№ 226
гр. Пловдив, 03.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
и прокурора М. В. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно
гражданско дело № 20235000500427 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподател П. Р.Б., редовно призована, явява се прокурор Б..
Ответник по жалбата С. С. Д., редовно призован не се явява, за него се
явява адвокат С. С. Х..
За Апелативна прокуратура Пловдив като контролираща страна се явява
прокурор Б..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№22181/10.07.2023 г. от П.
Р.Б. против Решение № 924 от 30.06.23г. по гр.дело № 345/23г. по описа на
Окръжен съд гр.Пловдив, в частта му, с която П. Р.Б. е осъдена да заплати на
С. С. Д., ЕГН ********** сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лв.,
1
представляваща обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК, по ДП № 590/2013 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР
Пловдив, по което ищцата е оправдана с влязла в сила на 24.02.2018 г.
присъда по ВНОХД № 1943/2017 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, ведно
със законната лихва върху присъдената главница, считано от 07.02.2020 г. до
окончателното изплащане. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното
решение е неправилно в обжалваната част поради нарушение на материалния
закон и необоснованост, несъответстващо на събраните в хода на
производството доказателства, за което се излагат следните съображения:
Поддържа се, че независимо от обективните предпоставки на чл. 2, ал. 1 от
ЗОДОВ, в хода на производството по гр. дело 3456/2023 г., ищцата не е
доказала наличието на претърпени от нея неимуществени вреди, настъпили в
емоционалната й сфера, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
разследването, и да са следствие от определени действия на Прокуратурата
по воденото наказателно производство, които да подлежат на обезщетяване
по реда на ЗОДОВ. Ищцата действително била привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 вр. ал. 1 от НК, по ДП № 590/2013 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР
Пловдив. С присъда по ВНОХД № 1943/2017 г. по описа на Окръжен съд
Пловдив, влязла в сила на 24.02.2018 г., ищцата била призната за невиновна
пр повдигнатото обвинение. В тежест на ищцата е обаче било 1 докаже
наличието на твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с
незаконното обвинение за престъпление от общ характер, както и техния
размер. По делото не се установило по безспорен и категоричен начин, че
ищцата е претърпяла твърдените негативни състояния и че същите са в пряка
причинно- следствена връзка с воденото срещу него наказателно
производство. Първоинстационният съд е приел, че предпоставките по чл. 2
от ЗОДОВ са безспорно установени. Счел е, че е налице пряка причинно-
следствена връзка между проведеното наказателно производство и
настъпилите неимуществени вреди, изразили се в стрес, шок, силна тревога,
безсъние, страх от наказание „лишаване от свобода“ и от загуба на
професията си ката медицинска сестра, срам и унижение, както пред
работодателите си, така и пред близки и познати. До тези изводи, решаващият
2
съдебен състав достигнал въз основа на събраните по делото свидетелски
показания на св. Г.Б. Д. /съпруг на ищцата/ и св. Г.Г.В. /защитник на ищцата
по процесното наказателно производство/. Според жалбоподателят, с оглед
твърде близките отношения, които ищцата има с посочените свидетели, съдът
е формирал неправилния извод, че показанията относно претърпените
неимуществени вреди са незаинтересовани. За доказване на твърдените с
исковата молба неимуществени вреди били ангажирани единствено
свидетелските показания на въпросните свидетели, които, според
жалбоподателя обаче за заинтересовани, предвид близката им връзка с
ищцата. Счита се, че с оглед правната норма на чл. 172 от ГПК, решаващият
съдебен състав следвало да не цени тези показания, като дадени от лица,
заинтересовани от изхода на спора в полза на ищцата. В тази връзка, се
поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил тълкуването,
възприето в т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, според което
обезщетение за вреди е дължимо само при наличие на доказана причинна
връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпените вреди, преценени с оглед общия критерий за справедливост по
чл. 52 от ЗЗД. С оглед липсата и недоказаност на причинени неимуществени
вреди, които да са в пряка и непосредствена връзка с воденото срещу ищцата
наказателно производство, съответно подлежащи на обезщетяване по реда на
чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът следвало да отхвърли иска като недоказан по
основание и размер. В този смисъл, жалбоподателят счита исковата
претенцията в тази част за недоказана и обосноваваща отхвърляне с
оспорваното от прокуратурата съдебно решение. В жалбата се поддържа
също, че първоинстанционното решение е в противоречие с практиката на
съдилищата относно въпроса за размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52
от ЗЗД. Посочва се, че обезщетение се дължи за всички преки и
непосредствени вреди, произтичащи от увреждането, като под преки вреди
следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и
необходима последица от вредоносния резултат, т.е. когато са адекватно
следствие от увреждането. Освен преки, вредите трябва да са и
непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо
противоправния резултат. В процесния случай, съдът е достигнал до изводите
си за настъпил вредоносен резултат само 2 въз основа на показанията на
3
двама свидетели, които, както се посочи по-горе, се явяват дадени в полза на
ищцата предвид дългогодишните им семейни, респ. твърде близки
отношения. Според жалбоподателя, определяща при присъждане на
обезщетение в размер от 25 000 лв. се явява неправилната оценка на
доказателствата по делото. Излагат се съображения, че макар повдигнатото на
ищцата обвинение да е било за тежко престъпление, е била взета мярка за
неотклонение - „подписка“, която не е довела до ограничаване на правата й,
респ. не й е причинила никакви неудобства или ограничения на свободното й
придвижване и не я е поставила в обективна невъзможност да полага труд по
трудово правоотношение. Следователно, същата не е причинила
самостоятелно неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване.
