№ 3568
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д. Административно
наказателно дело № 20221110206634 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от „***“ ООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, Район ***, представлявано от
управителя А.Р.Б., чрез адвТ. Т. и адв.С. И., и двамата от САК, против
наказателно постановление №533/06.04.2022 г., издадено от Директор на ТД
Митница София, с което на основание чл.235, ал.1, във вр. с чл.231 от ЗМ е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.238,
ал.1 от ЗМ, във вр. с чл.23, §1 и §2 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г., във вр. с
чл.156 от РИ 2015/2447.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено, поради което иска неговата отмяна.
Навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство. В тази връзка сочи, че
АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1
от ЗАНН, тъй като от двата акта не може да се установи датата на извършване
на нарушението – посочена е единствено датата 06.04.2020 г. /на подаване на
декларацията/, но липсва обосновка защо е прието, че на тази дата е
извършено и нарушението, при положение, че двете дати може и да не
1
съвпадат; горното е пречка да преценка на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН;
налице е неяснота и относно фактическите обстоятелства, на които се
позовава АНО, включително и на обстоятелствата, при които е установено
нарушението, в която връзка навежда доводи, че нарушението е установено в
хода на извършената проверка на представени документи на 28.07.2021 г.,
откогато е започнал да тече тримесечния срок за съставяне на акта, когато е
открит и нарушителят, който от своя страна е изтекъл преди датата на
съставяне на АУАН на 01.12.2021 г. С оглед на горното, прави изрично
възражение за изтекла давност по чл.34, ал.1 от ЗАНН, като моли настоящото
производство да бъде прекратено.
Твърди, че в АУАН е посочен съвсем различен доклад, с който е
завършила проверката и периода, който е обхванала – Доклад №32-
187330/14.06.2021 г. за периода от 01.01.2020 г.-31.12.2012 г., а в НП се
твърди, че ставало въпрос за техническа грешка и правилният е Доклад №32-
286394/08.09.2021 г. за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. В тази връзка
твърди, че защитата му е по фактите, което налага да не съществува никакво
съмнение относно тях, както и относно източниците, на които се позовава
АНО при установяването им.
Навежда доводи, че не става ясно как въобще е установено
превишаването на референтния размер, имащо съществено значение за
процесното митническо нарушение, доколкото ако превишаване не е имало,
няма как да бъде извършено нарушение, изразяващо се в не уведомяване за
него. В този смисъл твърди, че от съдържанието на АУАН и НП не може да се
направи извод, че нарушението е установено чрез съществуваща в Митница-
София електронна система за мониторинг за съответствие на обезпечението;
справката не е еднозначна на извлечение от такава електронна система и не се
твърди да е генерирана от такава; не е ясно какъв е маханизма на
установяване на превишението и как е изчислен. Сочи, че нито декларацията
от 06.04.2020 г., нито представените от дружеството справки съдържат
информация за стоки, въведени в един конкретен момент, а обхващат
различни периоди, което навежда на извод за неустановеност на начина на
установяване превишението на обезпечението, за да възникне задължение за
дружеството да уведоми органите, нито дали това превишение е налице и
дали установяването му отговора на приложимото вторично право на ЕС.
2
Счита, че това е така, тъй като ако АНО не е установил правилно
превишаването чрез техническите средства, предвидени в чл.157, §1 от РИ
2015/2447, то това е поредният елемент от фактическата обстановка, досежно
вмененото нарушение, който е останал неизяснен в процесното НП, съответно
нарушението е недоказано.
Навежда доводи и за неправилно приложение на материалния закон.
Сочи, че не е налице извършено нарушение, поради невъзможността да се
установи по какъв начин е констатирано превишението на референтния
размер на обезпечението, както и в съответствие на установяването с
разпоредбата на чл.157, §1 от РИ 2015/2447, съобразно вече наведените
аргументи в жалбата.
При условията на алтернативност, прави изрично възражение за
наличие на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Позовава се на основния аргумент на АНО да не приложи тази разпоредба
/характера на защитените обществени отношения/, като противно на този
извод, вмененото нарушение не се отличава с висока степен на обществена
опасност в сравнение с други такива от същия вид, доколкото нарушението е
продължило един календарен ден – от 05.04.2020 г. до 06.04.2020 г.; не са
настъпили никакви вредни последици; дружеството е оказало пълно
съдействие на митническите органи и е действало добросъвестно, тъй като
когато е установило данни за превишаване на размера на обезпечението, е
подало искания за увеличаване размера на обезпечението на 21.10.2020 г. от
100 000 лева на 300 000 лева; на 14.10.2021 г. от 300 000 лева на 660 000 лева
и на 31.03.2022 г. от 660 000 лева на 1 200 000 лева; дружеството не е било в
състояние да извършва моментен контрол при влизането и излизането на
всяка отделна пратка в склада му, поради невъзможност преди намирането на
доставчик на електронна система с нужната функционалност; през месец
октомври 2020 г. дружеството е констатирало, че размерът на обезпечението
му не е бил достатъчен, предвид извършваната дейност, поради което е
оправило искане до Митници София за увеличението му до 300 000 лева,
което органът е разгледал и постановил решение едва на 07.01.2021 г.,
впоследствие е подадено ново искане, включително и на 31.03.2022 г., по
което няма произнасяне, които искания, макар да не обхващат периода на
нарушението, демонстрират, че жалбоподателят е действал добросъвестно,
3
предприемайки действия по увеличение на обезпечението, когато е
установило, че размерът му не е бил достатъчен, и то много преди Митници
София да поиска представянето на справки в тази връзка, последните
представени на 12.07.2021 г. и 28.07.2021 г., поради което счита, че исканото
увеличение по инициатива на дружеството не може да е свързано с
административнонаказателното производство, а израз на усилия от негова
страна да извършва дейността си при спазване на нормативната уредба; а от
факта, че АНО твърди да е установил надвишаване повече от половин година
след като сочи, че то е било извършено, извежда извод, че държавният орган,
а не икономическият оператор, не е изпълнил задълженията си надлежно,
съгласно МКС и Регламент 2015/2447.
Твърди, че игнорирането от АНО на изложените по-горе
обстоятелства: липсата на мониторинг от страна на митническите органи, не
произнасянето по исканото увеличение в разумни срокове и действията,
предприети от дружеството за увеличаването на обезпечението, прави
процесното НП неправилно и незаконосъобразно издадено, доколкото
конкретните характеристики на деянието и дееца не обосновават възникване
на обществена опасност в достатъчно висока степен, за да оправдае издаване
на санкционния акт и наложеното наказание, макар същото да е определено в
минимален размер.
Отделно от горното, навежда доводи, че митническите органи не са
взели предвид специфичните условия, при които икономическият оператор е
осъществявал дейността си при условията на пандемия, особено през 2020 г.,
но въпреки извънредната ситуация не е извършвало други нарушения на
митническото законодателство преди издаване на 24 броя НП, сред които и
настоящото, нито е допускало ощетяване на бюджета, като сочи, че и тези
обстоятелства имат отношение към по-ниската степен на обществена
опасност на деянието и несъразмерността на дори и минимално определената
санкция със степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.С. И. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното НП на
посочените в жалбата основания, като неправилно и незаконосъобразно.
Допълнително се позовава на приетото заключение по СИЕ и показанията на
4
свидетеля М., относно липсата на одобрена методология за извършване на
редовен контрол върху референтните размери на обезпеченията, а не
инцидентен такъв. Претендира присъждане на направените разноски в полза
на жалбоподателя.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Директор на ТД
Митница София, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – юрк.Н. В., след приключване на съдебното следствие, моли
съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно издадено,
при спазване на процесуалните правила и материалния закон.
Оспорва всички направени възражения в жалбата, като неоснователни.
