МОТИВИ:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против
подсъдимия П.Д.П., с ЕГН ********** *** за извършено престъпление от общ
характер, а именно:
-На 29.12.2016 г. в с. ***, обл. Плевен управлявал МПС – лек
автомобил *** с номер на рама *** без свидетелство за правоуправление в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние с
НП № ***/2016 на Началника на Ру – Долни Дъбник влязло в сила на 07.11.2016 г.
Престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
- На 29.12.2016 г. в с. ***, обл.
Плевен
управлявал МПС – лек автомобил *** с номер на рама ***, като си служил с
регистрационна табела № *** издадена за друго МПС.
Престъпление по чл. 345 от НК.
-На 29.12.2016 г. в с. ***, обл. Плевен транспортирал с лек автомобил ***, с номер на
рама ***незаконно добит от другиго дървен материал – 1 пр.куб.м. акациеви дърва
за огрев на стойност 65 лева, като случая е маловажен, поради което и на
основание.
Престъпление по чл. 235, ал. 6, във вр. с ал. 2, във вр.
с ал. 1 от НК.
Представителят на РП - Плевен
поддържа изцяло така повдигнатите срещу подсъдимия П.Д.П. обвинения, а именно -
за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2; за извършено престъпление по чл.
345 от НК и за извършено престъпление по чл. 235, ал. 6, във вр. с ал. 2, във
вр. с ал. 1 от НК, които счита за доказани по един безспорен и несъмнен начин, а
и същите са доказани и от събраните по делото доказателства.
По отношение на наказанието заема
становище, че на подсъдимия П.Д.П. следва да бъде наложено наказание при
условията на чл. 54 от НК, като на осн. чл. 23, ал. 1 от НК се определи едно
общо най-тежко наказание.
Подсъдимият П.Д.П. разбира добре обвиненията
за какво са. По време на проведеното бързо производство и в хода на съдебното
следствие се признава за виновен и не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка. Подсъдимият е съгласен да му бъде определено и наложено условно
наказание за извършените от него престъпления.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели и приложените по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното:
На
29.12.2016 г. в с. ***, обл. Плевен подсъдимият П.Д.П. управлявал лек автомобил
*** с номер на рама ***. Автомобилът нямал регистрационни табели, поради това
подсъдимият П.Д.П. взел от свой приятел регистрационна табела с № ***, която
била за друго МПС и я поставил на този автомобил отпред. В багажника и задната
част на купето на автомобила имало натоварени нарязани с моторна резачка дърва
за огрев.
Около
23:00 часа подсъдимият П.Д.П. минал с този автомобил по ***. Служители на РУ –
Долни Дъбник провеждащи СПО го видели и решили да му извършат проверка. Последвали
го и при движение зад него установили, че няма задна регистрационна табела. Подали стоп палка на водача да спре и
той паркирал ред дом *** Полицейските служители поискали документи за проверка.
Подсъдимият не представил свидетелство за правоуправление. При проверката било
установено, че автомобилът е само с една регистрационна табела, която не била
за този автомобил. Полицейските служители установили още, че автомобилът
транспортирал дървесина, поради което повикали служител на ТП – ДГС – Плевен,
който дошъл на място и я измерил с ролетка. Установил, че е 1 пр.куб.м. акация,
за която подсъдимият П.Д.П. не представил документ установяващ законовия й
произход, а само заявил, че намерил дървата.
За
констатираните нарушения полицейските служители съставили АУАН бланков № ***/2016
г., с който иззели регистрационната табела с № ***. Служителя на ТП-ДГС –
Плевен съставил АУАН бл. № ***/2016 г. – за транспорт на дървесина без да
притежава превозен билет и бл. № ***/2016 г. – за транспорт на дървесина не
маркирана с контролна горска марка. С този АУАН били задържани лекия автомобил ***
и 1 пр.куб, м. акациеви дърва за огрев, след което били оставени на съхранение
в Базата на ДГС – Плевен в гр. ***.
В последствие
след извършена проверка в масива на ОД на МВР – Плевен било установено, че с НП
№ ***/2016 г. на Началника на РУ – Долни Дъбник, връчено на 28.10.2016 г. и влязло в сила на 07.11.2016 г. подсъдимият П.Д.П.
бил наказан по административен ред за това, че управлявал МПС без да е
правоспособен водач, с наказание „Глоба.
В хода на
бързото производство била назначена съдебно-оценителна експертиза, от която е
видно, че стойността на 1 пр.куб.м. акациеви дърва за огрев е 65 лева.
Горната
фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната
съвкупност.
Съдът
кредитира напълно показанията на В.П.М. и Б.И.И. – полицейски служители при РУ-Долни Дъбник при ОД на МВР – Плевен,
дадени в хода на бързото производство, от които се установява, че 29.12.2016
год. били на работа. От показанията им се установява че на процесната дата са
спрели за проверка подсъдимият П.Д.П., в хода на която са установили, че
подсъдимият П. управлява МПС в едногодишния срок от наказването му по
административен ред, както и че управлява МПС с регистрационни табели, които са
на друго МПС, както и че транспортира дървесина в задната част на купето на
автомобила и в багажника.
Полицейските
служители са поискали документи за транспортираната дървесина но подсъдимият П.Д.П. не им е представил такива, като им е дал
обяснение, че тази дървесина я е намерил. Разпоредили са на подсъдимия да закара
автомобила до центъра на с. ***, където са извикали за съдействия горския надзирател
М.И., който е измерил дървесината и е установил, че същата е 1 пр.куб.м., която
е акациева.
Показанията на тези свидетели
съдът кредитира изцяло, тъй като същите са безпротиворечиви, взаимно се
допълват, подкрепят се от останалите събраните по делото писмени доказателства,
относими са към предмета на делото и не се намират в никакви близки или
родствени отношения с подсъдимия.
Съдът
кредитира и писмените доказателства, събрани в хода на бързото производство,
имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на
чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно
чл.102 ал.1 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване
извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.
Съдът
счита, че от всички събрани по делото доказателства, безспорно се установи
факта на извършените престъпления, за които е обвинен подсъдимия.
Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по
делото са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на деянията.
В събрания доказателствен материал по делото не съществуват противоречия. От
събраните доказателства, Съдът е достигнал до единствено възможният извод за
виновността на подсъдимия и за постановяване на осъдителна присъда спрямо него.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
ПО ЧЛ. 343в, ал. 2 ОТ НК.
При така установената фактическа
обстановка по делото съдът намира,че подсъдимият П.Д.П. е осъществил от субективна и обективна страна състава на
чл.343в, ал.2 от НК.
От обективна страна подсъдимият П.Д.П. е осъществил престъплението по чл.343в ал.2 от НК, тъй като на 29.12.2016 г. в с. ***, обл. Плевен управлявал МПС – лек автомобил ***
с номер на рама *** без свидетелство за правоуправление в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за същото деяние с НП № ***/2016 на
Началника на Ру – Долни Дъбник влязло в сила на 07.11.2016 г.
От
субективна страна
престъплението е извършено с пряк умисъл като форма на вината по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Както към
момента на деянието, така и към
настоящия момент подсъдимият е пълнолетно и психически здраво лице.
Същият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни
последици и е искал настъпването
на тези последици. Въпреки че бил наказан по административен
ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му, той напълно съзнателно и умишлено управлявал
отново моторно превозно средство, без
съответно свидетелство за управление на МПС, като създал по този начин опасност
за живота и здравето на другите участници.
При определяне на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от разпоредбата на
чл. 36 от НК относно целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона
наказание за извършеното престъпление, степента на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът прецени, че очевидно подсъдимият е неглижирал
обстоятелството, че е наказван по административен ред и е продължил да
управлява, въпреки неправоспобността си.
Направеното от подсъдимия
самопризнание в хода на бързото производство и в хода на съдебното следствие не
може да се прецени като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като съгласно
съдебната практика (Решение №
1085/30.12.2005 г. по н. д. № 577/2005 г., ВКС, III н.о.) то представлява
такова, само когато има процесуална
стойност. Такава то няма в конкретния случай. Самопризнанието на дееца
може да се приеме не само като смекчаващо, но и като изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство само тогава, когато е спомогнало своевременно и
съществено за изясняване на обективната истина за деянието и вината на
извършителя, а не е следствие от ефективната дейност на разследващия орган по
установяване на обстоятелствата относно авторството му в осъществяване на
престъплението, със следващите се от това последици. Случаят обаче не е такъв.
Съдът
прецени при тези обстоятелства, че не може да приложи чл. 55 от НК при
определяне на наказанието, тъй като не са налице нито изключителни, нито
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, така че и най-лекото
предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко спрямо дееца.
Поради
това на основание чл. 343в, ал. 2 и чл. 54 от НК, като взе предвид подбудите на
подсъдимия П.Д.П. за извършване
на деянието и установените отегчаващо и смекчаващо вината обстоятелство, съдът
му определи наказание към минимума, а именно - лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година.
Съдът намира,
че така определеното наказание е справедливо и ще изпълни целите на наказанието
– да се поправи и превъзпита подсъдимия, да му окаже необходимото сплашващо
въздействие и да се въздейства предупредително и върху останалите членове на
обществото.
- Да се освободи ли подсъдимия от изтърпяване
на наказанието и какъв да бъде изпитателния срок при евентуално условно
осъждане:
Предпоставки
за приложение на института на условното осъждане е лицето да не е било осъждано
преди това на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.
Съдът намира,
че са налице предпоставки за прилагане на
чл.66, ал.1 от НК, тъй като подсъдимия не е осъждан на лишаване от
свобода и с оглед постигане целите на
наказанието не е наложително той да изтърпи наложеното наказание, поради което отложи изпълнението му за срок от 3 /три/
години.
Съдът
наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 500
лв.
Размерът
на глобата е съобразен с условията на чл. 47, ал. 1 НК отчитайки
обстоятелството, че подсъдимият П.Д.П. е безработен, има семейство и дете за
което следва да се грижи.
