани или събирани, поради което не може безспорно да се установи дали внасяните от жалбоподателя тежки масла отговарят на условието за „тежки горива“, вносът или вътрешнообщностното пристигане на които да обосновава качеството „задължено лице“ на жалбоподателя по смисъла на чл. 23, ал. 3 от ЗЗНН.
Като е приел, че жалбоподателят е придобил през 2020 г. от ВОП смазочни масла и тежки горива, без да е установил и доказал, че внесените масла отговарят на критериите за тежки горива по т. 2, буква е) от допълнителните забележки към Глава 27 от Комбинираната номенклатура, административният орган е издал необоснован акт и при неправилно приложение на чл. 23, ал. 3 от ЗЗНН. След като не е доказано, че естеството на внесените от него смазочни масла ги определя като „тежки горива“, не може да се приеме за доказано, че жалбоподателят има качеството „задължено лице“ по смисъла на чл. 23, ал. 3 от ЗЗНН, вр. пар. 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН и може да бъде адресат на разпореждане от вида на обжалваното, което налага отмяната на разпореждането като незаконосъобразно.
Възражението на жалбоподателя за несъответствие на акта с целта на закона и несъразмерна тежест на определеното задължение за съхраняване на запаси за извънредни ситуации във вид енергиен продукт, който се различава от търгуваните от жалбоподателя продукти, не следва да бъде разглеждано. При определяне на вида енергиен продукт, в който да бъде създаден запасът, административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като видът продукт е определен безусловно в чл. 12, ал. 6—13 от ЗЗНН. В случай че не беше установено неправилно приложение на материалния закон в частта относно определяне на задължените лица, евентуално би стоял въпросът за допустимостта на чл. 12, ал. 6—13 от ЗЗНН с оглед на Директива 2009/119/ЕО и за съответствието му с принципа на пропорционалност поради липсата на ограничение в директивата за вида енергиен продукт, в който да се създават запасите, и тежестите за задължените лица, на които е възложено формиране на запаси продукти от вид, изискващ условия за съхранение, с които те не разполагат.
При този изход от производството и предвид направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, държавната агенция следва да бъде осъдена да заплати сумата 50 лева, внесена като д.т. за производството.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № Р-12-217/29.04.2021 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София, с което на „Юнайтед ойлс България“ ООД – гр. Варна, ЕИК **** е определено ниво на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2021 – 30.06.2022 г. 24 478 кг котелни горива, разпоредено му е до 01.07.2021 г. да създаде и вложи определеното количество нефтопродукти при спазване на условията на чл. 30, ал. 1 от ЗЗНН и да го съхранява в срок до 30.06.2022 г.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ – София да заплати на „Юнайтед ойлс България“ ООД – гр. Варна, ЕИК ****, сумата 50 (Петдесет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: