Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Русе, 03.12.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                           Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Юлия Острева и в присъствието на  прокурора………

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело №2030/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 18-001438/26.09.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Русе, против „****“ООД, ЕИК ***, за нарушение на чл.7, от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 000 лв., на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.1 от КТ.

Срещу постановлението е подадена жалба от представляващите и управляващите „****“ООД, ЕИК ***, чрез адв.М.Б. – упълномощена. Жалбата е допустима,  подадена в законоустановения срок. В нея се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, като се моли то да бъде отменено.

Дружеството жалбоподател редовно призовани, явява се упълномощения представител.

Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, редовно призовани, явява се упълномощен представител – ст.юриск.С.С.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не релевира становище.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 17.09.2019г.  била извършена проверка по документи по спазване на трудовото законодателство в сградата на Д”ИТ”-гр.Русе, на „****“ООД, ЕИК ***. Било установено, че Ю.Д.Ц., с ЕГН-**********, съгласно трудов договор от №163/05.03.2019г. се задължава да постъпи на работа като работник на длъжност „кофражист“ във фирмата-работодател на дата 06.03.2019г. При проверката било установено още, че горепосочения работник е бил командирован в ФР Германия за периода от 08.04. – до 08.05.2019г., без затова да има сключено допълнително споразумение по смисъла на чл.2, ал.1 от НУРКИРСРПУ, като по този начин е осъществено нарушение по чл.7 от същата Наредба. Относно констатираното нарушение е съставен АУАН № 18-001438/19.09.2019г. спрямо жалбоподателя, а в последствие въз основа на него е издадено и атакуваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна.

Съдът приема, че актът за установяване на административното нарушение и НП са съставени съгласно изискванията на материалните и процесуалните закони. Административният орган не е допуснал нарушения, които да ограничават правата на ю.л.-жалбоподател. Административният и административнонаказващият органи, правилно са установили какво нарушение е извършено от жалбоподателя и са ангажирали административнонаказателната отговорност на „****“ООД, ЕИК ***- работодател.

Видно от приложените по делото доказателства, „****“ ООД несъмнено притежава качеството „работодател“ по отношение на Ю.Д.Ц., както и че на 08.04.2019г. е командировал работника да осъществява трудовите си задължения в ФР Германия по силата на договор за предоставяне на услуги. Видно от представените справки за отработени часове през месеците април и май 2019г. Ю.Д.Ц. е работил фактически по време на командироването му във ФР Германия. В конкретния случай е налице командироване в рамките на предоставяне на услуги по смисъла на чл. 121а, ал.1, т.1, б. „а“ от КТ от български работодател на работник на територията на друга държава- членка на ЕС за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите. Като не е сключило допълнително писмено споразумение с работника Ю.Д.Ц. по време на командироването в Германия, дружеството- жалбоподател е извършило нарушение по чл.7, във вр. с чл.2, ал.1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, вр. чл. 121а, ал. 1 от КТ. Съгласно чл.2, ал.1 от тази Наредба, издадена на основание чл. 121а, ал.8 от КТ, при командироване на работници или служители в случаите по чл.121а, ал. 1, т. 1 КТ, работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. Необходимостта от сключване на споразумение се обуславя от обстоятелството, че при командироване на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги е допустимо да се променят съществени елементи на трудовото правоотношение, и по-специално - трудовото възнаграждение и характерът на работа. Такава промяна не може да бъде направена едностранно от страна на работодателя, а само по взаимно съгласие на двете страни, изразено писмено. С разпоредбата на чл.7 от Наредбата се въвежда гаранция за правата на командированите работници и служители, като се предвижда, че не се допуска командироване или изпращане на работник или служител, когато не е сключено споразумение по чл.2, ал.1 от НУРКИРСРПУ. Освен гаранция за правата на работниците и служителите тази разпоредба гарантира и спазването на изискванията на Директива 96/71/ЕО. Съгласно чл.2, ал.1 от НУРКИРСРПУ дружеството- жалбоподател е било длъжно да сключи такова споразумение с работника още преди командироването му на територията на държавата- членка на Европейския съюз. Предвид датата на сключване на договора за предоставяне на услуга между „****“ ООД и чуждестранния им съконтрагент /22.03.2019г./ и датата, от която работника Ю.Д.Ц. е командирован /08.04.2019г./, работодателят е имал достатъчно време и възможност да сключи допълнително писмено споразумение с работника преди реалното му командироване в чужбина.

На следващо място съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за квалифициране на административното нарушение като маловажен случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ- нарушението да е отстранено веднага след установяването му и да не са настъпили вредни последици за работника. В този смисъл нарушението е установено при извършена проверка на 17.09.2019г., тоест след приключване периода на командироването на работника във ФР Германия. От представените от дружеството- жалбоподател документи се установява, че трудовото правоотношение с работника Ю. Ц. е прекратено, считано от 15.07.2019г. С оглед на това и след установяване на нарушението от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“- Русе, на 17.09.2019 г. дружеството- жалбоподател не е можело обективно да отстрани извършеното нарушение, като не е отстранило същото и преди това. На следващо място - не е налице и втората кумулативна предпоставка по чл. 415в, ал.1 от КТ, а именно-да не са произтекли вредни последици за работника. В този смисъл обществени отношения, обект на защита от разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги са били засегнати, като не са били уговорени по надлежния ред въпросите, свързани с измененото трудово правоотношение между работодателя и работника, изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. С това са били засегнати в съществена степен трудовите права на работника по време на командироването му във ФР Германия, видно от подадения от него сигнал за нарушение на трудовото законодателство с вх.№19094528/ 27.08.2019г.

При индивидуализацията на наказанието и определяне на неговия размер, от АНО са взети предвид критериите определени в чл. 27 от ЗАНН, като в случая не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид ограничението, което въвежда специалната норма на чл.415в, ал.1 от КТ /също неприложима в случая, по мотивите посочени по-горе/. Предвид множеството нарушения, констатирани по време на проверката, обективирани в Протокол за извършена проверка изх.№ ПР 1928373/19.09.2019г., аминистративнонаказващият орган е определил имуществена санкция в размер на 2000 лв. /малко над законовия минимум/, като правилно е счел, че по този начин ще бъдат изпълнени целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.

Предвид посочените съображения съдът счита, че са налице основания за изменение или отмяна на процесното наказателно постановление.

По гореизложените мотиви, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-001438/26.09.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Русе, против „****“ООД, ЕИК ***, с което за нарушение на чл.7, от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 000 лв., на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.1 от КТ.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

Районен съдия :