С оглед
вида на производството съдът спази изискванията и намери ,че най – подходящото
по вид и размер наказание, имайки предвид доказателствата по делото, с оглед
конкретното деяние, и алтернативно предвиденото наказание глоба по чл. 343в,
ал. 2 НК.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО ПО ЧЛ. 345 ОТ НК.
Предвид
гореизложеното, съдът счита за безспорно установено, че подсъдимият П.Д.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.345 от НК, тъй като на 29.12.2016 г. в с. ***, обл. Плевен управлявал МПС – лек автомобил *** с номер на рама ***,
като си служил с регистрационна табела № *** издадена за друго МПС.
Видно от
приложеното по делото свидетелство за съдимост, подсъдимият е неосъждан.
От
обективна страна изпълнителното деяние по чл. 345 от НК е извършено с действие.
Подсъдимият П.Д.П. е поставил на управлявания от него лек автомобил ***, регистрационни
табели, издадени за друго МПС, т.е. налице е първата форма на изпълнителното
деяние по чл. 345, пр.1 от НК - служене с истински контролни знаци, издадени за
друго МПС. Деянието е извършено именно с това действие, доколкото
престъплението е резултатно и престъпният резултат се изчерпва с окачването на
нередовния знак.
От субективна
страна деянието е извършено умишлено при пряк умисъл като форма на вината, тъй
като подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването на съставомерния
резултат - окачване на нередовен знак /регистрационни табели/ върху
МПС, за което не са били предназначени.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата принципа в
наказателно-правната ни система-ПРИНЦИПА НА ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА НА
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно
първия принцип, в специалния текст на чл.345 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до една година или с глоба от сто до триста лева
Съгласно втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието,
личността на подсъдимия, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК.
За престъплението извършено от него по чл. 354 от НК съдът определи
наказание „лишаване от свобода” в размер
на 1 /една/ година.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода” – условно или ефективно, съдът намира че подсъдимият п.Д.П. следва да изтърпи
наложеното наказание „лишаване от свобода” условно
с три години изпитателен срок, тъй
като не е налице е законова пречка за
прилагане на чл.66 ал.1 от НК.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
ПО ЧЛ. 235, ал. 6, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 ОТ НК
От събраните в хода
на наказателното производство писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност по безспорен и категоричен начин обосновават
извода, че подсъдимият П.Д.П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по на основание чл. 235, ал. 6, във вр. с ал.2, във вр.
с ал.1от НК, тъй като на 29.12.2016 г. в
с. ***, обл. Плевен транспортирал с лек автомобил ***, с номер на рама ***незаконно
добит от другиго дървен материал – 1 пр.куб.м. акациеви дърва за огрев на
стойност 65 лева, като случая е маловажен, поради което и на основание.
Обективните данни по делото сочат, че именно подсъдимият П.Д.П. е извършил
описаното по-горе инкриминирано деяние.
От субективна страна престъплението
е извършено умишлено -подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал настъпването на тези последици.
Причини за извършеното престъпление
са ниското правно и обществено съзнание и пренебрежително отношение към
установения правов ред.
Разпоредбата на чл. 235, ал. 6 от НК предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ до една година или „Пробация“ или „Глоба“ от 100 до 300лв. Подсъдимият
е пълнолетно лице, не е осъждан за извършено престъпление от общ характер.
Имайки предвид горното, съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия П.Д.П. за извършеното от него деяние по чл. 235,
ал. 6, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и му наложи съответно наказание –
1 /една/ година лишаване от свобода.
Съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не
се налага същият ефективно да търпи наложеното му с настоящата присъда
наказание, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на
последното за срок от 3 /три/ години.
При определяне видът и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил
всички обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация, като го
определи при условията на чл. 54 , ал. 1 от НК.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи едно общо
наказание за посочените три деяния до размера на най- тежкото от тях, а именно
- 1
/една/ година лишаване от свобода.
ОТЛАГА на осн. чл. 66, ал. 1 от НК,
така наложеното наказание лишаване от свобода, с 3 /три/ години изпитателен срок,
считано от датата на влизане в сила на присъдата..
НАЛАГА на подсъдимия П.Д.П. и наказание „Глоба” в размер на 500
/петстотин/ лева.
При определяне вида и размера на наложените наказания, съдът намира, че е
съобразено с целите по чл. 36 НК и степента обществена опасност на извършените
деяния и степента обществена опасност на подсъдимия.
С така наложеното по вид и размер наказание, съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на личната и на генералната превенция на закона, като се въздейства
предупредително и възпитателно, както върху дееца, така и върху останалите
членове на обществото.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
С присъдата съдът постанови на основание чл. 112, ал. 2 от НК вещественото
доказателство - 1 бр. регистрационна табела с № ***, тъй като е послужило за
извършване на престъплението, след влизане на присъдата в законна силад да се
предаде на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Плевен за
разпореждане по надлежния ред.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед постановената осъдителна присъда и на
основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимият П.Д.П. следва да заплати по
сметка на ОД на МВР- Плевен сумата от 38,64 лв. представляваща направените по
делото разноски.
При така
направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение на
съда и с оглед стриктно спазване разпоредбите на закона съдът постанови своята
осъдителна присъда в този и вид и размер .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: