МОТИВИ към Присъда № 147/21.09.2018г. по НОХД 1065/2018г. по описа на РС-Б.
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу И.Н.Д. с ЕГН **********, с който
същият е обвинен за това, че на 30.07.2017г. около 13,30ч. в гр. Б., ж.к.„***”
до бл.15, посока бензиностанция „***” управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил „***”, модел „***” с peг. № ***, след употреба на наркотични
вещества – „амфетамин”, установено по надлежния ред със съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза с изх.№ И-7433/26.09.2017г. на ВМА гр. София -
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Пред съда,
производството по делото протече по общия ред, като подсъдимият се възползва от
правото си да не дава обяснения, като от това си право същият се е възползвал и
в хода на досъдебното производство.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита,
че извършването на деянието от
подсъдимия се доказва от показанията на полицейските служители, които
кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства. Подчертава, че
заключението на химическата експертиза е обосновано и в подкрепа на
обвинителната теза, поради което предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен, като му се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година,
което да се изтърпи ефективно при първоначален „общ режим”, както и кумулативно
предвиденото наказание „Глоба” в размер на 1000 лева. Доколкото СУМПС на
подсъдимия е с изтекъл срок на валидност и същият е неправоспособен, прокурорът
предлага да не му се налага наказание „Лишаване от право да управлява МПС”. На
последно място счита, че разноските по делото следва да се възложат в тежест на
подсъдимия.
Упълномощеният защитник на подсъдимия –
адв. В.К. - САК счита, че подзащитният му следва да бъде признат за невиновен и
изцяло оправдан по повдигнатото обвинение. Заявява, че в хода на досъдебното
производство са били допуснати редица процесуални нарушения, най-вече свързани
с начина на провеждане на разпита на полицейските служители и с това, че разследването
не е били предявено на Д. и неговия защитник. Застъпва, че подсъдимият е чакал
три часа пред сградата на КАТ, за да му бъде извършена проба с техническо
средство, както и че няма информация, къде е била съхранявана касетата от
техническото средство, след извършване на пробата, до постъпването във
ВМА-София. В тази връзка оспорва заключението на вещите лица, като счита, че
резултатите не са обективни, изтъквайки подробни доводи в подкрепа на тезата си.
Другият упълномощен защитник на
подсъдимия – адв. К.К. – БАК, също счита, че съдът трябва да признае подзащитния
му за невиновен и да го оправдае по така повдигнатото обвинение. Присъединява
се към заявеното от адв. К. – САК, относно допуснати в хода на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения. Оспорва заключението на вещите
лица, както и твърденията на полицейските служители, че към момента на
проверката Д. е управлявал лекия автомобил. На база на горното счита, че
обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради което и подсъдимият следва
да бъде оправдан.
Подсъдимият Д. заявява, че се придържа към казаното от
неговите защитници, като в предоставената от съда възможност за последна дума заявява,
че желае да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
И.Н.Д. с ЕГН **********
е роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, работи като управител на фирма.
Същият е притежавал
СУМПС с № *********, чийто срок на валидност е изтекъл на 12.02.2018г. и не е
бил продължаван. До датата на инкриминираното деяние подсъдимият е бил санкциониран
за нарушения по ЗДвП с общо 17 влезли в сила НП и 1 влязъл в сила фиш за общо
29 отделни нарушения на правилата за движение по пътищата.
Подсъдимият е бил
осъждан както следва:
1. Със
Споразумение от 29.03.2000г. по НОХД № 37/2000г. на РС-Несебър същият е бил
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
реда на чл. 78а НК.
2. Със
Споразумение от 11.07.2003г. по НОХД 1427/2003г. на РС-Б. на същия е било
наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева, като е направено отбелязване,
че за това осъждане е настъпила реабилитация по реда на чл. 86 НК.
3. Със
Споразумение от 15.03.2007г. по НОХД № 818/2007г. на РС-Б., му е било наложено
наказание „Пробация”, което с Определение на БОС по НЧД № 242/2007г., в сила от
26.10.2007г. е било заменено с „Лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, чието
изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години.
4. Със
Споразумение от 29.01.2009г. по НПХД № 238/2009г. на РС-Б. на подсъдимия е било
наложено наказание „Пробация” за срок от две години и „Глоба” в размер на 300
лева. По това осъждане наказанието „Пробация” е било изтърпяно на 13.02.2011г. Относно наказанието
„Глоба” е бил издаден изпълнителен лист, изпратен в ТД на НАП-Б., като на 29.05.2009г. вземането е било
присъединено към изпълнително дело № **********/2005г. От тогава до 02.02.2018г., когато е бил наложен запор
върху банкови сметки на осъдения, други действия по изпълнителното производство
не са били предприемани.
На 30.07.2017г. полицейските служители
при Второ РУ- Б. – св. К. Я.и св. Б.Д. били на работа на територията на ж.к. „***”
в гр. Б.. Около 13.30ч. двамата забелязали лек автомобил „*** ***” с рег.№ ***,
който се движел по улицата в близост до блок 15 в посока бензиностанция „***”.
Полицейските служители решили да извършват проверка на автомобила и водача,
поради което го последвали със служебния си автомобил. Св. Я.подал светлинен и
звуков сигнал, на който водачът се подчинил. Автомобилът спрял, след което св. Я.слязъл
от патрулния автомобил и се приближил до „***та”. Установил, че в нея освен
водача се намира още едно лице от мъжки пол. Установил самоличността на водача
в лицето на подсъдимия - И.Д.. Пътникът бил познат на полицейския служител с
прякора „***” (установен по-късно като св. Д.В.). По време на проверката на
място, подсъдимият посетил за кратко хранителен магазин в близост, след което
се върнал при автомобила си. Доколкото по мнение на св. Я.водачът се държал
превъзбудено, същият се усъмнил, че е възможно да е употребил алкохол или
наркотични вещества, поради което полицейските служители решили да съпроводят
водача до сградата на Сектор „Пътна полиция”, където да му бъде извършена
съответната проверка. За целта св. Я.разпоредил на обвиняемия да потегли с
управлявания от него автомобил и да се придвижи до сградата на Сектор „Пътна
полиция”. Водачът се подчинил и потеглил в указната посока, като с него в
автомобила бил и св. В.. От своя страна полицейските служители последвали
автомобила на подсъдимия със служебния си автомобил, без да го изпускат от
поглед. След пристигане на място подсъдимият изчакал в автомобила заедно със
св. В. да му бъде извършена проба. Него ден - от около обяд, когато подсъдимият
се срещнал със св.В., до момента на тестването му с техническо средство, в
присъствието на св. В. подсъдимият не бил употребявал алкохол или наркотици, а
само „Фанта” и вода. Самата проверка била извършена от св. Й.Р. – мл. автоконтрольор
към Сектор „ПП”, в присъствието на св. Я.и св. Д., като първоначално
подсъдимият бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол и пробата
се оказала отрицателна. След това в 14.25 часа св. Р. пристъпил към тестване на
водача за употреба на наркотични вещества, като за целта използвал техническо
средство „Дрегер Дръг тест 5000”. При самата проба свидетелят с ръкавици извадил
специалната касета, запечатана в плик, разпечатал я в присъствието на подсъдимия
и му подал специалния тампон, който следвало да се наплючи със слюнка до
получаване на характерно оцветяване в син цвят. След като тампонът се оцветил в
синьо, св. Р. го поставил в техническото средство, което отчело положителна
проба за „амфетамин” и „метаамфетамин”. Проверката приключила в 14.34 часа на
30.07.2017г., като резултатите от същата били обективирани в протокол, който
бил подписан и от подсъдимия без възражения.
След това св. Р. пристъпил към съставяне на АУАН с бл. № 961184, в който
описал горните факти и ги квалифицирал като нарушение по чл. 5, ал.3, т. 1 ЗДвП. Изрично в АУАН посочил, че на лицето се издава талон за медицинско
изследване № 0017823. Наред с това актосъставителят посочил и че по време на
проверката подсъдимият не му е представил СУМПС и контролен талон към него,
което пък квалифицирал като нарушение по чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП. Св. Р.
запознал подсъдимия със съдържането на акта, след което му го предявил за
подпис. Д. отказал да подпише акта. В 15.00 часа на подсъдимия бил издаден и
талон за медицинско изследване с № 0017823, в който изрично било посочено, че
лицето следва да се яви в МБАЛ – Б. за даване на кръвна проба до 15.30 часа на
същия ден. Подсъдимият отказал да подпише и този документ и да получи копие от
талона, което било удостоверено с подпис на св. Д.. Въпреки отказа на
подсъдимия да получи талона за медицинско изследване, полицейските служители
решили да го транспортират до МБАЛ-Б. и да му обезпечат възможността все пак да
даде кръвна проба, ако прецени. В 15.30 часа на 30.07.2017г. Д. бил предаден на
дежурния лекар в МБАЛ-Б. – д-р Р.З., като в негово присъствие лицето отказало
да даде кръвна проба за анализ. Отказът бил отразен собственоръчно от
подсъдимия в съставения протокол за медицинско изследване. Доколкото св. Я.преценил,
че с поведението си подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.
343б, ал.3 от НК същият го задържал по реда на ЗМВР.
За случая било образувано бързо
производство № 434 ЗМ-684/2017г. по описа на 02 РУ-Б., започнато с първото
действие по разследването – разпит на свидетел-очевидец – К. Янков, извършен от
полицейски орган – Я.Д. за времето от 17.00 до 17.10 часа на 30.07.2017г. След
образуване на бързото производство, водещият разследването разследващ полицай –
Д.П., възложила по реда на чл. 194 НПК на същия полицейски орган да проведе
разпит и на св. Б.Д. и Й.Р.. Въпросните действия били извършени също на
30.07.2017г., за което били съставени надлежни протоколи за разпит. В хода на
разследването на 01.08.2017г. (два дни след инкриминираната дата) бил назначена
съдебно-химическа експертиза на приобщената касета от техническо средство.
Самото постановление за назначаване на експертизата било предявено на вещите
лица от ВМА-София на 07.08.2017г. и на същата дата им била предадена и
касетата. Експертните анализи на касетата били извършени в периода
14-15.09.2017г., а самото заключение било съставено на 22.09.2017г. и съгласно
него в предоставената проба се доказва наличие на „амфетамин”.
