Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

гр. София, 14.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и седми септември през 2016 година в състав:

                                                                 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Попколева

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова

                                    Яна Филипова

при секретаря П.Г., като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 6848 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 26.04.2016 г. на ответника З. “Б.И.” АД против решението от 01.04.2016 г. по гр. дело № 1039/2014 г. на Софийския районен съд, 45 състав, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ЗД “Е.И.“ АД на осн. чл. 213, ал. 1 КЗ/отм./ сумата 349,21 лв., представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка “Автокаско” за застрахователно събитие, настъпило на 15.02.2011 г. в гр. В., заедно със законната лихва от 10.01.2014 г. до окончателното изплащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 89,23 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.07.2011 г. – 09.01.2014 г., както и сумата 349,29 лв. – разноски по делото.

В жалбата се твърди, че неправилно СРС е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно било установено, че вена за настъпване на ПТП има водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. При условията на евентуалност поддържа, че неправилно СРС е приел за недоказано направеното възражение за съпричиняване на вредите от водача на л.а. „Мазда“. Поддържа се, че степента на съпричиняване е 90%.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, или евентуално да намали размера на обезщетението, както и да му присъди направените разноски съобразно отхвърлената част на исковете.

Въззиваемото дружество ЗД “Е.и.“ АД – ищец по иска – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението на СРС в частта, с която предявените искове по чл.213, ал.1 КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗ., отхвърлени за разликата над присъдените до пълните предявени размери, не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила. 

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището на въззиваемата страна, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във въззивната жалба по същество се повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора по чл. 131 ГПК и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това и във връзка с част от доводите по жалбата следва да се добави и следното:

На първо място неоснователно е възражението на въззивника, че вина за настъпването на процесното ПТП има само водача на л.а. „Мазда“, застрахован по имуществена застраховка „каско“ при ищеца. Това възражение се опровергава от собственото му поведение, изразяващо се в доброволно извънсъдебно плащане на част от претендираното от ищеца вземане за заплатеното от него на увреденото лице обезщетение. Фактът на плащане на част от претендираното обезщетение в размер на 284,79 лв. от ответника, е приет за безспорен между страните с доклада на делото по чл.146 ГПК и същият представлява извънсъдебно признание за наличие на предпоставките, посочени в чл.213, ал.1 КЗ /отм./

По отношение на своевременно направеното от ответника възражение за съпричиняване, въззивният съд приема, че от ангажираните пред СРС доказателства /двустранен констативен протокол за ПТП, заключение на АТЕ и разпит по делегация на водача на л.а. „Фолксваген Поло“/, не се установява по безспорен начин наведеното в отговора на исковата молба твърдение, че вина за процесното ПТП има и водача на л.а. „Мазда“, тъй като при извършване на маневрата „ляв завой“ не е преценил в достатъчна степен разстоянието  до другия автомобил и не е осигурил странична дистанция. Напротив, от ангажираните доказателства се установява, че вина за ПТП има водачът, чиято отговорност, е застрахована при ответника, тъй като при излизането си от паркинга на сградата, въпреки наличния знак „стоп“, не е спрял за да осигури предимство на водача на л.а. „Мазда“,  който е бил в движение, на път с предимство и е извършвал маневра „ляв завой“ за да влезе в паркинга, а е продължил да се изнася по - напред към главната улица и е предприел маневра „ляв завой“ в същия момент, при което с предната си лява част е ударил л.а. „Мазда“ в задната му лява част в зоната на задна броня странично.   

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено.

При този изход на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат своевременно поисканите разноски за производството. Разноски за настоящата инстанция следва да се присъдят на въззиваемата страна предвид своевременно направеното искане и представените доказателства за извършването им, които са в размер на 300,00 лв. - за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване предвид ограничението по чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. ДВ, бр. 50/3.07.2015 г.) и доколкото вземането произтича от търговска сделка.

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението от 01.04.2016 г. по гр. дело № 1039/2014 г. на Софийския районен съд, 45 състав, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” АД, ЕИК ******** да заплати на ЗД „Е.и.“ АД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 300,00 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.