По отношение на давностния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН твърди, че
проверката е извършена на основание чл.157, §3 от Регламент 2447/2015 г. и е
приключила с издаване на доклад, като считано от датата на издаването му
започва да тече тримесечния срок от откриване на нарушителя, който в
случая е спазен.
Навежда доводи за неирелевантност към предмета на настоящия спор
обстоятелството дали справката или т.нар. екселска таблица, въз основа на
която митническите служители са изчислили превишаването на реферетния
размер, е била одобрена от по-висшестоящия орган.
Сочи, че заявленията за увеличаване на референтния размер на
обезпечението са подадени, след подаване на процесната декларация за
временно складиране, поради което и това обстоятелство отчета като
неирелевантно спрямо извършеното нарушение.
Оспорва направеното възражение от жалбоподателя, относно липсата на
методология за следене на референтния размер на обезпечението. В тази
връзка твърди, че Агенция Митници не е дала указания как да се следи
референтния размер, а от показанията на свидетеля М. счита за установено, че
Агенцията не разполага с такава методология, но разполага със система за
следене на транзитите, постъпващи на територията на страната, по които се
подават декларациите за временно складиране, с оглед на което се явява
ненужно наличието на допълнителна система, която допълнително да
натоварва администрацията. Навежда доводи, че преди издаване на
разрешение за общо обезпечение, митническите органи извършват проверка
на икономическия оператор дали разполага със система, която да следи дали
5
референтния размер по обезпечението би покрило евентуалните му вземания,
а при липса на такава система, се издават указания от Агенция Митници,
които задължават икономическия оператор да има такава. В тази връзка сочи,
че дружеството-жалбоподател е разполагало с такава система, а с издаване на
разрешението за общо обезпечение, му е вменено задължението да следи във
всеки един момент дали наличното обезпечение би могло да покрие
евентуалните вземания. С оглед на горното счита, че на жалбоподателя му е
било известно, че с подаването на процесната митническа декларация за
временно складиране надхвърля свободния референтен размер на това общо
обезпечение.
Оспорва направеното възражение в жалбата относно наличие на
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Позовава се на факта, че
срещу дружеството-жалбоподател са издадени 24 АУАН за нарушения на
митническото законодателство, касаещи значими обществени отношения,
свързани с оборота на стоки на територията на страната и ЕС, съответно
тяхното следене, деклариране и заплащане на евентуални публично-държавни
вземания.
С оглед изхода на делото, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Процесното НП е
връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 12.04.2022 г., съгласно
разписката върху същото. Жалбата е подадена чрез АНО на 26.04.2022 г.,
съгласно поставената дата върху входящия номер, т.е. преди изтичане на 14-
дневния преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчването,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя
„***“ ООД, е започнало със съставяне на АУАН №613 на 01.12.2021 г., от Н.
А. А., заемаща длъжността: главен инспектор в ТД на Агенция „Митници“,
сектор „МРП“, отдел „МД“, при ТД Митница София, в присъствието на двама
6
свидетели, присъствали при установяване на нарушението и съставяне на
акта, за това, че на 06.04.2020 г., в гр.София, в съоръжения за временно
складиране №BGTSTBG005800-2019-EZD49037, находящи се в гр.София,
ул.“***, в качеството си на титуляр на разрешението, като не е уведомил
митническото учреждение по обезпечението BG 005800 – ТУ Югозападна, и
митническото учреждение на поставяне на стоките под режим BG 005100 –
МБ Летище София, че референтният размер на обезпечението по Разрешение
№BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 вече не е на ниво, достатъчно за
покриване на държавните вземания за стоките под временно складиране, с
което е нарушило разпоредбите на чл.23, §1 и §2 от МКС, във вр. с чл.156 от
РИ 2015/2447, и е осъществило митническо нарушение на чл.238, ал.1 от ЗМ.
АУАН е надлежно връчен на упълномощен представител на
дружеството, с вписани обяснения, че ще представи възражения в срок. В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят представил писмени
възражения пред АНО, против направените констатации в общо съставените
24 броя АУАН и конкретно против процесния, в които навел твърдения, че
става въпрос за едно продължило във времето нарушение, а не за 24 отделни
такива, а ако се приеме, че са налице отделни нарушения, то същите е
следвало да бъдат обединени в един АУАН, а не в 24 отделни акта, тъй като
поради големият им брой са възникнали затруднения за дружеството да
отправи настоящото възражение в срок. Релевирал твърдение, че през цялата
2020 г. не е получавало информация от митническите органи за установена
недостатъчност на предоставеното обезпечение, във връзка с процесното
съоръжение за временно складиране, както и не е отправяно искане към
жалбоподателя за предоставяне на допълнително обезпечение на основание
чл.97 от МКС, съответно - дружеството по собствена инициатива три пъти е
поискало увеличение на раферентния размер, на последното от които няма
отговор. Релевирал възражение за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН,
директорът на ТД Митница София, издал НП №533/2021 г., против
дружеството жалбоподател, с което на основание чл.235, ал.1, във вр. с чл.231
от ЗМ му наложил имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение
на чл.238, ал.1 от ЗМ, във вр. с чл.23, §1 и §2 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г.,
във вр. с чл.156 от РИ 2015/2447.
7
За да стигне до този извод, АНО взел предвид обективираните
констатации в издадения на 08.09.2021 г. Доклад с рег.№32-286394 от
извършената проверка на дружеството в периода от 01.01.2020 г. – 31.12.2020
г., на основание резолюция на директора на ТД Митница София, върху
докладна записка с рег.№32-201683/25.06.2021 г. на началника на отдел
„Митническа дейност“, митнически служители от отдел „Митническа
дейност”, сектор „Митнически разрешения и процедури“ при териториална
дирекция Митница София, на основание чл.157, §3 от РИ 2015/2447, във
връзка с чл.89, §6 от Регламент /ЕС/ №952/2013 на Европейския парламент и
на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
В обстоятелствената част на процесното НП е отразено, че при
проверката е установено, че съгласно Разрешение за общо обезпечение на
митнически задължения, които биха могли да възникнат в съоръжения за
временно складиране №BGCGUBG005800-2019-EGQ45186, за проверявания
период, на „***” ООД е разрешено да предостави общо обезпечение в размер
на 30 000 лева, равен на 30% от референтния размер, възлизащ на 100 000
лева, за операции в съоръжения за временно складиране.
Проверяващият екип е изискало информация от дружеството, като с
имейл, заведен в деловодството на ТД Митница София под peг.№32-
221423/12.07.2021 г., от „***" ООД предоставило справки, в които били
налични данни за размер на публични държавни вземания, обезпечени към
момента на поставяне на стоките в съоръжения за временно складиране.
С имейл, заведен в деловодството на ТД Митница София под peг.№32-
242839/28.07.2021 г., „***” ООД предостави справки, като помолило
въпросните справки да се считат за окончателни, поради открита техническа
грешка в тези, предоставени с peг.№32-221423/12.07.2021 г.
В обстоятелствената част на процесното НП е отразено, че след анализ
на предоставените справки било установено, че в отделни дни и за различни
периоди от по няколко дни е налице превишаване на определения в
Разрешение за общо обезпечение на митнически задължения, които биха
могли да възникнат в съоръжения за временно складиране
№BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 референтен размер.
След въвеждане на данните в справка, изчисляваща референтния размер
на обезпечението, било установено, че на 06.04.2020 г. е подадена декларация
8
за временно складиране №20BG005100199778U4, по която публичните
държавни вземания възлизат на 9729,82 лева /ДДС/. Към тази дата
свободният размер на обезпечението е по-малък от размера, необходим за
обезпечаване на тази митническа декларация и с подаване на същата е
превишен разрешения референтен размер на обезпечение с 9027,40 лева.
Превишаването е продължило до 07.04.2020 г., като за въпросния период
размерът на необезпечени публични държавни вземания е варирал от 291,69
лева до 11 133,96 лева.
След извършена справка в деловодната система на Агенция „Митници“
- АИДА, било установено, че „***” ООД не е уведомило митническото
учреждение по обезпечението BG005800 - териториално управление (ТУ)
Югозападна /понастоящем Митница София/, и митническото учреждение на
поставяне на стоките под режим BG005100 - митническо бюро /МБ/ Летище
София, за констатираното превишаване на определения в Разрешение за общо
обезпечение на митнически задължения, които биха могли да възникнат в
съоръжения за временно складиране №BGCGUBG005800-2019-EGQ45186
референтен размер, а именно: дружеството „***” ООД не е уведомило
митническите органи, че на 06.04.2020 г. е налице превишаване на
определения в Разрешение за общо обезпечение на митнически задължения,
които биха могли да възникнат в съоръжения за временно складиране
№BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 референтен размер, като във връзка с
констатираното нарушение – не уведомяване на митническите органи за
обстоятелството, че референтният размер на обезпечението не е на ниво,
достатъчно за покриване на неговите операции, с писмо peг.№32-
375305/23.11.2021 г. управителите на „***“ ООД са поканени за явяване в ТД
Митница София за даване на обяснения по случая и съставяне на АУАН, като
писмото е получена на 25.11.2021 г. на адреса по седалище и управление на
дружеството
По отношение на АУАН, АНО приел, че е съставен при условията на
чл.40, ал.1 от ЗАНН и е връчен в деня на съставянето му на надлежно
упълномощено от дружеството лице. Констатирал, че съставения АУАН е
допусната техническа грешка при отбелязването на номера и датата на
съставяне на Доклад с peг.№32-286394 от 08.09.2021 г., като погрешно е
написано, че е докладът с peг.№32-187330, и е от дата 14.06.2021 г., вместо
9
верните такива - peг.№32-286394 и дата 08.09.2021 г., видно от самия Доклад
с peг. №32-286394 от 08.09.2021 г., както допусната техническа грешка при
изписването на крайната дата на проверявания период, като е изписано
31.12.2021 г., вместо правилната крайна дата на проверявания период
31.12.2020 г., позовавайки се на приложеното към преписка копие на доклад с
peг.№32-286394 от дата 08.09.2021 г., съгласно който правилната крайна дата
на проверявания период е 31.12.2020 г.
След като отстранил на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН допуснатите
нередовности в АУАН, като обсъдил и приел за неоснователни писмени
възражения на жалбоподателя, включително и липса на предпоставките за
приложение на чл.28 от ЗАНН, АНО приел, че е налице осъществено от „***”
ООД нарушение на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ЗМ, във връзка с чл.23, §1
и §2 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета
за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/, във вр. с чл.156 от РИ
2015/2447, изразяващо се в това, че на 06.04.2020 г. в съоръжения за временно
складиране №BGTSTBG005800-2019-EZD49037, находящи се в гр.София, ул.
„***, в качеството си на титуляр на разрешението, като не е уведомило
митническото учреждение по обезпечението BG005800 - ТУ Югозападна
/понастоящем Митница София/, и митническото учреждение на поставяне на
стоките под режим BG005100 - МБ Летище София, че с подаването на
декларация за временно складиране №20BG005100199778U4, референтният
размер на обезпечението по Разрешение №BGCGUBG005800-2019-EGQ45186
вече не е на ниво, което да е достатъчно за покриване на държавните вземания
за стоките под временно складиране. За така описаното и квалифицирано
административно нарушение, АНО наложил административно наказание
имуществена санкция в минималния размер от 500 лева, предвиден в
разпоредбата на чл.235, ал.1 от ЗМ.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля М.; от
приетите по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП, ведно с
приложените документи към жалбата - пълномощно; писмо за връчване на
НП; писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН; покана за явяване
във връзка със съставяне на АУАН; Доклад с рег.№32-286394/08.09.2021 г.;
кореспонденция по ел.поща, във връзка с изискани и представени от
10
дружеството-жалбоподател обяснения и документи; докладна записка с рег.
№32-201683/25.06.2021 г.; Разрешение – BGCGUBG005800-2019-EGQ45186;
Разрешение №BGTSTBG005800-2019-EZD49037; от приложените към
жалбата документи – Решение за изменение и допълнение на разрешение за
общо обезпечение с намален размер №РМЗ-5800-10/32-5090/07.01.2021 г.;
преглед на разрешение от страница; Решение за изменение на разрешение за
общо обезпечение с намален размер на 30% от референтния размер за
операции в съоръжение за временно складиране с №РМЗ-5800-234/32-
45056/09.02.2022 г.; както и от приетите писмени доказателства в хода на
съдебното следствие – Доклад с рег.№32-187330/14.06.2021 г., Анекс №3 към
поръчителство – общо обезпечение; Решение №РМЗ-5800-803/31-
210015/24.06.2022 г.; оптично устройство – диск, съдържащ справка,
представляваща екселска таблица, изготвена по повод декларации, подадени
от името на дружеството-жалбоподател, и справка от система за предоставяне
на информация за управленски цели от митнически акцизни документи, ведно
с приложени справки на хартиен носител; Заповед №ЗАМ-1091/32-
246841/02.08.2021 г., издадена от директора на Агенция „Митници“; както и
от заключението на вещото лице по назначената и изготвена СОЕ.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено
следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни
органи, съобразно заеманата длъжност от актосъставителя, и съгласно
представената заповед за възлагане на правомощия на АНО да издава НП, в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните
функции и по предвидения в закона ред и форма.
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Относно
релевираното възражение в жалбата за нарушение на срока по чл.34, ал.1 от
ЗАНН, съдът намира, че не е нарушен срокът по ал.1, нито по ал.2, като
датата на извършване на нарушението е ясно посочена и от нея тече
предвиденият от законодателя давностен срок, а данните за нарушителя са
установени към момента, в който проверяващите контролни органи са
разполагали с пълния обем информация, нужен за дефиниране на извод за
реализиране на административното нарушение, а именно към 08.09.2021 г. -
11
датата на обективиране на резултатите от извършената проверка на
дружеството-жалбоподател в Доклад рег.№32-286394/08.09.2021 г., поради
което съставеният АУАН на 01.12.2021 г. попада в предвидения в закона
давностен срок.
Съдът констатира, че АУАН и НП формално отговарят на изискванията
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, доколкото съдържат пълно и конкретно описание
на фактическите обстоятелства на вмененото нарушение. Посочени са датата
и място на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е
извършено. Във връзка с релевираното възражение в жалбата относно
неяснота в посочената дата на нарушението, съдът намира, че в АУАН и в НП
ясно е посочена датата на нарушението, като датата на подаване на
декларацията за временно складиране №20BG005100199778U4, а именно: на
06.04.2020 г., от която дата публичното вземане по нея е станало изискуемо и
ликвидно, и към която съответно е определено, че е надвишен разрешеният
референтен размер на обезпечението и операторът е следвало да уведоми
незабавно митническото учреждение по обезпечението.
На дружеството е вменено конкретно поведение, изразяващо се в
бездействие, квалифицирано и в двата акта като нарушение на чл.238, ал.1 от
ЗМ, във вр. с чл.23, §1 и §2 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г., във вр. с 156 от
РИ 2015/2447. Съгласно нормата на чл.238, ал.1 от ЗМ, всяко нарушение на
нормативни актове, приложими за стоки под митнически надзор, установено
от митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глобата или с
имуществената санкция по чл.235, ал.1 от ЗМ. Съгласно чл.23, §1 и §2 от
Регламент /ЕС/ №952/2013 г. на ЕПС за създаване на МКС, титулярът на
разрешението е длъжен да изпълнява задълженията, произтичащи от него и
да уведомява незабавно митническите органи за всяка промяна, настъпила
след издаване на разрешението, която може да повлияе върху продължаването
на действието му или върху съдържанието му. Съгласно разпоредбите на
чл.156 от РИ /ЕС/ 2015/2447 относно определения референтен размер,
титулярът на разрешението следва да гарантира, че размерът на
обезпечението, който може да стане дължим, не надвишава референтния
размер. Лицето следва да уведоми незабавно митническото учреждение по
обезпечението, когато референтния размер вече не е на равнище, достатъчно
за покриване на неговите операции.
12
Съдът намира, обаче, че вмененото нарушение на жалбоподателя се
явява недоказано от обективна страна, а именно: че на 06.04.2020 г., в
съоръжения за временно складиране №BGTSTBG005800-2019-EZD49037,
находящи се в гр.София, ул.“***, за него е възникнало задължение да
уведоми митническото учреждение по обезпечението BG005800 - ТУ
Югозападна (Митница София) и митническото учреждение на поставяне на
стоките под режим BG005100 - МБ „Летище София“, че с подаване на
декларация за временно складиране №20BG005100199778U4, референтният
размер на обезпечението по Разрешение №BGCGUBG005800-2019-EGQ45186
вече не е на ниво, което да е достатъчно за покриване на държавните вземания
за стоките под временно складиране. Недоказаността на нарушението от
обективна страна произтича от факта, че в конкретния случай не е възможно
да се определи как точно е изчислено превишаването на размера на
предоставеното обезпечение към 06.04.2020 г. от жалбоподателя, те. дали
предоставеното обезпечение действително не е било достатъчно за
обезпечаване на процесната митническа декларация. В тази насока е
заключението на вещото лице по изготвената СИЕ, съгласно което
определянето на твърдяното превишаване на размера на обезпечението е
извършено чрез изчисления по зададени формули в екселски файл, а при
посещение на място в Агенция „Митници“, ТД Митница София, вещото лице
е констатирало, че АНО не е използвал методология за определяне
превишаването на размера на съответното процесно обезпечение, доколкото
при изискването на такава, не е била предоставена. Релевантни относно
липсата на конкретна методология за определяне превишаване на размера на
обезпечението, са показанията и на свидетеля М.. Въз основа на анализ на
направеното описание в АУАН и НП, както и извършена проверка в ТД
Митница София, вещото лице извежда извод в заключението, че начинът на
изчисляване на референтния размер на определените и предоставени
обезпечения за обезпечаване на публични държавни вземания в ТД Митница
София, реално представлява справка-таблица, изготвена на програмен
продукт „Ексел“. В тази таблица са въведени данните на регистрираните
митнически декларации за използвания режим, изискващ обезпечение, с
данни за дата и час на приемане на митническа декларация, номер на стоката
по митническата декларация, описание на стоката, краен срок за закриване на
режима, бруто тегло, включително всички останали данни от
13
информационната система на митниците за регистриране на митнически
декларации. Така описаната „Екселска“ таблица, се изготвя при извършване
на наблюдение и проверка, относно спазване на изискванията на съответния
митнически режим, но посредством тази „система“ не е възможно да се
провери и установи в реално време, дори само към датата на подаване на
митническата декларация за временно складиране, дали представеното
обезпечение не е надхвърлено. Съгласно заключението на вещото лице, от
извършена проверка в ТД Митница София и от предоставената от
митническите служители информация, е установено, че информационната
система за регистриране и приемане на митнически декларации, не прави
проверка и анализ в реално време и не предоставя възможност, още към
датата на подаване на митническата декларация за временно складиране, да се
провери и установи дали предоставеното обезпечение не е надхвърлено.
Горното произтича от обстоятелството, че заложената формула в
представения от АНО „екселски“ файл е математически коректна, но от
файла не става ясно размерът на началното салдо към 01.01.2020 г., възлизащ
на 70 139,05 лева, от къде и вследствие на какво е получен. В тази връзка
вещото лице уточнява, че размерът на последната въведена сума за 2019 г.
