Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 01.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Десислава Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№346 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №544347 от 23.11.2018год.,
постановено по гр.дело №13844/2018г. по описа на СРС, ГО, 169 с-в, П. на РБ. е
осъдена да заплати на ищеца В.Д.В. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата
от 6000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие наказателно
преследване срещу ищеца, приключило с оправдателна присъда от 04.05.2017г. по
нохд№8273/2014г. на СРС, 18 състав, потвърдена с решение от 21.12.2017г. по
внохд№5157/2017г. по описа на СГС, НО, 15 въззивен състав, като искът е отхвърлен
като неоснователен за горницата над сумата от 6000 лева до пълния предявен
размер от 10000 лева и на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и
чл.38, ал.2 от ЗАдв ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумите 10 лева-
внесена държавна такса и 498 лева адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от иска.
Срещу така
постановеното решение в осъдителната му част е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника ПРБ. Жалбоподателят
поддържа, че не е установено претърпените от ищеца неимуществени вреди да са
произтекли от процесното обвинение. В нарушение на съдопроизводствените правила
съдът не обсъдил обективно съществуващи обстоятелства, сочещи на по-ниска
степен на увреждане. По отношение на ищеца била взета най-леката мярка за
неотклонение по време на наказателното производство, което пък приключило в
разумен срок. Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а искът–
отхвърлен изцяло. Алтернативно моли размерът на обезщетението да бъде намален.
В
подадения в срок отговор на въззивната жалба въззиваемият ищец оспорва същата
като неоснователна. Излага подробни съображения относно правилността на
първоинстанционното решение и моли същото да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 10000 лева - обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е
допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Противно на изложеното във
въззивната жалба, първоинстанционният съд надлежно и подробно е обсъдил всички
релевантни към размера на обезщетението факти и обстоятелства, включително
продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство, интензитета
и вида на претърпените негативни емоции, взетите в наказателното производство
мерки на процесуална принуда. Действително по отношение на ищеца, след
задържането му за общо 96 часа, е взета най-леката мярка за процесуална
принуда- „подписка“. В никакъв случая обаче не може да се приеме, че наказателното
производство е приключило в разумен срок- същото е продължило 6 години, 7
месеца и 8 дни, като както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, ищецът
по никакъв начин не е станал причина за затрудняване хода на производството
нито в досъдебната, нито в съдебната фаза. Доколкото характерът на повдигнатото
обвинение не предполага нито фактическа, нито правна сложност, такава
продължителност на наказателното производство очевидно не отговаря на
критериите за разумен срок. Правилно е отчетено от СРС и протестирането на
постановената от първата инстанция оправдателна присъда от страна на ответника,
което е удължило наказателното производство с още 7 месеца. При прилагане
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД правилно не е даден превес на предишните осъждания
на ищеца, като е преценено здравословното му състояние и трудовата му
ангажираност. Предвид изложеното и въз основа на принципа за справедливо
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, настоящият състав намира че определеното
от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 6000 лева би компенсирало
справедливо и адекватно ищеца за претърпените от него неимуществени вреди от
незаконно повдигнатото му обвинение, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда.
Ето защо въззивната жалба на
ответника следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение-
потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на процесуалния
представител на ответника по въззивната жалба следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв, което съдът определя на 830 лева
съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. на ВАдвС вр.чл.38, ал.2,
изр.2 ЗАдв, доколкото делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност и е проведено едно открито съдебно заседание.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№544347 от 23.11.2018год., постановено по гр.дело №13844/2018г. по описа на
СРС, ГО, 169 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА П. на РБ. да заплати на адв.Н.К. от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК
вр.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. на ВАдвС
вр.чл.38, ал.2, изр.2 ЗАдв 830 лв.(осемстотин
и тридесет лева)- адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/