Д. бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 343б, ал.3 НК, като в последвалия разпит се възползвал от
правото си да не дава обяснения.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателства: показанията на свидетелите К. Я.(л. 52-55 и л.89 от съдебното
производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. с
ал.1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л.13 от ДП); Б.Д. (л. 55 гръб - 57 от съденото
производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. с
ал.1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л.17 гръб от ДП); Й.Р. (л. 57 гръб – 59 от съдебното
производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. с
ал.1, т.1 и т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л.17 от ДП) и приобщените
по реда на чл. 281, ал.5 НПК показания от досъдебното производство (л. 17 от
ДП); частично от показанията на Д.В.
(л. 86 гръб – 87 от съдебното производство), както и на проведената между св. Я.и св. В. очна ставка (л. 87 гръб от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 13 от съдебното
производство); писма от ТД на НАП-Б. (л. 16 и л. 27 от съдебното производство);
писмо от Сектор „Пробация” – Б. (л. 29 от съдебното производство); медицински
документи (л. 31-34 от съдебното производство); писмо от Сектор „ПП” – Б.,
ведно със справка за водач (л. 70-73 от съдебното производство); АУАН с бл. № 961184
(л. 74 от съдебното производство); справка от ОДМВР-Б. (л. 75 от съдебното
производство); писмо от вещото лице А. (л. 76 от съдебното производство); талон
за медицинско изследване № 0017823 (л. 20 от ДП); протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества (л. 21 от ДП);
протокол за медицинско изследване (л. 23-24 от ДП); приемо-предавателни
протоколи (л. 32-33 от ДП); протокол за доброволно предаване (л. 34 от ДП);
разписка (л. 35 от ДП); протокол за
периодична техническа проверка на техническо средство (л. 53 от ДП); протокол
за запознаване на служители от Сектор „ПП” с методически указания (л.54-56 от
ДП); заповеди на министъра на вътрешните работи (л. 57 и л. 58-59 от ДП); писмо
от „Дрегер Сейфти – България” ЕООД (л.60-61 от ДП); писма от изпълнителната
агенция по лекарствата (л. 62-63 от ДП); технически характеристики на
техническо средство (л. 64-80 от ДП); методически указания за работа с
техническо средство (л. 81-88 от ДП); заповед за задържане (л. 90 от ДП).
От експертизите: Съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза с изх.
№ И 7433/26.09.2017 год. на Военномедицинска Академия гр. София ( л. 26-29 от
ДП), включително и от отговорите на вещото лице С. (л. 81 гръб – 86 от
съдебното производство).
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на
тримата разпитани полицейски служители – св. Янков, Д. и Р. като не констатира
противоречия, непоследователност или нелогичност. Съдът не намира причина да се
съмнява в изложеното от тези трима свидетели, като не открива признаци на
пристрастност или заинтересованост. Свидетелите Я.и Д. са преки
свидетели-очевидци на инкриминираното деяние, като и двамата заявяват, че са
възприели как подсъдими управлява лекия автомобил, как след подаден сигнал
същият е спрял за проверка и как след това при направен тест с техническо средство
„Дрегер Дръг Тест 5000” последният е отчел положителна проба за употреба на наркотични
вещества. Показанията им се подкрепят от изложеното от св. Р., който
непосредствено е извършил проверката с техническо средство и също потвърждава,
че уредът е отчел положителна проба. Изложеното от тези трима свидетели се
подкрепя допълнително и от приобщените по делото писмени доказателства – АУАН,
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества, протокол за медицинско изследване и талон за медицинско изследване.
Поради гореописаните причини съдът изцяло се доверява на показанията на тези
трима свидетели и гради правните си изводи на изложеното от тях.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не възприема
доводите на защитата, свързани с процесуална незаконосъобразност на извършените
в хода на досъдебното производство разпити на тримата свидетели от полицейски
орган. Безспорно с приемане на разпоредбата на чл. 194, ал. 3 (сега ал.4) НПК
законодателят даде възможност на полицейските органи в МВР да извършват
действията по чл. 212, ал.2 НПК – т.е. в случаите на неотложност да извършват
съответното процесуално-следствено действие, с което да образуват досъдебно
производство. В теорията и практиката неотклонно се приема, че на полицейските
органи следва да се признае и компетентност да извършват и
процесуално-следствени действия по чл. 356, ал.3 НПК – т.е. в случаите на
неотложност не са ограничени само до образуване на досъдебно производство по
общия ред, но могат законосъобразно да образуват и бързо производство
(по-подробно виж Милев, Ст. Бързото производство по НПК. С., Сиела, 2011г., с. 19). В
конкретния случай именно в тази хипотеза полицейският орган – Я.Д. е провел в
17.00 часа разпит на свидетеля-очевидец К. Янков, образувайки бързото
производство. Съдът счита, че тези действия на полицейския орган са
законосъобразни и правилни – деецът е бил заловен при извършването на деянието
и е бил посочен свидетел-очевидец, поради което и са били налице всички
предпоставки по чл. 356, ал.1, т. 1 и т.4 НПК за образуване именно на бързо
производство. След образуването на бързото производство, съгласно правилата на
чл. 194 НПК делото е било разпределено за разследване на компетентен разследващ
орган – разследващ полицай при 02 РУ-Б. Д.П.. Същата на 30.07.2017г. е
изготвила постановление за възлагане на действия по разследването на полицейски
орган от МВР (л.14 от ДП), в който изрично е посочила, че възлага именно на Я.Д.