Посочва се още, че ищцата е била оправдана на втора съдебна инстанция, като
оправдателната присъда не е била протестирана от прокуратурата на Р.
България. Счита се, че тези обстоятелства следвало да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението в посока намаляването му, защото
обосновават по-нисък от определения такъв от първоинстанционния съд.
Оспорват се изводите на съда като неправилни и противоречащи на чл. 52 от
ЗЗД, на съдебната практика по сходни казуси, вкл. и тази на ЕСПЧ, а
присъденото обезщетение е несъответно на действително търпените
неимуществени вреди по делото. В конкретния случай, при обсъждане на
доказателствата по делото, съдът ценил неправилно свидетелските показания,
дал вяра на неподкрепените с доказателства твърдения на ищцата за
претърпени неимуществени вреди, като се е позовал на законовото право на
обезщетение по силата на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, в резултат на което
определеното обезщетение се явявало източник на обогатяване и било в
дисхармония със справедливостта, в необосновано завишен размер,
неотговарящ на твърдените вреди, на икономическия стандарт в Република
България и на съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази
на ЕСПЧ. Въз основа на всичко изложено, се иска да бъде отменено
решението на Окръжен съд гр. Пловдив, в частта, с която П. Р.Б. е осъдена да
заплати на С. С. Д., ЕГН ********** сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/
лв., представляваща обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОД0В за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20,
ал, 2 вр. ал. 1 от НК, по ДП № 590/2013 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР
4
Пловдив, по което ищцата е оправдана с влязла в сила на 24.02.2018 г.
присъда по ВНОХД № 1943/2017 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, ведно
със законната лихва върху присъдената главница, считано от 07.02.2020 г. до
окончателното изплащане, като вместо него бъде постановите друго такова, с
което да бъде отхвърлена исковата претенция за неимуществени вреди, ведно
с акцесорната лихва, изцяло, като неоснователна и недоказана. При условията
на евентуалност, ако не бъде отменено първоинстанционното решение
относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, то се иска да
бъде намален размера на присъденото на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди, съобразно с доказаното от нея, правилата на чл. 52 от
ЗЗД и трайната съдебна практика в сходни случаи. С жалбата не са направени
доказателствени искания.
В законния срок, от въззиваемата страна С. С. Д. е подаден отговор на
жалбата, с който се оспорва същата като неоснователна, за което са изложени
конкретни съображения. Иска се първоинстанционното решение да бъде
потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно. С отговора
не са направени доказателствени искания.
Прокурорът: Поддържам жалбата във втората й алтернатива. Нямам
доказателствени искания.
Адв. Х.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам. Нямам
доказателствени искания.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата на
Прокуратурата във втората й част относно размера на присъденото
обезщетение.
Моля да приемете, че окръжният съд е разпоредил то да бъде завишено
според критериите по чл. 52 ЗЗД. Касае се за обикновен случай, в който
интензитета на отрицателни психични емоции не е по-голям от обикновения
5
случай на водено наказателно производство или поне доказателствата в тази
насока са такива. Прокуратурата е била активна до разглеждане на делото във
втората инстанция, когато е четена оправдателната присъда. По-дългият
период се дължи на поведението на гражданския ищец и частен обвинител
поради депозирането на жалби, възможността да се произнесе ВКС и в този
аспект не смятам, че има пряка причинна връзка между действия на
прокурори и окончателния срок за приключване на делото. Като имате
предвид събраните доказателства и особено свидетелските показания, които
са от близкия кръг на ищцата, моля да приемете, че разумното обезщетение е
до 15 000 лева, а не определеното от окръжния съд. В този смисъл, ви моля за
вашия съдебен акт.
Адв. Х.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отхвърлите жалбата
като неоснователна и потвърдите първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
По отношение на това, че гр. ищец е обжалвал пред ВКС, въобще
нямаше да се стигне до обжалване от страна на гражданския ищец ако няма
повдигнато обвинение от прокуратурата и не се конституира гражданския
ищец в наказателното производство.
По отношение на свидетелските показания, те са логични и
непротиворечиви и описват претърпените неимуществени вреди. Моля да
потвърдите първоинстанционното решение.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 04.12.2023 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 9,52 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6