възлиза на 72 114,61 лева, което е с 1 975,56 лева повече от началното салдо
за 2020 г., а именно: 72114,61 - 70139,05 = 1975,56, като в кориците на делото
липсва информация за 2019 г., която да послужи за анализ и извеждане на
крайно салдо към 31.12.2019 г., респ. начално салдо към 01.01.2020 г. Освен
това, въведената формула в работен лист „Модел 2“ от клетка „Е19“ до клетка
„Е40“ /в представените таблици/, вещото лице е констатирало, че се различава
от въведената формула в клетките от „Е3“ до „Е17“ включително.
Вещото лице категорично не се е ангажирало да определи размер на
превишаване, съответно период, в който се е случило това. Позовава се на
липсата на изходна информация, която да проследи формирането на размера
на началното салдо на свободния референтен размер на обезпечението към
01-01.2020 г. /представен в клетка „D7“ на таблица 4/, на стойност 70139,05
лева.
Съдът изцяло възприема изводите на вещото лице в заключението по
СИЕ, като компетентно и обективно изведени на база събраните по делото
доказателства. Въз основа на тези изводи, съдът намира, че на жалбоподателя
14
е вменено извършване на административно нарушение, без по безспорен
начин да са установени начинът на изчисляване превишаването на размера на
предоставеното обезпечение към 06.04.2020 г., точния размер на
превишаването, ако такова е налице, кога е започнало и кога е приключило.
Установяването на това обстоятелство е особено съществено, доколкото се
касае за съставомерен елемент от обективна страна на нарушението,
доказването на който е изцяло в тежест на АНО, което в настоящия случай не
е сторено. Вменяването на недоказано нарушение от обективна страна
безспорно е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Самата липса на яснота и определеност относно начина на определяне и
точния размер на превишаването на размера на предоставеното обезпечение
по процесната декларация, съответно липсата на възможност да се прецени
налице ли е такова, обуславя в пълна степен невъзможността на
санкционираното лице да разбере в какво се изразява неговото бездействие,
кога и при какви обстоятелства е следвало да предприеме предписаното от
закона поведение – да уведоми компетентните органи за превишаване
размера на предоставеното обезпечение по процесната декларация.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да
бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на
присъждане на направените разноски по реда на АПК, има жалбоподателят.
Правоимащата страна прави изрично изявление, чрез процесуалния си
представител за присъждане на разноски, като ангажира надлежни
доказателства, че са направени такива, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева за процесуално представителство в
настоящото производство. Тъй като претендираната сума е към предвидения
минимален размер в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съответно липса на възражение за
прекомерност от ответната страна по жалбата, искането на жалбоподателя се
явява доказана и основателна, поради което ТД Митница София следва да
бъде осъдена да ги заплати в посочения по-горе размер.
По делото са направени разноски в размер на 1100 лева за
възнаграждение на вещото лице за изготвяне на СИЕ, спрямо които следва да
15
се приложат правилата на АПК. С оглед изхода на делото и на основание
чл.143 от АПК, направените разноски в размер на 1100 лева, представляващи
заплатено възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда, следва да се
възложат за заплащане от ответната страна по жалбата – ТД Митница София,
в полза на държавата, по сметка на Софийски районен съд.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с
ал.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №533/06.04.2022 г., издадено от Директор на ТД
Митница София, с което на „***“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, Район ***, представлявано от управителя А.Р.Б., на
основание чл.235, ал.1, във вр. с чл.231 от ЗМ е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.238, ал.1 от ЗМ, във вр. с
чл.23, §1 и §2 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г., във вр. с чл.156 от РИ
2015/2447, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, ТД МИТНИЦА СОФИЯ,
към АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“, да заплати на „***“ ООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, Район ***, представлявано от
управителя А.Р.Б., сумата от 360 лева /триста и шестдесет лева/,
представляваща направени разноски в настоящото производство за заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, във вр. с чл.143 от АПК, ТД
МИТНИЦА СОФИЯ, към АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“, да заплати в полза на
държавата, по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , сумата от 1100
лева /хиляда и сто лева/, представляваща направени разноски в съдебното
производство за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
16
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17