да проведе разпит на св. Д. и св. Р.. Законът дава право на разследващия
полицай да възлага извършването на отделни действия на полицейски орган, поради
което и извършените в изпълнение на това постановление, ПСД се ползват с
процесуална годност. Това, че в постановлението е посочена старата алинея на
чл. 194 НПК, а именно алинея 3, а не новата алинея 4, по никакъв начин не се
отразява на годността на възлагането. Дори в постановлението въобще да не беше
посочено правното основание, на което РП Петкова е възложила провеждането на разпитите,
то същото се извежда от закона и това, че е била посочена стара алинея, по
никакъв начин не води до липса на компетентност или незаконосъобразност. Поради
тази причина проведените от полицейския орган разпити на св. Д. и Р. съдът
намира за законосъобразни. Действително в протоколите за разпит на св. Я.и св. Д.
се наблюдава идентичност в по-голямата част на показанията. Това обаче
самостоятелно не води до извод за незаконосъобразност на проведените ПСД. Нещо
повече – в проведеното съдебно следствие двамата полицаи бяха подробно
разпитани, включително и от защитата, като потвърдиха изложеното от тях в
разпитите си от ДП, поради което и дори хипотетично да се приеме, че при
провеждане на въпросните ПСД в досъдебната фаза са били допуснати нарушения, то
те успешно са преодолени в хода на съдебно производство, заемащо централното
място в наказателния процес.
Съдът кредитира в основаните им части и показанията на
св. Д.В.. Същият потвърждава, че на процесната дата и място е бил заедно с
подсъдимия в управлявания от него автомобил, както и че в ж.к. „***” им е била
извършена полицейска проверка, след която подсъдимият се е придвижил с
автомобила си до Сектор ПП” - Б. за извършване на проверка за употреба на
алкохол и наркотични вещества. В тези им части показанията му напълно кореспондират
с вече обсъдените показания на полицейските служители и на изготвените писмени
доказателства. Единствените противоречия в показанията на този свидетел и тези
на св. Я.и св. Д. се коренят около това дали автомобилът на Д. е бил в движение
когато е спрян за проверка или не. В опит за преодоляване на тези разминавания
беше проведена очна ставка между св. Я.и св. В., но въпреки това различията не
бяха изчистени. В коментираната част съдът не кредитира изложеното от В., като
го отчита за опит за оневиняване на подсъдимия, с който по негови думи са в
приятелски отношения. Доколкото заявеното от свидетеля, категорично се оборва
от показанията на полицейските служители (за чието кредитира вече бяха изложени
доводи), съдът не му дава вяра.
Между другото, дори чисто хипотетично да се приеме, че
Д. е паркирал автомобила, излязъл е от него и е отишъл до магазина, където се е
бавил около 5 минути и след това, при връщането му е бил спрян за проверка
(както твърди В.) – то изводите за съставомерност на извършеното пак биха били
същите, доколкото безспорно се установява, че непосредствено преди проверката
(5 минути) Д. все пак е шофирал автомобила – т.е. при всички случаи е
осъществил изпълнителното деяние на състава по чл. 343б, ал.3 НК.
Съдът кредитира всички писмени доказателства по
делото, описани по-горе. Същите са изготвени по предвидения за това ред и форма,
като страните не изложиха никакви доводи против тяхната достоверност. Съдът
също не констатира такива пороци, поради което и цени всички писмени
доказателства.
Съдът кредитира изцяло и съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза с изх. № И 7433/26.09.2017 год. на Военномедицинска
Академия гр. София. Същата е изготвена от доказани професионалисти и се
отличава със задълбоченост, научна обоснованост и пълнота. Изводите на вещите
лица не са произволни, а са изградени изцяло върху материалите по делото. Нещо
повече – изводите за наличие на наркотично вещество в оралната проба, взета от
подсъдимия, напълно кореспондират и с резултата от техническото средство, което
е допълнително доказателство за тяхната достоверност. В съдебно заседание
вещото лице С. подробно, аргументирано и изчерпателно отговори на всички
поставени въпроси от страните, като научно защити заключението. Действително в
съдебно заседание експертизата беше защитена само от едното вещо лице, а не и
от двамата й автори. Доколкото обаче в случая не се касае за комплексна
експертиза – т.е. и двете вещи лица са специалисти в една и съща област и
заедно са участвали в процеса на изследване, а и доколкото по делото е налични
писмено становище от неявилото се вещо лице, с което същото упълномощава
колегата си С. да представи експертизата пред съда и заявява, че поддържа
заключението, то и настоящият състав счита, че не са налице процесуални пороци
при приобщаването на заключението. Против разпита на вещото лице и приемане на
експертизата не бяха направи и възражения от страните. Между другото, както ще
стане ясно по-долу дори без назначена експертиза, съдът счита, че в конкретния
случай наличието на наркотично вещество у подсъдимия се доказва по надлежния
начин.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343б, ал.3 НК, за което е предаден на съд.
На първо място от обективна
страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на
МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане на автомобила в
движение и придвижването му в пространството в гр. Б., ж.к.„***” до бл.15, посока
бензиностанция „***” - представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази
връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които
понятието "управление", включва всички действия или бездействия с
механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното
средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна
страна, няма спор, че лек
автомобил марка „***”, модел „***” с peг. № ***, който подсъдимият е управлявал, е „моторно превозно средство”
по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е
снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.
На последно място, за да бъде
престъпно поведението на подсъдимия, законът изисква управлението на МПС да се
осъществява, след като същият е употребил наркотични вещества или техни
аналози. В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице,
доколкото видно от приложените доказателства, след направената проверка с
техническо средство - „Дрегер Дръг тест 5000” (Dreger Drag Test 5000), с
фабричен № ARAM-0005, и извършената в последствие съдебно-химическа /токсикологична/
експертиза с изх. № изх. № И
7433/26.09.2017 год. на
Военномедицинска Академия гр. София, безспорно се установява, че подсъдимият е бил
употребил „АМФЕТАМИН”
– представляващ високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1,
т. 1 и ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП), връзка Приложение № 1 - Списък 1 - „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл. 3,
т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
В съдебната практика на ВКС по повод приложението на чл.343б, ал.1 и ал.
3 от НК, като например - Решение № 35 от
13.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 646/2008 г., II н.о., безпротиворечиво е
изяснено, че надлежен ред за установяване на употреба на алкохол или наркотични
(упойващи) вещества е този, залегнал в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС (отм.), която е действала към датата на деянието. Този надлежен ред е
разписан в същата Наредба, като в чл.1, ал.2 изрично е посочено, че употребата
на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използването
на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни
изследвания. Това води до извода, че използването на техническо средство е
еднакво възможно и приложимо, наред с медицинското изследване (Решение № 188 от 11.01.2018 г. на ВКС по н.
д. № 895/2017 г., III н.о.). Следователно за да бъде осъществен състава на
чл.343б, ал.3 от НК се изисква употребата на наркотично вещество от водача да
бъде установена при спазване на изискванията на Наредба № 30 от 27.06.2001 г.
(отм.), който ред гарантира обективност и достоверност на резултата.
Същевременно следва да бъде отбелязано, че практиката е категорична, че някои
пропуски при изпълнението на Наредба № 30/2001 г. (отм.) не следва да се
абсолютизират, доколкото е налице възможност за преодоляването им чрез
предвидените в НПК способи на доказване (Решение
№ 54 от 27.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2346/2013 г., III н. о.).
В конкретния случай се доказа,
че след направена проверка с годно и калибрирано техническо средство се е
установило, наличие на наркотични вещества у водача Д.. В този случай нормата
на чл. 3, ал.2 от Наредбата задължава длъжностното лице от съответната служба
за контрол да издаде талон за медицинско изследване. Спазвайки този ред св. Р.
е издал талон за медицинско изследване № 0017823, който обаче подсъдимият е
отказал да получи. В Наредбата не се съдържа задължение за водача да получи
талона за медицинско изследване, нито да се яви в медицинското заведение или
ако се яви - задължително да даде кръвна проба. Същият може както да откаже да
получи талона, така и да не се яви в медицинското заведение или въпреки
явяването си може да откаже да даде кръвна проба. Именно във връзка с тези
хипотези в Наредбата са разписани правилата по чл. 6 и чл. 11, ал.4. Първата
разпоредба – тази по чл. 6 е приложима, когато непосредствено след съставянето
на акта, нарушителят откаже да получи талон за медицинско изследване. В този
случай това се удостоверява от контролния орган с подпис на един свидетел и употребата на алкохол/наркотично вещество се
установява въз основа на показанията на техническото средство. Разпоредбата на
чл. 11, ал.4 пък е приложима, когато лицето е получило талона и след като вече
е в медицинското заведение, там откаже
да му бъде взета кръвна проба. В тази хипотеза, отказът се отразява писмено от
лекаря върху протокола за медицинско изследване и отново употребата на алкохол/наркотично
вещество се установява въз основа на показанията на техническото средство.
В конкретния случай подсъдимият
е отказал да получи талона за медицинско изследване, което е надлежно удостоверено
с подписа на св. Д.. Това от своя страна означава, че ръководейки се от горните
разпоредби – за длъжностните лица въобще не е съществувало задължение да
транспортират водача до болнично заведение или да извършват каквито и да е
допълнителни действия, а употребата на наркотично вещество законосъобразно е
можело да се установи само въз основа на показанията на техническото средство.
Въпреки това – полицейските служители са решили да транспортират задържания до
МБАЛ-Б. и да му дадат възможност, ако желае - да даде кръвна проба и да оспори
показанията на техническото средство. Видно от протокола за медицинско
изследване обаче – и пред медицинското лице подсъдимият е декларирал, че не
желае да даде кръвна проба. По силата на чл. 11, ал.4 от Наредбата в този
случай и след като отказът е отразен писмено от лекаря върху протокола за
медицинско изследване - отново употребата на наркотично вещество се установява
въз основа на показанията на техническото средство.
Независимо от всичко казано
по-горе, очевидно водейки се от принципа за пълнота и всестранност, разследващият
орган е назначил и съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза с изх. № изх.
№ И 7433/26.09.2017 год.
на Военномедицинска Академия-гр. София, въпреки че както стана вече дума – не е
имал такова вменено задължение съгласно Наредбата и съвсем законосъобразно
употребата на упойващо вещество е можела да се удостовери само с показанията на
техническото средство. Въпросната експертиза категорично потвърждава резултатът от техническото
средство, доказвайки че в пробата на водача действително е налице наркотично
вещество.
Всичко горепосочено сочи на
стремеж от разследващите органи за обезпечаване правата на обвиняемия и
събиране на максимално много доказателства (както по реда на Наредбата, така и
по реда на НПК), на база на които да може да се прецени дали същият
действително е извършил вмененото престъпление или не поради което и същите не
могат да бъдат упрекнати в нарушаване на правото на защита на Д..
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият Д. е съзнавал общественопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от
подсъдимия, че е употребил наркотичните вещества - „амфетамин”, както и че с
действията си същият привежда в движение лекия автомобил и го предвижва в
пространството, но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал да
управлява МПС-то и то след като е употребил наркотични вещества.
На последно място съдът следва
да посочи и следното:
За съставомерност на деянието
по чл.343б, ал.3 от НК се изисква установена употреба от водач на МПС на
наркотични вещества, по смисъла на чл. 3, ал.1, т.1 и ал. 2 от Закон за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, по надлежния ред, регламентиран в
Наредбата (отм.) без значение от вида и количеството на наркотичното вещество и
на въздействието, което то е оказало върху неговото състояние и реакции при
управлението на МПС-то. В актуалната практика на ВКС - Решение № 116 от 8.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 34/2016 г., III н. о.,
НК, изрично е прието, че „ ...от
обективна страна съставът на деянието по
чл. 343б, ал. 3 НК изисква единствено управление на МПС след употреба на
наркотични вещества, като не се изисква наличие на определена концентрация на
наркотичните вещества в кръвта или доказване на неспособност за управление на
МПС...”
Следва да се има предвиди и че
в правните системи на САЩ и на Европа са възприети три основни законодателни
подхода при регламентирането на престъплението „управление на МПС под
въздействие на наркотици”/ driving under influence of drugs или DUID/: 1. закони,
отчитащи реалното увреждане на уменията на водача да управлява МПС безопасно в
резултат на употребено конкретно количество наркотик, 2. закони, в които се
определят конкретните граници на концентрация на наркотичното вещество и 3. закони
с нулева толерантност /zero tolerance law/.
В случай на законодателство,
инкриминиращо неблагоприятно засягане на съзнанието и уменията на водача да
управлява МПС безопасно в резултат на употреба на наркотици, във всеки отделен
случай трябва да бъде доказано, че уменията и времето за реакция на водача са
били неблагоприятно засегнати от употребеното количество наркотично вещество. Признаците
на увреждане на съзнанието и реакциите на водача на МПС обикновено ще бъдат
наблюдавани по време на проверката на място от контролните органи, по време на
която повечето от европейски държави използват фиксирани протоколи за
отразяване на резултатите от проверката.
Със законите, определящи
конкретните граници на концентрация на наркотичното вещество, често известни
като "закони per se", се създава лимит на пределната стойност на
концентрация на наркотично вещество т.е. всеки водач, при който концентрацията
на дадено наркотично вещество достига или надвишава определена в закона граница
се счита, че е извършил съответното престъпление, без да има и да трябва да се
доказват по-нататъшни признаци на неблагоприятно повлияване на съзнанието и
реакциите му при управление на МПС. Този подход е възприет и от българския
законодател при уредбата на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
Законите с нулева толерантност
са специфична подгрупа на „закони per se”, които определят границите на
концентрацията на наркотичното вещество „на нула”. Това означава, че всяко
количество на съответните психо-активни вещества в телесните течности на водача
се разглежда като престъпление. Този тип законодателство е следствие от липсата
на научни изследвания, които да определят пределната стойност на концентрация
на всеки вид наркотично вещество, достигането, на която води до опасност при
управление на МПС. Именно такава е волята на законодателя, намерила израз в
регламентацията на престъплението „управление на МПС след употреба на
наркотици” по българския НК. В чл.343б, ал.3 от НК изпълнителното деяние е
определено като „управление на МПС след употреба на наркотични вещества”, а не
«управление на МПС под въздействие /или под влияние/ на наркотични вещества».
Очевидно е, че законодателят е възприел законодателния подход на нулева
толерантност, като е приел, че употребата на наркотични вещества без значение
от количеството, винаги води до неблагоприятна промяна на съзнанието и уменията
на водача да управлява МПС и до опасност от шофиране на МПС и това поведение
следва да се криминализира.
Изводът, че именно това е автентичната воля на
законотвореца става неоспорим, след запознаване с мотивите на Закона за
изменение и допълнение на ЗДвП, обнародван в ДВ, бр. 77/2017г, (същите са достъпни
на интернет страницата на Парламента -
http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/77723), където изрично е посочено, че „ ... съгласно чл. 343б, ал. 3 от
Наказателният кодекс НК, съставът на посоченото престъпление се изпълнява за
лице, което „управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози”. По този начин е заложен нулевия толеранс в нашето
законодателство относно управлението на МПС след употреба на наркотично
вещество. В този случай, изследването на водача цели да установи единствено
употребата на наркотично вещество (или аналог), без отношение към реализирания
ефект по отношение на водача - като вид и степен на изява. Подобна нормативна
уредба е възприета в повечето страни от ЕС, доколкото, за разлика от употребата
на алкохол, при употребата на наркотични вещества - видът и проявата на ефекта
са строго индивидуални и не съществува общоприета зависимост между концентрация
на наркотичното вещество (в кръв) и реализиран (като вид и степен на изява)
ефект...”.
В заключение следва да се
посочи, че щом волята на законодателя е била да въведе нулева толерантност
спрямо шофирането след употреба на наркотични вещества, то и съдилищата са
обвързани от тази воля и следва да прилагат закона точно и спрямо вложения в
него смисъл. Изрично в горния смисъл е и константата практика на съдилищата от
цялата страна, като следва да се посочи единствено Решение № 140/03.11.2016г. по
ВНОХД № 324/2016г. по описа на ОС-Ямбол, където правилно се обобщава, че „ ... ирелевантно за съставомерността на
престъплението от субективна страна е обстоятелството дали извършителят е приел
упойващите вещества в деня на осъществяване на деянието; дали се е чувствал
повлиян от приетите от него наркотични вещества, както и дали ги е приел лично
или са му били дадени от трети лица. Нужно е да се отбележи, че за
съставомерността е достатъчно установяването по категоричен начин, че водачът
на МПС е употребил наркотично вещество преди да управлява автомобила, както и че
е съзнавал, че го управлява след като е употребил такова ...”.
С
оглед горното е ирелевантно дали Д. е имал някакви видими признаци, сочещи, че
е под влияние на наркотично вещество или не. Щом безспорно се установява, че той
е употребил това вещество и след това е шофирал, то и правилно поведението му е
квалифицирано като престъпление по чл. 343б, ал.3 НК.
Между
другото съдът следва да посочи, че не може да се съгласи със становището на
защитата, че подсъдимият е бил накаран да чака с часове пред сградата на Сектор
„ПП” (което самостоятелно е и неотносимо към съставомерността на извършеното).
Видно от показанията на полицейските служители – автомобилът е бил спрян за
проверка около 13.30 часа, а началото на проверката за употреба на наркотични
вещества е в 14.25 часа. В рамките на тези 55 минути се включат: проверката на
документите на място в ж.к. „***”, предвижване от мястото на проверката до
сградата на Сектор „ПП” и проверката за употреба на алкохол. Казано по друг
начин – очевидно полицейските служители са действали достатъчно експедитивно,
поради което и твърденията на защитата в обратната посока са необосновани.
Следва
да се посочи и че не остава никакво съмнение, че употребата на наркотично
вещество се е случила преди подсъдимият да бъде спрян за проверка, както и че
обективираният резултат от техническото средство и експертизата няма как да
бъде повлиян от време, начин на съхранение или употреба на лекарства. Св. В.
изрично подчертава, че докато е бил с подсъдимия – Д. не е употребявал алкохол
или наркотици. Логично това води до извода, че същите са били употребени преди
това, а не след спирането за проверка. В тази насока са и отговорите на вещото
лице, което заявява, че веществото трябва да е преминало в кръвта и от там в
оралната течност – т.е. няма как да се говори за прием на наркотично вещество
непосредствено преди изследването. Пак видно от отговорите на вещото лице – в
България не съществува легален лекарствен продукт, употребата, на който да
позитивира наркотично вещество. Ако хипотетично подсъдимият е решил да използва
лекарства, неразрешени в България, съдържащи наркотични вещество – то няма как
противоправното използване на този продукт да се отчете в негова полза и да
доведе до отпадане на отговорността му. На последно място вещото лице е
категорично, че дори касетата от техническото средство да е била неправилно
съхранявана (за което няма никакви доказателства), то това може да доведе до
намаляване на концентрацията на наркотичното вещество, но не и до неговото
появяване от нищото.
Във
връзка с направените в ход на съдебните прения възражения за допуснати
процесуални нарушения в досъдебната фаза, във връзка с непредявяване на материалите
по разследването на подсъдимия, съдът следва да отбележи, че веднъж вече се е
произнесъл по тях в разпоредителното заседание, като ги е отхвърлил.
Определението на съда не е обжалвано от защитата и е влязло в сила, поради
което и съдът намира за ненужно да преповтаря доводите си, а само посочва, че
не споделя въпросните твърдения по мотиви подробно изложени в разпоредителното
заседание.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за
срок от една до три години и „Глоба” от петстотин до хиляда и петстотин лева, а
съгласно чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал.3, вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК и
наказание „Лишаване от право”.
На първо място съдът следва да посочи, че
по всички описани по-горе осъждания на подсъдимия е настъпила пълна
реабилитация по право по реда на чл. 88а НК. Това е така, доколкото наказанието
по НОХД № 818/2007г. на БРС, заменено с Определение по НЧД № 242/2007г. на БОС,
в сила от 26.10.2007г. е „Лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, с
тригодишен изпитателен срок. Съгласно чл. 88а, ал.4, вр. с ал. 1 и ал. 2, вр. с
чл. 82, ал.1, т. 4 НК пълната реабилитация за това осъждане е настъпила на 26.10.2015г. По НОХД № 238/2009г. на
РС-Б., наказанието „Пробация” е изтърпяно на 13.02.2011г. Относно наказанието
„Глоба” е издаден изпълнителен лист, като след това единственото действие по
събиране на вземането е било присъединяване на този изпълнителен лист към вече
образуваното изпълнително дело № **********/2005г. на 29.05.2009г. Други действия до 02.02.2018г. по това
изпълнително дело не са извършвани. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 2/2018г. на ОСНК на ВКС - разпоредбата на
чл. 82, ал. 5 от НК дерогира само абсолютната давност, но не и обикновената, която се прилага и при образувано
изпълнително производство. Образуването на изпълнително производство по
своята същност е действие, което прекъсва давността, т.е. от осъществяването му
започва да тече нов 2-годишен срок. Ако в този срок не се предприемат никакви
изпълнителни действия, наказанието глоба става неизпълнимо по принудителен ред
на основание чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК – т.е. от последно изпълнително действие
е започнала да тече обикновена давност от две години, която е изтекла на 29.05.2011г. и в рамките на която не са
били извършени никакви действия по изпълнението, които да я прекъснат. От тази
дата наказанието „Глоба” е станало неизпълнимо и съгласно постановките на
въпросното тълкувателно решение започва да тече срокът за реабилитация, който
на основание чл. 88а, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл. 82, ал.1, т.5 НК е две години
и настъпва на 29.05.2013г. Доколкото
разпоредбата на чл. 88а, ал.4 НК изисква за настъпването на пълна реабилитация
по право да са изтекли сроковете за всички осъждания – то настоящият състав
счита, че на 26.10.2015г. е
настъпила пълна реабилитация по право за всички осъждания на Д..
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК,
тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да се отчете чистото съдебно минало и фактът, че
подсъдимият е трудово ангажиран. Други смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът не констатира. Чистото съдебно минали и трудовата заетост, по мнение на
настоящия състав не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер,
поради което и не могат да обосноват приложение на чл. 55 НК. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат недобрите характеристични
данни за подсъдимия, изводими както от множеството нарушения по ЗДвП, за които
е бил санкциониран, така и от факта, че същият все пак е извършил 4 престъпни
деяния, за които макар и реабилитацията да заличава последиците от осъждането,
не може да заличи факта на извършване на противоправни деяния. Не следва да се
забравя и че престъпления, като настоящето, рязко зачистиха в нашето общество,
провокирайки широк и бурен отзвук, което неминуемо повишава обществената им
опасност.
С оглед всичко казано по-горе и отчитайки
както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът
счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния предвиден в закона размер
– 1 година „Лишаване от свобода” и „Глоба” в размер на 1000 лева.
Съдът счита, че така индивидуализираното
наказание в своята съвкупност, в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36,
ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на Д.
и наред с това ще му въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и
върху другите членове на обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е необходимо
наложеното наказание да се изтърпи ефективно. Налице са и останалите
предпоставки по чл. 66, ал.1 НК, доколкото към момента на извършване на
деянието подс. Д. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер (както стана въпрос - бил е реабилитиран), а срокът на наложеното
наказание е до три години лишаване от свобода, поради което и съдът счита, че
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, следва да бъде
отложено за срок от три години.
Въпреки че за престъплението по чл. 343б,
ал.3 НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години, с
оглед забраната по чл. 78а, ал. 7 НК, влязла в сила на 08.07.2017г. - неприложим
се явява институтът на освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 343г,
вр. с чл. 343б, ал.1, вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК – когато признае подсъдимия
за виновен, съдът във всички случаи следва да му наложи и наказание „Лишаване
от право”. В коректния случай обаче срокът на валидност на СУМПС на Д. е
изтекъл на 12.02.2018г. и не е бил подновяван. Изтичането на срокът на
валидност на СУМПС приравнява водача на „неправоспособен” водач и в това
становище съдебната практика е последователна (Решение № 44 от 19.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2161/2012 г., I н. о.,
Решение № 209 от 19.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 1087/2017 г., III н. о.,
Решение № 70 от 7.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 204/2016 г., III н. о.).
Поради тези причини, съдът счита, че към настоящия момент Д. не притежава право
да управлява МПС и поради тази причина не следва да налага кумулативното
наказание лишаване от права по чл. 37,ал.1, т. 7 НК, доколкото никой не може да
бъде лишен от упражняването на права, които не притежава към момента на
постановяването на съдебния акт/ Решение
№ 561/ 1986 г. ІІІ н.о. и Решение №
244/ 2012 г.на ІІ н.о.на ВКС/.
По
разноските:
По делото има сторени разноски за изготвена
експертиза, като видно от приложените справка-декларация и постановление на
водещия разследването, а и от посоченото в приложението на обвинителния акт –
общият размер на разноските в досъдебната фаза е 154,64 лв., поради което и с
оглед обстоятелството, че подсъдимият е признат за виновен в извършване на
вмененото му престъпление - на основание чл. 189, ал.3 НПК, съдът следва да го
осъди да ги заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР-гр.Б.. На същото
основание съдът следва да осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Б. направените по делото в хода на
съдебното производство разноски в размер на 200,00 лева - представляващи
възнаграждение на вещо лице, както и на основание чл. 190, ал.2 НПК сумата от
10.00 /десет/ лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на два
броя изпълнителни листи.
По веществените
доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства,
доколкото видно от заключението на съдебно-химическата експертиза, при нейното
изготвяне е бил употребен колекторът на касетата на техническото средство,
поради което и не е необходимо произнасяне от съда в тази насока.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са
изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала:
М.Р.